№ 13427
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110160369 по
описа за 2021 година
Предявени са установителни искове правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 2500 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2021
г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатени застрахователни
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ за застрахователно събитие,
настъпило на 16.05.2014 г., причинено от ответника при управление на МПС, който се
е отклонил виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог;
сумата в размер 761,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2018
г. до 30.03.2021 г.
Ищецът – ЗАД „А“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е изплатил за реализирано на
16.05.2014 г. ПТП застрахователно обезщетение в общ размер на 2500 лв. за
неимуществени вреди, нанесени по отношение на пострадалите лица – ЖПК, МД и ВК
Й.. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на
застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил – П.
П. К., управлявал лек автомобил „БМВ 330“ с рег. № ххх. Сочи, че с плащане на
застрахователното обезщетение е възникнало регресно вземане за платената сума, тъй
като ответникът се е отклонил виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество
1
или негов аналог. За процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 18125/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и с оглед указанията на
съда ищецът предявява искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1,
т. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 2500 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2021
г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатени застрахователни
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ за застрахователно събитие,
настъпило на 16.05.2014 г., причинено от ответника при управление на МПС, който се
е отклонил виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог;
сумата в размер 761,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2018
г. до 30.03.2021 г. Претендира разноските по производството.
Ответникът – П. П. К. (представляван от особен представител), оспорва исковете
с твърдението, че не е налице основание за ангажиране на регресната му отговорност
по чл. 274 КЗ (отм.), тъй като не е доказано да се е отклонил виновно от проверка за
алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Твърди също така, че задълженията са
погасени по давност. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 18125/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 140 състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 23023509/30.03.2021 г., за вземанията, предмет на
настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.04.2021 г. Същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и с оглед указанията на съда ЗАД „А“ АД е предявило искове по чл. 422
ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.):
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е налице
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
страните, че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, в резултат на виновно и противоправно поведение на
ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е настъпило
застрахователно събитие, за което ищецът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД), че в изпълнение на задължението си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е изплатил обезщетение за вредите,
2
които са в причинна връзка с деликта, осъществен от ответника, който виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
В тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че на 16.05.2014 г. по вина на ответника
е реализирано ПТП, в резултат на което са причинени неимуществени вреди на ЖПК,
МД и ВК Й., възстановени от ответника на 30.03.2016 г. чрез извършени плащания, тъй
като същият е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на
ответника.
Съгласно решение от 27.05.2015 г. по а.н.д. № 1513/2015 г. по описа на РС – П,
ответникът е признат за виновен за това, че на 16.04.2014 г. в гр. П на бул. НЦ“ при
управление на МПС – лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. № ххх, е нарушил
правилата на движение по пътищата, а именно – чл. 6, т. 1, чл. 15, т. 1, чл. 16, ал. 1, т.
3, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на МДК средна
телесна повреда, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. шесто, б. „а“, пр. второ, вр. ал. 1, б. „б“, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК,
като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност. Фактът, че
ответникът, който е бил виновен за ПТП, е напуснал ПТП, се установява и от
показанията на свидетеля Т. Й. К. – водач на другото МПС, участвало в ПТП.
Свидетелят сочи, че виновният за ПТП водач на МПС е избягал след реализиране на
ПТП.
Преценката на тези доказателства не води обаче до извод за доказано виновно
отклоняване от страна на застрахования от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог. В тази връзка следва да се има предвид и липсата на твърдения от
страна на ищеца за управление на МПС от страна на ответника след употреба на
алкохол. По този въпрос, който всъщност е съществената част от поставения значим за
делото материалноправен въпрос, свързан с приложение на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.
последно КЗ (отм.), е налице произнасяне от страна на ВКС – решение № 16 от
2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 374/2010 г., II т. о., ТК; решение № 183 от 22.11.2010 г.
на ВКС по т. д. № 30/2010 г., II т. о., ТК; решение № 113 от 11.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 741/2010 г., I т. о., ТК, като е прието, че само факта на напускане на ПТП не може
да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог, каквото поведение и вината на застрахования
подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при наличие на данни за
предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която
той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл.
274, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ (отм.) за регресна отговорност на застрахования.
Предвид даденото разрешение, което се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав,
3
и с оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод за доказаност на
предпоставките за ангажиране регресната отговорност на застрахования на посоченото
основание, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.)
се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
При неоснователност на предявения главен иск, неоснователен се явява и
акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва, поради което и искът с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски нито за исковото, нито
за заповедното производство.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1,
т. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД, предявени от ЗАД „А“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, срещу
П. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 2500 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие - ПТП, реализирано на 16.05.2014 г. в гр. П по вина на
длъжника, който е управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ххх и е напуснал мястото
на произшествието, с което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог, ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на
вземането, 761,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
30.03.2018 г. до 30.03.2021 г., за които суми в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.04.2021 г. по ч.гр.д. №
18125/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4