Р Е Ш Е Н И Е
№ 491/27.09.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на дванадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Л*** и с участието на прокурора Александров разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 450/2018 г. по описа на Административен съд Монтана.
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
С решение № 97/11.07.2018 г., постановено по АНД № 621/2017 г., Районен съд Лом е отменил наказателно постановление № 18/01.11.2017 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, гр.Монтана, с което на Н.И.Н.,***, на основание чл. 151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена глоба в размер на 1400 лв. за нарушение по чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО.
Недоволен от така постановеното решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е незаканосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В съдебно заседание пълномощникът на касатора се явява, поддържа жалбата и излага допълнителни доводи в подкрепа на жалбата.
Ответникът, в писмено становище оспорва жалбата и моли да се постанови решение, с което се потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна и атакуваното решение за неправилно и необосновано, поради което следва да се отмени и потвърди издаденото НП..
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени наложената глоба въззивният съд от една страна приел, че „ административнонаказващият орган не е приложил съответната на описаното деяние правна норма, като в НП е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, довело до нарушаване на правото на защита на анрушителя..“ Допълнително се излагат доводи, че „административнонаказаното лице не е надлежно оправомощено със заповед № 162/11.12.2015 г. на кмета на община Якимово…“ Излагат се доводи, че „разпоредбата на посочения чл.112, ал.1, т.1 ЗУО не предвижда конкретно правило за поведение, а само общо задължение..съдът приема, че описаното деяние изпълнява от обективна страна състава на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО“.. не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им..“ Въз основа на което съдът постановил „ Отменява НП №18/01.11.2017 г. на директора на РИОСВ Монтана..”.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за незаконосъобразно постановено при следните доводи:
Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В случая пред въззивния съд е било обжалвано наказателно постановление № 18/01.11.2017 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, гр.Монтана, с което на Н.И.Н.,***, на основание чл. 151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена глоба в размер на 1400 лв. за нарушение по чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО. Производството пред въззивния съд е образувано по жалба подадена с вх.№ 4540/13.11.2017г. в РИОСВ, НП връчено на 06.11.2017 г., т.е. същата е подадена в законоустановения срок.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените в решението на въззивния съд доводи относно „ неправилно приложение на съответната правна норма..“ Посочената като нарушена правна норма чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО предвижда/ регламентира задълженията на кмет на община или оправомощено от него длъжностно лице „ Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира: 1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци;“, т.е. безспорно тази материална норма регламентира задължения за контрол, а посочената от въззивния съд норма на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО регламентира съответното административно наказание „ чл.151, ал.2 .. Наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което: 6. не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им;..“
В административнонаказателното производство са установени редица нарушения свързани именно със задълженията за контрол на дейности свързани с битови отпадъци, т.е безспорно е установено бездействие на оправомощеното лице във връзка с тези задължения за контрол. Настоящата инстанция счита, че в случая е безспорно установено, че административнонаказаното лице, в качеството си на кмет на кметство, надлежно оправомощен съъ заповед, в нарушение на чл.112, ал.1, т.1 ЗУО не е осъществило контрол на дейности свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци.
Настоящият съдебен състав счита, че неправилно в мотивите си въззивния съд е приел, че случая „ ..административнонаказващият орган не е приложил съответната на описаното деяние правна норма, като в НП е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН..“ . Установените и подробно описани в АУАН и НП нарушение са пряко свързани с осъществяване на контрол върху обществено опасни дейности свързани с битовите и строителните отпадъци, тоест опосредено са свързани със защита на живота и здравето на населението в съответното населено място. С оглед характера на нарушението, липсата на данни за извършени други нарушения от административнонаказаното лице и предвид обстоятелството, че глобата е наложена към минимума предвидена в разпоредбата на чл.151, ал.1, т.4 ЗУО, е налице основание да се приеме, че са изпълнени и изискванията на чл.27 ЗАНН в съответствие с изискванията на чл.12 ЗАНН.
С оглед на изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение е неправилно, предвид което следва да се отмени. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено следва да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.
Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 97/11.07.2018 г., постановено по АНД № 621/2017 г. по описа на Районен съд Лом и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 89/01.11.2017г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, гр.Монтана, с което на Н.И.Н.,***, на основание чл. 151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена глоба в размер на 1400 лв. за нарушение по чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: