Решение по дело №21/2019 на Окръжен съд - Силистра

        Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                           

                                            №17

 

                        гр.Силистра 02.04.2019г.

 

                      В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание  на  двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

                                                               1.АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                2.КРЕМЕНА КРАЕВА

 

при участието на секретаря ДАНАИЛА ГЕОРГИЕВА  и в присъствието на прокурора ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА  като разгледа докладваното от съдия   ХЪРВАТЕВ ВЧН  дело    №21 по описа  за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.24б от ЗБППМН.

С решение №1 от 03.01.2019г. постановено по ЧНД №908/2018г., Силистренски районен съд е оставил без уважение като неоснователно предложението на МКБППМН при Община Алфатар за налагане на възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.11 от ЗБППМН-„настаняване в социално-педагогически интернат“ на малолетния Д.И.С., като същевременно му е наложил възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.5 от ЗБППМН, а именно: „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от една година.

Недоволен от постановеното решение е останал П.Й. Й.-Председател на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни при община гр.Алфатар, който счита решението за необосновано и незаконосъобразно, и иска от въззивната инстанция да го отмени и постанови ново, с което да наложи визираната в предложението възпитателна мярка, а именно: „Настаняване в Социално-педагогически интернат“, за срок от една година. Редовно призовани, в съдебно заседание не се явява представител на МКБППМН, за тях се явява адв.Бурмов, който поддържа подадената жалба и счита, че наложената от СРС възпитателна мярка не е адекватна на демонстрираното от него противоправно поведение, и тя не би могла да  му окаже поправително въздействие.

Процесуалният представител на малолетния Д.И.С. намира решението на Силистренски районен съд за правилно, като счита, че всички институции които имат задължението да осигуряват мерки за социална защита на подобни лица, са проявили неадекватно отношение спрямо малолетния С., и не са използвали останалите предвидени в ЗБППМН възможности за въздействие. Предвид на това, адв.П. пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционният съд.

Регионална дирекция „Социално подпомагане“ редовно призовани, явява се юриск.З., който счита, че възпитателната мярка „Настаняване в социално-педагогически интернат“ е много по-адекватна, и именно тя следва да бъде приложена по отношение на малолетния С..

Представителят на Окръжна прокуратура–Силистра счита, че решението на СРС следва да бъде отменено, тъй като първоинстанционният съд е направил неправилни правни изводи и неправилно е приложил материалния закон. Прокурорът намира, че единствено посредством по-тежката възпитателна мярка би могло малолетния да бъде интегриран в обществото.

В съдебно заседание присъстват и малолетния Д.И.С. и родителите му К.Н.С. и И.Д.С., доведени принудително от ОЗ „Охрана“.

Силистренски окръжен съд като взе предвид доводите изнесени в жалбата, становището на страните и материалите по делото, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество основателна.

Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че Д.И.С. е третото поредно дете от общо седем деца, родени от съвместното съжителство между К.С. и И.С.. Д.С. През 2011г. бащата И.С. изтърпява наказание лишаване от свобода. През 2013г. майката К.С. изоставила децата си и заминала на работа в Германия. Поради това, със заповед на директора на ДСП-Алфатар, децата са настанени в семейството на баба им-Д. С. Р. През 2018г. поради смъртта на Д. Р., със заповед на директора на ДСП-Алфатар, децата включително и Д.С. са реинтегрирани в семейството на биологичните им родители, които в този момент живеели в с.Бистра  обл.Силистра.

На 28.07.2017г. докато бил на гости на родителите си в с.Честименско, общ.Тервел, малолетният Д.С. извършил кражба от хранителния магазин в селото. Той отнел цигари, вафли и пари, които занесъл в дома на родителите си. На 02.08.2017г. бащата върнал на търговеца сумата от 310 лева. С решение №МК-11-04 от 18.10.2017г. МКБППМБ при Община Алфатар, наложила на малолетния Д.И.С. възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН „Предупреждение“.

На 05.09.2018г. Д.С. извършил кражба на пари-200 лева от касата на магазин, стопанисван от ЕТ „Руми-2016“-с.Бистра. Част от парите той изхарчил, а друга част, която скрил в храсти близо до магазина, деца от селото намерили и върнали на търговеца. С постановление от 28.09.2018г. РП-Силистра отказала да образува наказателно производство и изпратило материалите на МКБППМН, за налагане на възпитателни мерки на малолетния. С решение №МК-11-04 от 10.12.2018г., комисията предлага на РС-Силистра да наложи на Д.С. възпитателна мярка „настаняване в социално-педагогически интернат“, по чл.13, ал.1, т.11 от ЗБППМН.

Според Силистренски окръжен съд, Районният съд е установил правилно фактическата обстановка, но като е приел, че с цел поправянето и превъзпитанието на малолетния Д.С. не е необходимо да бъде настаняван в СПИ, а следва да му се наложи възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.5 ЗБППМН-„Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от една година, е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

Налагането на възпитателна мярка по чл.13 ЗБППМН не е формален акт, а има за цел посредством санкционно въздействие да се постигне реален ефект, върху поведението и нормалното физическо и психическо развитие на малолетния, обуславящи успешното му интегриране в обществото.

Именно с оглед на това, според въззивната инстанция наложената от първоинстанционният съд възпитателна мярка не ще може да изиграе необходимата роля. Този извод се налага от събраните данни за личността на малолетния, семейната му среда и поведението му. Безспорно е установено, че Д.С. е част от многочленно семейство, като според майката, семейството има шест деца, а според социалният доклад и приетото от съда, децата са седем. Това обстоятелства очевидно не позволява на родителите, с оглед образователния и социалният им статус, да оказват необходимия контрол и усилия за възпитанието на децата, и в частност по отношение на Д.С.. Самите родители с поведението си не допринасят за правилното възпитание на малолетния, с оглед данните за наложеното наказание лишаване от свобода на бащата, и изоставянето на децата от страна на майката за определен период от време. Очевидно родителите не са изградили необходимия авторитет пред детето, и между тях не съществува необходимата комуникация. И дамата родители пред Районният съд сочат, че на въпросите им, Д. отговаря единствено с мълчание.

От тук произтича и неефективността на наложената от Районният съд възпитателна мярка, предвид функциите с които е натоварен обществения възпитател. Той няма за цел да замества родителите на малолетния, а има за задача да оказва помощ на родителите, в поправянето и превъзпитанието на малолетните и непълнолетните, т.е. при тази мярка, основната роля за въздействие върху детето отново се пада на родителите. При констатираните липса на авторитет и комуникация между родителите и детето е безспорно, че ефективността от работата на обществения възпитател е поставена под сериозно съмнение. В този случай единствено ще се загуби време, за постигане на реален ефект върху поведението и социализирането на детето.

Очевидно е, че кражбата от магазина в с.Бистра не е изолирана проява на Д.С., след като за подобна проява той вече е наказван от МКБППМН при Община Алфатар с възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН „Предупреждение“. Освен това, по делото са налице данни /по сведение на бащата/, че той е извършил и друга кражба на пари в училище-сумата от 80 лева, най-вероятно от учител.

Предвид на това, въззивната инстанция счита, че решението на СРС, с което на основание чл.13, ал.1, т.5 от ЗБППМН е наложена на малолетния Д.И.С. възпитателна мярка „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от една година, е незаконосъобразно по отношение на избраната мярка, и като такова следва да бъде отменено, и по отношение на малолетния бъде наложена друга такава, с по-висок интензитет, а именно предложената от МКБППМН- „настаняване в социално-педагогически интернат“ по чл.13, ал.1, т.11 ЗБППМН, за срок от една година.

Именно по този начин детето ще бъде откъснато от средата, която очевидно му е оказвала неблагоприятно влияние, а от друга страна, ще позволи успешно да продължи образованието си, което е предпоставка за бъдещото му социализиране и интегриране в обществото.

Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд на осн.чл.24б, ал.5, т.2 от ЗБППМН

 

                           Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение №1 от 03.01.2019г. постановено по ЧНД №908/2018г. на Силистренски районен съд, като вместо това на осн.чл.13, ал.1, т.11 от ЗБППМН налага на малолетния Д.И.Свъзпитателна мярка „настаняване в социално-педагогически интернат“ за срок от една година.

Решението не подлежи на обжалване.

На осн.чл.24в от ЗБППМН да се изпрати решението, ведно с възпитателното дело на МКБППМН при община Алфатар за изпълнение.

 

                                                                                                                   1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                                    2.