№ 458
гр. Сливен, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230105397 по описа за 2024 година
Предявени е иск за нищожна клауза на Договор за паричен заем Кредирект сключен между
ищеца и „ Сити Кеш“ ООД, с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал.1 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с ч. 21, ал.1 от ЗПК.
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор за кредит,
поради неравноправна клауза.
Ищцата твърди, че на 01.11.2023 г. сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит № 956016, с който и е предоставена сума в размер на 700 лв. при ГПР-
44.5 % и лихвен процент- 54.64 % за срок до 01.11.2024 г., платим на 12 равни месечни
вноски. Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Договора за заем заемодателя трябвало да предостави
едно от изброените в договора обезпечения. В случай, че не бъде предоставено обезпечение
на осн. чл. 11 от Договора дължи неустойка в размер на 874.61 лв., като сумата по кредита
се калкулира в общ размер на 1812 лв.
Твърди, че договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 23 от ЗПК и подлежи на
връщане само главницата, в случай че съда приеме, че договорът за кредит е действителен,
то твърди, че клаузата на чл. 11, във вр. с чл. 5 от договора е нищожна.
Излагат аргументи, че договорът за кредит е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК на
връщане е подлежала само главницата. Евентуално, ако приеме съда, че договорът за кредит
е действителен, то твърдя, че клаузата на чл. 11 във вр. с чл. 5 от договора е нищожна.
Твърдят още, че договора за кредит е нищожен на осн. чл. 22 във вр. е чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, тъй като посоченото ГПР в Договора за заем в размер на 54.64 % не отговаря на
реално приложения, тъй като в този размер неправилно е включена само договорната лихва.
В ГПР е следвало да се включи предвидената неустойка по чл. 11 от Договора, доколкото
същата представлява скрита печалба на кредитора. Неясна е и невъзможността на
потребителя да изпълни посочените в чл. 5, ал. I и 2 от договора задължения, заемодателят
на осн. чл. 11 от договора предварително е предоставил на доверителя ми погасителен план,
1
в който е предвидено заплащането на неустойката, като част от анюитетните вноски.
Поставяйки неизпълними изисквания към заемоподучателят. кредитодателят си е гарантирал
допълнителна печалба, която следва да бъде включена в размера на ГПР.
В случай, че съда приеме, че договорът за кредит не е нищожен на горепосоченото
основание, то твърди, че клаузата на чл. 11 от Договора, предвиждащи заплащането на
неустойка е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Счита, че предвидената неустойка в размер на 874,61 лв. е неравноправна на осн. чл.
143. ал. 2, г. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка, във връзка със задължение, което
изначално кредиторът е знаел, че няма как да бъде изпълнено от длъжника. Поради
гореизложеното считам, че клаузата е нищожна на осн. чл. 146. ал. 1 във връзка с чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признаете за
установено, че сключения между страните Договор за потребителски кредит №
956016/01.11,2023г. е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
В случай, че не уважите предявения иск за нищожност на Договора за кредит, моля да
признаете за установеното, че клаузата на чл. 11 от Договора, предвиждащата заплащане на
неустойка в размер на 874,61 лв. за нищожна на осн. чл. 146. ал. 1 във връзка с чл, 143, ал. 2.
т. 5 от ЗЗП.
Моли да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след запознаване
д договора да отговори на два въпроса: Какви разходи са включени в посочения в договора з
а заем ГПС? Колко ще е размера на ГПР, ако в него се включи неустойката предвидена по
чл. 11 от договора?.
Представят писмени доказателства подробно описани в пункт „Доказателства“.
Ответното дружество е подало при условията на чл.131 ГПК отговор на исковата
молба в срок, с който счита исковата молба за неоснователна. По основателността на иска
считат, че претенциите на ищцата са неоснователни, тъй като не е налице недействителност
по смисъла на ЗПК. На първо място считат, че следва да се посочи, че на осн. чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор,
доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящия случай считат за такъв. Твърдят,
че неустоичната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив
намират, че е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорното
задължение за заема. Освен това намират, че неустойката не е и не следва да бъде включена
в ГПР, като кредиторът бил длъжен да посочи ГРП и компонентите му към датата на
сключване на договора. Намират, че не е налице неравноправна клауза от ЗЗП. На следващо
място считат, че ищецът бил сключил четири договора, които съдържали уговорки за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
Излагат възражения, че тъй като бил ползван многократно кредитния продукт, то
ищецът се бил запознавал устно с условията му, което предполагало знание от страна на
кредитополучателя за неустойки и други неблагоприятни последици. Възразяват срещу
допускане на счетоводна експертиза, тъй като установителните искове били за прогласяване
на нищожност.
Молят да се отхвърлят исковете, като неоснователни Правят възражение за
прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищцовата страна. Претендират за
разноски.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. Със становище
моли съда да уважи исковите претенции в пълен размер. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответното дружество, не изпраща представител или пълномощник в открито съдебно
2
заседание. Със Становище моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следната обстановка:
Не е спорно, че ищеца и ответното дружество са в облигационни правоотношения по
силата на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 956016/01.11.2023
г., по силата на които ищцата получила заемна сума в размер на 700 лв. със срок на
погасяване до 01.11.2024 г. на 01.11.2023 г. сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит № 956016, с който и е предоставена сума в размер на 700 лв. Заемът
бил сключен при ГЛП – 44.50 % при 54.64%, платими разсрочено на 12 равни месечни
вноски.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Договора е посочено, че кредитополучателят е длъжен в
тридневен срок да обезпечи кредита. В случай, че не бъде предоставено обезпечение на
осн. чл. 11 от Договора дължи неустойка в размер на 874.61 лв., като сумата по кредита се
калкулира в общ размер на 1812 лв.
По делото е изготвена и назначена съдебно-икономическа експертиза като вещото
лице след справка с материалите по делото е констатирало, че ГПР е 54.64 % както е
посочен в Договора за потребителски кредит, като разход е включен само фиксирания
лихвен процент – 44,5 %, което определя сумата от 937.39 лв., която кредитополучателя
трябва да внесе на 12 месечни вноски. Съгласно представения погасителен план към
договора за потребителски кредит е видно, че поради неспазване от страна на ищеца на чл. 5
– предоставяне на обезпечение, съгласно чл. 11 са включени ежемесечни вноски за
неустойка 12 бр. на обща стойност 876.61 лв. Месечната вноска, която се дължи по договора
е в размер на 151 лв., а общата сума, която кедитополучателят трябва да върне е 1812 лв.
Ако се включи сумата към разходите по потребителския кредит, то размера на ГПР ще се
увеличи до 629.94 %.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради
нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗПК, за прогласяване на нищожен като
противоречащ на закона ЗПК на договор за потребителски кредит.
Относно прогласянето на нищожността, приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството
има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Не е спорно, че ищцата, в качеството си на
физическо лице, сключило договора е имало качествата на потребител по смисъла на чл. 9,
ал.3 от ЗПК, а ответното дружество, в качеството на кредитор, съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв
договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато на са спазени изискванията
на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 -9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална
недействителност при сключването на договора и когато същият бъде обявен за
недействителен, то заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвите и другите разходи. Съдът намира, че следва да уважи иска за
3
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК
за посочване на общата дължима сума, което е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от
ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Това изискване на закона е въведено за да
се гарантира правото на потребителя да има яснота по какъв начин се формира неговото
задължение. Именно ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в тази величина
са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане, управление до
съответната възнаградителна лихва. По тази причина в ГПР следва да бъдат описани всички
разходи които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузити на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочен единствено, че той е
във фиксиран размер от 42,58 %, а ГЛП е 36 %. Нарушената правна норма е чл. 19, ал.4 от
ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, като в чл.4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер- пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно § 1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите на
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя § 1, т.2 ДР ЗПК. В случая ГПР по договора за кредит не е включено
задължението, поето по договора за неустойка за представяне в срок на обезпечение.
За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се
прилагат правилата на чл. 143-148 ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с
ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени
по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП.
Съдът прави извод, че това са банкетни договори за парични заеми, които
потребителя подписва без да има възможност да договора съответните клаузи на договора,
съгласно глава четвърта от ЗПК. В тази връзка е и съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48ЕО на Европейския парламент и на Съвета касаеща договорите за
потребителски кредити, съгласно които „… кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор, с цел избягване на такова
поведение, като следва да се приложат необходимите средства на кредиторите, в случаите, в
които те процедират по този начин.“
Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да
4
се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по
смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са
типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив -
договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при
по-висока цена, прикрита като неустойка.
По тези съображения, съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата
нищожност, поради релевирани доказателства за наличие на противоречие със закона. В тази
връзка съдът намира, че по тежката форма за недействителност на договора, а именно
нищожността изключва необходимостта да се обсъждат наведените твърдения и искането за
недействителност на договора, поради нарушаване на добрите нрави. Тъй като е налице
уважаване на главния установителен иск, то съдът не следва да се произнесе, относно
прогласяването на нищожност на клаузата за неустойка по процесния договор за кредит.
С оглед изхода на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски в
размер на 72,48 лв. заплатена държавна такса и сумата 350 лв. за експерт. Ответното
дружество следва да заплати на пълномощника на ищцата сумата 481,20 лв. без ДДС за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.20004 г. за възнаграждение за осъществена адвокатска правна помощ.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК
Договор за потребителски кредит № 956016/01.11.2023 г, сключен между Ж. Д. С., ЕГН
********** от ггр. С., кв. "Б. № ., ет. ., ап. . със съдебен адрес: гр. П., ул. "Й. Г." № ., чрез адв.
Р. Р. от АК – Пловдив и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев,
ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. С., ЕГН ********** от ггр. С., кв. "Б. № ., ет. ., ап. . със съдебен
адрес: гр. П., ул. "Й. Г." № ., чрез адв. Р. Р. от АК – Пловдив, сума в общ размер на 422,48 лв.
(четиристотин двадесет и два лева и 48 ст.), представляваща заплатена държавна такса -
72,48 лв. и сумата 350 лв. за експерт.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 115 Е, ет. 5,
5
представлявано от Николай Пенчев Пенчев, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Преслав Светославов
Павлов АК - САК сума в размер на 481,20 лв. без ДДС за адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.20004 г. за
възнаграждение за осъществена адвокатска правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6