№ 14701
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110121269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 79681/20.04.2022 г. на Б. С. К., ЕГН **********,
гр.София, ж.к.Дружба, бл. 160, вх. А, ап. 2, със съдебен адрес: гр. София, ул. Петър
Парчевич № 14, партер, чрез адвокат К. С., с която е предявен отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439, ал. 2 от ГПК против „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ. ХЕНРИК ИБСЕН №15, ет. 6, представлявано от ., с
обща цена на иска 3241.63.
В исковата молба се твърди, че ищцата не дължи претендираните от ответника
суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 17413/2013 г. на Софийски районен съд,
ГО, 56 състав, за суми, подробно описани в исковата молба. Сочи, че въз основа на този
изпълнителен лист, първоначалният взискател „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е поискал
образуване на изпълнително дело от ЧСИ Милен Бъзински, като е образувано такова с № ..
На 28.01.2020 г. пред ЧСИ Бъзински била постъпила молба от ответното дружество, с която
е представен Договор за прехвърляне на вземания, сключен с първоначалния кредитор,
поради което е и поискал конституиране в изпълнителното производство. Твърди, че не
дължи сумите по изпълнителния лист, а именно: главница в размер на 600 лв. – вземане по
Договор за банков кредит от 10.01.2006 г., ведно със законната лихва за забава от 19.04.2013
г. до окончателното изплащане на задължението, наказателна лихва в размер на 2353.93 лв.
за периода 16.02.2008 г. – 18.04.2013 г., 287 лв. съдебни разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването на вземането по давност. Позовават
се на Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли съда да уважи
исковата молба. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Навежда доводи за прекъсване
на давността за процесното вземане. Позовава се на ППВС № 3/1980 г., на тълкувателно
решение № 2 от 2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му
1
присъди разноски. Претендира разноски
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Видно от събраните по делото писмени доказателства, в това число изискания препис
от изпълнително дело № . по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ и район
на действие СГС, срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на 04.06.2013 г. по ч.гр.д.
№ 17413/2013 г. по описа на СРС, 56 състав по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. С
изпълнителния лист ищецът е бил осъден да заплати в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД
сумата от 600 лв., представляваща главница по договор за креди от 10.01.2006 г., ведно със
законната лихва върху нея за периода от 19.04.2013 г., мораторна лихва от 2 353,93 лв. за
периода 16.02.2008 г. до 18.04.2013 г. и разноски в общ размер на 287,70 лв.
Въз основа на изпълнителния лист е било образувано цитираното изпълнително дело
на ЧСИ Милен Бъзински с молба от 18.06.2013 г. на взискателя „Райфайзенбанк“ ЕАД от
18.06.2013 г. и с възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ проучване имущественото
състояние на длъжника и определяне начина на изпълнението.
На 23.06.2013 г. длъжницата Б. К. е получила лично покана
за доброволно изпълнение по посоченото изпълнителното дело. Не се спори относно
обстоятелството, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът не е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, поради
което следва да се приеме, че издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично
задължение е влязла в сила при условията на чл. 416 от ГПК на 08.07.2013 г. От посочената
дата се счита, че давността е прекъсната (правилото е, че давността се прекъсва с изтичането
на срока за възражение по чл. 414 от ГПК) и е започнала да тече нова 5-годишна давност за
вземанията, установени със сила на пресъдено нещо.
Първото действие на ЧСИ Бъзински, насочено към принудителното събиране на
вземането, е било предприето на 20.06.2013 г. чрез налагане на запор върху банкови сметки
на ищеца в различни банки, както и върху трудовото възнаграждение на длъжника. В
отговор на запорните съобщения, част от банките са уведомили съдебния изпълнител за
предхождащи запори или за липса на авоари. Работодателят е депозирал отговор на
запорното съобщение, в който се посочва, че на работникът има предходно наложен запор
на трудово възнаграждение, който се изпълнява.
На 11.07.2013 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Б. К., с която е
поискано вдигане на наложения запор върху банкова сметка, открита при „Уникредит
Булбанк“ АД, като заявява готовност да заплаща доброволно по 30 лева месечно. Със
съобщение от 15.07.2013 г. съдебният изпълнител е вдигнал наложения запор върху банкова
сметка, открита в „Уникредит Булбанк“ АД. По делото липсват данни за
осъществени доброволни плащания от длъжника.
С молба от 28.01.2020 г. ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискал да
бъде конституиран на основание чл. 429 ГК в качеството му на взискател, въз основа на
договор за цесия от 19.12.2019 г., сключен с „Райфайзенбанк“ ЕАД. Направено е искане за
извършване на справки и налагане на запори, като е извършено и възлагане по реда на чл.
18, ал. 1 от ЗЧСИ.
На 12.04.2021 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Юробанк
България“ АД и „Райфайзенбанк“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
2
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти-
такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното
право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото
проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от
правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита
недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност. Следва да се вземе
предвид, че вземането за главница по процесния изпълнителен лист се погасява с
петгодишна давност, тъй като се касае за вземане, произтичащо от договор за кредит и
същото е неделимо, макар и да се изплаща на вноски, които имат месечен падеж или друг
периодичен падеж. Що се касае вземането за лихви, което подлежи на погасяване чрез
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, съдът приема, че в процесния случай
също се погасява с петгодишна давност, тъй като цялото вземане по изпълнителния лист е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът приема, че
вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват чрез
изтичане на петгодишна давност, предвид обстоятелството, че такава заповед се стабилизира
и може да бъде атакувана само по предвидените в ГПК способи – по чл. 424 и чл. 439, като в
такъв случай следва да има новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства или
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Тоест, това са хипотези, идентични на производството
по отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т.ч. налагане на запор.
Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния
процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира,
именно защото кредиторът може да избере дали да действа като иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не
от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата
на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие.
По делото се установи, че единственото предприето от първоначалния взискател
3
„Райфайзенбанк“ ЕАД изпълнително действие по отношение длъжника е искането за
налагане на запор върху вземанията по банкови сметки и запор на трудово възнаграждение,
като всички запори са наложени на 20.06.2013 г. По делото няма данни за
извършвани плащания по така наложените запори, тъй като една част от банките са
отговорили, че лицето не е техен клиент, а друга част, че наличните парични суми са
запорирани по други изпълнителни дела и няма достатъчна наличност по сметката за
изпълнение и на наложения запор по процесното изпълнително дело. Ответникът нито
твърди, нито е ангажирал доказателства за осъществяването на следващи изпълнителни
действия - например постъпления от наложения запор, прилагане на нов изпълнителен
способ/способи. С молбата на длъжника от 11.07.2013 г., последният е изразил готовност да
внася доброволно месечни погасителни вноски в размер на по 30 лева, като от данните по
делото не се установява да са постъпили плащания.
В периода от 08.07.2013 г., датата, на която е влязла в сила процесната заповед за
изпълнение поради неподаването на възражение от ищеца, приравнено на признание на
вземанията по чл. 116, б. "а" ЗЗД, до изтичането на петгодишния период по чл. 117, ал. 2
ГПК на 08.07.2018 г. не е установено прекъсване на давността по отношение на вземането
срещу длъжника, а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника, поради
което предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Подадената от ответника,
в качеството на взискател молба и искането за предприемане на изпълнителни действия е
извършено след погасяване на вземането по давност.
При този изход от спора, право на разноски има само ищцовата страна, на която
следва да й си присъди сумата за внесена държавна такса в размер на 129,67 лв. е. Ищцата е
представлявана от процесуален представител в исковото производство, като е поискала
присъждане на адвокатски хонорар в полза на адвоката, осъществил процесуално
представителство в съответното производство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. С
оглед цената на вземането и съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, на пълномощникът на ищцата
следва да се определи възнаграждение в размер на 456,91 лева. При изчисляване на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази редакцията на Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, а
именно 06.04.2022 г.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал.
1 във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК, че ищцата Б. С. К., ЕГН **********, гр.София,
ж.к.Дружба, бл. 160, вх. А, ап. 2, със съдебен адрес: гр. София, ул. Петър Парчевич № 14,
партер, чрез адвокат К. С. не дължи на ответника „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ. ХЕНРИК ИБСЕН №15, ет. 6, представлявано от ., сумата в общ
размер на 3241.63 лева по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 17413/2013 г. на
Софийски районен съд, ГО, 56 състав, въз основа на която е образувано изпълнително дело
№ . по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС,
поради погасяване на възможността вземането да бъде принудително събрано с погасителна
давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.
ХЕНРИК ИБСЕН №15, ет. 6, представлявано от . да заплати на Б. С. К., ЕГН **********,
гр.София, ж.к.Дружба, бл. 160, вх. А, ап. 2, със съдебен адрес: гр. София, ул. Петър
Парчевич № 14, партер, чрез адвокат К. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
4
129,67 лв. (сто двадесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки), разноски по делото за
държавна такса.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.
ХЕНРИК ИБСЕН №15, ет. 6, представлявано от . да заплати на адвокат К. А. Койчев от
САК, с адрес на кантората: гр. София, ул. П. Парчевич № 14, партер, на основание чл. 38, ал.
2 ЗА сумата в размер на 456,91 лв. (четиристотин петдесет и шест лева и деветдесет и една
стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна
правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5