Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 84 23.02.2018 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1478 по описа за 2017г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ, като към настоящото производство, на осн. чл. 213 от ГПК са присъединени и производствата по гр.д.№ 1480/2017г., по гр.д.№ 1481/2017г. и по гр.д.№ 1479/2017г., всички по описа на РСТ, за разглеждане в едно общо производство, което да се движи под № 1478/2017г. по описа на РСТ.
Ищецът „СИЯНА-62” ООД, ЕИК *********, с.Лиляк, общ.Търговище, представлявано от Р.Е., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат а..***, офис № 14, твърди в исковата си молба, че с ответниците Л.М.Х. и М.М.Х.,***, сключили Договор за строителство от 26.05.2016г., за изграждане на търговски обект в гр.Търговище, кв.Запад-1, като изпълнителят следвало да изгради сградата в груб строеж и стени срещу сумата от 29 000лв., която следвало да се плати в двумесечен срок от възложителите, а допълнително възникналите строителни работи, следвало да се заплащат отделно, при издаване на фактури за това.Като твърди неизпълнение на условията по договора, ищецът претендира установяване дължимостта на суми по издадени фактури по договора, както следва: 1. за сумата от 759,55лв., по фактура № 29/14.06.2017г., за която ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 1159/2017г. по описа на ТРС; 2. За сумата от 977,80лв. по фактура № 30/14.06.2017г., за която ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 1157/2017г. по описа на ТРС; 3. За сумата от 173лв. по фактура № 5/07.07.2015г., за която ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 1158/2017г. по описа на ТРС и 4. За сумата от 2285лв. по фактура № 7/13.08.2015г., за която ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 1160/2017г. по описа на ТРС, срещу които заповеди длъжниците са възразили, поради което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на посочените вземания; претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените установителни искове, като поддържа, че ответниците са неизправна страна, поради което пледира за уважаването им, претендира разноските в заповедното и в исковото производство.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответниците, чрез процесуалния им представител по пълномощие а..Н.С. -ТАК, исковете се оспорват, като неоснователни, поради неизпълнение на договорните задължение на ищеца. Излага се, че страните първоначално сключили договор за строителство от 15.05.2015г. с ЕТ”Яна-95- Р.Е.” за изграждане на сграда в груб строеж в гр.Търговище, кв.Запад, включваща подземен етаж с помещение за кафе-аперитив; първи етаж с четири магазина и покрив, който следвало да се изпълни в три етапа и по който ответниците изплатили авансово сума от 3000лв. но поради затруднения на едноличния търговец, изразяващи се в запориране на сметките му, управителят на настоящото дружество ищец Р.Е.(действала и като посочения ЕТ) им предложила да продължат договорните си отношения с нейното дружество „Сияна-62” ЕООД, като страните сключили нов договор със същия предмет от 26.05.2016г. и едва тогава започнало уговореното строителство, като поради неразбирателство между страните, строителството е спряно от изпълнителя, като са останали множество неизпълнени строителни работи по договорения груб строеж. Същите са довършени със средства на ответниците и от други лица.Посочва се още, че нито в заявленията по чл. 410 от ГПК, нито в исковите молби по съединените дела не се сочи кавто и кога реално е извършено от ищеца и за какви доплащания става въпрос, нито какви конкретно са твърдените от ищеца СМР.Като считат, че са платили повече от извършеното, ответниците оспорват исковете изцяло, искат отхвърлянето им, ведно със законните последици; в условията на евентуалност са въвели възражение за прихващане със сумата от 7238,52лв., представляваща сумата на извършените разходи от ответниците за довършването на уговореното по договора, претендират разноски.В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците а..С.-ТАК поддържа възраженията си, като излага, че претенциите са останали недоказани, при което пледира за отхвърлянето на исковете изцяло; в условията на евентуалност поддържа възражението си за прихващане; въведено е и възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК за прекомерност на а.. възнаграждение на а..И..
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От Договор за строителство от 26.05.2015г. се установява, че между ответниците (като възложители) и ищеца (като изпълнител) е уговорено ищецът за изгради със средства на ответниците търговски обект в гр.Търговище, кв.Запад-1,кв.5-т.1, включващ груб строеж и стени-т.3, за сумата от 29 000лв., от която за първи етап-12 150лв., за втори етап-12 565лв. и за трети етап-4 285лв.-т.2, като цената на поръчката включва всички разходи по изпълнението й-т.4, а неуговорените предварително СМР се заплащат отделно-т.5. Уговорен е и срок за извършване на строителството-два месеца-т.7; уговорени са и права и задължения на страните във връзка с изпълнението на задълженията им по договора.От представените от ответниците платежни документи се установява, че в срока на договора същите са изплатили на ищеца сумата от общо 5 000лв. по фактура №3/24.06.2015г., сумата от общо 7 150лв. по фактура № 4/01.07.2015г. и сумата от общо 12 392лв. по фактура № 5/07.07.2015г.От фактура № 5/07.07.2015г.(двеустранно подписана от страните) се установява, че като вид на стока, услуга е посочено „втори етап от договора”, при което следва да се приеме, че по договорената стойност на този етап в договора в размер на 12 565лв., е останала неизплатена сума в размер на 173лв., за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 1146/07.07.2017г. по ч.гр.д.№ 1158/2017г. по описа на РСТ. От фактура № 7/13.07.2015г. се установява, че като вид стока, услуга е посочено „вноска по договор-трети етап”, който, видно от договора е на стойност 4 285лв., при което следва да се приеме, че е останала неизплатена част от 2 285лв., за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 645/07.07.2017г. по ч.гр.д.№ 1160/2017г. по описа на РСТ. Останалите две претенции касаят други две фактури, а именно- фактура № 29/14.06.2017г. на стойност 759,55лв., в която като вид на стока, услуга е посочено „изплащане средства по чл.5 от договора” и за която сума е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 641/07.07.2017г. по ч.гр.д.№ 1159/2017г. по описа на РСТ и фактура № 30/14.06.2017г. на стойност 977,80лв., в която като вид на стока, услуга е посочено „за ограда, тоалетна и склад” и за която сума е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 642/07.07.2017г. по ч.гр.д.№ 1157/2017г. по описа на РСТ.От събраните по делото писмени доказателства във връзка със строителството се установява следното в хронологичен ред: От Констативен протокол от 28.09.2015г., съставен от инж.М. Б.-проектант по част „Строителни конструкции” и Авторски надзор за строеж „Търговски обект ПИ № 73626.508.296 кв.58, кв.Запад-1,гр.Търговище се установява, че при извършена проверка на строежа на същата дата, проектантът е констатирал, че е изпълнен грубият строеж-стоманобетонна конструкция, състояща се от основи, колони, греди, таванска плоча, като бетоновите елементи са декофрирани; изпълнена е зидарията на външните стени, бетонирани са външните стъпала за достъп до кота 0,00 вкл. рампа за инвалиди; изпълнена е външната мазилка по западната фасада; изпълнена е дървена покривна конструкция върху таванската плоча и е положено покривното покритие от ондулин. Не са изградени вътрешните преградни стени; не са изпълнени инсталациите по Ел и В и К части. Констатирано е, че към този момент-29.09.2015г. на строежа не се извършват строителни дейности.От Приложение обр.10 към чл.7,ал.3,т.10( от Наредба № 3 от 31 юли 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство-бел. на съда), подписано на 13.04.2016г. по повод смяна на строителя се установява, че на тази дата състоянието на строежа е било следното: изградена строителна конструкция-Акт обр.14; В и К основи-Акт обр. 12; фасадна зидария; тротоар запад, изолация греди и колони ; отразено е и също, че обектът е с ограда.От Договор от 07.09.2016г. се установява, че ответниците са сключили нов строителен договор с трето лице за извършване на довършителните работи, Ел. и В и К инсталациите, като с Констативен протокол от 29.09.2016г., строежът е предаден от строителя на възложителя. Ответниците са представили по делото платежни документи, като от фискални бонове от 08.09.2015г. на стойност 769,30лв. и от 22.09.2015г. на стойност 296,73лв. се установява, че са закупени вълнообразни покривни листове, а от приложените фактури се установява, че са купени ел. материали. От страна на ищеца, към всяка от посочените фактури в заповедното производство е приложена и една и съща Количествено-стойностна сметка, съставена от ищеца без дата, в която са посочени допълнителни СМР, а именно-топлоизолация 10см. греди и колони по калкан на стойност 70лв., направа бетонни тротоари 7,26кв.м. на стойност 210лв., както и материали на ищеца, използвани при строителството, а именно- дъски за обшивката на покрива 380лв., греди, с които е увеличен гредореда на покрива на стойност 460лв., В и К тръби ф 160 на стойност 54,59лв. и ф 50 на стойност 16,80лв., както и 4 колички варов разтвор за зидария на стойност общо 18,16лв., формиращи обща сума по тази сметка в размер на 1 209,55лв., като е извършено приспадане на суми, платени от ответниците с ПКО в размер на 450лв., при което е останала посочена сума от 759,55лв., съвпадаща с посочената във фактура № 29/14.06.2017г.И двете страни са представили фактури за доставка на бетон.Представено е и уведомление от ответниците до ищеца с дата 17-05.2016г., в което същите уведомяват последния, че на осн. чл. 87,ал.2 от ЗЗД считат договора за прекратен поради неизпълнение от страна на изпълнителя, но данни за връчването му на ищеца по делото липсват.Допуснати са гласни доказателства, като от разпита на св. Е.М.Е.-строител в ищцовото дружество, работил на строежа се установява, че управителят на същото Румяна Енчева им обяснила при започването на работата по него, че трябва да се изгради целия обект от основите, вкл. В и К и Ел. инсталации, както и покрива. Свидетелят твърди още, че изградили грубия строеж, но Ел. и В и К инсталациите изобщо дори не започнали да изграждат и последното, което направили било изливането на плочата на покрива, като на покрива поставили само няколко греди, след което страните се скарали и г-жа Енчева казала на работниците си, че повече няма да работят на обекта.Свидетелят твърди още, че се случвало бетона да се плаща от собствениците, а не от изпълнителя, те плащали понякога и надниците на работниците вместо г-жа Енчева. Относно влошените отношения на управителя на ищцовото дружество и ответниците са и показанията на св. Н.Ю., който твърди, че той ги запознал с Р.Е., като твърди още, че след като същата прекратила строителството, ответниците опитали да уредят отношенията си с нея и тя да продължи изграждането на обекта; свидетелят е присъствал на среща между страните по този повод, при която Р.Е. отказала да довърши обекта.Показанията на третата свидетелка- Е.Д. са относно неизвършените строителни дейности, като същата твърди, че била повикана като консултант от служителя по технически надзор, като при посещението на обекта свидетелката също констатирала, че Ел. и В и К инсталациите не са изпълнени, както и вътрешните стени, покривът не е бил направен, а след това обектът бил довършен от инж.Дяков. Преценявайки свидетелските показания, съдът приема, че следва да ги кредитира като логични и безпротиворечиви, дадени от незаинтересовани лица, имали лични наблюдения върху отношенията между страните и състоянието на строежа, както по време на работата на ищеца(св. Е.), така и след отказа на ищеца да го довърши(св. Ю. и св. Д.), а и като отговарящи и на писмените доказателства по делото. От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като компетентно, безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че стойността на строителните работи по изграждането на вътрешните преградни стени, В и К инсталацията, Ел. инсталацията и покривното покритие от ондулин в обекта е в размер общо на 7 238,лв.Представените от ответниците документи, касаещи първия договор за строеж от 15.05.2015г., сключен с лице, различно от ищеца, съдът приема за неотносими към спора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадените четири заповеди по чл. 410 от ГПК е обосновано с твърдения за неизпълнени задължения на ответниците за заплащане на извършени СМР, за което са издадени четири фактури, като ответниците оспорват исковете с възражения за неизпълнение на част от уговореното строителство в договора и извършването на тази част от него от трети лица, обуславящо извод, че се касае до отношения, попадащи под правната регламентация на договора за изработка по см. на чл. 258 и сл. от ЗЗД и чл. 327,ал.1 от ТЗ.Правната характеристика на този договор го определя като неформален, поради което и писмената форма е само за доказване, а процесният договор не съдържа конкретно посочване на СМР, които са били уговорени за извършване на всеки един от трите етапа на строителството.От събраните писмени доказателства по делото установено, че от общо договорената сума по договора в размер на 29 000лв., ответниците са изплатили в срока на договора суми в общ размер от 26 992лв., или с 2 008лв. по-малко.Основните въпроси по делото са дали ищецът е изпълнил изцяло уговореното в договора строителство и извършил ли е и допълнителни СМР, които да подлежат на плащане отделно по см. на чл. 5 от договора, като в тази връзка съдът приема следното: От събраните гласни и писмени доказателства съдът приема за установено, че в двумесечния срок за изпълнение на договора от 26.05.2015г.-26.07.2015г., ищецът не е изпълнил изцяло задълженията си по него, доколкото към датата на констативния протокол от 28.09.2015г.(два месеца след изтичане срока на договора), съставен от инж.М. Б.-проектант на строежа, са констатирани недовършени строителни дейности, а именно- не са изградени вътрешните преградни стени; не са изпълнени инсталациите по Ел и В и К части.Съдът приема също, че и покривното покритие от ондулин (посочено в този констативен протокол) не е извършено от ищцовото дружество, доколкото това се установява както от показанията на св. Е. и св. Д., така също и от представените фискални бонове от ответниците от дати от 08.09.2015г. на стойност 769,30лв. и от 22.09.2015г. на стойност 296,73лв. за закупени листове да покривно покритие, предхождащи съставянето на констативния протокол от инж. Б..Би било нелогично да се приеме, че ако ищецът е извършил покривното покритие, ответниците (които не се занимават със строителство) ще купуват такова и то месеци след изтичането на срока на договора.В този смисъл, за неоснователни приема съдът доводите на а..И. за това, че задължение на ответниците било доставянето на материалите, тъй като видно от съдържанието на договора, същите са имали задължение да осигурят плащанията, а не материалите, които е следвало да осигурява ищецът-т.1 и т.4 от договора.На следващо място, съдът приема, че посочените дейности в приложената по делото фактура № 30/14.06.2017г. съставена от ищеца и приложените в тази връзка допълнително фактури за материали –арматурно желязо, мрежа, В и К материали (л.110-113) не са извършени като такива по чл. 5 от договора и за този строеж, доколко е нелогично да се приеме, че за оградата на обекта, която е следвало да е налична преди започване на строителството през м.май 2015г., материали за изграждането й ще са купувани от ищеца през м. юни и юли 2015г., а за В и К материалите-по причина на това, че такива инсталации по обекта ищецът не е извършил.Що се отнася до Количествено-стойностната сметка, приложена към фактура № 29/14.06.2017г.( представляваща частен документ, издаден от ищеца и установяващ изгодни за него факти), в нея са посочени дейности и материали, вложени от ищеца, за извършването на които дейности няма събрани доказателства по делото дали са част от уговореното или попадат в изключението по чл. 5 от договора, тъй като изобщо липсват двустранно подписани анекси или други документи, нито са ангажирани гласни доказателства, установяващи съгласието на страните за извършване на допълнителни, неуговорени СМР а що се отнася конкретно до вложените от ищеца негови материали-това е част от задължението му да осигури такива-чл.4 от договора, за което ищците са платили.Следва да се посочи още, че независимо от разпределената от съда доказателствена тежест и дадената допълнително възможност на ищеца по реда на чл. 146,ал.2 от ГПК, предвид оскъдното съдържание на договора в тази част, същият не е представил по делото каквато и да е строителна или друга документация, от която да се направи извод за това какви точно СМР от уговорените или допълнителни такива (които следва да са отразени в строително-техническата документация или в анекси към договора), претендира да е извършил и да не са заплатени.В тази връзка, неоснователни са и доводите на ищцовата страна за това, че в Приложение обр.10 от 13.04.2016г. са посочени извършените дейности от ищеца, доколкото този документ е съставен на следващата година, поради което естествено отразява и извършените дейности от други, различни от ищеца лица.И не на последно място, доколкото заповедите за изпълнение по чл. 410 от ГПК са издадени въз основа на представени фактури, следва да се има предвид следното: известно е, че не фактурата, като частен свидетелстващ документ, сама по себе си е основание за плащане, а доставката на стоката или извършването на услуга, като посочените две фактури (неподписани от ответниците) - фактура № 30/14.06.2017г. и фактура № 29/14.06.2017г., за които суми са издадени заповеди по чл. 410 от ГПК, установяват единствено изгодни за издателя факти. Трайната съдебна практика, обективирана в решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на II т. о. на ВКС и в решение № 92/2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на II т. о., решение № 47/2013 г., по т. д. № 137/2012 г. на II т. о. на ВКС и др. приема, че издадената фактура, която е останала неподписана за "получател" от купувача по договор за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, но само ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни ( в случая-от ищеца), както и е ползван данъчен кредит, обстоятелства, които в случая не са налице. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на претенциите си за заплащане на сумите от 977,80лв. по фактура № 30/14.06.2017г. и сумата от 759,55лв. по фактура № 29/14.06.2017г., за които суми са издадени заповеди по чл. 410 от ГПК, обстоятелство, изключващо ангажирането на договорната отговорност на ответниците и обуславящо отхвърлянето на претенциите по тези искове, като неоснователни и недоказани, на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ.Що се отнася до останалата неизплатена част от задължението на ответниците по другите две фактури, касаещи втори и трети етап от строителството, съдът приема следното: Съгласно чл. 266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, а когато изпълнението на възложеното е частично, то изпълнителят ще има право на частично възнаграждение дори когато в последствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна (в този см. Решение № 196 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 747/2009 г., III г. о., ГК).В конкретния случай съдът приема за установено, че ищецът е изпълнил частично задълженията си по договора, като е останало неизпълнено изграждането на вътрешните стени, Ел и В и К инсталациите и довършването на покрива, които СМР за извършени в последствие, но ответниците не твърдят, че не са приели частично построеното, нито, че то не им е полезно. Относно стойността на построената част от уговореното, съдът приема, че доколкото целият договор е на стойност 29 000лв., а недовършената част е на стойност 7 238,52лв.(съгл. заключението по СТЕ), то извършената част от строителството от ищеца е на стойност 21 761,48лв., а ответниците са платили общо 26 992лв., или с 5 230,52лв. в повече, поради което претенциите по фактура № 5/07.07.2015г. ( по втори етап от договора) за сумата от 173лв. и по фактура № 7/13.07.2015г. ( по трети етап) за сумата от 2 285лв., за които суми са издадени заповеди по чл. 410 от ГПК, са неоснователни, обстоятелство, изключващо ангажирането на договорната отговорност на ответниците и обуславящо отхвърлянето им, на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ.
С оглед изхода от спора, съдът не
следва да се произнася по възражението за прихващане, направено от ответниците, поради несбъдване на условието, под което е
предявено.
По разноските: С оглед изхода от спора, ищецът следва да заплати на ответниците направените разноски по делото в размер на 1000лв. платено а.. възнаграждение и 150лв. внесен депозит за вещо лице, или общо 1150лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, като в този случай съдът не дължи произнасяне по възражението на ответниците за прекомерност на а.. възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „СИЯНА-62” ООД, ЕИК *********, с.Лиляк, общ.Търговище,
представлявано от Р.Е., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат а..***, офис № 14,
против Л.М.Х. с ЕГН ********** и М.М.Х. с ЕГН **********,***, установителни
искове за съществуване на вземания, претендирани по
договор за строителство от 26.05.2015г. както следва: 1.за сумата от 759,55лв.,
по фактура № 29/14.06.2017г., за която ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 641/07.07.2017г., постановена по ч.гр.д.№
1159/2017г. по описа на РСТ; 2. За сумата от 977,80лв. по фактура №
30/14.06.2017г., за която ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 642/07.07.2017г., постановена по ч.гр.д.№ 1157/2017г. по описа на РСТ;
3. За сумата от 173лв. по фактура № 5/07.07.2015г., за която ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 646/07.07.2017г., постановена по ч.гр.д.№
1158/2017г. по описа на РСТ и 4. За сумата от 2285лв. по фактура №
7/13.08.2015г., за която ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 645/07.07.2017г., постановена по ч.гр.д.№ 1160/2017г. по описа на РСТ,
като неоснователни, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„СИЯНА-62” ООД, ЕИК *********, с.Лиляк, общ.Търговище, представлявано от
Р.Е., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат а..***, офис № 14, да заплати на Л.М.Х. с ЕГН ********** и М.М.Х. с ЕГН **********,***, разноските по делото в размер на
1150лв., на осн.
чл. 78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: