№ 79
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. А.
Членове:Атанас Н. А.
Ирина Стоева
при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. А. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100604696 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подс. Н. П. Т. срещу присъда от
14.07.2021 г. на СРС, НО, 110-ти състав по НОХД № 8987/2019 г., с която
подс. Н.Т. е призната за виновна по повдигнатото й обвинения за извършени
престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 276,
ал. 3, пр. 1 от НК, като й е наложено едно общо наказание по реда на чл. 23,
ал. 1 от НК лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
В жалбата и допълнението към нея се изразява недоволство срещу
присъдата, като се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, от които се установявало, че
подсъдимата не е извършила вменените й престъпления. Предлага се
1
обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с
която подсъдимата бъде оправдана по повдигнатите й обвинения.
В съдебно заседание на въззивната инстанция защитникът на подс. Н.Т.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа и
направените във въззивната жалба искания за отмяна на присъдата на
районния съд и оправдаване на подсъдимата или за връщане на делото за
ново разглеждане от първата инстанция.
Представителят на СГП счита, че обжалваната първоинстанционна
присъда е правилна и е постановена въз основа на всички събрани по делото
доказателства, от които се установява по категоричен начин, че подсъдимата
е извършила престъплението, за което е обвинена. Пледира да бъде
потвърдена присъдата на СРС.
Подс. Н.Т., редовно призована, не се явява в съдебното заседание на
въззивната инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, Софийският районен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
На 14.11.2018 г., сутринта, свид. Д.Т. се качила в автобус, движещ се по
линия № 280, на спирката на УНСС, в гр. София, ж. к. “Студентски град“, в
посока към центъра на града. Свидетелката Т. била с раницата си, която
държала преметната през дясното си рамо с едната дръжка, а другата
дръжката била свободна. Раницата й се отваряла с цип.
На същата спирка и по същото време се качили свидетелката С. С. и
подсъдимата Н.Т..
Подсъдимата решила да открадне вещи от пътуващите в автобуса.
2
Около 09:00 часа, преди следващата спирка - на бензиностанция „ОМВ“,
подсъдимата Н.Т. се приближила плътно до свидетелката Д.Т. и наметнала
пончото, с което била облечена, върху раницата на Т.. След това подсъдимата
Т. бръкнала с дясната си ръка под пончото, отворила ципа на раницата и взела
от вътрешността й портфейла на свидетелката Т. по такъв начин, че
пострадалата нито видяла, нито усетила тези движения.
В портфейла си, свидетелката Т. съхранявала парична сума в размер на
22 лева, лични документи, банкови карти, карта за градски транспорт и др.,
както и ваучери за закупуване на храна на стойност 40 лева, издадени от
„И.Б.“ АД на „С.*“ ЕООД, в което дружество същата работела и получавала
всеки месец, заедно с трудовото си възнаграждение.
Действията на подсъдимата Н.Т. били наблюдавани от намиращата се в
същия автобус свид. Г. Г.. Последната забелязала как подсъдимата Т. намята
пончото си върху раницата и как поставя ръката си под него и извършва
някакви движения с него. След махането на пончото, свидетелката Г. видяла,
че раницата е с отворен цип и предположила, че е извършена кражба, поради
което се приближила до свидетелката Т., уведомявайки я за предположението
си.
Свидетелката Т. проверила съдържанието на раницата си и установила
липсата на портфейла си. Свидетелките Г. и Т. се приближили към свид. С. и
подс. Т., като споделили с тях подозренията си, след което и четирите слезли
заедно на спирката на градския транспорт пред магазин „Фантастико“ в кв.
“Дървеница“, където свидетелката С. отворила чантата си, за да покаже, че
няма нищо в нея и останала на място, а подсъдимата Т., след категоричен
отказ да бъде проверена и тя за откраднатия портфейл, се отдалечила бързо в
посока към паркинга на магазин „Фантастико“ и успяла да избяга.
Свидетелката Т. подала сигнал на тел. 112. Около 09:30 часа на
14.11.2018 г. на местопроизшествието пристигнал полицейски
автопатрул от ППГ- „Контрола“ при 07 РУ- СДВР в състав: свидетелите Д., К.
и А.. Последните установили на място три лица от женска пол – свидетелката
Т., която им казала, че е откраднато дамското й портмоне от раницата, докато
пътувала в автобус 280, свидетелката Г., която им разказала, че е свидетел на
случая и подробно описала начина извършване на деянието и неговия
извършител, а именно: другата жена, избягала от местопроизшествието преди
3
тяхното идване и свидетелката С., като посоченото от свидетелката Г. друго
лице от женски пол, придружаващо извършителя на кражбата, за което
полицейските служители установили, че се е оттеглило към вътрешността на
ж. к. “Дървеница“. Свидетелите Д., К. и А. поискали съдействие от АП-164.
На място пристигнал полицейски екип в състав А.Я. и С.А.. Докато
полицейските служители били на местопроизшествието и разговаряли със
заварените лица за изясняване на случая, телефонът на свидетелката С.
звъннал, последната провела разговор и съобщила на полицаите, че нейната
приятелка Н.Т. е взела портмонето от чантата на пострадалата Т., а
последното изхвърлила в кошче за боклук до пейка в градинка под магазин
„Фантастико“ в ж.к.“Дървеница“.
При направен обход на района, полицейските служители открили на
посоченото от свидетелката С. място и в кошче за боклук, портмонето на
пострадалата Т.. На място пристигнала огледна група.
При извършения оглед на пластмасово кошче, намерено до дървена
пейка в средата на градинка с детски площадки, находяща се в гр.София,
кв.“Дървеница“, градинка с детски площадки, между бл.16 и бл.17. При
огледа са намерени в кошчето отпадъци и синьо-зелено /тюркоазено/
портмоне, с розова вътрешност и множество отделения в него. В едно от
отделенията на портмонето са намерени 1 брой лична карта и 1 брой
СУМПС, издадени на лицето Д.Н. Т., ЕГН **********, в съседно отделение е
намерена карта „Мултиспорт“ и контролен талон, в другите отделения на
портмонето са намерени по една карта на „Лили“, „Билла“ и клуб „Мусака“,
както и множество картички и вещи в останалите отделения. При огледа е
иззето като веществено доказателство: един брой дамско портмоне с лични
документи, запечатано с картон серия А 0393209 и СП 701 НЕКД-СДВР.
Извършеното процесуално-следствено действие е обективирано в протокол за
оглед на местопроизшествие от 14.11.2018 г., приложен на л.7-8 от ДП.
На 15.11.2018 г. е извършен оглед на веществено доказателство - един
брой дамско портмоне, иззето с протокол за оглед на местопроизшествие,
запечатано с картон серия А 0393209 и СП 701 НЕКД-СДВР, в присъствието
на две поемни лица, за времето от 09:15 часа до 09:25 часа, обективиран в
съставен протокол за оглед на веществени доказателства от 15.11.2018 г. При
отваряне на портмонето са намерени вещи, както следва: 1 брой лична карта
4
на лицето Д.Н. Т., ЕГН **********, с №*****, с дата на издаване **** г. от
МВР-София, 1 брой СУМПС на лицето Д.Н. Т., ЕГН **********, с
№*********, издадено на 05.12.2016 г., 1 брой контролен талон с №5918801
на лицето Д.Н. Т., ЕГН **********, от дата 05.12.2016 г., един брой пластика
с надпис „MultiSport“ на Д.Т., 1 брой пластика „International Student Identity
Card“ c ISIC S 359000730416 M на лицето Д.Т., 1 брой пластика за магазин
„Billa“, 1 брой пластика за магазин „Lilly“, 1 брой пластика за „Club Мусака“,
1 брой пластика „Софарма Клуб“, един брой карта за градски транспорт,
издадена на Д.Т. с №00909345.
На 15.11.2018 г., срещу разписка, един брой дамско портмоне,
съдържащо лични документи, пластики и др., описани в протокола за оглед на
веществени доказателства, са върнати на правоимащото лице Д.Н. Т..
С протокол за доброволно предаване от 15.11.2018 г., свидетелката С.Б.
С. предала на разследващ полицай при 07 РУ-СДВР, един брой мобилен
телефон марка „Нокиа“, черен на цвят, за който пояснила, че е неин личен и
го предава за нуждите на разследването.
На 15.11.2018 г. е извършен оглед на веществено доказателство - един
брой мобилен телефон „Nokia“, предаден с протокол за доброволно предаване
на 15.11.2018 г. от С.Б. С., в присъствието на две поемни лица, за
времето от 10:40 часа до 10:50 часа, обективиран в съставен протокол за
оглед на веществени доказателства. В хода на извършения оглед е
установено, че при отключване на мобилния телефон и натискане на бутон
„Menu“ се показват девет прозореца, от които при натискане на прозорец с
име „Call register“ се появяват прозорци с различни наименования, а при
натискане на прозорец „Received call“ се наблюдава списък с повиквания.
Последното Т. е от „Nadiq“ от 10:01 часа от дата 15 Nov. При натискане на
бутон „Options“ излиза списък, при селектиране на „Edit number“ от
въпросния списък, се появява прозорец с номер +359877950491. При връщане
в основното меню на телефона и натискане на прозорец „Settings“, се
наблюдава списък с прозорци. При натискане на прозорец с надпис „Settings“,
излиза списък с прозорци - „Clock 10:31“ и „Date seting 16.11.2018“.
На 15.11.2018 г., срещу разписка, един брой мобилен телефон „Nokia“,
черен на цвят, описан в протокола за оглед на веществени доказателства, е
върнат на правоимащото лице С. С..
5
На 14.11.2018 г. е проведен разпит на свидетеля Г. М. Г., при който
последната дала следното описание на лицето, извършило инкриминираното
деяние - лице от женски пол, на видима възраст около 20 години, висока
около 1,60 см, със слабо телосложение, мургава кожа и тъмна коса, като
заявила, че ще може да го разпознае, ако го види.
Предвид изрично заявения отказ от участие в разпознаване от страна на
подсъдимата Н.Т., отразен в саморъчно попълнената от нея декларация на
19.11.2018 г., на същата дата, за времето от 12:40 часа до 12:50 часа, в
присъствието на две поемни лица, е извършено процесуално-следственото
действие: разпознаване на лице от женски пол по фотоснимка, обективирано
в протокол за разпознаване на лица и предмети от 19.11.2018 г., приложен на
л.21-22 от ДП, ведно с фотоалбум към него. Разпознаващото лице Г. Г.
посочила лицето на снимковия материал под №4 - Н. П. Т., като лицето, което
видяла на 14.11.2018 г., около 09:10-09:20 часа, в автобус №280, да намята
пончото си върху раницата на друго момиче и започнала да движи ръцете си,
а след това видяла, че раницата на момичето е отворена, за което го
уведомила и същото установило, че липсва портмонето й. Разпознаващото
лице е посочило, че разпознава лицето, извършило гореописаните действия
като лицето под № 4 по следните външни белези: физиономията - чертите на
лицето: коса, нос и очи.
На 14.11.2018 г. е проведен разпит на свид. Д.Т., при който последната
дала следното описание на лицето, извършил инкриминираното деяние - лице
от женски пол на видима възраст около 18-20 години, висока около 1,60 см,
със слабо телосложение, мургава кожа, с тъмна коса и тъмни очи, като
заявила, че ще може да го разпознае, ако види лицето.
На 19.11.2018 г., за времето от 13:15 часа до 13:25 часа, е извършено
процесуално-следственото действие: разпознаване на лице от женски пол по
фотоснимка, в присъствието на две поемни лица, обективирано в протокол за
разпознаване на лица и предмети от 19.11.2018 г., приложен на л.24-25 от ДП,
ведно с фотоалбум към него. Разпознаващото лице Д.Т. посочила лицето на
снимковия материал под №3 - Н.Т., като момичето, което на 14.11.2018 г.,
около 09:20 часа, е избягало от спирката пред магазин „Фантастико“, находящ
се на бул. „Климент Охридски“, и за което разбрала от другото момиче, че се
е движело в автобус №280, бръкнало е в раницата и е откраднало портмонето
6
й.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изпълнена на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, пазарната
стойност на инкриминираните вещи към датата на извършване на деянието -
14.11.2018 г., възлиза, както следва: 1 брой дамско портмоне, синьо-зелено на
цвят - на стойност 8 лева; парична сума с номинална стойност от 22 лева,
купони за храна с номинална стойност от 40 лева, или на обща стойност от 70
лева, при минимална работна заплата за страната в процесния период в
размер на 510 лева.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена, като се е позовал на събраните по делото доказателства:
показанията на свидетелите: Д.Т. /включително и приобщените нейни
показания от досъдебното производство/, Г. Г., С. С., Б. Д. /включително и
приобщените негови показания от досъдебно производство/, А.Я.
/включително и приобщените негови показания от досъдебното
производство/, И. А., А. К. /включително и приобщените негови показание от
досъдебното производство/; от заключението на съдебно-оценителната
експертиза; от протоколите за извършени действия по разследването и
писмените доказателства, приложени по делото.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е
събрал необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и
не е ограничил правата на страните да сочат и представят такива
доказателства.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически
несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото, като е
формирал обосновани фактически изводи, които настоящата въззивна
инстанция споделя.
В мотивите към обжалваната присъда изключително подробно,
задълбочено и всестранно са обсъдени доказателствата, имащи значение за
установяването на обстоятелствата, свързани с истината по делото. И
въззивният съд намира, че Т. основно значение имат показанията на свид. Г.
Г., която е имала преки възприятия за поведението на подс. Н.Т. и на свид. С.
7
С. спрямо свид. Д.Т., както в автобуса, така и след слизането им на спирката,
последвало споделените от свид. Г. със свид. Т. нейни наблюдения за
действията на подсъдимата по отношение на носената от Т. раница.
Настоящият съдебен състав също счита, че показанията на свид. Г. са
последователни, логични, детайлни и съответстващи на останалите
доказателства по делото. Показанията на свид. Г. Г. за това, че именно подс.
Т. се е приближила до пътуващата в автобуса свид. Т. и е прехвърлила
пончото, с което е била облечена върху раницата на Т., след което, след
отдалечаването й същата раница е била с отворен цип, по логичен начин
съответстват на установените и от останалите доказателства по делото
обстоятелства, че именно така станалите нейно достояние действия на
подсъдимата са я накарали да предупреди свид. Д.Т., че е възможно да е
извършена кражба от раницата й, споделяне на подозрението за вероятния
автор на кражбата, слизането на следващата спирка на свидетелките Г., Т. и
С., както и на подсъдимата Т. и напускането на спирката от страна на
подсъдимата веднага след това. Подкрепени от останалите доказателства по
делото са и показанията на свид. Г., че след призива на свид. Т. свид. С. е
показала, че у нея няма вещи, като тези, които преди това са били отнети от
раницата на Т. и че едва след проведения телефонен с подсъдимата, С. е
насочила пристигналите на мястото полицаи към мястото, за което е разбрала
при този разговор, че от подс. Т. е било изхвърлено портмонето на Т., което е
помогнало и същото да бъде намерено от полицейските служители.
Както е посочил първоинстанционният съд, показанията на свид. Д.Т.
също се характеризират с последователност, логичност и еднопосочност с
останалите доказателства по делото. Показанията на свид. Д.Т. са взаимно
допълващи се с показанията на свид. Г. Г. относно съобщеното й от нея по
време на пътуването в автобуса, отИ.ето на двете до подс. Т. и свид. С. и
слизането на четирите на следващата спирка, последвано от напускането на
мястото от подсъдимата и оставането там само на С., липсата на изчезналите
от раницата на свид. Т. вещи у свид. С. и намирането впоследствие на
портмонето й в кошчето, намиращо се в района след проведения телефонен
разговор между С. и подсъдимата.
Въззивният съдебен състав намира също, че показанията на
свидетелките Д.Т. и Г. Г., обсъдени в съвкупност с протоколите за
8
извършените от двете разпознавания в хода на досъдебното производство и с
останалите събрани доказателства по делото, формират категоричен и
несъмнен извод, че подс. Н.Т. е отнела инкриминираните вещи от раницата на
свид. Т., като по време на пътуването на двете в автобуса и след като се е
приближила до нея, е покрила с пончото си раницата на Т. и прикривайки
действията си, е успяла да бръкне в раницата и да извади от нея портфейла, в
който са били вещите, а след това и да напусне местопроизшествието с него.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, според които
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е изключил
възможността друго лице, а не подсъдимата да е извършител на
инкриминираното деяние, както и че присъдата е постановена въз основа на
показанията на свид. С. С., която е могла също да извърши деянието. В
мотивите към първоинстанционната присъда задълбочено и подробно са
обсъдени показанията на свид. С. и е посочено в кои части същите се
кредитират, като съответстващи на останалите доказателства по делото и в
кои части се явяват изолирани, нелогични и опровергани от други
доказателствени източници. Както обосновано е посочил
първоинстанционният съд, свид. С. е посочила обстоятелства, които напълно
съответстват на показанията на свидетелките Т. и Г., а в друга явно насочени
към опит да се изключи възможното участие на подсъдимата в извършването
на инкриминираното деяние, но последното, както и фактът, че същата
свидетелка е била заедно с подс. Т. при извършването на деянието и
последната е осъществила и контакт по телефона със С., но не е привлечена
към наказателна отговорност за съучастие, не могат да дискредитират изцяло
показанията й. Същевременно първоинстанционният съд обстойно и
обосновано е посочил защо не приема като съответстващи на действително
осъществилите се обстоятелства показанията на свид. С., според които
подсъдимата Н.Т. е показала съдържанието на чантата си на свидетелките Т. и
Г., както и в които се отрича фактът на провеждане на телефонен разговор,
при който подс. Т. е обяснила къде е изхвърлила портмонето на свид. Т.. И
въззивният съд намира, че в тези им части, показанията на свид. С. са
опровергани от останалите доказателства по делото.
При така установените и от въззивния съдебен състав факти, правилни
9
се явяват правните изводи, формирани от първоинстанционния съд, според
които подсъдимата Н.Т. е осъществила при условията на идеална съвкупност
престъпленията, за които й е повдигнато обвинение от СРП - по чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 276, ал. 3, пр. 1 от НК.
На инкриминираните дата и място подсъдимата Н.Т. е отнела чужди
движими вещи - един брой дамско портмоне на стойност 8 лева и сумата от
22 лева, или всичко на обща стойност от 30 лева, от владението на
пострадалата Д.Т., без нейно съгласие, като е прекъснала упражняваната от
свид. Т. фактическата власт върху посочените вещи и е установила своя
фактическа власт върху тях, взимайки ги от раницата на Т..
От обективна страна деянието е осъществено при наличието на
квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК, а именно
извършено е по специален начин, тъй като от подсъдимата е проявена
особена ловкост при отнемане на вещите, по смисъла на т. 11 от ППВС №
6/26.04.1976 г., изм. с Постановление № 7/06.07.1987 г. на ПВС. Както е
посочил първоинстанционният съд, специалният начин при извършването на
престъплението са се изразили в боравене с ловкост, при която бъркането и
изваждане на отнетите предмети от раницата на свид. Т., без тя да забележи и
само случайното възприемане на тези действия от намиращата се в същия
автобус свид. Г. е довело до уведомяването на пострадалата за случилото се.
От субективна страна, подсъдимата Т. е извършила престъплението
виновно, при форма на вината пряк умисъл, доколкото нейните действия по
еднозначен и категоричен начин сочат, че тя е съзнавала наличието на всички
признаци на своето деяние от обективна страна и е извършила действията си
пряко целейки противозаконното присвояване на отнеманите чужди вещи.
Първоинстанционният съд е посочил защо деянието на подсъдимата не
може да бъде квалифицирано като представляващо „маловажен случай“ и
въззивният съдебен състав напълно споделя тези съображения.
Въззивният съдебен състав счита, че правилно първоинстанционният
съд е признал подс. Н.Т. за виновна и в извършването на престъпление по чл.
276, ал. 3, пр. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимата Н.Т., на инкриминираните дата, час и
10
място, противозаконно е отнела от Д.Т., официални удостоверителни знаци,
предназначени за плащане на храна - ваучери за храна на стойност 40 лева,
издадени от „И.Б.“ АД на „С.*“ ЕООД, и предоставени от „С.*“ ЕООД на
Д.Н. Т..
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимата Т. е взела решение за
извършване на престъплението веднага, след като е осъзнала конкретната
възможност за това и е пристъпила незабавно към осъществяване на това
решение, като е желала да отнеме от владението на пострадалата Т. вещ,
която е предназначена в нея да се съхраняват или пренасят вещи, пари или
други ценности. Макар при извършване на деянието подсъдимата Т. да не е
знаела какво е съдържанието на портфейла, нейният умисъл обхваща като
предмет на престъплението вещта и нейното съдържание, сред които
фигурират и ваучери за храна на обща стойност 40 лева.
При определянето на следващото се на подсъдимата наказание за
извършеното от нея престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 194, ал. 1
от НК правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени
чистото съдебно минало и невисоката стойност на отнетото имущество, а като
отегчаващи високата обществена опасност на конкретното по вид
престъпление. Правилно районният съд е отчел, че не са налице нито
многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи
обстоятелства и определеното по реда на чл. 54 от НК наказание в
минималния размер от една година лишаване от свобода в никакъв случай не
се явява несъразмерно тежко.
При определяне на наказанието за престъплението по чл. 276, ал. 3, пр. 1
от НК също са отчетени правилно смекчаващите и отегчаващите
отговорността на подсъдимата обстоятелства. Правилно са отчетени
наличните смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало на
подсъдимата, добрите й характеристични данни и липсата на доказателства за
добро имуществено състояние, и отегчаващото Т., предвид индивидуалния
характер на документираните в отнетите книжа права, от ползването на които
пострадалата е била безвъзвратно лишена. При така наличните смекчаващи и
11
отегчаващи обстоятелства правилно е определено като справедливо
наказанието лишаване от свобода и при индивидуализирането на размера му
по реда на чл. 54 от НК е определен такъв от шест месеца, който в никакъв
случай не се явява несъразмерно тежък.
Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 23,
ал. 1 от НК, като е определил едно общо наказание на подс. Н.Т. за
извършените от нея две престъпления при условията на посочената
разпоредба. Изтърпяването на така определеното общо наказание правилно е
отложено на основание чл. 66 от НК, предвид неговия размер и чистото
съдебно минало на подсъдимата, като индивидуализираният минимален
изпитателен срок не подлежи на ревизиране чрез неговото намаляване.
При цялостната въззивна проверка на атакувана присъда настоящата
инстанция не установи при постановяването й да са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да са основания за нейната отмяна,
поради което присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 14.07.2021 г. на СРС, НО, 110-ти
състав по НОХД № 8987/2019 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13