Р Е Ш Е Н И Е
град София, 03.07.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№13136 по описа за 2018 година и
за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №398058 от 02.05.2018г.,
постановено по гр.дело №31915/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, е отхвърлен
предявеният от Г.Б.С. срещу „Б.Д.” ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124
от ГПК за установяване по
отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
14600 лв. по валиден и действащ договор за кредит от 31.05.2013г. поради липса
на облигационно правоотношение между страните като неоснователен. С решението е осъдена Г.Б.С. да заплати на „Б.Д.” ЕАД на основание чл.78,
ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата 650.00 лв., направени по делото разноски.
Постъпила е
въззивна жалба от Г.Б.С., чрез адв.П.Х., с която се обжалва изцяло решение №398058
от 02.05.2018г., постановено по гр.дело №31915/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти
състав, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение на основание договор за банков кредит от
31.05.2013г., който факт при доказателствена тежест за ответника не е установен
по делото. Излага се още, че ответникът не е ангажирал по делото доказателства,
от които се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя, съответно
липсват доказателства за размера на дължима главница, договорна лихва и
неустойка. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и постанови друго, с което
да уважи предявеният отрицателен установителен иск като основателен и доказан.
Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - „Б.Д.” ЕАД, чрез юрисконсулт К.С., депозира писмен отговор, в който
взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Твърди
се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички
релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал
правилен извод, че ищцата в качеството на кредитополучател е подписала договор
за банков кредит от 31.05.2013г., като отпуснатият кредит е усвоен в пълен
размер, което е основание да се приеме, че са възникнали валидни облигационни
отношения между страните. Поддържа се още, че дължимостта на исковата сума е
установена от прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от ищцата в хода на производството и правилно е била
кредитира от първоинстанционния съд. По изложените съображения моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв..
Предявен е от
Г.Б.С. срещу „Б.Д.” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
от ГПК.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от ищцата - Г.Б.С. срещу ответника - „Б.ДСК” ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата
не дължи на ответника суми по договор за банков кредит от 31.05.2013г.
поради липса на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
В процесната хипотеза на предявен отрицателен
установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на
ответника на вземане срещу ищцата. При отрицателен установителен иск ищецът не
носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. В конкретния случай правилно и
законосъобразно първостепенният съд е приел, че между ищцата - Г.Б.С. и ответникът - „Б.Д.”
ЕАД е бил сключен договор за банков кредит
от 31.05.2013г., на основание на който е възникнало валидно облигационно
правоотношение между страните. Неоснователен е доводът на ищцата-въззивник, че
по делото е останал недоказан факта, че е подписала договора за банков кредит
от 31.05.2013г.. Напротив - от констатациите на експерта-графолог в прието по
делото заключение на съдебно-почеркова експертиза, което не е оспорено от
ищцата по предвидения в закона процесуален ред /чл.200, ал.3 от ГПК/, поради
което следва да се кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява по несъмнен начин, че подписът
под договора за банков кредит от 31.05.2013г. е на ищцата. Следователно
се налага извода, че ищцата е
заявила воля за сключване на процесния договор и пораждане на съответните
правни последици от същия. На следващо място доказва се по делото от приетото
като неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че пълният размер
на кредита е усвоен от ищцата, която е извършвала и частични погасявания в общ
размер на 1116.33 лв.. Експертът счетоводител е изчислил, че размерът на
непогасената главница възлиза на 14193.40 лв.. Следователно всички наведени в
обратния смисъл доводи във въззивната жалба се явяват неоснователни.
С оглед горните съображения и при
съвкупен анализ на събраните доказателства правилно СРС в
мотивите на обжалвания съдебен акт е приел, че при условията на пълно и главно доказване ответникът - „Б.Д.” ЕАД е доказала съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните, възникнало на основание сключен
между тях договор
за банков кредит от 31.05.2013г., съответно дължимостта от ищцата на исковата сума въз основа на това
правоотношение, което обуславя краен извод за неоснователност предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че ищцата не дължи на ответника процесната сума. Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост
на исковата сума по договор за банков кредит от 31.05.2013г. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Първостепенният
съд като е достигнал до същия правен извод е постановил правилно и
законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено на чл.271,
ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. В случая въззиваемият е
представляван от юрисконсулт и при определяне на размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение съдът прилага разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм.
и доп., бр.8 от 24.01.2017г.), която норма постановява, че размерът на
възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическото лице е
защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да нахвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Нормата на чл.37 от ЗПП препраща към Наредба за заплащане на правната помощ,
като в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата. На основание чл.78,
ал.3 във връзка с ал.8 ГПК въззивника- ищец
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия - ответник разноски във
въззивното производството за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00
лв., който размер е съобразен с
извършените от юрисконсулта правни действия - подаден
писмен отговор и явяване в съдебно заседание и с оглед фактическата и правна
сложност на спора.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАД.И
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №398058 от 02.05.2018г., постановено по гр.дело №31915/2017г. по
описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав.
ОСЪЖДА Г.Б.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „Б.ДСК” ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***; на основание чл.78,
ал.3 във връзка с ал.8 ГПК сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/,
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1
от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./