РЕШЕНИЕ
№ 807 14.06.2018
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, V-ти наказателен състав
на
пети юни
през две
хиляди и осемнадесета година
в
публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар:
Райна Жекова
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 1526 по описа на БРС за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „К. С.” ЕООД,
с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.С., представлявано от Л. Г. З.,
против наказателно постановление № 43756 от 10.01.2018 г., издадено от
директора на Регионална дирекция за Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството
на основание чл. 214 от Закона за туризма (ЗТ) е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 (хиляда) лева.
С жалбата се иска наказателното
постановление (НП) да бъде отменено като изцяло незаконосъобразно и
необосновано. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на материалния
и на процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят е
редовно призован на посочения в жалбата адрес, не се явява и не сочи обективни
причини за неявяването си. За него се явява адв.К. *** – надлежно упълномощен.
Представят се нови писмени доказателства.
За
КЗП-РД-гр.Бургас-редовно призовани, се явява ЮК Д. - надлежно
упълномощена. В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя П. и
свидетелят очевидец на нарушението и при съставянето на акта К.К.
Съдът като взе предвид изтъкнатите в
жалбата доводи, прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима по следните съображения:
На първо място, жалбата е подадена от
надлежно лице, посочено като нарушител. Същата е депозирана в законоустановения
7-дневен срок за обжалване, видно от датата на получаване на НП (лист 6 от
делото) и представената разписка от товарителница на фирмата за куриерски
услуги „Спиди“ (листи 49-51 от делото). Настоящата инстанция намира, че е
спазен преклузивния срок за обжалване по чл.59 ал. 2 от ЗАНН. Жалбата изхожда
от легитимирано и заинтересовано лице, формално съдържа изискуемите от закона
реквизити. Подадена е срещу годен за обжалване акт и пред материално и
териториално компетентен съд. Явява се процесуално допустима и производството
пред БРС е редовно образувано.
С оглед събраните доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, БРС прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 02.08.2017 г. свидетелите Н.П. и К.К.
- и двете инспектори в КЗП РД - Бургас извършили проверка на кафе-аператив „Б.
Б.“ в 14,00 часа, находящ се в гр.С., плаж „Г.,“ стопанисван от „К. С.“ ЕООД, с
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.С., представлявано от Л. Г. З.
(лист 17 от делото). Обектът бил изграден от дървена конструкция на плажа в
къмпинг „Г.”. Имало дървен навес, под който били разположени седящи места и
маси, столове, пейки и сепарета с общ капацитет от около 100 седящи места. По
време на проверката в заведението клиенти консумирали напитки и им се издавали
касови бележки от фискално устройство. По време на проверката на проверяващите
е било представено удостоверение за категоризация № 2570 за една звезда, вид и
наименование „кафе-аператив“ „Б. Б.” с капацитет 30 места и дата на издаване
03.09.2011 г., валидно до безсрочно (лист 25 от делото). Проверката била
документирана в констативен протокол на лист 13-16 от делото. Проверката била
извършена в присъствието на управителя на заведението В. Д. Проверяващите с
оглед наличието на повече места от обявените в представеното им удостоверение
за категоризация задължили представителя на дружеството стопанисващо обекта да
се яви в КЗП РД - Бургас и на 08.08.2017
г. и да представи, ако има ново удостоверение за категоризация и диплома на
бармана за завършено средно образование.
На 07.08.2017 г. в КЗП - РД – Бургас се явил управителят
Л. З. и представил на актосъставителя П. временно удостоверение за открита
процедура за категоризация на туристическия обект № 4671/19.07.2017 г. нощен
бар „Б. Б.” (лист 31 от делото). За това действие също бил съставен протокол
(лист 29 от делото). При получаване на това временно удостоверение актосъставителят
П. съставила акт за установяване на
административно нарушение с № К-0043756 от 07.08.2017г, за това, че при
направена проверка на 02.08.2017 г., в 14,00 часа, в къмпинг „Г.” в гр.С., в
кафе-аператив „Б. Б.“ стопанисван от „К. С.” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в гр.С., представлявано от Л. Г. З., временното удостоверение
№ 4671/19.07.2017 г. на обекта не е било поставено на видно място и
квалифицирал това като нарушение на чл.214 от Закона за туризма (ЗТ).
В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили възражения по акта (лист 12 от делото). В тях
управителят на дружеството-жалбоподател заявява, че с вх. № 2-26-00-591/29.06.2017
г. е подал в Община С. заявление за издаване на временна категоризация на
заведението „Б. Б.“. Същото е било издадено още на 19.07.2017 г., но никой не
го е уведомил за това.
Като взел предвид
акта направените възражения по него и останалите писмени доказателства по
делото административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление,
в което при пълна идентичност на обстоятелствената част и правна квалификация
на както в акта, на дружеството-жалбоподател на основание чл.214 от ЗТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева (лист 5 от делото).
В хода на съдебното следствие са
разпитани като свидетели очевидци на нарушението. Техните показания подкрепят
фактическите констатации в АУАН и в НП. Съдът ги кредитира изцяло като ги
намира за безпристрастни, последователни и изчерпателни.
Горната фактическа обстановка се
доказа по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства, приложени, прочетени и приети по делото от административнонаказателната
преписка.
На
първо място АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на правомощията
им по закон по аргумент на Заповед №280 от 22.04.2015 г. и Заповед
№563/01.07.2016 г. И двата акта са
издадени в предвидените от закона срокове. АУАН и НП от формална страна
съдържат реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Жалбоподателят е санкциониран за
извършване на нарушение на чл. 214 от ЗТ, за това, че не е поставил на видно
място в туристическия си обект временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране.
По несъмнен начин е доказано извършването на
административно нарушение на дружеството-жалбоподател от обективна страна.
Нарушителят в случая е ЮЛ и е налице безвиновна обективна отговорност.
Възражението на представляващия
жалбоподателя направено в пледоарията за съществуващ срок от 14 дни, сочейки
разпоредбите на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения по реда за определяне на категория, отказа,
понижаване и спиране на действията и прекратявана на категоризацията, в който комисията
към Община С. е следвало след произнасянето по направеното заявление да уведоми
търговеца за издаденото му удостоверение
за категоризация се явява неоснователно. Действително съгласно чл.19 от
посочената по-горе Наредба, съответната комисия разглежда подаденото заявление
и ако представените документи съответстват на изискванията на ЗТ се произнася с
мотивирано предложение за издаване на временно удостоверение за категоризация.
Това става в 14 дневен срок от дата на постъпването на заявлението. В
посочената Наредба няма изискване комисията да съобщава за издаването на
временното удостоверение на заявителя в какъвто смисъл се правят възраженията,
освен ако констатира непълнота или нередовност
в документацията. Заявителят е длъжен
да следи за издаването на временно удостоверение сам. Освен това по всичко
личи, че единственият срок по чл.19 от Наредбата, като се има предвид
твърдението на жалбоподателя за датата на подаване на заявлението и датата на
издаването на временното удостоверение, е спазен. В конкретния казус не е представено
нито едно доказателства обосноваващо маловажност
на нарушението. Нарушението е формално и като такова е осъществено с
извършването му без значение наличието или липсата на вредни последици. Правилно
е определена и административнонаказващата норма на чл.214 от ЗТ, съгласно която
на ЮЛ се налага имуществена санкция в размери от 1000 до 3000 лева. Обстоятелството,
че е извършено за пръв път е взето предвид от административнонаказващия орган
при индивидуализация на наказанието, тъй като наложеното наказание е в
минималния предвиден в чл.214 от ЗТ
размер.
НП е правилно и законосъобразно, а жалбата е
неоснователна.
По гореизложените съображения, Бургаският
районен съд, V наказателен състав на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№43756 от 10.01.2018г издадено от директора
на Регионална дирекция за Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „К. С.” ЕООД, с
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от Л. Г. З.,
на основание чл.214 от Закона за туризма (ЗТ) е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Райна
Жекова