РЕШЕНИЕ
№ 260015
02.09.2020г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети
август две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.д.№466 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №253/24.02.2020г.,
постановено по гр.д.№1780/2019г. по описа на РС- П. са отхвърлени предявените
от „Т.- С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
„Я.“ №***, представлявано от С.Ч.- Изпълнителен директор, чрез процесуален
представител М.К.против Е.А.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** 12, в качеството й на
наследник на А.П.Д., б.ж. на гр.С., починал на 18.07.2009г. искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл.150 ЗЕ и чл.60 от ЗН, както и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, да бъде осъдена да заплати сумата в общ размер на 3033,43лв., от
които 2462,10лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., отразена в Обща фактура №***********************за
отоплителен сезон 01.07.2014г.- 30.04.2015г. и Обща фактура №***********************
за отоплителен сезон 01.05.2015г.- 30.04.2016г. и 500,68лв.- законна лихва за
забава от 15.09.2015г. до 11.04.2018г. както и сумата за дялово разпределение
на обща стойност 70,65лв., от които 56,07лв.- главница и лихва възлизаща на 14,58лв.
за периода от 01.05.2015г.- 30.04.2016г., като неоснователни.
Решението е поставено при
участие на ФДР „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„******************,
представлявано от М.П.С.- управител и С.М.С.- прокурист- като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Т.- С.“ ЕАД, ЕИК *********.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от „Т. С.“ ЕАД, представлявано от А.А.- Изпълнителен
директор,чрез процесуалния му представител- юриск.Ж.Г..
Твърди се в същата, че
постановеното от районния съд решение е неправилно и постановено при нарушение
на материалния закон.
Сочи се, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че ответникът не дължи претендираните суми,
начислени от страна на „Т. С.“ ЕАД за процесния период.
Визира се, че неправилно и в
противоречие с действителното фактическо и правно положение, районният съд е
приел, че ответникът не е титуляр на вещни права върху имота.
Приема се, че от представените
по делото документи се установява, че Е.А.К. е титуляр на правото на
собственост.
Твърди се, че неправилни са
изводите на първоинстанционният съд за неналичие на облигационно правоотношение
между топлофикационното дружество и ответниците.
В този смисъл се излагат
съображения.
Искането е да бъде постановено
съдебно решение, с което се отмени решението на първоинстанционния съд, като
неправилно и незаконосъобразно, като се уважи предявената от дружеството
претенция.
Моли се за присъждане на
направените разноски пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за
юрисконсулт.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Е.А.К., чрез назначения
й особен представител адв.Ф.Ф. ***.
В същият се твърди, че
подадената въззивна жалба е неоснователна и необоснована. Приема се, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
В тази насока излага доводите
си.
Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание,
жалбоподателят „Т.- С.“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител.
Постъпило е писмено становище от същия, в които се моли да бъде постановено от
въззивният съд решение, с което да се уважат изцяло предявените искове, като
основателни и доказани по основание и размер. Моли се за присъждане на
сторените от ищеца разноски. Прави се възражение на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът Е.А.К., не се явява. Не се
явява и назначения й особен представител.
Третото лице- помагач- ФДР „Т.С.“
ЕООД, редовно призован не се явява представител и не взима становище.
Пазарджишкият окръжен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с
правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено
следното:
В исковата си молба „Т.- С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.„Я.“ №***, представлявано от С.Ч.- Изпълнителен
директор, чрез процесуален представител М.К.предявена против наследниците на А.П.Д.
се твърди, че същото лице бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, били клиенти на ТЕ и длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът бил клиент на ТЕ и за него важели
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката, като собственик на процесния имот.
С оглед настъпилата смърт на длъжника А.П.Д. ищцовото дружество направило опит да се снабди с удостоверение
за наследници от Община Младост. Такова обаче така и не им било издадено,
поради което били в невъзможност да определят и уточнят квотите на отговорността
по отношение натрупаните задължения за консумирана и незаплатена топлинна
енергия.
Ето защо се насочва исковата претенция срещу наследниците на починалия
длъжник А.П.Д., който е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката и във връзка с ал.1, т.2а (Нова- ДВ, бр.54 от 2012г., в сила
от 17.07.2012г. /Обн. ДВ. изм. ДВ. бр.35 от 3 май 2011г., изм. ДВ. бр.47 от 21
юни 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 юли
2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 октомври 2012 г., бр.15 от 15.02.2013г., в сила от
01.01.2014г., доп., бр.20 от 28.02.2013г., в сила от 28.02.2013г., бр.23 от
8.03.2013г., в сила от 8.03.2013г., изм. и доп., бр.59 от 5.07.2013г., в сила
от 05.07.2013г., изм., бр.66 от 26.07.2013г., в сила от 26.07.2013г.)
Твърди се , че съгласно чл.63,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, „При
смърт на клиент- физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по
силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, били длъжни да уведомят
писмено продавача в срока по чл.12, т.12 /30- дневен срок/, чрез подаване на
заявление за промяна на партидата.
Визира се, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С.
АД на потребители за битови нужди в гр.С., които се изготвяли от “Т. С.” ЕАД и
се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. За процесния период в сила били Общи условия за продажба на топлинна
енергия от “Т. С.” АД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с
Решение №ОУ-021/22.04.2002г. и Решение №ОУ- 026/11.05.2002 г. на ДКЕР на
основание чл.106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т. С.” АД на потребители в гр.С., приети с Решение
по т.5 от Протокол №35/11.11.2004г. и с Решение по т.7 от Протокол №45/15.09.2005г.
на Съвета на директорите на “Т. С.” АД и одобрени с Решение №ОУ-067/12.12.2005г.
на КЕВР, ОУ- одобрени с Решение №ОУ-001/07.01.2008г. на КЕВР, в сила от
14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014г.
- „Заплащане на ТЕ”, чл.33, ал.1 /раздел VIII от ОУ от 2008г., чл.33, ал.1;
раздел VII от ОУ от 2005г., чл.32, ал.1; раздел VI- чл.30, ал.1 от ОУ от
2002г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответниците/ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Твърди се, че с приетите Общи условия с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на
КЕВР, в сила от 12.03.2014г. били регламентирани освен права така и съответните
задълженията на битовите клиенти, а именно в чл.33, ал.1 ОУ „Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача”. Предвид цитираната разпоредба, „Т. С.” ЕАД за отоплителен сезон
2014г. ежемесечно удостоверявала публикуването в интернет страницата на данни
за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци
касаещи процесния период/ в присъствието на Нотариус, като били съставени
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените
действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на „Т. С.”
ЕАД на адрес: http:/toplo.bg /клиенти/
проверка на сметка.
Сочи се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна
енергия за абонатен №099005 през процесния период 01.05.2014г.- 30.04.2016г.
В изпълнение на нормативната уредба сградата- етажна собственост, в
която се намирал топлоснабденият имот била сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.” ЕООД. Въз
основа на чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда- етажна собственост се извършвало по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ.
Визира се, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
топлоснабдения имат били начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни
вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата- „Т.С.”
ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба
№16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот били
издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки била сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка била сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като
се започне от най- старото.
Искането е да бъде постановено решение, с което да се осъдят
наследниците на А.П.Д., ЕГН **********, да заплатят на „Т. С.” ЕАД сума в общ
размер на 3033,43лв., от които 2462,10лв.- главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г.,
отразена в Обща фактура №***********************за отоплителен сезон
01.07.2014г.- 30.04.2015г. и Обща фактура №*********************** за
отоплителен сезон 01.05.2015г.- 30.04.2016г. и 500,68лв.- законна лихва за
забава от 15.09.2015г. до 11.04.2018г., както и сумата за дялово разпределение
на обща стойност 70,65лв., от които 56,07лв.- главница и лихва възлизаща на
14,58лв. за периода от 01.05.2015г. -30.04.2016г.
Претендират се съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 от ГПК.
В хода на производството по първоинстнационният съд е конституиран за
участие на страната на ответника, единствения наследник на А.П.Д., б.ж. на гр.С.,
починал на 18.07.2009г.- неговата дъщеря
Е.А.К., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес:***. Същата е била призована по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
като съдът й е назначил особен представител.
На основание чл.219 от ГПК е допуснато участието на трето лице-
помагач на страната на ищеца- ФДР „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.„Проф. Г. П.“ №3, представлявано от М.П.С.- Управител
и С.М.С.- Прокурист.
От страна на последния, чрез юриск.Л. се поддържа становище, че
исковите претенции са допустими и основателни.
В срокът по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения
особен представител на ответната страна- Е.А.К..
Твърди се в него, че предявените искове са процесуално допустими,
предявени от активно легитимирана страна, имаща право да ги предяви, но по
своята същност неоснователни.
Прави се възражение за настъпила погасителна давност, относно
твърдените дължими суми по процесиите фактури. В този смисъл е налице
позоваване на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя
характер периодични платежи, чиято изискуемост настъпвала през определен
интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите се
погасявали с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При периодичните
месечни платежи падежът настъпвал с изтичане срока за плащане на всяка месечна
вноска. Считано от този момент започвала да тече погасителната давност,
съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Визира се, че в исковата молба се твърдяло, че съгласно чл.33, ал.1 от
ОУ, „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на Продавача“. Твърдяло се, че ответникът използвал доставяната от
ищеца топлинна енергия през процесния период от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. По
собствените правила на ищеца следвало, че дължимите суми за изразходвана
топлинна енергия били дължими след изтичане на 30 дни от обявяването на
задължението за съответния месец на сайта на дружеството.
Сочи се, че настоящата искова молба била заведена в регистратурата на
Софийски Районен съд на 28.08.2018г., следователно всички дължими суми преди
28.08.2015г. следвало да се считат за погасени по давност.
Твърди се, че исковите претенции били предявени за задължения по
абонатен номер 099005, за който се твърдяло, че бил свързан с наследодателя на Е.К.,
а именно: А.П.Д.. Липсвали обаче, каквито и да било доказателства за връзка
между горецитираният наследодател /длъжник/ и абонатният, номер, отговарящ на
партидата, по която били начислени процесиите суми. Не били направени и
доказателствени искания в тази насока. Не били представени доказателства за
публикуването на сайта на дружеството на задълженията, за процесиите периоди,
за които се претендира да не било постъпило плащане.
Твърди се, че на съда не можело да бъде известно извършването на
твърдените действия, което било от значение за доказване на редовното
известяване на ответника за задълженията, които той имал и съответно сроковете,
в които същият следвало да ги погаси, респективно сроковете, след които настъпвала
тяхната изискуемост.
В конкретният случай, „Т. С.” ЕАД не представяла доказателства, че
през процесния отчетен период- от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., страните били
обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия.
Приема се, че от представените с исковата молба доказателства не се
установява, че през този период между страните бил налице договор, сключен при
общи условия. Макар и продажбата на топлинна енергия за битови нужди да била
сделка при общи условия по смисъла на чл.298 от Търговския закон, предпоставките
по чл.150 от ЗЕ, при които общите условия ставали задължителни за клиентите на
топлинна енергия за битови нужди, съществено се отклоняват от общите правила за
търговските сделки при общи условия. Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществявала при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най- малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, и общите условия влизали в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите и в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не били
съгласни с тях, имали право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се
отразявали в писмени допълнителни споразумения. В тази връзка се оспорва факта
на влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия, от където
се оспорва и наличието на валидно облигационно правоотношение.
Счита се, че при неоснователност на иска за главница, то неоснователен
се явявал и иска за по чл.86 от ЗЗД присъждане на мораторна лихва за забава
като акцесорен иск към главния.
Искането е да се постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените искови претенции, като неоснователни и недоказани.
Въззивният съд приема
за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Нотариален акт №1324, том VІІ, дело №124/1974г. на Нотариус
при Софийски Районен съд се установява, че наследодателят на ответницата- А.П.Д.
е признат за собственик на недвижим
имот: Апартамент №136, на осми етаж, находящ се в блок №101 в ж.к.„Младост“ гр.С.,
със застроена площ от 76,16кв.м., ведно с прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и толкова
идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя.
От представените по делото писмени
доказателства- Договор №928/05.10.2001г., Протокол от ОС на етажните
собственици на ж.к. Младост, бл.101, вх.8
и Декларация на Председателя на домсъвета на същата сграда се
установява, че през 2001г., Общото събрание на етажните собственици е взело
решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с „Т.С.“, като наследодателят на ответницата в настоящото
производство- Ангел Драганов е положил
лично подписа си за изразено съгласие.
Приложен по делото и Договор
№94/01.22.2007г. при общи условия за извършване на услугата, дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ между ищеца и третото
лице- помагач, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т. С.“- ЕАД на клиенти в град С..
Представени са също така
справки от ищцовото дружество за задълженията на абонатен номер №099005, които
съвпадат с претендираните такива в исковата молба. Приети са и представените
като писмени доказателства от третото
лице- помагач документи, а именно- индивидуални справки за отопление и топла
вода и документи за главен отчет за периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г. и за
периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г. От тези писмени доказателства се
установява, че като титуляр на абонатен номер 099005, за процесния апартамент и
период е посочено лицето И.И.Д..
Този факт се установява и от заключението на допуснатата съдебно-
техническа експертиза.
От заключението на същото се
установява също така, че начислената допълнителна енергия за процесния жилищен
имот /при свален топломер за метрологична проверка през м.ноември 2015г. е
539669 кВатч, като от нея са приспаднати отчетените технологични загуби в
абонатната станция. Вещото лице дава заключение, че за отоплителен сезон
05.2014г. до 04.2015г., общо отчетената топлоенергия е на стойност от 1113,93лв.,
а за отоплителен сезон 05.2015г. до 04.2016г. общо отчетената топлоенергия е на стойност от 907,10лв. Сумите са били
начислени в съответствие с нормативната
уредба в областта на енергетиката и по цени определени с решение на КЕВР за
процесния период.
От заключението на допуснатата
съдебно- икономическа експертиза се
установява, че в счетоводството на ищеца няма отразени извършени плащания през
процесния период. В счетоводството на ищецът са отразени изравнителни сметки,
като дължимите и неплатени за периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г. суми
възлизат след съответното изравняване на сумата в размер на 1336,71лв., а за
периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г.- съответно на 1088,52лв., или общата сума
на потребената топлоенергия за процесния период възлиза на сумата в размер на
2419,23лв.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира
следното:
Въззивната жалба
е процесуално допустима, като
същата е подадена от активно
легитимирана страна в процеса и в
преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК.
По съществото си, същата е
неоснователна.
Районният съд е сезиран с предявени
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.60 от ЗН, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Същият е отхвърлил предявените
искове, като основанието му за това е мотивирано от това, че ищецът не е доказал наличие на
валидна облигационна връзка между него и ответницата Е. К.. Съответно, че
последната не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените
искове.
В конкретният казус, настоящата
инстанция няма основания да не сподели изцяло изложените в тази насока
съображения и изведени от това правни изводи.
Действително не може да има
спор, че съгласно разпоредбата на чл.150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в §1, т.42 от ДР
на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови
нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите условия на
дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на
правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се
установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, съответно, че общите условия
са произвели действие.
Действително не може да има
спор по делото, че към датата на сключването на договора за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно
разпределение на разходите на отопление
и топла вода с третото лице- помагач /през 2001г./, наследодателят на
ответницата А.П.Д. е бил собственик на описания в исковата молба имот, който е
бил топлоснабден. Не може да има спор, че ответникът Е.А.К. е неговата
единствена наследница по закон.
От друга страна се установява
на база събрания по делото доказателствен материал, респ. от заключение на
вещото лице К., че през процесния период за който се претендира суми предмет на
предявените искове- от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., титуляр на абонатния номер
за процесното жилище №099005 е било
друго лице И.И.Д., а не Е.А.К.. Не е оспорено, че това име фигурира, както в
представените документи от третото лице- помагач индивидуални справки за
отопление и топла вода, както и документи за главен отчет, а така също и в регистрите на дружеството- ищец.
Настоящата инстанция не
установява по делото каквито и да е било доказателства от които да се установи,
кое е това лице и има ли връзка същото,
както с ответницата, така или евентуално с нейния наследодател. Същият е
посочен, като титуляр на абонатен номер 099005, чийто задължения се претендират
за процесния период от време. С оглед на това, няма как ответницата К. в
качеството й на единствен наследник на починалия през 2009г. А.П.Д. да носи
отговорност за задължения възникнали към топлоснабдителното дружество в
процесния период от време за който се претендират суми от страна на „Т.- С.“
ЕАД.
Ето защо предявените искове,
както за главница, така и за лихви, правилно са отхвърлени от първоинстанционния
съд, като неоснователни.
С оглед съвпадане на крайни
правни изводи на настоящата инстанция, с тези на първата и несподеляне като
основателни възраженията направени с въззивната жалба, последната като
неоснователна следва да се остави без уважение и се потвърди решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, не са
налице основание за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него
разноски, респ. не са налице основание
за уважаване на направеното от него възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №253/24.02.2020г., постановено по гр.д.№1780/2019г. по описа на РС- П..
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване .
Председател:
Членове:1.
2.