№ 8553
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110158589 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 301157/26.10.2023г. на СРС. С
определение от 16.04.2024г. по реда на чл.214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на
предявения осъдителен иск досежно неговия размер.
Ищецът Н. Н. Х. чрез адв. Д. М. – АК-София, е предявил срещу ответника
„*********“ АД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл.
143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 27 от
сключения между страните Договор № 852407/05.07.2022г. за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9% на ден
от стойността на усвоената сума, както и за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 9,47 лева, представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /26.10.2023г./ до
окончателното ù изплащане.
Ищецът твърди, че на 05.07.2022г. сключил с ответника описания по-горе договор за
предоставяне на потребителски кредит в размер на 1500,00 лева. Тя трябвало да се върне на
9 месечни вноски при годишна лихва от 36%. ГПР бил определен на 42,58%. Общият размер
на сумата, която следвало да се върнe, възлизал на 1767,21 лева. Според чл. 17 от Договора
същият следвало да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия за доход,
или банкова гаранция. Според чл. 27, ако обезпечението не бъде предоставено,
заемополучателят дължал неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоената
сума, като в договора било отразено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на
обезпечение причинява на заемодателя вреди в този размер. Така на ищеца била начислена
неустойка от 1119,23 лева, като така общата сума, която следвало да върне, възлизала на
2886,44 лева. Н. Х. бил погасил изцяло задълженията си по сключения договор. Договорът
бил нищожен, тъй като не била спазена законовата му форма. Липсвал представен начин на
изчисляване на ГПК, а посоченият процент не бил верен, тъй като трябвало да включва и
възнаграждението по договора за поръчителство. Задължение на кредитора преди
1
отпускането на заема било да извърши оценка на кредитоспособността на заемателя.
Уговорената неустойка противоречала и на добрите нрави, както и на ЗЗПотр и ЗПКр.
Уговорената възнаградителна лихва също била нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Касаело се за заблуждаваща търговска практика. Налице били неравноправни клаузи.
Дори и целият договор да не бил нищожен, то нищожна била клаузата за неустойка. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*********“ АД чрез адв. Х. Н. – АК-
Разград, е подал Отговор, вх. № 61887/23.02.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ
по инициатива на ищеца, като е бил наясно с условията по него и клаузите му, като е
изразил изрично съгласие с тях. Предоставена му била съответната преддоговорна
информация. Неустойката била само възможност, но не и задължение за кредитора да я
претендира. В конкретния случай такава нито била начислявана, нито била събирана.
Обосновава се законосъобразност на клаузите на договора, както и липса на противоречие с
добрите нрави и правилата за защита на потребителите. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като
предявените искове се оспорват.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане,
както и че не съществува основание за плащане или същото е недействително. Ответникът
следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в
които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в
договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или
уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, № 852407/05.07.2022г. с клаузи съобразно разпечатката,
приложена към исковата молба/отговора на исковата молба. Реално не се спори и за това, че
отпуснатата в заем сума е получена от ищеца.
Видно от представената разпечатка на Договор за потребителски кредит, предоставен
2
от разстояние, № 852407/05.07.2022г., ответникът-заемодател е отпуснал на ищеца-
заемополучател в заем сумата от 1500,00 лева, която е следвало да се върне на девет
анюитетни вноски с падежи в периода 05.08.2022г.-05.04.2023г. с включени главница и
възнаградителна лихва. Последната е определена като 36%, а ГПР е вписан като 42,58%.
Предвидено е, че договорът следва да се обезпечи с поръчител или банкова гаранция.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора заемателят се задължава в срок от три дни от сключване
на договора да осигури физическо лице, което да сключи договор за поръчителство със
заемодателя, или да представи банкова гаранция за задълженията му по кредита. И
поръчителят, и банковата гаранция следва да отговарят на особено завишени изисквания по
чл. 20-22 от общите условия по договора. Съгласно чл. 27 от Договора, ако потребителят не
изпълни задължението си, посочено в чл. 17, той дължи на кредитора неустойка в размер на
0,9% дневно от стойността на усвоената по договора сума. В договора е вписано, че страните
се съгласяват, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение
причинява на кредитора-заемодател вреди в размера на неустойката. Общо дължимата сума
по кредита /главница и лихва/ възлиза, съгласно погасителния план, на 1767,21 лева, а с
включена неустойка по чл. 27 – на 2886,44 лева.
Клаузата на чл. 27 от Договора, предвиждаща задължение за заемополучателя да
заплати неустойка при непредоставяне на исканото обезпечение, е нищожна. Оценката на
платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това
следва от нормите на чл. 16, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗПотр. Преди сключване на
договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и, ако е
необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В
конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му
задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на
необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-потребител.
Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и, ако
има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне
кредита. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от
евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на
този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПКр, следва да извърши
съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при предварително дадено
достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката
фактически от една страна се създава допълнително обезщетение за кредитора при
неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, повеляваща,
че при забава на заемателя-потребител кредиторът има право да получи само лихва върху
неплатената част от задължението, а от друга неправомерно се натоварва потребителят с
допълнителни разноски.
Уговорената неустойка е нищожна и поради противоречието ù с добрите нрави /арг.
ТР 1/2009-2010-ОСТК/. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да
върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства
на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. В настоящия случай неустойката обезпечава реално не главното
задължение по договора за кредит – да се върне заетата сума с лихва, а акцесорното
задължение за обезпечение, при това в размер, съизмерим с главницата и лихвите по
кредита, взети заедно: при съответни изчисления се установява, че неустойката възлиза на
328,5% годишно! Дори и заемателят да е изправна страна по основното си задължение – да
връща главницата и да плаща лихвите /ако уговорката за заплащането на тези лихви е
действителна/, то договорът предвижда кредиторът да получи и неустойката, при това без
той да е претърпял каквито и да било вреди, т.е. той реално се обогатява с допълнително и
3
крайно чрезмерно плащане, чиято цел е единствено да се изискат от длъжника-заемател още
пари. Възраженията на ответника в отговора на исковата молба се оборват дори само от
факта, че неустойката е начислена още преди да са изтекли трите дни за предоставяне на
обезпечението – при плащането на 07.07.2022г. е прихваната сума за неустойка.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и изчерпателно
дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за очевидна неправилност, се
установява, че ищецът е изплатил на ответника на 07.07.2022г. /на втория ден след
сключване на договора/, сумата от 1511,52 лева, от които са покрити 9,47 лева за неустойка,
1500,00 лева за главница и 2,05 лева за лихви. Доколкото клаузата, предвиждаща заплащане
на неустойка, е нищожна, то липсва основание за ответника да задържи платените 9,47 лева
и същите следва да бъдат върнати на ищеца.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. От негова страна са доказани разноски в общ размер от 450,00 лева, които
следва да се възложат в тежест на ответника.
Доколкото ищецът е защитаван безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, то в негова полза следва да се присъди възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв, което съдът, съобразно фактическата, правната, процесуалната и
професионалната сложност на спора и естеството на делото, определя на 400,00 лева.
Според настоящия съдебен състав за съда не е налице нито задължение, нито основание, да
присъжда сума за данък върху добавената стойност върху посочената сума. Съгласно чл. 2
ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на
стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за
което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно
придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната,
всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на
страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по ЗДДС, както и вносът на стоки.
Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с
данък добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз
може да оказва по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е безплатна и по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8
ЗДДС представлява безвъзмездна доставка на услуга, а по аргумент от чл. 2, т. 1 ЗДДС и чл.
2, § 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. безвъзмездните доставки
на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност. Тази услуга не може
да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването
става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на
предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение
на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Това е така, тъй като, съгласно чл. 25, ал. 2
ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи
този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или
услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
4
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има
само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да
бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли
ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него
осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в
закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв, въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва
нещо различно и от разпоредбата на § 2а НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на
услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Тя урежда начисляването
на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова
съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да
овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. Това
становище се възприема изрично и в практиката на Върховния касационен съд –
опр.917/02.05.2023г.-ч.гр.д.1323/2023г.-ВКС, IVг.о.
Наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не следва да се обсъжда при
произнасяне на съда относно присъждането на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв
(опр.43/10.02.2022г.-гр.д.2611/2021г.-ВКС,IVг.о.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЖОЩНА , на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр, клаузата на чл. 27 от сключения между Н. Н. Х.,
ЕГН **********, от град София, и „*********“ АД, ЕИК **********, със седалище в град
Шумен, Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, №
852407/05.07.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9% дневно от
размера на усвоената по кредита сума за непредоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК **********, със седалище в град Шумен, да
заплати на Н. Н. Х., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 9,47 лева, недължимо платена за неустойка от ищеца на ответника във връзка със
сключен между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, №
852407/05.07.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
/26.10.2023г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК **********, със седалище в град Шумен, да
заплати на Н. Н. Х., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 450,00 лева, представляваща разноски по делото в производството пред районния
съд (гр.д. № 58589/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК **********, със седалище в град Шумен, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ЕИК *********, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 400,00 лева, представляваща хонорар за предоставена на ищеца Н.
Н. Х. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна помощ в първоинстанционното
производство (гр.д. №58589/2023г. на СРС).
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК СЪОБЩАВА на ответника банковата сметка,
5
посочена от ищеца в исковата молба за превеждане на присъдените суми след влизане в сила
на решението: IBAN ******************, BIC *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6