РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330111915 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против М. Б. СТ..
Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се в *****. Твърди, че за процесния период има задължения за ползвани от
ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер
на 868.92 лева и обезщетение за забава в размер на 76.32 лева, които не били
заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5
ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница,
обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител, с който се оспорват исковете. Възразява, че ответникът не е собственик и
не е ползвател на имота. Твърди, че липсва сключен договор с ищеца. Оспорва
положените подписи да са на ответницата и представените справки.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр.
дело № 19821/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения, след
което съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок,
поради което са допустим и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198
„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по
предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид
посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между
субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК
услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне
задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място
трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П. Правото на
собственост върху имота за нуждите на настоящото производство се установената
декларация до МДТ Пловдив подадена от родителите на ответницата и
удостоверението за родствени връзки. Съгласно последното ответницата се явява
наследник на родителите си, предвид удостоверените родствени връзки и съгласно чл.
5 от Закона за наследството.
В българското наследствено право наследяването по закон се основава на
родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход, като
изключение прави само съпругът, чието право на наследяване се основава на брачната
връзка с наследодателя. Поради това доказването на качеството на наследник на едно
лице по смисъла на чл. 5-10 ЗН е свързано с доказването на родствената връзка на това
2
лице с наследодателя и на факта на смъртта на последния. Удостоверението за
наследници, издадено въз основа на регистъра на населението от длъжностно лице по
реда на Закона за гражданската регистрация, като официален свидетелстващ
документ, доказва с обвързваща съда доказателствена сила тези обстоятелства, но не
изключва възможността същите да бъдат доказани пряко от страната чрез представяне
препис или извлечение от регистрите за гражданското състояние от акта за раждане,
акта за сключен брак и акта за смърт. В този смисъл Решение № 70 от 16.08.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о., ГК.
Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а
отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Общите условия на “ВиК”
ЕООД - гр. П. също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в
присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия
от карнети, от които е видно, че начисляването е извършвано по измереното
количество за един водомер, като са налице подписи на представител на потребителя
на част от местата и два положени от самата страна (от приетата СПочЕ не се
опровергава авторството). От събраните гласни доказателствени средства се
установява, че за отчета периодично е бил осигуряван достъп, вкл. от дете, като са
връчвани и уведомления за просрочени задължения. Наред с това от показанията се
установява месечното отчитане на водомера. Свидетелят установява и ползването на
имота през процесния период.
Макар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват
изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява полагането на подписи в част
от тях от лицето ползвало обекта и осигурило достъп. В карнетите е посочено за коя
година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Въвеждането на показателите
на водомера е последователно, което гарантира правилното отчитане на общото
количество използвана вода, дори при неосигуряване на достъп всеки месец. Тук
следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са
задължения на ответника като притежател на имота и неизпълнението им не може да
бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.
Имотът е бил собствен от ответника, ползван от самата нея и трети лица, имал е
монтирано измервателно устройство и периодично е бил отчитан от служител на
ищеца.
Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание за
периода. По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и
3
категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси,
като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на
консумацията и последващото й остойностяване.
Относно размера е ангажирано заключение на ССЕ. Според експерта
отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите
цени за битови клиенти за периода. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като
всеки месец са издавани фактури за дължимата цена.
В чл. 31, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора.
Предвид горното претенциите се явяват основателни за пълните предявени
размери и следва да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за настоящото и заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВК/. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени
такива в размер на – 100 лева за ДТ, 5 лева за СУ, 120 лева за депозит ССЕ, 80 лева за
депозит СПочЕ, 20 лева за свидетел и 300 лева за особен представител, като следва да
се определи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото и
50 лева за заповедното производство. Общият размер на разноските е 775 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Б. СТ.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250,
следните суми: 868.92 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставена
питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ***** за периода 07.04.2017 г.–
08.11.2019 г. и 76.32 лева - обезщетение за забава за периода 30.06.2017 г.- 31.10.2019
г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 05.12.2019 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 11353 от 13.12.2019 г. по ч.гр.д. № 19821/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА М. Б. СТ., ЕГН **********, да плати на „Водоснабдяване и
4
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.
„Шести септември” № 250, сумата от 775.00 лева - разноски за настоящото
производство и за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5