Определение по дело №435/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1035
Дата: 28 март 2019 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20193100500435
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

             /              .03.2019г.

  гр. Варна

           

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в закрито заседание, проведено на 28.03.2019г. в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:   Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                              Никола ДОЙЧЕВ – мл.с.  

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

ч. гр. дело №435 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.В.М. срещу разпореждане от 13.02.2019г. по гр.дело №3209/1980 г. по описа на ВРC. Жалбоподателката счита обжалваното разпореждане, с което съдът е оставил без уважение искането ѝ за получаване на препис от гр. дело №3209 по описа за 1980 г. на същия съд за неправилно. Твърди, че погрешно съдът е  приел, че липсват доказателства молителката „да има знание за осиновеното лице" и е възприел, че се цели разкриване на тайната на осиновяването. Излага, че знае, че е осиновена, поради което за нея не съществува „тайна на осиновяването", с която да е обвързан съда. Твърди, че предмет на гражданско дело №3209/1980 по описа на ВРС е осиновяване, за което тя знае, със страни - нейните родители. Искането, отправено до Районния съд се основава на чл.77 от Правилника за администрация на съдилищата - като наследник на страните по делото, за което е приложила удостоверение за наследници към заявлението. Позовава се на глава XII от Правилника за администрацията в съдилищата, съгласно която страните, техните представители и лицата, които не са страни, но при наличие на законен интерес осъществяват правото си на достъп до информацията по делата по реда на процесуалните закони, като това право не е обвързано от предмета на делото.  По изложените съображения моли да бъде отменено като неправилно разпореждането от 13.02.2019 г., като делото да се върне на ВРС за изпълнение на отправеното със заявлението искане, а именно да бъде издаден препис от решението и приложените книжа по гр.дело №3209 по описа за 1980 г. на Районен съд Варна.

Съдът, като взе предвид твърденията в частната жалба и след запознаване с доказателствата по делото, и намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество -неоснователна, поради следното:

На 25.01.2019 г. от Н.В.М., в качеството ѝ на наследник на Стефка Николова В. е подадена молба по гр.дело №3209/1980г., с която молителката на осн. чл.77 от Правилника за администрацията на съдилищата е поискала да ѝ бъде предоставена възможност да се запознае с   делото, както и да получи незаверен препис от решението всички приложени по делото книжа.

С последваща молба от 05.02.2019г., молителката уточнява, че искането  е в качеството ѝ на наследник на страна по делото – нейната майка Стефка В., като наред с това и заявява личен законен интерес от достъп до делото и получаване на преписи от документите по същото, тъй като то засяга гражданското й състояние.

С обжалваното разпореждане, постановено на 13.02.2019 г., районният съдия е оставил молбата без уважение, след като е съобразил, че предмет на производството по гр.д. № 3209/1980г. е допускане на пълно осиновяване на малолетно дете, като в рамките на делото се съдържа информация и за произхода му по рождение. С оглед на което и при липса на ангажирани от молителя доказателства същият да има знание за осиновеното лице, и за произхода на това лице по рождение, е счел, че е налице защитената от закона тайна, а уважаването на молбата би накърнило чужди права.

Настоящият състав напълно споделя изводите на първата инстанция за неоснователност на искането на молителката за предоставяне на достъп до данните, преписи от постановеното съдебно решение и приложените по делото книжа.

Действително, в молбата е отправено искане да бъде предоставена на молителката възможност на основание чл. 77 от ПАС да се запознае с гр.дело №3209/1980г. на ВРС, като получи препис от постановеното решение и от приложените по делото книжа.

Безспорно е, че посоченото дело касае проведено производство по осиновяване. Молителката обаче не е страна по същото, а такава е била нейната майка Стефка В.М.,  наследник на която се явява молителката.

Настоящият състав не споделя твърдението, изложено във въззивната жалба, а именно, че след като молителката знае, че е осиновена, то за нея не съществува „тайна на осиновяването“. Следва да се отбележи, че за осиновителите, като страна, няма законова пречка да получат достъп до информация по делото за осиновяване, както и преписи от документите, приложени към него, но за осиновения, който не е страна по делото, е предвиден специален ред да получи информация относно своя произход по рождение-редът по чл. 105 от СК, поради което той няма право да получи информация по реда на чл. 77, ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата, издаден от ВСС, обнародван в бр.68 /22.08.2017 г. на ДВ и в сила от същата дата. Получаването на информация по този ред и получаването на информация по реда на чл.105 от СК се свежда до едни и същи възможности и действия-осигуряване на достъп на лицето до делото за осиновяване и издаване на преписи от документите, от които то се състои. Разликата между двете процедури е в това кое е лицето, което търси да получи, респективно има право да получи информация. Когато информацията е поискана от осиновителите, които са страна по делото за осиновяване, няма пречка тя да бъде предоставена от съда чрез неговата администрация. Но когато информацията е поискана от осиновения, тя се предоставя след провеждане на производство по чл. 105 от СК.Тъй като информацията в случая е поискана от осиновения, правилно районният съд е отказал предоставянето на такава, поради наличие на специален ред за това, уреден с разпоредбата на чл. 105 от СК предвиждаща, че осиновеният има право на информация за своя произход по рождение само при наличието на посочените в нея обстоятелства-когато е навършил 16 години и когато има важни причини, които налагат той да получи информация. Съответно нормата предвижда и специален ред, по който окръжният съд се произнася с решение по такъв вид искане на осиновения-в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора.

В настоящия случай, молителката е поискала получаване на незаверени копия на решението, и документите по делото, като е обосновала искането си с разпоредбата на чл. 77 ПАС. Съгласно чл. 77, ал.2 ПАС, страните по делата и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони, а според ал. 4 от с. чл. лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба.

С молбата си, заявителката е представила доказателства, че е наследник на страна по делото, но едновременно с това, с  оглед нормата на чл. 77 от Правилника, следва да обоснове и наличието на законен интерес. Такъв не е обоснован нито в заявлението, нито в последващата уточняваща молба въпреки нарочно дадените от съда с разпореждане от 29.01.2019г. указания в тази насока.

Доколкото липсва надлежно обосноваване на законен интерес от получаването на информация, то искането по реда на чл.77, ал.4 от Правилника се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Ако по такъв начин молителката цели разкриването на данни относно своя биологичен произход, то това би било заобикаляне на предвидения от законодателя специален ред, уреден в разпоредбата на чл. 105 СК.

По изложените съображения, съдът намира, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането на ВРС, с което е отказан поискания по реда на чл. 77 от ПАС достъп до данните, преписи от постановеното съдебно решение и приложените по гр. дело № 3209/1980г. е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, пр. I във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №6611/13.02.2019г.,  постановено по гр. дело №3209/1980 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение молбата на Н.В.М., ЕГН **********, за предоставяне на възможност да се запознае с гр.д. № 3209/1980г., по описа на Районен съд – Варна и получаване на незаверен препис от решението и всички приложени по делото книжа.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.