РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Враца, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ВРАЦА, административно-наказателен
състав, в публично заседание на 27.09.2022г. /двадесет и седми септември две хиляди
двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието
на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН
дело №356 по описа на АдмС –
Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „О.-Т“ ООД ***, с ЕИК *********, представлявано от *
Т.К.Т., чрез * М.С. ***,
против РЕШЕНИЕ № 140/26.04.2022г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД №1278 по описа на съда за 2021 г., с което е
потвърдено наказателно постановление № 06-2100024/07.12.2021
г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Враца.
В касационната жалба се твърди, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдебния акт е постановен при извършено
превратно тълкуване на § 1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, както и, че по делото не е било
доказано, че от страна на работодателя е имало възлагане на работа на мястото
на злополуката. Сочи се, че „О.-Т“ ООД не осъществява каквато и да е производствена
дейност, за да има качеството на „потребител на електрически енергия“ по
смисъла на Наредба 16-116. Излагат се съображения, че подстанцията на * ЧЛК – ***
не е собственост на дружеството, нито се ползва от него, нито е било работно
място на пострадалото лице. Иска се отмяна на решението на РС и отмяна на НП.
Претендират се разноски пред двете инстанции.
В с.з. касаторът, чрез * М.С. моли за решение, с
което да се отмени решението на РС, като неправилно и незаконосъобразно по
съображенията изложени в касационната жалба. Претендират се разноски и пред двете инстанции.
Ответникът - Дирекция
“ИТ“ гр.Враца в с.з, чрез процесуалния представител, ** М.К. и в писмена
защита, излага съображения за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на оспорваното
решение на РС, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
ОП-Враца дава заключение за оставяне на решението на РС в сила, като правилно, обосновано и
законосъобразно.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение №140/26.04.2022г.
на Районен съд–Враца, постановено по АНД №1278 по описа на съда за 2021г., е
потвърдено НП № 06-2100024/07.12.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „О.-Т“ ООД *** на основание чл.413,
ал.2 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл.166, ал.3,
т.3 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с
чл.76, т.1 от Наредба 16-116 за техническа експлоатация на електрообзавеждането.
За да постанови този резултат, въззивният съд е
приел в оспореното решение, с оглед
събраните по делото доказателства, че АУАН е съставен и НП издадено от
компетентни органи, по предвидената в ЗАНН процедура и съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Прието е, че „О.-Т“ ООД *** има качеството
на „работодател“ и е годен субект на задълженията по ЗЗБУТ и поднормативните
актове към него, както и, че разпоредбата на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ сочи кой е
„работодателят“, като разширява понятието посочено в §1, т.1 от КТ в смисъл, че
работодател е и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията, независимо, че обекта, в който е
осъществявана дейността може и да не е собственост на работодателя и да не се
обслужва от него. Прието е, че от събраните доказателства се установява по безспорен
начин, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.166, ал.3,т.3 от Наредба №7/23.09.1999г., във вр. с чл.76,т.1 от Наредба
16-116 за техническа експлоатация на електрообзавеждането и правилно е
ангажирана адм.наказателната отговорност на основание чл.413, ал.2 от КТ, както и че случая не е маловажен и че размера на наказанието е правилно определен,
за което са изложени подробни мотиви.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора деяние.
При издаване на НП и
АУАН, и в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, компетентността на
длъжностните лица е надлежно установена. АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Като е стигнал до изводи за законосъобразност на НП районният съд е постановил
правилен съдебен акт, като изложените от него мотиви за законосъобразност на
НП, се споделят от касационната съдебна инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
Настоящият касационен
състав счита направените в касационната
жалба възражения за неоснователни и неподкрепящи се от доказателствата по
делото. Не се споделя възражението на касатора, че няма качеството на
работодател. Правилно с оглед доказателствата по делото РС е приел, че дружеството
–касатор има качеството на работодател по см. на §1,т.2 от ДР на ЗЗБУТ и §1,т.1 от ДР на КТ.
Неоснователни са
твърденията, че дружество „О.-Т“ООД не осъществява производствена дейност,
поради което няма качеството на потребител на енергия. При извършената проверка
от контролния орган, както и от справка в Търговския регистър е установено, че
„О.-Т“ ООД и „О.-94“ АД са собственост и
се управляват от едни и същи лица. При проверката е представен Договор между „О.-94“АД
и ЕТ“В.-И.А.“, за обслужване на подстанция 20/04 кV и трафопост № 7, в който именно трафопост
е станала злополуката. Двете дружества
„О.-Т“ ООД и „О.-94“ се намират на една
и съща работна площадка, без ясно разграничаване на територията им. Доказателствата
сочат, че работодателят „О.-Т“ ООД е предоставил възможност на пострадалия
работник в дружеството да предприема самостоятелни действия в подстанцията.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и законосъобразно, и
следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изложеното и предвид изхода на
делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция“ Инспекция по
труда“-Враца разноски в настоящото производство
за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 120. 00 лева.
Воден от горното, на
основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №140/26.04.2022г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД №1278
по описа на съда за 2021г.
ОСЪЖДА „О.-Т“ ООД *** с ЕИК *********,
представлявано от Т.К.Т. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Враца
направените в производството разноски за настоящата инстанция в размер на 120.00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.