№ 450
гр. Плевен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20254400500542 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Районен съд Никопол №49 от 22.02.2025г., постановено по
гр.д.№20/2025г.е признато за установено по предявения иск от Н. И. Н. – К. ,
ЕГН ********** против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК **********,че договор за
предоставяне на кредит № ******/18.11.2024г., сключен между тях, е
нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.1 вр. чл.22 ЗПК във връзка с
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
Със същото решение на НРС „Изи Финанс“ ЕООД , ЕИК ********** е
осъдено да заплати на Н. И. Н. – К. ,ЕГН **********, направените разноски
по производството в размер на 75.46лв. за заплатена д.т.
С решението на НРС на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, „Изи Финанс“ ЕООД,
ЕИК ********** е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив
сумата от 577,60лв.с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение на РС Никопол е постъпила
въззивна жалба от „Изи Финанс“ЕООД гр.София,представлявано от
управителя Б.Н. ,чрез юрисконсулт А.Г., с която същото се обжалва като
неправилно,постановено при нарушение на материалния закон ,при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост.Изложени са доводи,че неправилно съдът е приел,че по
договора има начислена неустойка,тъй като приложеното писмо от КЗП от
1
04.11.2024г. представлява процедура по съгласуване между регулатора и
дружеството,опит за избягване на колективен иск от КЗП и евентуални
проверки.Твърди се,че след получаването му дружеството е имало
двуседмичен срок и след съгласие,че договорите трябва да се изменят, е
последвало изготвяне и предоставяне на новите договори,които е следвало да
бъдат одобрени от регулатора.Посочено е,че писмото на КЗП е получено на
06.11.2024г.и към датата на сключване на процесния договор-18.11.2024г.не е
бил изтекъл срока за отговор на КЗП,поради което договорът е със старите
клаузи.Твърди се,че клаузата за неустойка е отпаднала със задна дата,като тя
не е налична по договора за кредит и не води до неговата недействителност,че
тази клауза не влияе на формирането на ГПР,нито подлежи на начисляване.
Жалбоподателят се позовава на чл.26,ал.4 ЗЗД,която допуска частична
недействителност на договора,като излага съображения,че договорът не е
изцяло недействителен,че същият би бил сключен и без такава клауза.Твърди
се,че това обстоятелство не е отчетено от съда,който е нарушил
императивната разпоредба на чл.26,ал.4 ЗЗД и е стигнал до неправилния
извод,че неустойката влече недействителност на целия договор за кредит.В
заключение дружеството жалбоподател моли съда да отмени обжалваното
решение на НРС и предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендират се и направените разноски за двете съдебни
инстанции,както и на основание чл.78 ,ал.8 ГПК да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
В съдебното заседание на 29.10.2025г.не се е явил представител на
въззивното дружество „Изи Финанс“ЕООД гр.София.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от
въззиваемата Н. Н. чрез пълномощника й адвокат Д. М. от АК Пловдив,в
който е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна. Процесният
договор не отговаря на изискванията на чл.22 ЗПК.Същият е нищожен ,поради
неспазване на чл.19,ал.4 ЗПК,а от там и на действителния размер на ГПР-
чл.11,ал.1,т.10 вр.чл.22 ЗПК,тъй като сумата претендирана като неустойка не е
включена в ГПР и ГЛП.Посочено е,че при включването на
възнаграждението,предвидено по допълнителните услуги към ГПР и ГЛП,то
действителните такива биха нараснали двойно,дори и повече,с което
потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите ,
които ще прави по обслужването на кредита.С предвидената за заплащане
сума по допълнителните услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК.
Цитирани са разпоредбата на чл.19,ал.1 ЗПК и на §1,т.1 от ДР на ЗПК.
Изложени са подробни съображения,че след като уговорката за заплащане на
неустойка не е включена в ГПР,последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. В отговора е
посочена съдебна практика-решения на СЕС ,както и на СГС и на различни
Окръжни съдилища.В заключение въззиваемата моли съда да потвърди
решението на РС Никопол като правилно и законосъобразно. Претендират се
и направените пред въззивната инстанция разноски.
2
В съдебното заседание на 29.10.2025г.пред ПОС въззиваемата и
нейният пълномощник не се явиха.
Срещу определение на НРС №232/03.06.2025г.,постановено по реда на
чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от „Изи Финанс“ЕООД гр.София,чрез
юрисконсулт А.Г. ,с която същото се обжалва като неправилно. Твърди се,че
дружеството не е дало повод да се води първоначалния иск,който е признат
изцяло,поради което не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца на
основание чл.78,ал.2 ГПК.В случай,че съдът приеме,че на ищцата се дължат
разноски е направено искане същите да бъдат редуцирани,като се позовава на
практиката на СЕС-решение №С-438/22г.В заключение моли съда да отмени
определението на НРС,като в полза на ищеца не се присъждат разноски,а
евентуално същите да бъдат редуцирани.
В срока по чл.276,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната
жалба от Н. К.,чрез пълномощника й адвокат Д. М. от АК Пловдив,в който е
взето становище,че същата е неоснователна.Изложени са подробни доводи в
тази насока.Относно приложението на чл.78,ал.2 ГПК и размера на
адв.възнаграждение,дължимо по реда на чл.38,ал.2 ЗА е цитирана практика
на ВКС и на различни окръжни съдилища.В заключение моли съда да остави
без уважение депозираната частна жалба.
Окръжният съд като прецени оплакванията ,визирани във въззивната и в
частната жалби,становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е частично
основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
Н. Н.- К.,чрез пълномощника й адвокат Д. М. от АК Пловдив срещу “Изи
Финанс“ ЕООД гр.София с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 и
чл.10 ал.1 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД,с който се претендира да бъде признат
за недействителен договор за потребителски кредит № ******, сключен на
18.11.2024г.между страните.При условията на евентуалност е предявен иск за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.3, ал.2 от договора за кредит.
Безспорно е, че на 18.11.2024г. страните са сключили договор за
потребителски кредит №******,по силата на който „Изи Финанс“ ЕООД
гр.София като кредитор е предоставил на Н. И. Н. като потребител сумата от
1000 лв. със срок за погасяване 540 дни ,с фиксиран годишен лихвен процент-
40.15 % и ГПР 48,44 %.Не се е спори,че сумата от 1000лв. е получена от
ищцата.Съгласно чл.3,ал.1 от договора потребителят се е задължил в срок до
5 дни от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от
3
следните две обезпечения: 1./-банкова гаранция в полза на кредитора за
сумата по чл.2,ал.1,т.4 ,респ.за сумата 1313,24лв. със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане ;2./-две физически лица –поръчители ,които да
отговарят на определени условия,съответно да имат осигурителен доход в
размер над 1000лв.,да работят по трудов договор без определен срок,да не са
потребители или поръчители по друг договор за паричен заем,сключен с „Изи
Финанс“ЕООД,да нямат неплатени осигуровки за последните две години,да
нямат задължения към други банкови и финансови институции и да подпишат
договор за поръчителство.В чл.3, ал.2 е предвидено,че при неизпълнение от
потребителя на задължението по чл.3, ал.1 за представяне на
обезпечение,кредиторът начислява неустойка в размер на
573.18лв.Процесният договор съдържа и погасителен план,като дължимите
суми следва да бъдат погасени на месечни вноски за периода 18.12.2024г.до
18.12.2026г.В договора погасителния план е в два варианта,съответно с
посочена месечна вноска при представяне на обезпечение по чл.3,ал.1 и по
втори вариант с месечна вноска в по-висок размер при непредставяне на
обезпечение,по който за периода 18.12.2024г.до 17.05.2025г.към ежемесечните
погасителни вноски,за 6 месеца е начислена и неустойка в размер на
95,53лв.месечно. Общо дължимата сума,без начисляване на неустойка е в
размер на 1313,24лв.,а с начислената нестойка в размер на 1 886,42лв.
Няма спор,че ищцата Н. К. е физическо лице,при сключване на
процесния договор е действала извън рамките на своята професионална или
търговска дейност и същата има качеството на "потребител",съгласно чл.9
ал.3 ЗПК и според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.Кредитодателят
"Изи Финанс“ЕООД е юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност и има качеството на кредитор ,съгласно чл.9 ал.4 ЗПК.
Договорът безспорно е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.
1 от ЗПК и следва да отговаря на императивно установените от този закон
изисквания относно неговото съдържание.В този смисъл са и изводите на РС
Никопол,които се споделят от въззивната инстанция.
Въззивникът като кредитор след полученото писмо от КЗК от
04.11.2024г.,се е съгласил и е приел,че клаузата на чл.3,ал. 2 от договора
относно размера на неустойката,при непредставено обезпечение по чл.3,ал.1 е
неравноправна като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.143
ЗЗП.Договорената нестойка в размер на 573,18лв. надхвърля половината от
размера на отпуснатия кредит от 1 000лв.От др.страна е уговорено,че се
дължи в случай,че кредитополучателят не предостави обезпечение на
задълженията си посредством банкова гаранция или двама поръчители,
отговарящи на точно определени изисквания.Клаузата за неустойка прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка платежоспособността на кредитополучателя върху
потребителя и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията
по договора.Така договорената неустойка за неизпълнение на акцесорно
4
задължение ,което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение
на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума ,излиза
извън присъщата си функция и води до неоснователно обогатяване за
кредитора.В същия смисъл са и констатациите на КЗК в изпратеното писмо до
въззивното дружество.
Спорният въпрос е налице ли са предпоставките на чл.22 ЗПК за
обявяване изцяло на процесния договор за потребителски кредит, сключен на
18.11. 2024г. за недействителен.
Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В чл.11, т.10 от ЗПК е предвидено,че при сключване на договора
следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита и общата
сума,дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.Съгласно
чл.19 ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.В конкретния договор за потребителски
кредит в чл.5 е посочено,че ГПР в размер на 48,44% включва само
възнаградителната лихва. Съгласно § 1,т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Въззивната инстанция счита,че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
не е спазена,доколкото има само цифрово отразяване на ГПР ,без
изчерпателно да са изброени всички разходи,които длъжникът ще прави,
5
отчетени при формиране на годишния процент на разходите, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.Едва при
посочване в пълнота на тези обстоятелства, би се приела клаузата за ясна и
разбираема, и би се дало възможност на потребителя да предвиди
икономическите последици от сключване на договора.
Посоченият в чл.5 от договора ГПР от 48,44% формално отговаря на
максимално допустимия размер в чл.19,ал.5 ЗПК и не надвишава с повече от
пет пъти размера на законната лихва,респ.същият е под 50 %.Правилни и
обосновани са изводите на първоинстанционния съд,че неустойката следва да
се включи в ГПР. Уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на
дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя
задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което всъщност,
се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по
кредита, формално извън договорната лихва. Последното несъмнено води до
съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия.Посоченият в договора ГПР не съответства на
действителния ГПР,включващ и уговореното задължение на потребителя
/заемател/ да заплати неустойка ,поради това,че не е предоставил обезпечение
по заема в 5 -дневен срок. Фактът, че с включването на клаузата за неустойка е
предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се установява и от
начина, по който е установено това задължение, доколкото в договора е
предвидено неустойката да бъде включена към месечните вноски за първите
6 месеца,за периода 18.12.2024г.до 17.05.2025г./погасителен план във
втория му вариант/,като към ежемесечните вноски по кредита за главница и
възнаградителна лихва са начислени и суми,касаещи дължимата неустойка в
размер на 95,53лв.месечно.Това са допълнителни разходи за
кредитополучателя, които не са включени в ГПР.Уговорената неустойка в общ
размер на 573,18лв. води до увеличаване на подлежащата на връщане сума и
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя и
представлява допълнителен разход за потребителя/т. нар. скрита
възнаградителна лихва/.Клаузата нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.
Задължението за неустойка е дължимо на кредитора,произтича от едно и също
правоотношение и е пряко свързано с процесния договор за кредит.По делото
не е назначавана счетоводна експертиза, но и без специални знания се налага
извода,че ако дължимите суми за неустойка бъдат включени към ГПР,
действителният размер на ГПР неминуемо ще надвиши максималният размер,
предвиден в чл.19,ал.4 ЗПК.Заобикалянето на закона чрез посочване в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и
следователно измамна информация относно общите разходи по кредита и
6
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски
практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно
да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел
.В този смисъл са съображенията на Никополски РС,които изцяло се
възприемат от въззивната инстанция.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер,съдът намира,че нормата на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК не е спазена. Невключването на неустойката в ГПР по договора за
кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно
недействителност на целия договор за потребителски кредит.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи,че клаузата за
неустойка вече е премахната със задна дата,поради което същата не може да
води до недействителност на договора.Факта,че на своя сайт дружеството е
публикувало информация до потребителите,че е отпаднало изискването
потребителите да предоставят обезпечение по договора,че са отпаднали и
последиците от неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение,не обуславя други изводи.При сключване на договора на
18.11.2024г.,същият съдържа неравноправната клауза за неустойка,съгласно
чл.3,ал.2 ,както и ГПР в размер на 48,44%,в който разходите за неустойка не са
включени и има нарушение на чл.11,т.10 ЗПК.Няма данни между страните да е
подписан анекс или допълнително споразумение,с което да са изменени
клаузите по договора и от него да са отпаднали неравноправните клаузи.
Публикацията на сайта на дружеството няма характера на изменение на
договора,доколкото същият е сключен в писмена форма и може да се измени
само в писмена форма.
Неоснователно е твърдението,че съдът е нарушил чл.26,ал.4 ЗЗД. ЗПК е
специален спрямо ЗЗД.Наличието на неравноправна клауза в договора
относно неустойката и неспазването на чл.11,т.10 ГПК относно размера на
ГПР,който не включва всички разходи и в действителност е в размер над
максимално допустимия по чл.19,ал.4 ЗПК,обуславя извода за
недействителност на целия договор,съгласно чл.22 ЗПК.Както правилно е
приел и НРС,в случая е налице заобикаляне на закона –чрез въвеждане на
института на неустойката,който съставлява позволено от закона правно
средство,се постига забранен от закона резултат – нарушаване на
разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК, който забранява размера на ГПР да
надвишава над 5 пъти законната лихва.
Искът на посоченото основание - чл.22 във вр.чл.11,ал.1,т.10 ЗПК ,
чл.19,ал.5 ЗПК във вр.чл.26 ал.1,пр.1 от ЗЗД е основателен ,доказан и следва да
бъде уважен като се прогласи недействителността на сключения между
страните на 18.11.2024г. договор за потребителски кредит №****** .
7
Изводите на РС Никопол съвпадат с тези на въззивната инстанция, поради
което и на основание чл.271 ГПК обжалваното решение следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса и на осн.чл.78,ал.3 ГПК във вр.чл.38,ал.2 ЗА
въззивното дружество следва да заплати на адвокат Д. М. от АК Пловдив
адв.възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на въззиваемата Н. К. пред настоящата инстанция.При
определяне размера на възнаграждението съдът съобрази Решение на Съда на
ЕС от 25.01.2024г.по дело C-438/22 г.,съгласно което съдът не е обвързан от
размерите на адв. възнаграждения,посочени в Наредба №1/2004г.,както и
практиката на ВКС,че посочените в наредбата размери могат да служат като
ориентир.Като прецени,че производството пред въззивната инстанция не се
отличава с висока правна и фактическа сложност,не са събирани нови
доказателства и делото е приключило в едно съдебно заседание,без явяване на
процесуалния представител на въззиваемата, а осъществената правна помощ
се изразява единствено в изготвяне на писмени отговори на въззивната и на
частната жалби и с оглед защитавания материален интерес -1 000лв.,колкото е
стойността на договора , Окръжният съд приема,че дължимото на осн
.чл.38,ал.2 ЗА адв.възнагрждение е в размер на 200лв.,а с начислен ДДС в
размер на 240лв.
ОТНОСНО частната жалба срещу определението на НРС по реда на
чл.248 ГПК.
За да остави без уважение молбата по чл.248 ГПК,депозирана от „Изи
Финас“ЕООД, НРС е приел,че в постановеното по делото решение съдът се е
произнесъл по направените от страните разноски и е формирал воля по
отношение на тяхното присъждане ,като няма основание за преразглеждане на
становището си.
В мотивите на постановеното решение съдът е приел,че ответното
дружество следва да заплати на ищцата направените разноски в размер на
75,46лв.заплатена ДТ ,както и адв.възнаграждение в размер на 577,60лв.с
ДДС.
Неоснователни са изложените в частната жалба възражения,че на
основание чл.78,ал.2 ГПК не се дължат разноски на ищцата,тъй като
дружеството е признало предявения иск и не е дало повод за завеждане на
иска.За да се свободи ответника от заплащане на разноски,съгласно чл.78,ал.2
ГПК следва да са изпълнени и двете кумулативни предпоставки-ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска.В
случая безспорно е налице признание на иска,но не е осъществена първата
предпоставка.Ответникът е дал повод за завеждане на делото,доколкото към
датата на завеждане на ИМ-10.01.2025г.,процесният договор не е надлежно
изменен с допълнително споразумение между страните,съдържал е нищожни
8
и неравноправни клаузи и ищцата е имала правен интерес да предяви иска за
прогласяване на неговата недействителност.Фактът че след писмото на КЗП,
дружеството е публикувало на сайта си информация,че потребителите не
следва да представят обезпечение и не дължат неустойка при неизпълнение на
това задължение не обуславя извода,че ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото.Не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК
и на основание чл.78 ,ал.1 ГПК ,с оглед изхода на спора ,при който искът по
чл.22 ЗПК е уважен изцяло,ответното дружество дължи на ищцата
направените разноски в първоинстанционното производство за заплатена ДТ и
адв.възнаграждение.
Относно размера на дължимото по реда на чл.38,ал.2 ЗА адв.
възнаграждение ,Окръжният съд счита,че следва да бъде определено такова в
минимален размер от 400лв.,а с начислен ДДС в размер на 480лв. Както вече
бе посочено,съобразно Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело
C-438/22 г.,съдът не е обвързан от определените с Наредба
№1/09.07.2004г. размери на адвокатските възнаграждения.При определяне
дължимото адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА съдът следва да съобрази
действителната правна и фактическа сложност на делото,защитавания
материален интерес , както и реално положения от адвоката труд по
осъществената безплатна правна помощ.Искът за недействителност на
договора за потребителски кредит е с цена 1000лв.,което е стойността на
договора,съгласно чл.69,ал.1,т.4 ГПК.Стойността на договора е размера на
отпуснатия кредит,в случая 1 000лв.,а не общото задължение,формирано като
сбор от възнаградителни лихви, неустойки,застраховки и други разходи по
кредита.В този смисъл е практиката на ВКС- определение № 1368 от
5.05.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 596/2025 г., I т. о., ТК, определение № 134 от
22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., ТК, определение № 829
от 3.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 618/2024 г., I т. о., ТК и др.,която
настоящият състав споделя.
Съдът като съобрази защитавания материален интерес,сравнително
ниската правна и фактическа сложност на делото,факта,че производството
пред НРС е приключило в едно съдебно заседание,в което адвокат Д. М. не се
е явил,приема,че неправилно НРС е определил адв. възнаграждение в размер
на 577,60лв.с ДДС,което е над определения в чл.7,ал.2,т.1 Наредбата
мин.размер.Осъществената от адвокат М. правна защита се изразява в
изготвяне на искова молба и депозирано писмено становище. Делото е за
недействителност на договор за потребителски кредит и не се характеризира
със значителна фактическа и правна сложност, продължителност или
многобройни съдебни заседания, допълнителни разходи или усилия във
връзка с осъщественото процесуално представителство.На това основание
Окръжният съд счита,че за производството пред НРС,на адвокат Д. М. от АК
Пловдив на осн.чл.38,ал.2 ЗА се дължи адв. възнаграждение в минимален
размер от 480 лв.с ДДС.
9
Молбата по чл.248 ГПК на „Изи Финанс“ЕООД е частично
основателна и следва да се уважи,като се измени постановеното от НРС
решение в частта за разноските и се намали присъденото в полза на адвокат Д.
М. от АК Пловдив по реда на чл.38,ал.2 ЗА адв. възнаграждение от 577,60лв.с
ДДС на 480лв.с ДДС за производството пред първата инстанция.В тази част
частната жалба е частично основателна, определението на НРС следва да се
отмени,а въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.
Искът е с цена под 5 000лв.и съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ГПК решението на Никополски
Районен съд №49 от 22.04.2025г.,постановено по гр.д. №20/2025г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК във вр.с чл.38,ал.2 ЗА „Изи
Финанс“ЕООД,ЕИК **********,със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“***“№***,***,представлявано от управителя Б.Н.,чрез
юрисконсулт А.Г. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. от АК Пловдив,с адрес на
кантората гр.Пловдив , ул.“*** ***“ №**, ет.***, ап. *** адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
Н. Н. -К. пред въззивната инстанция в размер на 240лв.с ДДС.
ОТМЕНЯВА определение на Никополски Районен съд №232 от 03.06.
2025г.по реда на чл.248 ГПК,постановено по гр.д.№20/2025г.по описа на
същия съд В ЧАСТТА,в която е оставена без уважение молбата на „Изи
Финанс“ЕООД за изменение на решение №49/22.04.2025г. в частта за
разноските относно намаляване на присъденото в полза на адвокат Д. М.
адв.възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА на основание чл.248 ГПК решение на Никополски
Районен съд №49 от 22.04.2025г.,постановено по гр.д. №20/2025г.по описа на
същия съд в частта за разноските,както следва:
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК във вр.с чл.38,ал.2 ЗА „Изи
Финанс“ЕООД,ЕИК **********,със седалище и адрес на управление
гр.София ул.“***“№***,***,представлявано от управителя Б.Н.,чрез
юрисконсулт А.Г. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. от АК Пловдив,с адрес на
кантората гр.Пловдив , ул.“*** ***“ №**, ет.***, ап. *** адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
Н. Н. пред първата инстанция в размер на 480лв.с ДДС, вместо присъдената с
решението сума в размер на 577,60лв.с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11