Р
Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 24.02.2020г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1111 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищецът Д.Н.Д. ***, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че на 15.02.2019г. сключва с ответното застрахователно дружество договор за автомобилна застраховка „Каско" на МПС за притежавания от него лек автомобил марка „AUDr, модел „Q5", с рег.№*, рама №*, обективиран в полица №**, със срок на застраховката 1 година, валидна от 00:00:00 часа на 18.02.2019г. до 23:59:59 часа на 17.02.2020г. със застрахователно покритие при условията на Клауза П. Сочи,че застрахователната премия в размер на 1 831.10 лв. е заплатена наведнъж при сключване на полицата. Твърди, че на 11.03.2019г. през деня настъпва пътно - транспортно произшествие с процесния автомобил, като при движение по улица "*" в град * удря движещия се пред него лек автомобил марка „AUDI", модел „А4", с рег.№*, като щетите по автомобила на ищеца са счупен ляв фар, охлузени предна броня и предна решетка, счупен мигач. Сочи, че на 14.03.2019г. е заведена претенция с №* по описа на ЗАД "*" АД, като са представени всички необходими документи на автомобила, последвал е оглед на настъпилите щети по лекия автомобил на същата дата, за което е съставен Опис на щетите. Твърди, че в изпълнение на указанията на застрахователя, автомобилът му е бил отремонтиран в доверен сервиз на "*" АД, като от възлагането на ремонта на щетите обаче застрахователят изрично изключва подмяната на преден ляв фар с мотива, че същият е бил увреден при сключване на полицата, което не отговаря на истината. Сочи, че тъй като не може да кара автомобила си без фар, е отремонтирал изключените щети за своя сметка. Сочи, че за закупените ляв фар и управляващ блок за него, ищецът е заплатил 2 209.87 лв. /две хиляди двеста и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, видно от Фактура № ********** от 03.04.2019г.Претендира ответният застраховател да бъде осъден да заплати исковата сума от 2 209.87 лв. /две хиляди двеста и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща отказано и неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка «Каско», полица №**, по заведена претенция №*, ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен по съображения, изложени в писмена защита.
Ответникът ЗАД "*" АД със седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за неоснователност на предявеният иск, който оспорва изцяло по основание и по размер и моли да бъде отхвърлен. Признава твърдяния от ищеца факт, че в сумата на дължимото обезщетение не е включена стойността на фар преден ляв на автомобила, който е бил увреден в същата степен към 14.01.2019г., т.е. е бил увреден преди датата на влизане в сила на застрахователния договор, поради което и на основание т.16.3 от ОУ, неразделна част от него, сключен с полица №*, застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за тези детайли. Навежда, че се касае за увреждане със значителна стойност, настъпило в неизяснен момент и по неустановен начин преди датата на по-ранния от двата огледа, а именно 14.01.2019г. Навежда, че доколкото застрахователния договор е сключен на 15.02.2019г. и е влязъл в сила на 18.02.2019г., уврежданията на автомобила, настъпили преди тази дата, не влизат в неговото покритие и не подлежат на обезщетяване. В условията на евентуалност, оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение като неоснователно завишено, вкл. и предвид това, че към датата на настъпване на застрахователното събитие МПС е на повече от 7г. от датата на първоначалната му регистрация и съгласно ОУ, ползвателят на застрахователната услуга няма право на ремонт по цени на официален представител на марката, като това е отбелязано и в застрахователната полица. В СЗ, черз ЮК Й., поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Прететендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран в молба от 22.10.2019г.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен
между страните е факта на сключен между тях на 15.02.2019г. договор за
автомобилна застраховка "Каско" на МПС за притежавания от ищеца л.а.
марка "AUDI",
модел "Q5", с рег.№*, под формата на
застрахователна полица №*, със срок на застраховката
Ищецът е отремонтирал изключените щети за своя сметка, като за закупените ляв фар и управляващ блок за процесния л.а. "Ауди", модел "Q5" С РЕГ.№*, ищецът е заплатил сумата от 2 209,87лв. по фактура №**********/03.04.2019г.- на доставчика "*" ЕООД гр.*.
По делото е назначена САвТЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ инж.С., което съдът възприема като компетентно и обосновано, в конкретния случай кондензът е възможно да е настъпил вследствие на стареене на уплътненията на стъклото, кабелите и задната капачка на фара или вследствие некачествен ремонт, извършен преди това, за което няма категорични данни. Видно от т.4.3.2 от САвтЕ, след извършен оглед на снимков материал с висока резолюция и документи по седалището на ответника, ВЛ е констатирало наличие на конденз на левия фар към 14.01.2019г., снимка направена по предна щета, наличие на конденз на левия фар към 15.02.2019г., снимка към момента на сключване на договора; наличие на конденз на левия фар към - 14.03.2019г., снимка след три дни от времето на застрахователното събитие /11.03.2019г./. Видно от САвТЕ, в проверените документи по делото и в електронния масив на ответното ЗАД не са записани повреди и наличие на конденз в левия фар на процесния автомобил, освен нагледно в предоставените снимки за оглед. Видно от първоначалното заключение на ВЛ по САвТЕ, справедливата пазарна стойност на щетата е 982,07лв., съответно стойността на имуществената щета по средни пазарни цени /без цени на официален вносител на марката/ възлиза на 1561,19лв., определена от ВЛ на база на три независими източника. Разпитано в СЗ ВЛ по първоначалната САвТЕ установи, че в процесният случай изпотяване на фара е вследствие на влизане на влага в тялото на фара, респ. по стъклото и рефлектора, което състояние на факта е естествено, във времето стареене и умора на материалите и съответно лепилото, а не от някаква повреда. Видно от разпита на ВЛ по САвТЕ в СЗ, посочената стойност на щетата в първоначалната САвТЕ включва подмяна само на фара, не включва управляващия блок; най - вероятно платената цена от ищеца е по цени на оригинални части; твърдяното от ищеца увреждане на преден ляв фар съответства на описания механизъм на застрахователното събитие и задължава подмяна на целия фар.
По делото е възложена и изготвена от ВЛ инж.С. допълнителна САвТЕ, като, видно от допълнителното писмено заключение на ВЛ, левият фар на процесния л.а."Ауди Q5" с рег.№ЕВ4450ВВ е комплектован с всички части,съобразно конструктивната разработка, вкл. и с блок за управление на фара /светлините/, който представлява неразделна част от фара и е монтиран вътре в корпуса на фара, както и че разделна подмяна на тялото на фара и блока за управление е невъзможна, предвид състоянието на пазарите във времето, при което подмяната на целия фар /комплектован с блок за управление/ е наложителна. Видно от допълнителната САвТЕ, подмяната на фара е извършен в доверен сервиз на ЗАД "*" АД, където са подменили целият фар с намиращият се в него блок за управление, като стойността на фара с вкл. демонтаж и монтаж, съгласно представената фактура, възлиза на стойност от 2209,87лв. Разпитано в СЗ ВЛ по допълнителната САвТЕ установи, че в потвърждение на първоначалната САвТЕ, в момента влага няма, както се появява, така и изчезва, предвид уплътнението на фара, в случая фара е с нарушени укрепващи елементи, тъй като корпусът е пластмасов и не налага подмяна на целия фар в случая.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Уважаването на предявеният иск по чл.405 ал.1 от КЗ предполага установяване в процеса от ищеца в условията на пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между страните, възникнало от сключен между тях договор за автомобилна застраховка "Каско" на МПС за притежавания от ищеца процесен лек автомобил, в срока на което е настъпило застрахователно събитие по покрит риск, в пряка причинно - следствена връзка с което са настъпили претендираните имуществени вреди по процесния л.а. на ищеца /частична щета на застрахованото МПС/, както и същите по размер, каквото беше проведено от ищеца, поради което предявеният осъдителен иск се явява доказан по основание.
По силата на сключения между ищеца - застрахован и ответника - застраховател договор за застраховка "Каско" на МПС за притежавания от ищеца л.а. "AUDI", модел "Q5" с рег.№*, под формата на застрахователна полица №*/15.02.2019г. с клауза "П" - Пълно Каско, и по силата на т.12 от приложимите ОУ, застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите "М", "Ч" и "К", в т.ч. по т.8.3. от клауза "Ч" - авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им. Между страните не е спорен факта, че ищецът - застрахован е заплатил на застрахователя застрахователната премия в размер на 1831,10лв. и договорът за застраховка "Каско" на МПС е влязъл в законна сила на 18.02.2019г. В срока от 1г. на действие на застрахователния договор, на 11.03.2019г. настъпва процесното застрахователно събитие - ПТП при описания в ИМ механизъм, установен, освен от Двустранен КП за ПТП от 11.03.2019г. и от показанията на свидетеля - очевидец Пл. Кръстев, в пряка - причинно следствена връзка с което, установено от САвТЕ, настъпват твърдяните имуществени вреди - частична щета на застрахованото МПС на ищеца, причинена от покрит от застраховката риск, а именно настъпило увреждане на ляв фар на л.а. в основата му и счупване на закрепването му към автомобила при настъпилото ПТП, описана в Опис на щетите по претенция №*от 14.03.2019г. /ляв фар комплект/ и в Опис на щетите по процесната претенция от 22.03.2019г. /захващане ляв фар, закрепване основа ляв фар/, за които и по силата на чл.405 ал.1 от КЗ застрахователят е длъжен да плати на застрахования - ищец застрахователно обезщетение в уговорения срок, което не е сторил, изключвайки от възлагането подмяна на фар преден ляв, предвид което предявеният иск по чл.405 ал.1 от КЗ се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.
Неоснователни и недоказани са ответните възражения за наличието на хипотези на изключени рискове по смисъла на т.16.2 и т.16.3 от ОУ, а оттам и за недължимост на застрахователно обезщетение от ответника на застрахования ищец за претърпяната при настъпилото застрахователно събитие частична щета на застрахованото МПС. На първо място, безспорно от събраните писмени и гласни доказателства, както и САвТЕ, се установи, че процесната щета на застрахованото МПС на ищеца - увреждане на ляв фар в основата му и счупване на закрепването му към автомобила, е настъпила именно в резултат и в пряка причинно - следствена връзка с процесното застрахователно събитие на 11.03.2019г., което е в срока на действие на застраховката. В тази връзка ответните твърдения, че левия фар на автомобила е бил с конденз още към датата на сключване на полицата нямат връзка с предмета на спора. Процесната частична щета на застрахованото МПС, за която ищецът претендира обезщетение, е настъпила в резултат на застрахователното събитие на 11.03.2019г. и не съставлява налично увреждане по детайлите на МПС, констатирано, описано и/или заснето при огледа на автомобила, поради което не е налице изключен риск по смисъла на т.16.2 от ОУ. Действително, от основното заключение на САвТЕ и изслушването на ВЛ по САвТЕ в СЗ се установи наличие на конденз на левия фар към 14.01.2019г. /при огледа по предна щета/, т.е. преди сключване на процесната застрахователна полица, както и наличие на конденз на левия фар към датата на сключване на договора за застраховка "Каско" на МПС - 15.02.2019г. и към 14.03.2019г. /три дни след процесното застрахователно събитие/, което, обаче от една страна, не е вследствие на увреждане по този детайл на МПС, вкл. от предходно застрахователно събитие, което да не е било отстранено, т.е. не са налице изключени рискове по т.16.2 и т.16.3 от ОУ, а се дължи на стареене на уплътненията на стъклото, кабелите и задната капачка на фара, което следва да е отчетено от застрахователя при определяне на застрахователната премия, а от друга страна, е ирелевантно за изхода по спора, доколкото ищецът не претендира застрахователно обезщетение за увреждане в предната част на фара, въз основа на което да се е образувал конденз.
Освен по основание, предявеният иск по чл.405 ал.1 от КЗ е доказан и по размер, като евентуалните ответни възражения в обратна насока, са неоснователни. От допълнителната САвТЕ се установи, че блока за управление е неразделна част от увредения ляв фар на застрахованото МПС на ищеца и разделна подмяна на тялото на фара и блока за управление е невъзможна, като в случая подмяната на фара с нов е наложителна, т.е., не е възможно да се подмени тялото на фара с ново и да се използва стария блок за управление. На основание чл.386 ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, или дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, като горната граница на отговорността на застрахователя е застрахователната сума, в случая в размер на 24 000лв. Застрахователното обезщетение при процесното частично унищожаване на имущество се равнява със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване, което в процесният случай възлиза на стойността за заплатения от ищеца ляв фар и управляващ блок за АУДИ ЕВ4450ВВ на доверения сервиз на застрахователя в размер на 2209,87лв. с вкл. ДДС, съгласно фактура №**********/03.04.2019г., равна на действително претърпените от ищеца вреди към деня на настъпване на събитието, в който предявен размер искът по чл.405 ал.1 от КЗ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 12.04.2019г. до окончателното изплащане. Посочената от ВЛ по САвТЕ в първоначалната експертиза справедлива пазарна стойност на щетата е с отчитане на овехтяване, поради което не е равна на действително претърпените вреди, а посочената в т.5.3 стойност на имуществена щета по средни пазарни цени е на ляв фар, без управляващ блок, която не е меродавна, доколкото са в комплект и не съвпада с действително претърпените вреди в размер на 2209,87лв. с вкл. ДДС, в който искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Не на последно място, във връзка с ответните възражения в писмения отговор съдът излага, че т.72.1 от ОУ допуска при процесната частична щета на застрахованото МПС, което към датата на начало на застраховката е на възраст над 4г. до 12г., считано от датата на първа регистрация, застрахователното обезщетение да се определи от избран от застрахования начин - по представени оригинални фактури от сервиз, предложен от застрахователя /доверен сервиз/, при условие, че е платена минималната премия, какъвто е процесният случай.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, в доказан размер общо от 768,39лв.
С оглед изхода на делото, ответната претенция за съдебни разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД "*" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 2 209,87 лв. /две хиляди двеста и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща отказано и неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", полица №*, по заведена претенция №**, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 12.04.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД "*" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 768,39 лв. /седемстотин шейсет и осем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЗАД "*" АД със седалище гр.* за присъждане на съдебни разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............