№ 33411
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110110828 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане, вх. № 239295/23.07.2024 г. от Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ – процесуален представител на ищеца Н. Н. Н.а по чл. 248, ал. 1
ГПК , с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, като към определеното адвокатско възнаграждение се присъди и
полагащия се на адвокатското дружество ДДС в размер на сумата от още 80 лева
(облагане на сумата 400 лева с данъчна ставка в размер на 20 %).
Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно
присъдените разноски в полза на адвокатското дружество, предоставило безплатна
правна помощ на ищеца, като оплакванията се свеждат до това, че съдът не е включил
дължимото ДДС, като е определил и е присъдил адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищеца безплатно услуга. Позовава се на практика на ВКС в тази
насока, както и на НМРАВ. Обръща внимание, че по делото да представени
доказателства за регистрацията на дружеството по ЗДДС.
Ответникът по искането „Стик Кредит“ АД не е подал отговор в указания му
срок.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
С Решение № 13536/09.07.2024 г., е прогласена по предявения от по предявения
от Н. Н. Н.а срещу „С. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД,
вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за нищожна като неравноправна клаузата
на чл. 29 от договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия №
931646/21.02.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 135 лева за неизпълнението на задължението на потребителя да осигури
обезпечение. Ответникът „С. е осъден да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
на Н. Н. Н.а сумата 135 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 5 лева от
27.02.2024 г., а върху сумата от 130 лева от 10.06.2024 г. до окончателното плащане,
представляваща заплатена без основание сума въз основа на нищожната клауза на чл.
1
29 от договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия №
931646/21.02.2023 г., сключен между страните. С решението ответникът е осъден да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ., с адрес: гр. София,
кв. „Манастирски ливади“ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна
правна помощ в производството пред СРС.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилото искане.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза
на процесуалния представител на страната, съдът е съобразил всички обстоятелства по
делото, с оглед конкретиката на случая – липсата на фактическа и правна сложност на
делото, вида и размера на предявените искове, тяхната обусловеност, срочното
разглеждане и приключване на делото в едно съдебно заседание без участие на
представители на страните, а също и служебно известния на съда факт, че конкретният
ищец е инициирал пред СРС общо 9 производства с аналогичен предмет и в същите е
представляван от същия процесуален представител. Отделно служебно е известен
фактът по колко дела процесуалният представител на ищеца представлява безплатно
ищците кредитополучатели по такива дела.
От друга страна, определеният от съда за конкретното производство размер на
присъденото адвокатско възнаграждение за предоставената на страната безплатна
адвокатска услуга е съобразен с обстоятелството, че адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС, т.е. сумата от 400 лева включва и дължимите данъчни и
осигурителни тежести.
Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и
актуалната съдебна практика на ВКС (напр. Определение № 891 от 10.04.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 219/2023 г., Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1908/2022 г., I т. о., ТК , Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1990/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г.
по описа на ВКС и др.). Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в
Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение удовлетворява
критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички
релевантни за това обстоятелства, в това число и факта на регистрация на дружеството
по ЗДДС. Ето защо и искането за изменение на решението в частта за разноските
следва да се остави без уважение.
Не на последно място и с оглед доводите на процесуалния представител на ищеца
относно „остойностяването“ на труда на вещото лице и този на адвоката, съдът намира
за необходимо да подчертае, че доколкото по делото не е било отделено за безспорно
(предвид становището на ответника) каква сума е била заплатена във връзка с
процесния договор за кредит от страна на потребителя, то и съдът е ползвал
заключението на вещото лице единствено за установяване размера, за който тази
претенция е намерена за основателна. Следва също така на ищеца, чрез представителя
му, да се напомни, че искането за увеличаване на размера на предявения иск е
направено въз основа на установеното от вещото лице при извършване на експертното
изследване, доколкото съдът приема, че ищецът сам не е бил наясно каква сума с
точност е заплатил на ответника във връзка с това правоотношение. С други думи,
основателността на осъдителната претенция по размер е доказана именно посредством
заключението на експерта, прието по делото, а отговорите на вещото лице по
останалите въпроси, не са били необходими на съда, да се произнесе по приложението
2
на закона.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
13536/09.07.2024 г., постановено по делото, в частта за присъденото в полза на
процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение, заявено с молба с вх. № 239295/23.07.2024 г., подадена от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, като бъде присъдена допълнително сума в размер на
още 80 лева.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3