РЕШЕНИЕ
№ …….. / 24.09.2019г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На шестнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 200
по описа на съда за
2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Р.М.С. против решение № ІІ-140/15.04.2019г. по гр.д. № 963/2014г. на
РС Разград, с което в производство по делба е изнесен на публична продан
недвижим имот, находящ се в гр.Разград, ул.“М.“ № 49 вх.В, ет.7, ап.21, с
определена пазарна стойност 58 900лв. Жалбоподателят излага твърдения за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Счита, че
имотът не може да се изнася на публична продан поради неговата
несеквестируемост, както и че пазарната оценка на имота, дадена с изготвената съдебнотехническа
оценителна експертиза, е необоснована. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да реши спора по същество. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат, чиито пълномощия съдът приема за надлежни след отстраняване
на нередовностите в упълномощаването в дадения по чл.101 ал.1 ГПК срок. Прави
се искане след отмяната на решението да бъде постановено ново, с което имотът
да бъде възложен в дял на жалбоподателката Р.С..
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от Н.Н.Н.. В съдебно
заседание същият е представляван от упълномощен адвокат, който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: с решение І от 25.08.2014г. по гр.д. № 936/2014г. на РС
Разград е допусната делба на недвижим имот – жилище с площ 72,76кв.м. в
гр.Разград, ул.“Марица“ № 49 вх.В ет.7 ап.21, между Н.Н.Н.
и Р.М.С., при квоти по 1/2ид.ч. за всеки от съделителите.
Към м.октомври, 2014г. е
изготвена съдебнотехническа оценителна екстертиза,
съгласно заключението на която имотът е реално неподеляем
и неговата пазарна стойност към момента на оценяването е 35 000лв.
Във фазата на съдебното
производство по извършване на делбата между страните е сключена спогодба,
одобрена от съда с протоколно определение от 6.11.2014г., влязло в сила на
същата дата, съгласно която недвижимият имот е поставен в дял на Р.С. и същата
е поела задължение да заплати на Н.Н. сумата
17 500лв. за уравнение на неговия дял. Издаден е изпълнителен лист за
присъдената сума в полза на Н.Н..
Впоследствие е образувано гр.д.
№ 1916/2017г. по описа на РС Разград, в хода на което с влязло в сила решение №
406/21.12.2017г. съдебната спогодба е развалена по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД. В
мотивите на решението съдът е приел, че не са извършени плащания по
образуваното изпълнително дело, съобразно представена справка от ЧСИ.
Съдебното производство по
извършване на делбата по гр.д. № 936/2014г. на РС Разград е продължило с
назначаване на нова съдебнотехническа оценителна експертиза в съдебно заседание
на 11.02.2019г. Съгласно изготвеното
заключение, пазарната цена на имота към настоящия момент е 58 900лв.
Вещото лице е посочило, че се е свързало с представителите на страните и е
уговорило с пълномощника на ответника дата и час за оглед на жилището. При
посещението не се е явил никой, вещото лице отново е потърсило адвоката на
ответника, който не е отговорил на телефонното повикване. При това положение
експертът е изготвил оценката при оглед на имота отвън. В проведеното съдебно
заседание във въззивното производство процесуалният
представител на ответника-жалбоподател първоначално прави искане за назначаване
на повторна оценителна експертиза, която да направи оглед и на помещенията, след
което оттегля искането си.
Р.С. притежава 1/2ид.ч. от
недвижимия имот по силата на придобиването му в условията на СИО като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, видно от
представения НА № 160, т.ІІ, н.д. № 1272/1994г. на нотариус при РРС.
Впоследствие, върху принадлежащата на нейния съпруг 1/2ид.ч. от имота е
проведено принудително изпълнение. С постановление от 11.11.2009г.,
издадено в хода на проведеното изпълнително производство, на Н.Н. е възложена принадлежащата на нейния съпруг 1/2ид.ч. от
имота, след обявяването му за купувач. Постановлението е влязло в сила на
28.10.2010г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е
неоснователна. Във връзка с първото възражение относно необоснованост на
оценителната експертиза за пазарната стойност на имота към 2019г. и искането за
кредитиране на заключението от 2014г., съдът счита, че за пазарна стойност
следва да се вземе именно цената 58 900лв. Същата е актуална към момента
на постановяване на първоинстанционното решение. Първата експертиза, даваща
оценка на имота от 35 000лв., е относима към 2014г., т.е. към момент преди
5 години и съответно не кореспондира на принципа за определяне на
действителната цена на имота към момента на извършване на делбата. Що се отнася
до възражението за необоснованост на второто заключение поради неизвършен оглед
на помещенията, съдът констатира следното: пречките за оглед на помещенията
вътре в имота са създадени именно от жалбоподателя, който не е осигурил достъп
до тях, въпреки уговорените дата и час за оглед. Не се сочат уважителни причини
за недопускането на вещото лице нито пред районния съд, нито в хода на въззивното производство. Жалбоподателката не е направила
искане с въззивната жалба за нова експертиза, а
направеното такова в проведеното съдебно заседание е оттеглено, поради което съдът
приема, че липсва активна позиция от нейна страна във връзка с доказване на
твърдението за необоснованост на пазарната цена. При това положение следва да
се приеме заключението на вещото лице от м.март, 2019г. така, както е
изготвено.
Второто възражение във
въззивната жалба е за незаконосъобразност на избрания от районния съд способ за
извършване на делбата поради несеквестируемост на недвижимия имот като
единствено жилище на жалбоподателя. Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл.444
т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако
той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго
жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Граматическото и
логическо тълкуване на цитирана норма, както и определеното й от законодателя
систематично място – изпълнително производство, обуславя извода, че
несеквестируемостта по чл.444 т.7 ГПК намира приложение в изпълнителното
производство, при осъществяване на принудително изпълнение, като лицето, което
претендира несеквестируемост, следва да има качеството на длъжник в това
изпълнително производство. В процесния случай развилото се пред РС Разград
производство е по допускане и извършване на съдебна делба на съсобствен на
страните недвижим имот. Правото на делба е имуществено, материално
преобразуващо право за ликвидиране състоянието на съществуваща имуществена
общност. В случая спорът не е за разрешаване на процесуален въпрос в хода на принудително
изпълнение, а за разрешаване на материалноправен
въпрос в особено исково производство. С оглед изложеното настоящият съдебен
състав намира за неотносими доводите за несеквестируемост, изложени във
въззивната жалба.
Р.С. е направила искане в
проведеното въззивно съдебно заседание чрез нейния
пълномощник след отмяна на обжалваното решение жилището да бъде възложено в
неин дял. Съдът констатира, че в мотивите на обжалваното съдебно решение
районният съд е изложил правни съображения за неоснователност на направеното от
нея възлагателно искане. Липсата на отхвърлителен
диспозитив в случая, при който волята на съда е ясно изразена, представлява
очевидна фактическа грешка, която не се отразява на обхвата на въззивната
проверка и може да бъде отстранена при необходимост от първостепенния съд.
В първото заседание във фазата
на извършване на делбата процесуалният представител на ответницата е направил
искане за поставяне на имота в неин дял, без да конкретизира правното
основание. В чл.349 ал.1 и 2 ГПК са предвидени две хипотези, при които неподеляем имот може да бъде поставен в дял на някой от
съделителите. И в двата случая водещ е фактът на възникване на съсобствеността
между съделителите. В хипотезата на ал.1 предметът на делбата следва да е имот,
който да е съсобствен между страните по силата на възникнала съпружеска имуществена
общност. В хипотезата на ал.2 изискването е съсобствеността да е възникнала
единствено в резултат на наследяване – така т.7 от ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС.
В случая съсобствеността между Н.Н. и Р.С. е възникнала вследствие извършена публична продан
на 1/2ид.ч. от недвижимия имот в хода на принудително изпълнение, придобита от Н.Н., а частта на Р.С. е придобита на различно правно
основание – след проведена отчуждителна процедура по реда на ЗТСУ. След като
липсват правопораждащите факти за възникване на съсобствеността в хипотезите на
чл.349 ал.1 и 2 ГПК, имотът не би могъл да бъде възложен в дял на който и да е
от съделителите. По-нататък, при наличие на смесена съсобственост, т.е. при
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, какъвто
е настоящият случай, извършването на делбата по реда на чл.349 ал.2 ГПК е
недопустимо и в този смисъл са указанията, съдържащи се в т.8 на цитираното
по-горе ТР № 1/2004г.
От изложеното дотук се налага
извод, че липсва правно основание за възлагането на имота в дял на жалбоподателката.
Единственият способ за извършване на делба на неподеляемо жилище остава
изнасянето му на публична продан, което е сторено от районния съд.
Направените от Р.С. възражения
за извършени плащания в хода на проведено принудително изпълнение по
изпълнителния лист, издаден въз основа на сключената и впоследствие развалена
съдебна спогодба, са недоказани. Отделно от това следва да се отбележи, че са и
неотносими към въпроса за продължаването на съдебното
производство по извършване на делбата. Налице е влязло в сила съдебно решение
по гр.д. 1916/2017г. на РРС за разваляне на съдебната спогодба, сключена във
втората фаза на делбата, което налага продължаване на съдебното производство до
приключването й с прекратяване на съсобствеността между съделителите. За
длъжника в изпълнителното производство съществуват правни средства, посредством
които да упражни правото си на защита срещу насоченото изпълнение при отпаднало
изпълнително основание. Що се отнася до възражението, че решението за разваляне
на съдебната спогодба не е вписано в СВ, следва да се отбележи, че вписването
има единствено защитно-оповестително действие по
отношение на третите лица и липсата му не е аргумент за твърдение, че не е влязло
в сила. Съгласно чл.296 т.3 ГПК влизат в сила решенията, по които касационната
жалба не е допусната за разглеждане, какъвто е и случаят с решението на Районен
съд Разград по гр.д. № 1916/2017г.
Жалбоподателката претендира за
присъждане на деловодни разноски, но предвид изхода от спора такива не й се
следват.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Потвърждава решение №
ІІ-140/15.04.2019г. по гр.д. № 963/2014г. на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР