№ 45
гр. Ихтиман, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200493 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №4673197 на ОДМВР
София, с който на Д. Н. Б., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 700 лв.
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като собственик на МПС е
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, а не жалбоподателят, като не е спазена
процедурата по чл. 188 от ЗДвП. Поддържа се, че АТС е с изтекъл срок на валидност
към момента на нарушението. Твърди се, че пътните знаци не са отговаряли на
законовите изисквания, както и че липсва снимка на разположението на уреда.
Претендират се разноски.
Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание,
постъпили са писмени становища, в които жалбата се поддържа.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен
срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на
16.08.2021г. (видно от разписка на л. 39 от делото), а жалбата е подадена на
27.08.2021г. (видно от куриерска товарителница на л. 27 от делото), поради което
следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
На 28.02.2021 г. в 12,58 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо
дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 46+ 200
километър, посока гр. Пловдив, лек автомобил „НИСАН КАШКАЙ“, рег. №********,
който се движел със скорост от 134 км/ч. при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с
пътен знак В26.
Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното
нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и
моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е
отбелязано, че измерената скорост е 138 км/ч..
От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че
собственик на процесното МПС е „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, а
жалбоподателят е негов ползвател.
След установяване на собственика/ ползвателя на автомобила е издаден
атакуваният ЕФ, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 700 лв за превишаване на скоростта с 64 км/ч.
От удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010 г. на Българския институт по
метрология се установява, че системата за видеоконтрол е одобрен тип средство за
измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г. . Същевременно твърдяното
нарушение е от 28.02.2021г.. При преценка на техническата годност на средството за
измерване обаче следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, която предвижда, че когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Настоящият случай попада именно в
хипотезата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията .
От представения протокол № 4-41-20 от проверка на мобилната система за
видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична
проверка на 31.07.2020г.
От протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
2
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение се установява, че техническото средство е било
монтирано в МПС рег. № СА1742МР в района на 46+200 км. на АМ "Тракия" с посока
на движение на контролираните МПС- от гр София към гр. Пловдив при въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта- 70 км/ч..
При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са
издавани Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед №РД-11-1065/27.10.2017г.;
Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11-440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-
1328/19.12.2018г.; Заповед №РД-11-650/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-
1323/30.10.2019г.; Заповед №РД-11-229/17.03.2020г.; Заповед №РД-11-
576/26.06.2020г.; Заповед №РД-11-1328/22.12.2020г. относно временна организация и
безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в
участъка при п.в. Мухово от км 45+200 до км 46+266. Действително по делото не са
представени всички гореизброени заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице
ВОБД към момента на нарушението се установява от останалите доказателства по
делото. В тази връзка по делото е представено писмо от ОДМВР София и приложения
към него (л. 55 и сл. от делото), в което е посочено, че обезопасяване на участъка от
пътно платно (аварийна лента) на п.в. Мухово на АМ Тракия е въведено с Протокол за
ВОД във връзка с първата от горецитираните заповеди- Заповед №РД-11-
246/11.04.2017г., като всички последващи заповеди са за удължаване на срока именно
на тази заповед. Това е видно и при проследяване на хронологията на представените
по делото заповеди, в които се цитират всички предходни заповеди и от които се
установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като останалите заповеди
удължават периода на ограничението. На следващо място от самия Протокол за ВОД
(л. 58 от делото) се установява, че на 11.04.2017г. във връзка именно със Заповед №РД-
11-246/11.04.2017г. съответната комисия е констатирала, че ВОБД е поставен съгласно
одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г., поради
което сигнализацията е приета без забележки на 11.04.2017г.. На последно място от
представената по делото схема на знаковото стопанство (л. 37 от делото) се установява,
че на км 45+700 в посока гр. Пловдив е имало поставен знак за ограничение на
скоростта от 70 км/ч., като в самата схема е отбелязано, че същата е съставена във
връзка именно със Заповед №РД-11-1328/22.12.2020г..
Местоположението на пътен знак B26, въвеждащ ограничение в скоростта е
отразено в представената схема на знаковото стопанство на движението. Съгласно
чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Местоположението на пътен знак В26,
въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената по делото схема на
знаковото стопанство (л. 37 от делото). От същата се установява, че в участъка от км
3
45+200 до км 46+266 е било въведено ограничение на скоростта със съответните пътни
знаци, като нарушението е констатирано на км 46+ 200, т.е. именно в този участък, и
ограничението на скоростта е било 70 км/ч.. От страна на жалбоподателя не са
представени никакви доказателства досежно твърдението му, че са липсвали поставени
знаци, респ. че същите не са законосъобразно поставени. Напротив- от представената
схема за организация на движението е видно, че разстоянието между знаците е 200м.,
т.е. дори повече от изискуемите по закон 100м., поради което жалбоподателят е имал
достатъчно време да намали скоростта си на движение и да продължи да се движи в
рамките на въведеното ограничение.
Следователно датата на твърдяното нарушение- 28.02.2021 г., попада в обхвата
на горецитираните заповеди и към тази дата е имало въведено ограничение на
скоростта с поставени знаци за ограничение на скоростта от 70 км/ч касателно
процесния участък от пътя.
ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП,
тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Съдът намира, че констатацията за управление на МПС с превишена скорост се
доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Настоящият
състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл.
54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е
приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения,
установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В
подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в
т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно
авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно
нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на
наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици
от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между
електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието
им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е
предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на
електронния фиш или посочване на срока за обжалването му, то липсата им не
4
представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и
съдържанието на ЕФ.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с автоматизирано
техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение TFR1-M 507. В ЕФ
присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, така и
номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е
посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР
въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на
мобилно АТСС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на
разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката. Това е
нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на
местоположението на АТСС, което е посочено достатъчно точно в протокола за
използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със
съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТСС е установимо
и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на
същото в случая съвпада с това на установяването му. Местоположението на пътен
знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема на
знаковото стопанство. Следователно мястото на временното разполагане на АТСС е
индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване
на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С оглед изложеното дори да е налице
нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не е
съществено и не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна
на електронния фиш.
Установи се, че техническото средство е от одобрен тип и е преминало
техническа проверка по Закона за измерванията, като от приложения по делото
снимков материал се вижда, че именно процесният лек автомобил се е движил със
скорост над въведеното с пътен знак ограничение за участъка от пътя.
От приложения на л. 19 от делото снимков материал се установява, че
измерената скорост на движение на МПС е 138 км/ч., като в ЕФ същата е намалена с
3% толеранс в полза на водача и е посочено, че установената стойност на скоростта е
134 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство, а съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП в случай, че нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или
5
на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство.
В конкретния случай жалбоподателят е ползвател на МПС (виж справка за
собственост на л. 64 от делото), а не негов собственик, но това не води до опорочаване
на ЕФ. Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл.
188, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността
(собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство). Това
тълкуване е съобразено и с целта на регламентираната в закона процедура по
установяване на действителния извършител на конкретното нарушение посредством
подписване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП - да бъде наложено наказание и да
бъде санкциониран този, който е извършил конкретно административно нарушение, а
не да се санкционира собственикът, респективно ползвателят на автомобила, без
същият да е извършил административното нарушение. Именно с цел да бъде избегнато
ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които за извършени от
лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лице-
лизингополучател, е предоставило фактическото управление на автомобила,
лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството
за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят – ползвател на
автомобила. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят да разполага с
информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно
средство – негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице –
лизингополучател. Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува,
респективно – за де търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент
процесния автомобил. Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава
процедура, при която първоначално издаденият електронен фиш се връчва на
лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се
ползва от конкретен лизингополучател, който обективно може да предостави
информация за действителния извършител на административното нарушение,
лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи
лизингополучателя в свидетелството за регистрация на МПС и процедурата по
установяване на действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде
ангажирана да бъде съкратена, като издаденият електронен фиш се издава на
ползвателя на автомобила. В горния смисъл Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на
Административен съд - София по адм. д. № 885/2018 г..
Санкцията в ЕФ е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП,
предвиждащ за превишаване над 50 км/ч глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч
глобата се увеличава с 50лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение на
автомобила е била 134 км/ч, т. е. превишаването над въведеното ограничение е с 64
км/ч, и. размерът на глобата е 700 лева, като наказващият орган няма възможност за
6
допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора и изричното искане в писмена защита на АНО,
докладвана в проведеното на 09.12.2021г. открито съдебно заседание съдът намира, че
съдът намира, че на въззиваемата страна се дължат разноски.
Съгласно чл.63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в писмено становище относно
законосъобразността на НП и неоснователността на депозираната жалба, намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер от 80 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №4673197 на ОДМВР София, с
който на Д. Н. Б., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 700
лв.
ОСЪЖДА Д. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР София сумата от 80
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7