№ 2356
гр. Пловдив, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330205435 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ №
21-1030-006640 от 14.07.2021 г., издаден от ** група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР Пловдив, с който на В.К. с ЕГН ********** от *** на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на наказателното
постановление. В съдебно заседание и в писмено становище се излагат съображения за
незаконосъобразност на постановлението, свързани с неиздаване на ел. фиш, неясно
описано нарушение по отношение на датата, декларация към която няма приложена
СУМПС и контролен талон, липсвала снимка на АТСС, липсвал регистрационен
номер на МПС върху снимка на АТСС, не били спазени сроковете за изготвяне на
АУАН.
Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена
преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. Не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.12.2020 г. в 11:19 ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ – пътен
възел „Скобелева Майка“, посока запад при ограничение на скоростта за градски
условия от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на
водача, МПС товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег. № *** се е движил със скорост
1
от 108 km/h, като е превишил максимално допустимата с 58 km/h и това е установено с
АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Установява се преди отчетения толеранс да е
регистрирана скоростта от 112 km/h, както и автомобилът да е собственост на ЕАЗ
ООД с представляващ Б. П. К.. За нарушението била съставена снимка от 15.12.2020 г.,
а за използването на АТСС протокол рег. № 1030р-40201/16.12.2020 г.
Установява се, че автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са
е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027
г. Същото е минало периодична техническа проверка на 28.09.2020 г., като е издаден
протокол от проверка № 65-С-ИСИС от същата дата.
От представителя на собственика на автомобила е постъпила декларация по чл.
188 от ЗДвП от 10.06.2021 г., в която е посочено, че за датата и часа на нарушението
автомобилът е бил управляван от жалбоподателя В.К..
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АВ № 192902/21.06.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е допусната техническа
грешка в един от реквизитите, а именно вместо 15.12.2020 г. е посочено 12.12.2020 г.
Актът му е бил предявен за запознаване и е бил подписан без възражения. Било му
връчено копие от него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, със същата
техническа грешка, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 750 лв.
и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на С.Я. – **, както и от писмените такива – АУАН, снимков материал от
автоматизираното техническо средство, екранна снимка на софтуера, снимка на самото
АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и
приложение към него, протокол за проверка № № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ,
протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-40201/16.12.2020 г., разпечатка от база
данни за собственост на автомобил, 2 бр. декларации по чл. 188 от ЗДвП, справка за
нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и №8121з-825/18.07.2019 г. на
МВР, инструкция за ползване на АТСС ARH CAM S1 № 11743са.
Отстъпването на ползването на автомобила от страна на *** в полза на
ползвателя юридическо лице не се оспорва. Собствеността се установява от справка в
информационните масиви на КАТ. Не се спори и по предоставяне на управлението от
страна на дружеството на автомобила на жалбоподателя, което се и потвърждава от
попълнената от самия него декларация.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят С.Я. потвърждава авторството на
АУАН. В допълнение пояснява, че при констатиране на превишаване на разрешената
скорост с 50 km/h се съставя АУАН и НП съответно. Посочва, че процедурата се състои
в преглед на снимките материали изпратени от АТСС, установяване на собственика на
автомобила, който попълва декларация по чл. 188 от ЗДвП и се съставя АУАН на
посоченото в декларацията лице. При предявяване на екранната разпечатка изяснява,
автоматичното разпознаване на номера на автомобила.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото
писмени доказателства. Съдът дава вяра на събраните писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви.
По отношение на направеното оспорване на снимката от екрана на софтуерната
система за отчитане на фишовете съдът намира, че същата отразява автоматичното
разпознаване на регистрационния номер, тъй като именно той попада между четирите
2
триъгълни маркера на снимката по преписката, а видно от т. 5.3 и т. 5.4 от Ръководство
за работа със СПУКС ARH CAM S1 (л. 52), следващите ги изображения и целия раздел,
този вид АТСС автоматично разпознава регистрационния номер, вписва го не в самата
снимка, а на екрана т.е. съобразно представеното доказателство от въззиваемата
страна, а евентуално ръчно въвеждане е описано в т.5.4 на л. 50 от Ръководството,
където е обяснено че ако не е разпознат, номерът се посочва като невалиден на
първоначалния екран и тогава се дава възможност за ръчното му въвеждане, което
става от нарочен прозорец (както е изобразено на л. 51) и се отразява директно в
електронния фиш, но не и на първоначалния екран. Поради това съдът кредитира,
както показанията на свидетеля в този смисъл, така и представената екранна снимка от
въззиваемата страна, че АТСС автоматично е разпознало регистрационните табели на
движещото се МПС и е измерило именно неговата скорост.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и са посочени съществените обстоятелства, при които е
извършено то.
От санкционната норма е видно че за конкретното нарушение се предвижда
наказание лишаване от права, поради което е неприложимо изключението на
административнонакзателното производство, а именно издаване на електронен фиш.
Правилно административнонаказващия орган не е прибягнал до издаването на такъв,
тъй като този ред на реализиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя би бил неприложим.
Действително се установява, че е допусната техническа грешка при въвеждането
на датата на твърдяното нарушение на едно място в НП, но според настоящия състав
това процесуално нарушение не е толкова съществено, че да повлече отмяна на
атакуваното наказателно постановление, тъй като верните факти са посочени именно в
описателната част на административното нарушението, те са доказани да са
осъществени в хода на съдебното следствие. Видно от снимката, която е била показана
на водача АТСС е заснело нарушението на 15.12.2020г., което съвпада с отразеното
във фактическото описание на нарушението и с посоченото в изготвения протокол по
чл. 10 от Наредбата. Поради това, доказа се безспорно че нарушението е било
извършено на 15.12.2020 г., с които факти нарушителят е бил запознат от самото
начало на административнонаказателно производство – съставяне на АУАН и не е
било засегнато неговото право на защита от допуснатата техническа грешка.
Съдът не споделя въведеното възражение, че правото на защита на
жалбоподателя било нарушено, тъй като на снимковия материал от АТСС не е посочен
номер на МПС – видно от Ръководството такъв номер фабрично не е зададено да се
показва на изображението, следователно при разумния прочит на изискванията към
снимковия материал не са въведени невъзможни такива, а според функционалните
особености на конкретнто одобрено АТСС, които следва да се използват.
Недвусмислено е идентифицирано мястото на нарушението още повече че става
въпрос за общата забрана за превишаване на скоростта в населени места от 50 км.ч.
Автомобилът, с който е извършено нарушението е индивидуализиран в достатъчна
степен с марка и с регистрационен номер.
Актът е съставен от компетентно лице видно от заповед №8121з-
515/14.05.2018г. т. 1.2. при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от
ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели и нарушителя, който е имал възможност
3
да направи своите възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно т. 2.11 от представената и цитирана по-горе заповед, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН
тъй като видно от представената декларация нарушителят е станал известен на
органите едва на 10.06.2021 г. и двадесет дни по-късно е съставен АУАН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в
населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на
водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди
толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на
нарушение и координатите му.
По отношение на законосъобразността на използването на АТСС съдът намира
следното: Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с
АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък
от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. За
законосъобразност на установяването на нарушенията е достатъчно да е установено
чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи,
при спазване на изискванията за тяхното използване.
В чл. 9 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. е посочено, че контролния
орган може да включва автоматизираното техническо средство или система, да
извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол и поставя начало на работния процес, също така може да осъществява
наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение и след
изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо
средство или система. В този смисъл контролния орган не участва в самото
установяване на нарушението.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след
изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
При конкретният вид АТСС, а именно такова, временно разположено на
4
определен участък от пътя, наредбата въвежда и изискването да има снимка на
местоположението на АТСС. Съдът намира, че представената от въззиваемата страна
снимка изпълва това условие, като не създава съмнение за разположението на АТСС
ARH CAM S1 № 11743са, поради което направеното в този смисъл възражение не се
споделя от настоящия състав на съда.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС, и при съставянето му не са допуснати съществени
нарушения. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на
снимковия материал, датата на ползването му, точното местоположение,
ограничението на скоростта на контролирания участък, посоката на задействане на
АТСС, статичността на режима на измерване, началото и края на работата по час и
минута и номерата на установените нарушения, между които е и този на представеното
снимково изображение.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съставянето на актовете в
производството. Тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се брои от
установяване на нарушителя. В конкретния случай това е моментът, в който
нарушителят е посочен от представителя на юридическото лице в подадената от него
декларация по чл. 188 от ЗДвП. Следователно тримесечният срок за съставяне на
АУАН е спазен. В срок е съставено и НП.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 15.12.2020 г. в 11:19 ч. именно товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег. № *** се е движил в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ –
пътен възел Скобелева майка, посока запад при ограничение на скоростта населени
места от 50 km/h със скорост над 100 km/h, а именно 108 km/h /при отчетен толеранс от
3 %, като е превишил максимално допустимата скорост с 58 km/h. Именно поради
автоматичното разпознаване на регистрационния номер за съдът не възниква
съмнение, че именно това е автомобилът, който се е движил с превишената скорост от
108 км.ч.
Извършвайки деянието предмет на издаденото постановление, нарушителят
виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 58 км/ч над
допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.
Съгласно чл. 188 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
В първото изречение на разпоредбата са въведени две категории субекти на
нарушение на ЗДвП - "собственик на МПС" и "този, на когото е предоставено
5
превозното средство"(Решение № 2179 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1679 / 2019 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.). В случая автомобилът е бил
предоставен по смисъла на чл. 188 ЗДвП на жалбоподателя. Съдът не споделя
възражението, че поради липсата на СУМПС и контролен талон, то декларацията по
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е невалидна. Съдтът намира, че за декларацията по чл. 189, ал. 5
ЗДвП в процедурата по издаване на електронен фиш представянето на тези два
документа е условие за замяната на субекта на нарушението, но в чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП няма въведено такова изискване и дори конкретизирана форма на посочването на
лицето, на когото е предоставен автомобилът за управление и поради това, че
специалното изискване е въведено именно за процедурата по издаване на електронен
фиш, като в настоящата хипотеза не сме изправени пред такава. Спазена е изцяло
процедурата по установяване на субекта на нарушението и същият е правилно
установен.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, доколкото
тя отговаря на условията за превишаване на скоростта на движение над 50 km/h.
Наказанието е фиксирано, поради което и същият не подлежи на каквато и да било
преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението, без въобще да се споменава отчетените параметри на
превишението на допустимата скорост. Установеното превишаване на скоростта
накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на
нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на същото нарушение, видно от справката за нарушител/водач.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и
последицата от това – да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за въззиваемата страна,
като същата не отправя такова искане и не представя доказателства за сторени такива,
поради което не следва такива да бъдат присъждани.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-006640 от 14.07.2021
г., издаден от ** група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на
В.К. с ЕГН ********** от *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 750 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1
6
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК,
и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7