Решение по дело №1099/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 695
Дата: 8 ноември 2018 г. (в сила от 29 ноември 2018 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20181630101099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

№. 695 / 8.11.2018 г.

Р Е Ш Е Н И. Е

  08.11.2018 година

град Монтана

 

                                В   И. М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на девети октомври през две хиляди и. осемнадесета година в състав :

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Елена Ефремова и. в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 1099 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД.

Ищецът З. „. В. И.. Г.” - град София твърди в исковата си молба, че на 27.01.2017г. сключили застраховка „. К. С.” с „М. Ф.” ООД - гр.София, по силата на която застраховал за всички рискове лек автомобил марка ,,Ф.”, модел ,,П.”, с рег.№. С. 2. В., със срок на действие на застраховката за периода от 24.02.2017г. до 24.02.2018г., за което издали на застрахования застрахователна полица №. 4./27.01.2017г. Твърди също така, че на 02.06.2017г., на третокласен републикански път с.М. - с.Б., Г.П.Г. xxx, при управление на застрахования от него автомобил марка „Ф.”, модел ,,П.”, с рег.№. С. 2. В., е попаднал в необезопасена и. необозначена дупка на пътното платно, стопанисвано от А. „П. и..”, вследствие на което са причинени материални щети на управлявания от него автомобил - увредени кора под двигател, маслен картер ДВГ, цедка маслен картер, челно стькло, ремонтен комплект и. предна дясна джанта. Мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и. Протокол за ПТП не е съставен съгласно чл.6, т.4 от Наредба №. І./12.01.2009г. за документите и. реда за съставянето им при ПТП и. реда за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и. информационния център към гаранционния фонд. Поддържа, че съгласно т.6.2. от глава ІV, раздел „К.” от Общите условия към сключената застраховка, които са неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието, застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и. таван - т.6.2.1, а съгласно т.6.3. за щети по гуми и. джанти и. декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и. неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и./или джанти и./или тасове при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. В случая свидетел на настъпилото ПТП е лицето В. Ц. В. от гр.Враца, чиито обяснения са дадени в Декларация, приложена към щетата. Поддържа, че за настъпилото застрахователно събитие е образувана щета №. 4. по описа на З. „. В. И.. Г.”. Щетата на застрахования автомобил е в размер на  сумата от 687,24 лева, която заплатил с преводно нареждане на 25.10.2017г. на сервиза, отремонтирал увреденото МПС лице -„А. Т.” ООД. Ищецът твърди, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и. обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата и. има право на регресен иск. Съгласно чл.3., ал.1 от Закона за движение по пътищата лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и. сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и. сигурно придвижване и. за опазване на околната среда от наднормен шум и. от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за пътищата Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и. поддържането на републиканските пътища. В случая ответникът не е обезопасил и. обозначил с необходимите маркировки препятствието (дупката) на републиканския път, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования от него автомобил. Твърди, че първоначално отправил регресна покана до Община Козлодуй, но с писмо изх.№. 2./19.12.2017г. бил уведомен от Общината, че въпросният път между с.М. и. с.Б. е третокласен път, част от републиканската П. мрежа. Твърди, че с писмо изх.№. Л 0./01.02.2018г., получено от ответника на 07.02.2018г., го уведомил, че встьпва в правата на увредения и. го поканил да възстанови доброволно сумата от 687,24 лева, но същата не е заплатена и. до настоящия момент. Поддържа, че горепосочените обстоятелства обуславят правния интерес да предяви настоящия иск, с който да претендира заплащането на платеното от него застрахователно обезщетение по застраховка „К.”, поради което депозира тази молба. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника А. „П. И..", ЕИК 0. с адрес гр.София, бул."М. №. 3. да му заплати - на З. „. В. И.. Г.” - град София сумата от 687,24 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №. 4. по описа на З. „. В. И.. Г.”, на основание застрахователна полица №. 4./27.01.2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и. направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. „П. И.." – град София е  представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че приложените към исковата молба доказателства не доказват по безспорен и. категоричен начин и. причинната връзка между действията и. бездействията на длъжностните лица, работници и. служители на А. „П. И..”, или лица, на които Агенцията е възложила някаква работа и. настъпилите увреждания, които ищецът е обезщетил. Твърди, че повредите, констатирани и. описани в представените доказателства – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, декларация за настъпване на застрахователно събитие, опис - заключение по претенция не се потвърждават от други доказателства. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и. недоказани, както и. да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Изслушано е и. е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства е установено, че на 27.01.2017г. З. „. В. И.. Г.” - град София и. „М. Ф.” ООД - гр.София сключили застраховка „. К. С.”, по силата на която е застрахован за всички рискове лек автомобил марка ,,Ф.”, модел ,,П.”, с рег.№. С. 2. В., със срок на действие на застраховката за периода от 24.02.2017г. до 24.02.2018г.. За това е издадена на застрахования застрахователна полица №. 4./27.01.2017 година.

На 02.06.2017 година, на третокласен републикански път село М. – село Б., лицето Г.П.Г. xxx, при управление на застрахования от него автомобил марка „Ф.”, модел ,,П.”, с рег.№. С. 2. В., е попаднал в необезопасена и. необозначена дупка на пътното платно, стопанисвано от А. „П. и..”, вследствие на което са причинени материални щети на управлявания от него автомобил - увредени кора под двигател, маслен картер ДВГ, цедка маслен картер, челно стькло, ремонтен комплект и. предна дясна джанта. Мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и. Протокол за ПТП не е съставен. Съгласно т.6.2. от глава ІV, раздел „К.” от Общите условия към сключената застраховка, които са неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието, застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и. таван - т.6.2.1, а съгласно т.6.3. за щети по гуми и. джанти и. декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и. неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и./или джанти и./или тасове при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. В случая свидетел на настъпилото ПТП е лицето А.Н. С., чиито обяснения са дадени в Декларация, приложена към щетата. За настъпилото застрахователно събитие е образувана щета №. 4. по описа на З. „. В. И.. Г.”. Щетата на застрахования автомобил е в размер на сумата от 687,24 лева, която ищецът заплатил с преводно нареждане на 25.10.2017г. на сервиза, осъществил ремонта на увреденото МПС лице - „А. Т.” ООД.

Първоначално ищецът отправил регресна покана до Община Козлодуй, но с писмо изх.№. 2./19.12.2017г. бил уведомен от Общината, че въпросният път между с.М. и. с.Б. е третокласен път, част от републиканската П. мрежа. С писмо изх.№. Л 0./01.02.2018г., получено от ответника на 07.02.2018г., ищецът го уведомил, че встьпва в правата на увредения и. го поканил да възстанови доброволно сумата от 687,24 лева.

От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Е.К., се потвърждава стойността на нанесената шета в размер на 687,24 лева . В заключението си вещото лице посочва, че причина за настъпване на произшествието е липсата на съответна сигнализация на подходящото място за наличие на препятствие (дупка), както и. че  възникналата щета по процесното МПС е в причинна връзка с претърпяното ПТП.

От показанията на изслушания по делото свидетел Г.Г., който е управлявал автомобила, се установява, че причината за ПТП –то е една голяма дупка на пътя, която е била обработвана от пътно – строителна фирма, насипана е с чакъл, но не достатъчно. Свидетелят установи също, че обозначителните знаци били непосредствено преди самата дупка, която е била непосредствено след завой, поради което той не е имал възможност предварително да реагира, за да избегне преминаването си през нея. Свидетелят твърди в показанията си, че позвънил на застрахователя и. на тел.112, но органи на МВР, така и. не се появили на мястото на ПТП-то. По делото е разпитан и. свидетелят А.Н. С., който е пътувал в процесното МПС заедно със свидетеля Г.Г.. Същият е очевидец на станалото ПТП. Свидетелят Г. твърди, че дупката, в която е попаднал автомобила, е била дълбока, както и. че преди нея не е забелязал да има обозначение, което да сигнализира за това.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и. гласни доказателствени средства и. от заключението на съдебно-техническата експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и. компетентно изготвени.

Съгласно чл.210 ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и. обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Съдът намира, че са налице условията за уважаване на исковата претенция. Съгласно чл. 19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, управлението на пътя е възложено на ответника А. „П. инфраструктира" чрез Областно пътно управление гр. Монтана. Задълженията по поддръжката на пътя обвързват Агенцията. В настоящия случай служителите на ответника са проявили бездействие, като не са изпълнили задълженията си за ремонт и. поддържане на пътя в съответствие с чл.30 във връзка с чл. 29 от Закона за пътищата, както и. задълженията си по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и. да ги отстрани във възможно най-кратък срок. По силата на закона на ответника като стопанин на републиканския път е възложено да полага грижа по недопускането и. отстраняването на дупки по републиканските пътища на страната. Отговорността на агенцията като гаранционно-обезпечителна е обективна, независимо от наличието или липсата на вина. Ответникът отговаря за действията или бездействията на лицата, на които е възложено поддържането в изправност на републиканския път. Агенцията е била длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване безопасността на пътното платно, да запълни процесната дупка, както и. до извършване на ремонтните дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението, своевременно, на подходящите за това места.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 687,24 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №. 4. по описа на З. „. В. И.. Г.”, на основание застрахователна полица №. 4./27.01.2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2018 година до окончателното й изплащане.

Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото сумата от 490,00 лева - реализирани в производството разноски /50 лева – държавна такса, 120 лева – депозит за съдебна експертиза, 20 лева – депозит за свидетели и. 300 лева – адвокатско възнаграждение/.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

 

По горните съображения съдът 

 

                   Р    Е    Ш    И. :

 

ОСЪЖДА А. „П. И..”, ЕИК по БУЛСТАТ: 0. – град София, пл.”М. №. 3. да заплати на З. „. В. И.. Г.”, ЕИК 0. със седалище и. адрес на управление град София, район Т., пл.”П.” №. 5., представлявано от изпълнителните директори Н. Д. Ч. и. К. Р. сумата от 687,24 /шестстотин осемдесет и. седем лева и. двадесет и. четири стотинки/ лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №. 4. по описа на З. „. В. И.. Г.”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2018 година до окончателното й изплащане, както и. сумата от 490,00 /четиристотин и. деветдесет/ лева - реализирани в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                             

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :