№ 20104
гр. *, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110143095 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация *“ ЕАД
срещу М. Т. П., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди наличието на
облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи,
че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., е доставил топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. *,
ж.к. „*“, бл *, вх. *, ет. *, ап. *, собственост на М. Т. П.. Доставената топлинна
енергия в процесния период възлизала на обща стойност от 3102,99 лева, като
същата не била заплатена от купувача. Твърди, че съгласно общите условия
към договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за доставената
топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се
отнася. В тази връзка, сочи че за дружеството са налице основания за
претендиране на мораторно обезщетение в размер на 424,50 лева, начислено
за периода 15.09.2022 г. – 01.04.2024 г. Излага доводи, че в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на
топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от
„Техем сървисис“ ЕООД, поради което ответникът му дължал и цената на
услугата за дялово разпределение, на стойност от 54,94 лева, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и лихва за забава върху посоченото главно
вземане в размер на 11,58 лева, начислена за периода 16.07.2021 г. – 01.04.2024
г. Посочва, че за процесните изискуеми вземания разполагал с издадена в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23008/2024 г.,
1
по описа на Софийски районен съд, 177 с-в, която не е влязла в законна сила.
В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на
„Топлофикация *“ АД следните вземания, предмет на процесната заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК: 3102,99 лева – главница за доставената и
незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 424,50 лева –
мораторно обезщетение, начислено за периода 15.09.2022 г. – 01.04.2024 г.,
54,94 лева – цена на услугата за дялово разпределение, дължима за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК – 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 11,58 лева – мораторно обезщетение, начислено върху
стойността на главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. –
01.04.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Оспорва наличието на облигационни отношения с дружеството, както и
потребителското си качество. Излага съображения, поради които счита, че в
случай че дружеството служебно е начислявало суми за топлинна енергия в
процесния имот, то същите следва да бъдат обявени за недължими, доколкото
доставената топлоенергия не е била поръчвана, съгласно чл. 62 ЗЗП.
Отбелязва, че ищецът не сочи доказателства относно изправността на уредите,
с който се извършва измерването на доставената топлинна енергия. Сочи, че
със суми, подлежащи на връщане от дружеството са били прихванати стари
задължения, при липсата на изразено съгласие за посоченото от негова страна.
Твърди, че претенцията за цената на услугата за дялово разпределение е
неоснователна. Счита, че по делото не са представени доказателства, от които
да се установи, че е изпаднал в забава за плащане на процесните вземания.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира
разноски.
В хода на производството, с Определение № 36122/09.09.2024 г., на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът конституира като трето лице-помагач на
страната на ищеца фирмата, осъществяваща услугата за дялово разпределение
– „Техем сървисис“ ЕООД, като дружеството е взело становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При съобразяване на изложените в исковата молба твърдения, следва че
в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на
валидно облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на
сключен договор за продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който е
доставил топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в твърдените
количества, вследствие на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на уговорената цена в търсения размер, както и изправност на
средствата за техническо измерване.
По отношение на претенцията на ищеца за цената на услугата за дялово
2
разпределение, в негова тежест е да докаже, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният топлоснабден имот, са възложили извършаването на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на „Техем сървисис“
ЕООД /ФДР/, като въз основа на договорно правоотношение между ФДР и
ищеца, ответникът следва да заплати цената на посочената услуга в полза на
„Топлофикация *“ ЕАД.
По отношение на исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главни изискуеми вземания,
съответно изпадането на купувачите в забава, както и стойността на
претендираните мораторни обезщетения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
3
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
За установяване на потребителското качество на ответника по делото е
представен като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 7, том XVI, дело № 2606/88 г., съставен на 07.06.1988 г., по
силата на който М. Т. П. е придобил в собственост недвижим имот –
апартамент № 20, находящ се в гр. *, ж.к. „*“, бл *, вх. *, ет. *. Като писмено
доказателство по делото е приет и заверен препис от молба с вх. №
17103/17.08.1993 г., подадена от М. Т. П. до председателя на УС на
„Топлофикация – *“ АД, с искане за откриване на партида за недвижим имот,
предмет на договор за дарение, сключен на 07.06.1988 г., обективиран в
Нотариален акт № 7, том XVI, дело № 2606/88 г.
От посочените писмени доказателства се установява, че ответникът е
клиент на топлофикационното дружеството, доколкото има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като е титуляр
на правото на собственост на процесния недвижим имот. Съдът не споделя
доводите на ответника, че в настоящия случай следва да се приложи
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, съгласно която се забранява доставката на
стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление,
цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу
заплащане без искане от негова страна. В настоящия случай, ответникът е
отправил писмена молба до топлофикационното дружество с искане за
откриване на партида за процесния имот с оглед доставяната от дружеството
топлинна енергия. В тази връзка, съдът приема за установено, че между
страните е налице валидно облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба на топлинна
енергия с ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото
договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице,
за които следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл.
318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.
Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената
4
цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на
породените от него договорни задължения. По силата на чл. 327 ТЗ купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено
друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение
за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето
задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
По отношение на насрещните права и задължения, произтичащи от
сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия,
приложение намират разпоредбите, предвидени в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация *“ ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да бъде видно че ответникът е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което Общите условия на дружеството
– ищец намират приложение в отношенията между страните.
По делото се установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор
за продажба на топлинна енергия, поради което следва, че спорът се
концентрира върху обстоятелството дали в процесния имот е доставена
топлинна енергия в рамките на исковия период, съответно на каква стойност.
В тази връзка, по делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът счита за обективно и компетентно изготвено. От
данните в експертизата се установява, че по данни на ФДР в процесното
жилище е имало две монтирани отоплителни тела, съответно два
топлоразпределителя с дистанционен отчет, като в имота имало и щранг лира
за отопление в банята, за която се изчислявала служебна топлинна енергия,
отдадена от щранга. Експертът е посочил, че за процесния период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., общата стойност на доставената в имота
топлинна енергия възлиза на 3128,99 лв., формирана както следва: 246,59 лв. –
топлинна енергия за сградна инсталация, 2162,93 лв. – топлинна енергия за
отопление, 719,47 лв. – топлинна енергия за подгряване на топла вода.
Посочено е, че през процесния период отчитането на топлинната енергия и
разпределението й в сградата в режим на Етажна собственост, в която се
намира процесното жилище, е извършвана съгласно действащото
законодателство. Изложени са данни относно наличието на съхранени при
топлофикационното дружество документи за периодични проверки на
топломера с електронен блок тип „Sharky typ 775” в абонатната станция,
съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и протоколи за тяхната смяна, извършвани на всеки две
години.
По делото е приета като неоспорена от страните и съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че общото задължение на абоната за
потребление на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
възлиза на 3102,99 лв. Вещото лице е посочило, че не са налице данни за
извършени от абоната плащания на доставената в рамките на процесния
период топлинна енергия. Съдът дава вяра на заключението на вещото
лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същото
е мотивирано, обективно и компетентно изготвено.
От събраните в хода на делото доказателства се установява, че
процесният имот – собственост на ответника е топлоснабден, като в периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. топлофикационното дружество е доставило
5
топлинна енергия на стойност от 3128,99 лв., която не е заплатена от купувача.
В тази връзка, съдът счита, че предявеният от ищеца иск по чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от 3102,99 лв., представляваща
цената на доставената в процесния имот топлинна енергия в периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер.
Ищецът е обективирал искане за установяване наличието на изискуеми
от ответника вземания относно цената на извършената услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023 г., на обща стойност от
54,94 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда в режим на Етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, по аргумент на чл. 142, ал. 2 ЗЕ. В чл. 139б
ЗЕ е посочено, че клиентите в сграда - Етажна собственост избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че Етажната собственост /ЕС/, част от която е и процесният имот,
с Протокол от Общо събрание на ЕС, проведено на 27.09.2012 г., е взела
решение за възлагане на извършването на услугата за дялово разпределение на
„Техем сървисис“ ЕООД. Третото лице - помагач на ищеца „Техем сървисис“
ЕООД е представило по делото индивидуални справки за извършено дялово
разпределение за процесния имот с абонатен № 275088 в периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. В приетата по делото съдебно-техническа
експертиза е посочено, че „Техем сървисис“ ЕООД е извършвало
разпределението на топлинна енергия в сградата, в която се намира
процесният имот, след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите
за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата, като за процесния
период ФДР е отчитала уредите в имота дистанционно. Въпреки липсата на
представен по делото препис от договор за възлагане на извършването на
услугата за дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и
„Техем сървисис“ ЕООД, от съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства може да се направи обоснован извод, че в
отношенията между третото лице-помагач и етажните собственици е налице
валидна облигационна връзка, обуславяща изготвянето на изравнителни
сметки за самостоятелните обекти в сградата.
От приложения по делото договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен
между „Топлофикация *“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД се установява, че
ищецът възлага извършването на услугата за дялово разпределение на ФДР,
като в пар. II – „Срок на договора“, е посочено, че отчетният период, предмет
на договора е три години, считано от 01.05.2020 г., като действието му
подлежи на автоматично подновяване и за следващ отчетен период, в случай
че не са налице възражения за продължаването му. Съгласно чл. 22, ал. 2 вр.
чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите на дружеството –
ищец следва да заплащат на продавача на топлинна енергия стойността на
услугата за дялово разпределение чрез избрания търговец. От данните в
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., дружеството е издало 24 на брой фактури, в
6
които е начислявало такса за отчитане на уредите за разпределение на
топлинна енергия. Вещото лице е посочило, че общо дължимата сума за
дялово разпределение в рамките на процесния период възлиза на 54,94 лв.
С оглед изложеното, съдът намира за основателна претенцията на
ищеца, доколкото са ангажирани доказателства, удостоверяващи основанието,
както и стойността на претендираното вземане за цената на услугата за дялово
разпределение. В тази връзка, следва да бъде прието за установено, че
ответникът дължи на дружеството цената на услугата за дялово разпределение
в размер на 54,94 лв., дължима за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
поради което предявеният иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен в пълен размер.
Във връзка с предявените искови претенции за установяване
дължимостта на претендираната мораторна лихва върху стойността на
главницата за доставената топлинна енергия, ищецът следва да докаже, че е
налице неизпълнение на изискуемо задължение от страна на ответника,
съответно момента, считано от който същият е изпаднал в забава. В
настоящия случай, доколкото ответникът е обвързани от нормите, установени
в Общите условия на ищеца от 2016 г., следва че по отношение на дължимата
лихва за забава приложение намира чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от раздел IX от Общите
условия. Видно от съдържанието на посочената разпоредба е, че
„Топлофикация *“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва в случаите на неизпълнение на дължимата престация след
изтичане на 45-дневен срок, считано от датата на издаване на общата фактура.
От съдържанието на представената от ищеца обща фактура № ********** от
31.07.2022 г., с отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., на обща стойност
от 1689,04 лева, следва че падежът относно изискуемите вземания, начислени
за посочения период, настъпва на 15.09.2022 г. По отношение на вземанията,
начислени за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., предмет на
издадената обща фактура № ********** от 31.07.2023 г., падежът е настъпил
на 15.09.2023 г. В тази връзка, може да се обоснове изводът, че ответникът е
изпаднал в забава за плащане на дължимата топлинна енергия, начислена за
отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., считано от 15.09.2022 г., а по
отношение на вземането по фактурата за отчетен период 01.05.2022 г. –
30.04.2022 г. е в забава, считано от 15.09.2023 г. Съдът служебно, на основание
чл. 162 ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор, изчислява, че
дължимата лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 01.04.2024
г. върху вземането за главницата в размер на 1689,04 лв. за отчетен период
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 320,43 лв. По отношение на
мораторната лихва, начислена за периода от 15.09.2023 г. до 01.04.2024 г.
върху главницата за топлинна енергия за отчетен период 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г., в размер на 1439,94 лв., съдът изчислява същата в размер на
107,43 лв. От изложеното, следва че общата стойност на дължимата
мораторна лихва възлиза на 427,86 лв. В тази връзка, следва, че искът по чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 424,50 лв. – мораторно обезщетение,
начислено за периода от 15.09.2022 г. до 01.04.2024 г. върху стойността на
главницата за топлинна енергия, доставена в процесния имот в периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер.
Искът за установяване на изискуемо от ответника вземане по отношение
на претенцията за мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово
7
разпределение, съдът намира за изцяло неоснователен. В общите условия на
ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт, с настъпването на
който това вземане да става изискуемо, поради което на общо основание – чл.
84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. По делото не са
ангажирани доказателства относно отправяна от ищеца до ответника покана
за плащане на цената на предоставената услуга, поради което няма данни
същият да е изпаднал в забава за плащане на посоченото вземане. С оглед
изложеното, предявеният от ищеца иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 11,58 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за цената
на услугата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021 г. до 01.04.2024
г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК, такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
исковете. Във връзка с претендираното юрисконсултско възнаграждение,
съдът определя същото в размер на 100,00 лв., съгласно правилата на чл. 78,
ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. При
съобразяване на задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в
исковото производство. Съгласно представения от ищеца списък с разноски по
чл. 80 ГПК, същият е доказал извършени разходи в общ размер от 813,76 лв.
При съобразяване на уважената част от предявените искови претенции срещу
ответника, следва че дължимите в полза на ищеца разноски са на стойност от
811,14 лв.
По аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната страна също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. В настоящия случай
ответникът не е извършил разходи в процеса, като същият е упълномощил
процесуален представител по делото, който му е предоставил безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С оглед приложения по
делото договор за правна защита и съдействие, сключен между М. Т. П. и адв.
Н. К., съдът дължи определянето на адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство и защита в полза на ответника,
по арг. на чл. 38, ал. 2 ЗА.
За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е
била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават, както и отговорност на насрещната страна за
разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Размерът на възнаграждението
на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА, в рамките на предвидения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Следва да бъде съобразено, че в Определение № 50015 от 16.02.2024 г.
по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на
правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда.
8
В тази връзка, с оглед обема на процесуалните действия, извършени от
процесуалния представител на ответника, а именно подаване на отговор на
исковата молба, неявяването на процесуалния представител на ответника в
проведеното едно на брой открито съдебно заседание, фактическата и правна
сложност на спора, съдът счита че дължимото в полза на адв. Н. К. адвокатско
възнаграждение възлиза на 400 лв.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, следва че в полза
на процесуалния представител на ответника – адв. К. се дължи сумата от 1,29
лв. за оказаната безплатна правна помощ в полза на М. Т. П..
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Т. П., ЕГН **********, дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 3102,99 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., доставена в имот с адрес: гр. *, ж.к.
„*“, бл. № 6, вх. *, ет. *, ап. *, ведно със законната лихва за забава от
17.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Т. П., ЕГН **********, дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 424,50 лева - законна лихва за забава
върху дължимата сума за потребената топлинна енергия в процесния имот,
начислена за периода от 15.09.2022 г. до 01.04.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Т. П., ЕГН **********, дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сума в размер на 54,94 лева, представляваща
дължимата цена за услугата за дялово разпределение, извършена в периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 17.04.2024
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК
*********, против М. Т. П., ЕГН **********, иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11,58 лева – законна лихва за забава върху
главницата за извършената услуга за дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2021 г. – 01.04.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 811,14 лева – разноски в производството, съобразно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
адв. Н. К., САК, личен № **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1,29 лева за извършените
действия по процесуално представителство и защита в полза на ответника М.
Т. П..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
„Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
9
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10