Мотиви по НОХД №841/2020
г. по описа на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение
Обвинението е повдигнато от Русенска
окръжна прокуратура против Д.М.Е. затова, че през периода 26.05.2015 г. до 31.03.2016г. в с.Долна Студена, обл. Русе, в
качеството му на длъжностно лице – Началник склад на складова база, собственост
на „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД, не положил достатъчни грижи за управлението,
стопанисването и запазването на повереното му имущество – 78 000 кг. амониев
нитрат – собственост на „Б.Л.А.Т ГмбХ (ООД)“, като не
изпълнил вменените му задължения от длъжностната му характеристика посочени в
точка С.1. подточки 3 – „отговаря за складовите наличности по количество и
качество“ и 4 „управлява наличностите (измерване, ежедневно описване на
влизащите и излизащите количества, оптимизация на пространството)“ към трудов
договор № 7 от 01.06.2012г. между „Л.А.Т.Б.“
и Д.М.Е. и от това е последвало разпиляване на имущество на обща стойност 39
516,56 лева-престъпление по чл. 219, ал. 1, пр. 2, пр. 3 и пр. 4 НК.
В съдебно
заседание представителят на Русенска окръжна прокуратура поддържа обвинението. Счита,
че от събраните и проверени в рамките на съдебното следствие доказателства
безспорно се установява фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт.
Конкретизира, че подсъдимият е имал качеството „длъжностно лице“ – назначен по
силата на трудов договор на длъжността „началник склад“ при търговското
дружество „Б.“ и съответно е бил титуляр на задължения, следващи от
длъжностната му характеристика. В частност - да отговаря за стоковите
наличности като количество и качество и да управлява наличността чрез измерване
и ежедневно описване на влизащите и излизащи количества. Сочи още, че безспорно
е било доказано, че през периода 26-31.05. в складовата база на дружеството в
с. Долна студена е имало доставка на 74500 кг. амониев нитрат, получаването на
които подсъдимият не е отчел, не въвел документално, а впоследствие – не
съставил и документи за изнасянето им. В този смисъл и според представителя на
държавното обвинение подс. Е. не е изпълнил задълженията си, количеството
амониев нитрат не е било налично в склада и е настъпило разпиляване. В
обобщение счита, че по този начин е било реализирано от обективна и субективна
страна престъплението по чл.219, ал.1, пр.2, пр.3 и пр.4 от НК.
Анализирайки
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства предлага отмерване на наказанието
лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК – за срок от две години, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона
наказание глоба в размер на 3000 лева.
С определение
от 03.02.2021 г., в проведеното разпоредително заседание, съдът е приел за
съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство по НОХД №841/2020
г. по описа на Окръжен съд – Русе граждански иск, предявен от „Б.Л.А.Т“ ООД (Borealis GmbH) Република Австрия
срещу подс. Д.М.Е. за сумата от 39 516.56 лева – обезщетение за причинени имуществени
вреди, резултат от деянието по повдигнатото обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл.219, ал.1, пр.2, пр.3 и пр.4 от НК, ведно със законната
лихва, считано от 23.05.2015 г. до окончателното изплащане, като „Б.Л.А.Т“ ООД
(Borealis GmbH) Република
Австрия е било конституирано в качеството на граждански ищец по делото.
Гражданският
ищец, чрез упълномощения си повереник моли предявеният граждански иск да бъде
уважен, като доказан по основание и размер. Счита, че в рамките на
производството безспорно е било установено извършването на деянието от страна
на подс. Д.Е. и развива подробни съображения в последната насока.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Д.Е. – адв. Н. К. моли същият да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за осъществен
състав на престъпление по чл.219, ал.1, пр.2, пр.3 и пр.4 от НК. Конкретизира на
първо място, че деянието се явява изначално несъставомерно, доколкото щетата,
която е основата за повдигане на обвинението е настъпила за българското
дружество, което е стопанисвало склада в с. Долна студена. Посочва още, че се
касае за отделен правен субект - ЕООД, регистрирано по българския ТЗ,
независимо от обстоятелството, че собственик на капитала на същото е
австрийското дружество. Твърди, че недоказан се явява елемент от обективната
страна на състава – щетата да е значителна доколкото размерът и е нищожно малък
в сравнение с имуществото и балансовата стойност на австрийското дружество за
процесната година. Развива и съображения, че не е било доказано в
производството „разпиляване на имущество“ с оглед предвиденото в константната
съдебна практика. В последната насока твърди, че не е било установено
имуществото да е станало физически непригодно. Що се отнася до втората възможна
форма на „разпиляване“ – следствие деятелността на подсъдимия Е. да се е
достигнало до преминаването му в патримониума на
друго физическо или юридическо лице, то
според защитата обвинението не е посочило каквито и да е фактически
твърдения извън осъществяването на законни продажби през процесния период.
Навежда твърдения и за субективна несъставомерност и
се позовава на липсата на достъп на подсъдимия до информационната система на
дружеството, обстоятелство изрично посочено в длъжностната му характеристика. В
последната насока сочи още, че подсъдимият е бил убеден, че другите две
материално отговорни лица – Й. и Й.са спазвали задълженията си. Развива
подробни съображения и за недоказаност на обвинението. Сочи, че същите права и
задължения през процесния период са имали още двама служители на дружеството –
свидетелите Й. и Й., които освен това са нямали забрана за достъп до
информационната система на дружеството. Твърди още, че тримата са носели
солидарна отговорност за констатираната липса и се позовава на длъжностните им
характеристики и останалите писмени и гласни доказателства, приобщени в
производството. Твърди, че изцяло недоказано се явява посоченото в обвинителния
акт, че липсата, респективно щетата е резултат от конкретни действия или
бездействия на подсъдимия Е.. Конкретизира, че през инкриминирания период
подсъдимият е отсъствал от работното си място общо 130 дни, през което време е
бил заместван от Й. или Й., а трафикът на излизащите и влизащите стоково –
материални ценности не е прекъсвал. Сочи още, че недоказано се явява и
твърдението на държавното обвинение, че на 26.05.2015 г., 28.05.2015 г. и
31.05.2015 г. именно подсъдимият е получил процесното количество амониев
нитрат. Твърди още, че не е била извършена надлежна инвентаризация към момента
на констатиране на липсата, като проверка е била направена документално, а
физически – едва след като подсъдимият не е бил вече на работното си място –
през м. юли 2015 г. Развива съображения, че не следва да се възприема
заключението на назначената и изслушана в рамките на съдебното дирене ССЕ – от
една страна, защото са били смесени различни артикули, а от друга – защото
вещото лице е взело за база складовата наличност в с. Долна студена към м.
11.2016 г. В обобщение моли подсъдимият да бъде оправдан, а гражданският иск-
отхвърлен.
Подс. Д.Е. не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение. В хода на съдебното дирене
дава обяснения, в които посочва, че не е извършил престъплението, за което е
обвинен. В последната си дума сочи, че не е извършил престъплението, за което е
обвинен.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Borealis L.A.T GmbH (Б.Л.А.Т ГмбХ/ООД) било
дружество с ограничена отговорност със седалище в политическа община Линц и
адрес на управление ул. Св. Петър №25, Линц, Република Австрия.
„Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД -
гр.София (с предходно наименование до 16.07.2013 г. Л.А.Т.Б.) имало предмет на дейност търговия и
съхранение на торове, както и суровини, необходими за производството на торове,
производство на торове, внос и износ, както и всяка друга дейност поддържаща
горепосочените бизнес дейности, която не е забранена от закона. Едноличен
собственик на капитала на дружеството било австрийското дружество Б.Л.А.Т ООД (Borealis L.A.T GmbH),
Идентификация FN257746р.
Във връзка с дейността си „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД притежавало
и стопанисвало складова база с прилежащ двор, находяща
се в село Долна Студена, обл. Русе. В имота се помещавали складови помещения на
дружеството, в които се съхранявали придобити от други юридически лица химически
продукти – торове. Същите впоследствие дружеството продавало на дистрибутори и
крайни клиенти. Целият имот бил ограден с телена оградна
мрежа и охраняван чрез видеонаблюдение и жива охрана осъществявана
„Агенция за сигурност, охрана и проучване - ЩИТ“ ЕООД – Русе, въз основа на
сключен с „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД договор. Складовата база разполагала само с един
вход/изход, към който било изградено КПП с катинар, в което се помещавали охранителите.
Физическата охрана на
обекта се осъществявала от служителите на „АСОП-ЩИТ“-Русе – свидетелите П.Д.Ц.,
М.И.М., Г.И.Г. и Й.В.П. задълженията на охранителите се включвало записване в нарочен
дневник на всеки влизащ и излизащ автомобил – дата и час на влизане и излизане на
превозното средство, регистрационен номер и имена на водача му. Водачите на
влизащите МПС следвало да попълнят декларация, че са запознати с реда в
складовата база. Обектът бил затворен за
времето от 16,30 часа до 09,00 часа, като през това време периодично охранителите
извършвали обход. Осъществявало се и видеонаблюдение
на обекта. Достъп до самите складове, в които се съхранявал амониевият нитрат и
другите изкуствени торове охранителите имали само и единствено в случай на
активиране на охранителната аларма. През периода 26.05.2015 г. – 31.03.2016 г.
нямало произшествия свързани с незаконно проникване в складовата база на „Б.Л.А.Т
Б. ЕООД“ в село Долна студена и не били констатирани извършени кражби.
Въз основа на трудов
договор №7 от 01.06.2012 г., сключен между „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД-гр. София („Л.А.Т.Б.“
ЕООД, ЕИК:*********) и подс. Д.М.Е., подсъдимият бил назначен на длъжността
„Началник склад“, отдел „Торове“ при Л.А.Т.Б.“ ЕООД. Работното му място според
трудовия договор било склада в село Долна студена. Отделно от това на
подсъдимия Е. било възложено и координирането на дейността на всички останали
складове, наети от Borealis L.A.T GmbH
(Б.Л.А.Т ГмбХ/ООД) на територията на Република Б.. Последното му било възложено устно, без нарочно отразяване в трудовия
му договор и длъжностна характеристика и налагало често отсъствие от работното
му място в с. Долна Студена. Възложено му било и да отговаря за безопасната
работа и качеството на доставката на стоките до крайните клиенти.
Съгласно длъжностната
характеристика за длъжността „Началник склад“ (Приложение А към трудовия
договор), целите на длъжността заемана от подсъдимия били управление на склада,
оптимизация на ресурсите и изпълнение на зададените стандарти за работа.
Съгласно точка С.1., подточка 3 подсъдимият имал задължение да отговаря за
стоковите наличности като количество и качество, а съгласно подточка 4 да
управлява наличностите (измерване, ежедневно описване на влизащите и излизащите
количества, оптимизация на
пространството). Съгласно точка С.4. от длъжностната характеристика подсъдимият
имал правото да извършва продажби от складовите наличности на местни клиенти,
без да има достъп до информационната система.
В складовата база в
село Долна студена, освен подсъдимия Е. на длъжност „оператор склад“ (водач на
мотокар) от 04.06.2014 г били назначени и свидетелите М. Й.Й. и Й.И.Й. В длъжностните им характеристики освен изпълнение
на обработка на продукти и поддържане активите на обекта, подпомагане при
поддръжката на активи (и машини) се включвали, идентично с тези на подсъдимия,
задължения по носене на отговорност за наличностите в складовата база по
отношение на качество и количество, както и тяхното управление.
През периода
26.05.2015 г. до 31.03.2016 г. подс. Е. отсъствал многократно от складовата
база в с. Долна Студена. Двадесет дни ползвал платен годишен отпуск, а
шестнадесет дни бил в командировки, за част от които имало съставени съответни командировъчни
заповеди от страна на работодателя, а друга част не били надлежно документално
оформени. Отделно от това почти ежедневно подсъдимият отсъствал от складовата
база във връзка със зареждане на гориво на служебните автомобили, посещение на
други складове, закупуване на консумативи и други текущи задължения, налагащи
излизането му от обекта.
По времето на
отсъствието му задълженията му свързани с влизащите и излизащи товарни
автомобили в базата се поемали и осъществявали от св. Й.Й.,
който бил подготвян за заместник на подс. Е.. Заместването се реализирало без
нарочен документ за възлагане, въз основа на предвиденото в длъжностната му
характеристика и договореното устно с представители на работодателя.
Редът за товарене и
разтоварване на стоки от склада в село Долна студена бил следният:
При влизане на
товарния автомобил на територията на складовата база същият преминавал през
електронен кантар. В някои случаи, при които тарата при
влизане на превозното средство била по-голяма подс. Д.Е. се уговарял с
шофьорите и те махали резервни гуми, прегради, греди, дъски и др. за да се
олекоти превозното средство или повдигали кантара, като хващали ограничителните
тръби с ръце, докато подсъдимият засече подходящото тегло. След това подсъдимият
изпращал товарния автомобил до определен
и посочен от него склад, като му давал ръкописна бележка за вида и количеството
стока, която следвало да се натовари. В някои случаи придружавал шофьора до
съответния склад и указвал колко амониев нитрат или друг вид изкуствена тор да
се натоварят. В складовете товаро-разтоварната
дейност се извършвала от свид. М. Й.и свид. Й.Й.,
съобразно указанията на подсъдимия. След като съответното МПС било натоварено
или разтоварено същото отново се претегляло на кантара.
Документите, които се
съставяли при приемане или разтоварване на торове в склада били следните – първо
се съставяла магазинна бележка ведно с декларация за съответствие от доставчика
(производителя), после се изготвяла товарителница - от превозвача и кантарна бележка от името на получателя – след влизането или
излизането на товарния автомобил със стоката в и от територията на складовата база.
Всички заплащания на стоки се извършвали предварително и по банков път.
Кантарът на складовата база бил електронен, с операционна система и памет.
Същият не бил централно свързан към операционната система на централния офис на
дружеството.
Отговорен за
приемането и изписването на стоките в склада бил служителят „началник склад“
именно подс. Д.Е.. Подсъдимият получавал на дневна база справки за видовете и
количествата стоки, които предстои да постъпят или да напуснат склада и в края
на деня трябвало да потвърди или съответно – да поправи тези количества. В края
на работния ден подсъдимият изпращал попълнената справка, с получените и
натоварени количества на своите колеги от офиса в гр. София, от отдел
„Обслужване на клиенти“ за да могат те да отразят тези количества в компютърната
система на дружеството. В случаите на негово отсъствие всички документи се
оформяли от св. Й.Й., който организирал и
разтоварването, респективно натоварването на складови наличности.
Към 23.05.2015г. в
складовата база на дружеството били налични остатъчни количества амониев нитрат
от предходния торов сезон 2014-2015 г. в размер на 18 500 кг. (18,5 тона).
Впоследствие, през
периода 24.05.2015 г. до 18.06.2015 г. вкл. в складовата база в с. Долна
Студена били доставени още 2 572 000,00 кг. (2572 тона) амониев нитрат, които
били закупени от завода производител „Неохим“ АД. Амониевият нитрат бил
опакован в големи торби, т.нар. „Биг-Бегове“ (Big Bags). По отношение на последните производителят „Неохим“АД
давал гаранция, че всеки от тях съдържа 500 кг.
На 26.05.2015 г., на
28.05.2015 г. и на 31.05.2015 г. в складовата база в с Долна Студена пристигнали
и били разтоварени товарни автомобили ДК №№ ****** и ВТ 3819 ВТ с амониев нитрат, закупен от „Неохим“ АД от
„Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД-гр. София, с общо количество, възлизащо на 74 500,00
килограма (74,5 тона) амониев нитрат. Първата доставка от 26.05.2015 г. била
извършена от св. Г.П.Г., който извършал транспортни услуги в страната чрез
„Гард – Г.Г.“ ЕООД. Следващите две доставки – от
28.05.2015г. и от 31.05.2015г. били извършени от св.И.И.Т.,
който работел като шофьор към „Транс Грейн“ ЕООД. Документите, удостоверяващи
извършените превози от превозвачите били оформени, като били подписани и
подпечатани и предоставени на превозвачите. За същото количество амониев нитрат
не били съставени кантарни бележки за разтоварването
и заприходяването му в склада в с. Долна Студена.
Въпреки това то било отчетено и отразено в подадена до офиса на „Б.Л.А.Т Б.“
ЕООД в гр. София справка и използваната от дружеството информационна система за
проследяване на стокови движения SAP.
През периода
08.07.2015 г. 09.07.2015 г. била извършена инвентаризация на складовите
наличности в склада в с. Долна Студена, в която участие взели четирима
служители на дружеството - св. П. Д., К.К., Г.Ш. и подс. Д.Е. Съставени били справка – извадка от
системата на Borealis L.A.T GmbH
и протокол за извършено броене на складови наличности. При тази проверка не
били установени разлики между фактически преброеното и системната наличност към
датата на броенето като общото количество амониев нитрат тип AN 34.4 N BB/2x500
kg възлизало на 2 590 500 кг. (2590.5 тона).
След 18.06.2015 г. в
складовата база, в която били назначен подс. Е. не били заприхождавани
входящи количества на амониев нитрат тип AN 34.4 N BB/2x500 kg.
Междувременно, през
периода 18.02.2015 – 28.03.2016 г., били извършени продажби на амониев нитрат
от посочения вид към различни клиенти от склада в село Долна Студена, като в
системата били отчетени като експортирани 2 512 000,00 кг. амониев нитрат тип AN 34.4 N BB/2x500 kg. (2 512 тона). През
този период амониев нитрат от „Борелис Л.А.Т“
закупили св. Г.Б.Б., св. А.Д.В., св.С.В.И., св.П.С.П.,
св. А.С.В., както и различни други търговци.
На 29.03.2016 г. при
изпълнението на поръчка за закупуване на изкуствена тор – амониев нитрат подс. Д.Е.,
уведомил колегите си от „Отдел обслужване на клиенти“ в офиса в гр.София, че
амониевият нитрат, съхраняван в склада в село Долна Студена е свършил.
Тъй като това не
съответствало на информацията, която била налична в системата на дружеството, според
която в склада следвало да има налични 78 500,00 кг. (78,5 тона) амониев нитрат,
било предприето извършването на документална проверка от страна на служителите
на „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД - св. П. Н.Д. и св. Ц.
М.. В рамките на същата се установило, че от складовата база в село
Долна Студена липсват 78,500,00 кг. амониев нитрат от вида AN 34.4 N BB/2x500
KG.
Впоследствие през
месец юли 2016 г. била извършена и физическа проверка, на място в складовата
база, при която в един от складовете, била установена една голяма торба – „биг бег“, съдържаща 500 кг.
амониев нитрат от посочения вид.
Във връзка с
констатираната липса на амониев нитрат,
от счетоводството на Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД-гр. София бил самоначислен
ДДС на стойност 6 586,09 лева с протокол 126/03.01.2017 г. и включен в дневника
за продажби по ЗДДС за месец 01/2017 г. на „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД-гр. София. Тези
обстоятелства били включени и в подадената от името на „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД-гр.
София справка – декларация п ЗДДС за месец 01/2017 г.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че от страна на
„Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД-гр. София е била установена липса в размер на 78 тона амониев
нитрат от вида AN 34.4 N BB/2x500 KG, чиято стойност е в размер на 39 516,56
лева.
Изложената фактическа установка съдът
възприе въз основа на обясненията на подс. Д.Е., показанията на свидетелите П. Д.
– К.– дадените непосредствено и устно пред настоящия съдебен състав, Ц.М. –
депозирани в хода на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция, П.Ц.,
М.М., Г.Г., Й.П., Г.Б.,
А.В., С.И., П.П., А.В.,в, П.П.,
А.В.,, М. Й., Й.Й., Г.Г., И.Т.,
Ж.Т.Б., Д.Д. (всички приобщени на основание чл.373,
ал.1, вр. чл.283 от НПК); заключенията на СИЕ (т.2, п.7, л. 52 от дос. пр.) и ССИЕ (т.2, п.7, л. 131-144 от дос. пр.) приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства: трудови договори, длъжностни характеристики,договор за
извършване на охранителни услуги, план и
инструкция, протоколи за доброволно предаване, нотариален акт, фактури,
товарителници, кантарни бележки, товарителници,
декларации, стокови разписки, магазинни бележки, справки, извлечения от
системата на „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД, копия от стокови протоколи, имейли, инвойси, протоколи и уведомления, дневници за продажби и
справка-декларация по ЗДДС, копия на книги на охранителното дружество „Щит“
ЕООД, удостоверение за актуално състояние на „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД - гр.София,
извлечение с актуални данни за Borealis L.A.T GmbH (Б.Л.А.Т ГмбХ/ООД), одитиран годишен финансов отчет на Borealis
L.A.T GmbH (Б.Л.А.Т ГмбХ/ООД),
служебна справка за отсъствията на Д.Е. за периода м. май 2015 г. – м. март
2016 г., преписи от документи, удостоверяващи отсъствия – молби за отпуск,
заповеди, фискални бонове и фактури, уведомления от „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД -
гр.София по повод отправени запитвания, договори за наем и услуги, приемо предавателен протокол, справка за съдимост,
автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Като цяло събраните в хода на съдебното
дирене доказателства са безпротиворечиви,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, което с оглед предписанията на
чл.305, ал.3, пр.1 от НПК не налага подробното им анализиране и съпоставка.
При оценка на обясненията на подсъдимия,
съдът изходи от двойствената им природа-от една страна същите се явяват основно
средство за защита, чрез което подсъдимото лице се възползва от възможността си
да вземе отношение по повдигнатото обвинение, като го отхвърли и защити своите
права и законни интереси, а от друга страна обясненията му се явяват и
доказателствено средство и като такова следва да се ценят във връзка с
останалия доказателствен материал, с оглед собствената им логичност и вътрешна
последователност. Достоверността на неговите обяснения следва да бъде
установявана при спазване на общите правила относно гласните доказателствени
средства-по пътя на доказването, при оценка на събраните по предвидения в НПК
процесуален ред доказателства.
Изхождайки от това дефинирано в
процесуалния закон правило, настоящият съдебен състав прецени, че следва да се
кредитират изцяло обясненията на подсъдимия Е.. Същите се възприеха почти изцяло.
В тази връзка съдът съобрази, че описвайки събитията интересуващи настоящото
производство – конкретната му длъжностна позиция, конкретно вменените му
задължения, включително и такива извън заеманата длъжност, начина на
работа в стопанисвания от „Б.Л.А.Т Б.“
ЕООД - гр.София склад в с. Долна Студена, ангажираните в процеса други лица и
техните конкретни задължения, както и констатирането на липсата на процесния
амониев нитрат - от вида AN 34.4 N BB/2x500 KG, казаното от страна на
подсъдимото лице е в унисон с всички останали гласни доказателства, събрани
чрез разпит на свидетелите в рамките на съдебното следствие пред настоящия
съдебен състав и тези от досъдебната фаза на производството, както и с приобщените
писмени доказателства. В обобщение, въпреки двояката природа на обясненията на
подсъдимия, същите следва да се възприемат като достоверно отражение на част от
релевантните за производството факти, предвид констатираната им безпротиворечивост и обстоятелството, че кореспондират с
всички останали, приобщени в рамките на съдебното дирене доказателства. Тук
следва да се посочи, че съдът не възприе и изложението му единствено досежно
липсата на достъп до системата SAP. Последното негово твърдение се опровергава
от приобщените в качеството на писмени доказателства два вида извлечения от
съществуващите в нея записи, свидетелстващи за активно отразяване движението на
складови наличности в склада на „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД - гр.София в с. Долна Студена
(вж. т.2, п.7, л.91-95 от дос. пр. и л.440-443 от
съд.пр.). В тази насока е и постъпилата писмена информация от страна на ощетеното юридическо лице,
касателно предоставянето на персонален код за достъп на подсъдимия и начинът на
неговото генериране. Изложението му в последната насока не намира и
доказателствена опора и в приобщените писмени доказателства, удостоверяващи
физическото му отсъствие от складовата база (л.286-380 от съд.пр.), видно от
които записи в системата с персоналния код на подсъдимия не са били правени по
време на доказаните негови отсъствия от складовата база (около четиридесет
работни дни).
Съдът кредитира показанията на свидетелите
П. Д. – К., Ц.М. (дадени непосредствено и устно пред настоящия съдебен състав)
и Д.Д. (по отношение на последния- приобщени на
основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК). Всеки един от тях последователно и
точно пресъздава обстоятелствата, свързани с констатирането на липсата на амониев
нитрат, начинът на реализиране на проверките и инвентаризациите, мястото на подсъдимия в организационната
структура на българското дружества и поведението му след установяване на
липсващото количество.
Възприеха се изцяло и показанията на
свидетелите, част от физическата охрана на складовата база в с. Долна Студена –
Ц.М., Г., Й.П.(приобщени на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК) –
относно начина на осъществяване на охраната на обекта, както и относно начина
на влизането и излизането от същия. Изложеното от страна на тези свидетели е безпротиворечиво, подкрепя се категорично от писмените
доказателства, приобщени в производството по реда на чл.283 от НПК и е от
значение за предмета на доказване.
Съдът даде вяра и на казаното от свидетелите
Б., В., И., П.П.,
А.В., в показанията им от досъдебната фаза на наказателния процес (приобщени на
основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК), които са последователни и се
подкрепят от цялата доказателствена съвкупност – досежно извеждането на закупен
амониев нитрат от склада в с. Долна Студена посредством управлявани от тяхна
страна товарни автомобили.
Възприеха се и се поставиха в основата на
доказателствените изводи на настоящата съдебна инстанция и показанията на свидетелите
М. Й.и Й.Й., които съдът прие за относими и от
съществено значение с оглед конкретните правомощия на всеки от работещите в
обекта, както и конкретно – тези на подс. Д.Е. в качеството му на началник
склад.
Съдът даде вяра и на казаното от
свидетелите Г.Г.,
И.Т.и Ж.Б. в показанията им от досъдебната фаза на наказателния процес
(приобщени на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК) приемайки, че същите
допринасят за изясняване на интересуващите производството факти. Конкретно –
досежно продажбата на съответните количества амониев нитрат (общо възлизащо на
74 500,00 килограма или 74,5 тона) амониев нитрат от страна на „Неохим“ в полза
на „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД и тяхното транспортиране на 26.05.2015 г., 28.05.2015 г. и
31.05.2015 г. посредством товарни автомобили до складовата база, стопанисвана
от същото дружество в с. Долна Студена. Показанията им се подкрепят от всички
писмени доказателства – фактури, товарителници и магазинни бележки.
Съдът постави в основата на
доказателствените си изводи заключението на назначенитеа
по делото СИЕ и ССЕ във всички техни части ведно с уточненията направени от
експерта по ССЕ, при разпита му в хода на съдебното дирене, които съответно възприе
като обективни, задълбочени и компетентни.
Съдът възприе като относими писмените
доказателства, описани по-горе, които намери за относими към настоящото
производство.
Извън изчерпателно изброените по-горе
писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените си изводи приложените
по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи извън предмета
на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.
Така изложената фактическа
обстановка налага следните изводи от правна страна:
Според императивната уредба на
процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо
постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо
конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството
на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци.
Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват
принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното
производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде
признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се
установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че не е
извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен.(ППВС №6 от
04.05.1978 г.)
Настоящият съдебен състав намира, че
събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде
признат подсъдимият Е. за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение.
За да отговори на един от основните
въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно извършено ли е било престъплението,
за което подс. Е. е бил привлечен да отговаря, съдът обсъди всички
доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за
установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови
извод за несъмнена доказаност на обвинението за осъществен състав на
престъпление по чл. 219, ал. 1, пр. 2, пр. 3 и пр. 4 НК.
В конкретния случай съдът в настоящия
съдебен състав прие несъстоятелност на инкриминираните в обвинителния акт
факти, обосноваващи претендираната от държавното обвинение обективна и
субективна съставомерност на вмененото във вина на подсъдимия престъпление,
като съображенията в тази насока се свеждат до следното:
Безстопанствеността по основния състав по
чл. 219, ал. 1 от НК предпоставя от обективна страна деецът (длъжностното лице)
да не е положил достатъчно грижи за ръководенето, стопанисването, управлението или
запазването на повереното му имущество. Той бездейства, има пасивно поведение
или (в много редки случаи) извършва неправилни стопански действия, които са
несъвместими с грижата на добър стопанин. Установяването
на признака „неполагане на достатъчно грижи”, както е прието в ППВС №
7/23.12.1976 г., изм. с ППВС № 6/1984 г. и ППВС №7/06.08.1987 г. е свързано с
преценка на редица обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на
длъжностното лице и най-вече до въпроса кои от тях не са изпълнени или
нарушени. Източници на задълженията са нормативните актове или технологичните
правила, невключени в нормативни актове, безспорни положения от теорията,
житейската практика или такива от категорията на общопризнати правила. В този
именно смисъл, както правната
доктрина, така и константната съдебна практика приемат по категоричен начин, че
разпоредбата на чл. 219, ал.1 от НК е бланкетна. Тя не съдържа конкретно
правило за поведение и се нуждае от по-нататъшна конкретизация, в която следва
да присъстват точно определени по своето естество императивни норми, които да
очертават дължимото поведение на дееца – да предвиждат за него задължение за
действие или съответно – за въздържане от такова. На последно място, от обективна страна, за да е осъществен
състава по този текст от наказателния закон, следва в пряка причинна връзка от
деятелността на привлеченото към наказателна отговорност лице да се е
достигнало до значителна повреда, унищожаване, разпиляване или други значителни
щети за предприятието или стопанството.
В конкретния случай, на първо място следва
да се посочи, че в теорията и съдебната практика с категоричност се приема, че
така соченото в обвинителния акт изпълнително деяние, чрез което според
държавното обвинение е осъществен от страна на подс. Е. престъпния състав по
чл.219, ал.1 от НК – „неполагане на грижи“ е свързано с преценката за
констатирани конкретни нарушения или неизпълнение на конкретни права и
задължения. Сочи се, че последните произтичат от нормативни актове, от
безспорни научни и житейски положения, от общопризнати и утвърдени правила за
съответната стопанска област. Т.е. във всички случаи на обвинение по този текст
от наказателния закон следва да бъде доказано несъобразяване на субекта с така
очертаните изисквания и съществуването на причинна връзка с произтичащите от
неговото поведение общественоопасни последици -
значителни имуществени щети за дружеството, настъпването, на които той не е
предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди. В този смисъл трябва да е
налице ненадлежно осъществяване на функциите на длъжностното лице –
неизпълнение или нарушение на възложени задължения, или превишаване на власт
или права, които могат да са нормативно установени или да произтичат от
естеството на самата работа, от житейски и общопризнати правила. При изследване
на въпроса за обективната съставомерност на деянието централно значение се
отдава на обстоятелствата, свързани с правата и задълженията на длъжностното
лице „и най-вече кои от тях не е изпълнил или нарушил“ (ППВС № 7/76).
В конкретния случай, според настоящия
съдебен състав, в обвинителния акт е направен неуспешен опит за конкретизиране
на бланкетната норма на чл.219 от НК, като
съдържанието й е запълнено единствено с общи текстове от длъжностната
характеристика за заеманата от подсъдимия Е. длъжност (абсолютно идентични и за
длъжността оператор склад, заемана от свидетелите Й.и Й.), с които му е било възложено
да „отговаря за складовите наличности по количество и качество“ и да „управлява
наличностите (измерване, ежедневно описване на влизащите и излизащите
количества, оптимизация на пространството)“. В този смисъл според настоящата
съдебна инстанция в обвинителния акт липсва надлежно отразяване на конкретните
действия, респективно бездействия, които според прокуратурата подсъдимият Е. е
следвало да предприеме, за да не се стигне до причиняването на щети за
съответното предприятие. В случая неполагането на „достатъчно грижи“ по
недопустим начин е било запълнено не от диспозитивни
норми, а от норми, които по своето естество също са бланкетни, тъй като не
конкретизират съответно правило за поведение, т.е. бланкета
на чл.219, ал.1 от НК по недопустим начин е запълнен с друг бланкет,
също толкова общ, не съдържащ конкретно правило за поведение и сам по себе си
изискващ последващо допълнително уточняване. Отделно от това от страна на
държавното обвинение не е било надлежно отразено и при очертаване на
фактическата рамка на обвинението какво конкретно подсъдимият е извършил в
противоречие с изискванията за конкретната служба, респективно не е извършил, при
изискване за активно поведение, произтичащо от конкретно правило с нормативен
или ненормативен характер.
За съда в случая липсва законова
възможност да върне делото на прокуратурата за отстраняване на анализираното
процесуално нарушение, тъй като по недопустим начин би се достигнало до
изземване на правомощия на прокурора, чрез указания какво обвинение да
повдигне, по какъв начин да запълни съдържанието на бланкетната
норма и какво да отрази като фактическа рамка при повдигане на обвинението. В
този смисъл и както е прието в Решение № 72 от 14.04.2021 г. на ВКС, I н.о.
единствения законосъобразен изход, се явява признаването на подсъдимия за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
На следващо място, съдът в настоящия
съдебен състав, възприе и част от съображенията на защитата в насока изначална несъставомерност на извършеното деяние с оглед отразеното в
обвинителния акт досежно ощетеното юридическо лице. Конкретно – безспорно в
производството, от приобщените писмени доказателства (трудови договори и длъжностна
характеристика) се установява, че подс. Е. притежава качеството длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК., доколкото към процесния период - от 26.05.2015 г. до 31.03.2016 г. е извършвал
работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество при юридическо лице - заемал е длъжността „началник-склад“ и
отговарял за складовите наличности, като количество и качество в склада на „Б.Л.А.Т
Б.“ ЕООД, находящ се в село Долна студена, обл. Русе. Същевременно обаче, с
оглед приобщените в производството писмени доказателства (товарителници,
фактури, счетоводни извлечения), с категоричност се установява противно на
отразеното в обвинителния акт, а именно, че липсващото количество от амониев
нитрат е било собственост не на Б.Л.А.Т ГмбХ (ООД), а
на българското дружество, към която организационна структура подсъдимият Д.Е.
се е числял - „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД. Касае се за отделни правни субекти, със
самостоятелна правосубектност, като без значение за правосубектността от гледна точка на дружественото право се
явява обстоятелството кои конкретни физически или юридически лица са
собственици на капиталите на всяко едно от тях. В този смисъл и само на това
основание, при липсата на изменение на обвинението по чл.287 от НПК, деянието
се явява несъставомерно, доколкото за соченото като ощетено юридическо лице не
е настъпила каквато и да е щета, което на самостоятелно основание налага
оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
На трето място следва да се посочи, че в
настоящия случай обвинителната теза се обосновава доказателствено единствено на
извършената инвентаризация, при която е била констатирана липса на 78 тона
амониев нитрат от вида AN 34.4 N BB/2x500 KG, собственост на „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД,
чиято стойност възлиза на 39 516,56 лева.
Единственото, което беше доказано
безспорно и категорично при разглеждане на делото пред настоящия съдебен състав
е, че за инкриминирания период подсъдимият Д.Е. е бил МОЛ, в качеството си на Началник склад на складова база, собственост на „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД. Доказано
беше също така, че същият е реализирал и други възложени му устно служебни
задължения, налагащи многократното му отсъствие от складовата база (в тази
насока са освен обясненията на подс. Е. и показанията на св. М., а също и
писмените доказателства, удостоверяващи осчетоводени служебни разходи, свързани
с многократни посещения на различни населени места – гр. Русе, гр. Варна, гр.
София, гр. Стара Загора и др. ). Доказа се още, че подс. Е. е бил заместван
при множеството си отсъствия от друг служител, с идентични по длъжностна
характеристика задължения – св. Й.Й. (по носене на
отговорност за наличностите в складовата база по отношение на качество и
количество, както и тяхното управление), установи се и наличието на резервен
ключ, освен този, който е бил в подсъдимия, доказа се, че нееднократно количества
амониев нитрат през процесния период са били заприходявани
и отпускани без знанието и присъствието на подсъдимия, за което са били
съставяни и съответните документи от страна на св. Й. (макар и при липса на
надлежна заповед за заместване, но със знанието и разрешението на работодателя).
Доказа се също така, че инвентаризация на количествата в складовата база в с.
Долна Студена е правена предимно по документи и чрез засичане посредством
ползваната система SAP, не и в наличност. В тази насока са обясненията на самия
подсъдим и показанията на свидетелите М. и П. Д. - К., както и част от
приложените по делото писмени доказателства. За подсъдимия от страна на
дружеството работодател (видно от приобщените трудови договори и длъжностна
характеристика) е липсвало задължение по извършване на инвентаризация на склада
в определена (каквато и да е) периодичност, както и такова да сравнява и засича
количествата на внасяните и изнасяните от складовата база в с. Долна Студена
стоки. Задълженията му са били определени
общо и неконкретизирано от страна на работодателя и извън обстоятелството, че е
поел носенето на отчетническа отговорност (при това съвместно с още двама
служители-свидетелите Й.и Й., с оглед приобщените в качеството на писмени
доказателства длъжностни характеристики) за същия са липсвали надлежно
разписани определени задължения в насока конкретна деятелност по отношение на
поверените за пазене стоки. Удостовереният осигурен негов достъп до системата
SAP не доказва, че същият е разполагал с възможност, а още по-малко -
задължение да прави надлежни сравнения на физически наличните с отразената в
системата количества материални активи. В обвинителния акт не са били описани и
конкретни нарушения на служебните задължения от страна на подсъдимия, които да
навлизат в противовест с грижата на добрия стопанин,
нито пък е отразено в какво би следвало да се изрази тази грижа по отношение на
съхраняваните в склада стоки, в частност – амониевия нитрат, чиято липса е била
констатирана. В обобщение от така събраните в рамките на съдебното дирене
доказателства и доказателствени средства, както и с оглед фактическата рамка,
очертана с обвинителния акт следва да се приеме и недоказаност на обвинението
касателно авторството на деянието в лицето на подс. Е. – нарушаване или
неизпълнение на определени ясно разписани негови служебни задължения, в пряка
причинна връзка с които да е настъпило твърдяното „разпиляване“ на имущество,
на което и да е дружество (предвид неправилното установяване на ощетеното
юридическо лице в досъдебната фаза и във внесения обвинителен акт).
При липса на доказателства за авторство в
лицето на подс. Е. и с оглед отразеното по-горе, по правило е безпредметно по нататъчното анализиране на обективната съставомерност на
престъплението, а на още по-голямо основание субективното отношение на дееца
към реализираното и настъпилите последици.
Същевременно обаче, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да посочи, че в рамките на съдебното дирене не се
събраха категорични доказателства и за настъпване на конкретен вредоносен
резултат - за твърдяното от прокуратурата „разпиляване“ на имущество (амониев
нитрат на стойност 39 516,56 лева), още по-малко това да е станало в пряка
причинна връзка с неправомерно служебно поведение на подсъдимото лице. В практиката си Върховният касационен съд
(ВКС) е имал повод нееднократно да посочи, че не всяка липса се дължи на
престъпление. В областта на имуществената отговорност на отчетниците понятието
„липса” обикновено означава неотчитане на имуществото, резултат на щета с
неизвестен произход. Произходът на щетата от престъпление е винаги известен,
доколкото действията или бездействията на длъжностното лице (част от
изпълнителното деяние на безстопанствеността) следва като изпълнително деяние
на престъпния състав да са доказани, при това по несъмнен начин. Както се сочи
в решение №429 от 16.10.2001 г. по н.д. №382/2001 г., І Н.О. на ВКС „Нещо повече, ако понятието „липса” се
употребява в точния му юридически смисъл, престъпление и липса изобщо не могат
бъдат в отношение на причина и следствие.“ В този смисъл следва да се
приеме, че не могат да не бъдат известни действията, респективно бездействията
на отчетника (недоказани), които той е извършил или не в противоречие с
дължимото, защото наказателната отговорност не може да се носи по
предположение. В конкретния случай представителят на държавното обвинение
недопустимо е приравнил констатираната „липса“ на изискуемия по закон престъпен
резултат – „разпиляване“ на имущество. Липсата и разпиляването не са еднозначни
категории. Липсата на поверено имущество на длъжностното лице ще бъде „разпиляване“
по смисъла на чл.219, ал.1 от НК, но само ако са предприети конкретни действия
и/или бездействия, представляващи неполагане на достатъчно грижи от страна на
длъжностното лице, на които имуществото е поверено, които действия и/или
бездействия са в причинно – следствена връзка с настъпилата липса (в тази насока Решение №385/28.08.1980 г. по
н.д. 367/1980 г. на ВС; Решение №8/24.02.1988 г. по н.д. 8/1988 г. на ВС; Решение №520/10.07.2007 г. по н.д. 118/2007 г. на ВКС, I н.о.; Решение
№519/04.12.2008 г. по н.д. 545/2008 г. на ВКС, I н.о.).
В конкретния случай, както беше посочено и
по-горе, в производството не бяха събрани доказателства за конкретно поведение
на подсъдимия Е., което да е било в разрез със служебните му задължения, което
съответно да съставлява „неполагане на достатъчно“ грижи, а и такова не се
конкретизира и от страна на прокуратурата във внесения обвинителен акт.
Допълнително бяха събрани и категорични доказателства за възлагане на съвместна
отговорност на трима отделни служителя, както и за делегиране на задължения по
приемане, заприходяване и отпускане на стоки от складовата база в с.
Долна Студена през инкриминирания период и от страна на друго длъжностно лице,
при това по волята на работодателя.
По изложените съображения и след изчерпване
на всички възможни средства за доказване на обвинението и предвид
констатираните по-горе непълноти в обвинителната теза, съдебният състав прие,
че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин съгласно
изискванията на чл. 304 НПК и оправда подсъдимия Д.Е..
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съдът прие, че предявеният от „Б.Л.А.Т ГмбХ (ООД) граждански иск следва да бъде отхвърлен като
недоказан по основание. От една страна,
както беше посочено по-горе, безспорно в производството беше доказано, че този
самостоятелен правен субект не е претърпял вреди, като липсата на 78 000 кг.
амониев нитрат, на стойност 39 516,56 лева е настъпила в патримониума
на „Б.Л.А.Т Б.“ ЕООД, което на самостоятелно основание налага отхвърлянето на исковата
претенция. От друга страна при липса на осъществен състав на престъпление от
обективна страна следва и липсата на възможност за реализиране на отговорността
на подс. Д.Е. на деликтно основание. Деликтната отговорност предпоставя наличието на няколко
основни признака, един от които е и причиняването на вреди като пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на деликвента.
В конкретния случай, предвид подробно изложеното по-горе на „Б.Л.А.Т ГмбХ (ООД) не са били причинени имуществени вреди вследствие
на поведението на подс.Д.Е..
По така изложените съображения
гражданският иск следва да се отхвърли изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 190, ал.1 от НПК направените по
делото разноски остават за сметка на държавата.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: