Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 20.05.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора .....................................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №50/2019г. по описа на АС
Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.76, ал.3 от Закон за здравното осигуряване
(ЗЗО).
Административното
дело е образувано по жалба на д-р М.К.И. – Амбулатория за индивидуална практика
за първична медицинска помощ по дентална медицина (АИППМПДМ), Булстат
*********, представлявана от д-р М.К.И. с ЕГН ********** и адрес ***,
каб.№7-А, чрез упълномощен адвокат, подадена срещу Заповед № РД-01-255/13.12.2018г.
на Директора на РЗОК гр. Ловеч. С оспорения акт на жалбоподателя е наложена санкция
„финансова неустойка” в общ размер на 1450 (хиляда четиристотин и петдесет)
лева за 29 извършени от него нарушения.
В жалбата се излага, че заповедта
е необоснована и незаконосъобразна, издадена в несъответствие с материалния
закон и целта му. Доводите са, че проверката е стартирала със заповед, в която
е наредено да се наложи санкция; налице са несъответствия между съдържащите се
в протокола от проверката и оспорената заповед констатации за допуснати от жалбоподателя
нарушения, а заповедта е издадена след изтичане на 6-месечния срок след
съставяне на протокола; излагат се съображения и относно липсата на печат и на
медицинска информация в амбулаторните листи. Твърди се, че за констатираните
нарушения е следвало да бъде наложена една санкция, а не 29 отделни санкции,
като се цитират норми на ЗАНН, приложими според жалбоподателя. На последно
място се сочи приложимост на института за „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН. Иска
се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващата поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Подробни доводи излага в представена
писмена защита.
Ответникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от упълномощени юрисконсулт и адвокат, които
оспорват жалбата и молят да се потвърди заповедта като правилна и
законосъобразна. Съображения в този смисъл излагат и в писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Д-р М.К.И. е регистрирана в
публичния Регистър на лечебните заведения за първична медицинска помощ –
индивидуални практики за здравен район Ловеч, намиращ се на интернет сайта на
Регионална здравна инспекция Ловеч http://www.rzi-lovech.bg/registri.html,
като Амбулатория за първична помощ по дентална медицина – индивидуална практика
(удостоверение на л.104).
Между Национална
здравноосигурителна каса гр. София (НЗОК) от една страна като възложител, и „Д-р
М.К.И. – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по
дентална медицина“ от друга страна като изпълнител е сключен Договор №110511/28.04.2017г.
за оказване на първична извънболнична дентална помощ (л.65-77). Срокът на
договора е за срока на действие на Националния рамков договор за денталните
дейности (НРДДД) за 2017г. и е в сила до приемането на нов НРД.
След сключването на НРДДД за
2018г., между НЗОК и „Д-р М.К.И. – АИППМПДМ“ е сключен Договор №110511/02.05.2018г.
за оказване на първична извънболнична дентална помощ (л.78-91). Срокът на
договора е за срока на действие на НРДДД за 2018г.
Със Заповед № РД-01-255/08.06.2018г.
на Директора на РЗОК Ловеч (л.18) е наредено на контрольори в РЗОК Ловеч да
извършат пълна проверка на оспорващия по спазване клаузите на Договор № 110511/28.04.2017г.,
Договор № 110511/02.05.2018г., НРД за ДД 2017г. и НРД за ДД 2018г. за оказване
на СИДП. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № РД-01-255/11.06.2018г.
(л.19). Контрольорите установяват, че на подробно описани амбулаторни листи (19
бр. за 2017г. и 12 бр. за 2018г.) липсват изискуеми по НРДДД реквизити, а
именно д-р К. не ги е подпечатала с личния си печат и в част от тях липсва
Медицинска информация за състоянието на пациентите относно алергии, минали и
настоящи заболявания. Проверяващите лица приемат, че с описаните действия д-р К.
е нарушила чл.122, чл.123, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от НРДДД за 2017г. във
връзка с §6 от ДР на НРДДД за 2018г. (по т.3.1), и чл.122, чл.123, ал.1, т.1 и
чл.124, ал.1 от НРДДД за 2018г. (по т.3.2). С протокола е констатирано и още
едно нарушение, което не е предмет на оспорената заповед и за което е съставен
Протокол за неоснователно получени суми № РД-01-255 от 11.06.2018г. (л.26). При
извършване на проверката д-р К. собственоръчно попълва становище (л.57), в
което описва АЛ без печат, установени от проверяващите, като не възразява
против констатациите по т.3.1 и т.3.2 за липсващи реквизити на амбулаторните
листи.
Протоколът е връчен на д-р К.,
която е запозната с констатациите в него, на 26.06.2018г. Няма данни по
административната преписка и не се твърди оспорващата да е подала след тази
дата пред Директора на РЗОК Ловеч писмено становище или възражение по констатациите
в т.3.1 и т.3.2 от протокола. Писмено възражение (л.92) е подадено единствено
против протокол за неоснователно получени суми № РД-01-255/11.06.2019, но този
протокол не е предмет на оспорената заповед, нито на настоящото производство.
В резултат на установеното в Протокол
№ РД-01-255/11.06.2018г., Директорът на РЗОК Ловеч издава оспорената в
настоящото производство Заповед № РД-01-255/13.12.2018г. (л.11), с която за
нарушения на чл.123, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от НРД за дентални дейности за
2017г. (за 17 амбулаторни листи) и на чл.123, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от НРД
за дентални дейности за 2018г. (за 12 амбулаторни листи), на жалбоподателя е
наложена санкция „финансова неустойка“ в общ размер на 1450,00 лева, или по 50
лв. за всяко от 29-те нарушения, на основание чл.148, ал.1 от НРДДД за 2017г.
във вр. с §6 от ПЗР на НРДДД за 2018г. (от т.1 до т.17), чл.148, ал.1 от НРДДД за
2018г. и по реда на чл.74, ал.5 от ЗЗО.
По делото са разпитани като свидетели
контролните органи, които описват как е извършена проверката и какво са открили
при проверката на медицинската документация. От показанията им се установява
още, че на част от амбулаторни листи без печат оспорващият е поставил печати в
тяхно присъствие, но тези АЛ не са включени в протокола от проверката и в
оспорената заповед.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК (Заповед
№ РД-01-255/13.12.2018г. на Директора на РЗОК гр. Ловеч е връчена лично на
жалбоподателя на 17.01.2019г., видно от отбелязването на обратната разписка на
л.17, а жалбата е депозирана при административния орган на 23.01.2019г., вх.№
29-06-138), пред
местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и пряк
и непосредствен интерес – адресат на акта. Заповедта е индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК във вр. с чл.74, ал.5 от ЗЗО, подлежи на оспорване по
съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката
си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
ИАА.
Оспорената Заповед № РД-01-225/13.12.2018г. е валиден административен акт
като издадена от Директора на РЗОК Ловеч (споразумение на л.143) съобразно
предоставената му от закона компетентност – чл.74, ал.5 от ЗЗО. Заповедта е
издадена в изискуемата писмена форма, с излагане на правни и фактически
основания, подписана е от нейния издател.
Съдът не констатира при
издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Проверката на жалбоподателя е
извършена от компетентни лица съобразно изискванията на чл.72, ал.3, изр. второ
от ЗЗО, след издадена заповед от директора на РЗОК. Във връзка с установените
нарушения е съставен протокол по чл.74, ал.3 от ЗЗО, протоколът е предоставен на
провереното лице, удостоверено с подписа му. Няма данни и не се твърди в срока
по чл.74, ал.4 от ЗЗО д-р К. да е подала писмено становище пред директора на
РЗОК по направените в протокола констатации, а в попълненото при проверката
становище тя сама е описала амбулаторните листи без печат, без да възрази по
констатациите на контролните органи, поради което АО е издал заповед за
налагане на санкция по реда на чл.74, ал.5 от ЗЗО.
Съдът намира, че оспорената
заповед е издадена при правилно прилагане на относимите материалноправни
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл.91, ал.1 от НРДДД за
2017г., съответно чл.91, ал.1 от НРДДД за 2018г., документацията, която е
длъжен да води всеки изпълнител на ИзвбДП по този договор, включва
здравноосигурителна книжка (ЗОК)/притурка към ЗОК за извършени дентални
дейности на ЗОЛ, и първични медицински и отчетни финансови документи, които се
съхраняват от изпълнителя на ИзвбДП.
Първичните документи са изброени
в чл.123, ал.1 от двата НРДДД, като по т.1 това е „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ –
НЗОК № 2). Разпоредбите на чл.124, ал.1 от двата НРДДД препращат към Приложение
№ 2 относно задължителните изисквания и реквизити, които е необходимо да се
попълнят в амбулаторния лист при
издаването му.
В приложение № 2 към двата НРДДД
са включени както образец на амбулаторен лист, така и указания за попълването
му. По т.5 „Медицинска информация“, в т.5.1 „Алергия, минали заболявания,
настоящи заболявания“ задължителен реквизит е да се впишат всички медицински
данни, отнасящи се до състоянието на пациента. Съгласно изискванията на т.9, лекарят
по дентална медицина поставя подписа си и
подпечатва с личния си печат всеки екземпляр от амбулаторния лист. Видно е
от редакцията на текста и систематичното му място, че поставянето на подписа и
на личния печат на лекаря трябва да стане едновременно, при попълване на
амбулаторния лист, а не в някакъв последващ момент (както неоснователно твърди
в жалбата си оспорващият).
По делото е безспорно установено
и това не се отрича от жалбоподателя, че в амбулаторни листи № 000116/м.03.2018г.,
№ 000047/м.01.2018г., № 000052/м.02.2018г., № 000049/м.01.2018г., №
000053/м.02.2018г., № 000094/м.03.2018г., № 000107/м.03.2018г., №
000104/м.03.2018г., № 000103/м.03.2018г., № 000114/м.03.2018г., №
000101/м.03.2018г., № 000098/м.03.2018г., № 000100/м.03.2018г., №
000111/м.03.2018г., № 000109/м.03.2018г., № 000099/м.03.2018г., №
000117/м.03.2018г., № 000167/м.05.2018г., № 000175/м.05.2018г., № 000174/м.05.2018г.,
№ 000166/м.05.2018г., № 000165/м.05.2018г., № 000162/м.05.2018г., № 000161/м.05.2018г.,
№ 000160/м.05.2018г., № 000153/м.05.2018г., № 000146/м.05.2018г. и № 000122/м.04.2018г.
(л.28-56 по делото) не е поставен личният й печат – наличният е за „Вярно с
оригинала“, а в АЛ № 000094/м.03.2018г.,
№ 000107/м.03.2018г., №
000104/м.03.2018г., №
000114/м.03.2018г., № 000100/м.03.2018г., № 000117/м.03.2018г., №
000174/м.05.2018г., № 000160/м.05.2018г., № 000153/м.05.2018г., №
000146/м.05.2018г., № 000122/м.04.2018г. и № 000130/м.04.2018г. не е попълнена и
медицинската информация за пациента. Тези АЛ подробно са описани в оспорената
заповед с липсващите задължителни реквизити за всеки от тях. С горното д-р К. е
нарушила установените изисквания за работа с медицинска документация за общо 29
броя амбулаторни листи.
Съгласно чл.148, ал.1 от НРД за
дентални дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
зъболекарски съюз за 2018г., когато изпълнител на дентална помощ наруши
установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с
изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК,
съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от
50 до 150 лв.
Аналогична е разпоредбата на
чл.148, ал.1 от НРДДД между Националната здравноосигурителна каса и Българския
зъболекарски съюз за 2017г., като също предвижда налагане на санкция „финансова
неустойка“ в размер от 50 до 150 лв. в случаите, когато изпълнител на дентална
помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова
документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка. Нормата на §6
от ПЗР на НРДДД за 2018г. предвижда в случаите на констатирани нарушения,
извършени до 31.03.2018г. през периода на действие на предходния индивидуален
договор с изпълнител на дентална помощ, да се прилагат глобите и санкциите,
предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРДДД за 2017г., като се спазва
процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и НРД за денталните дейности за
2018г.
Съдът намира, че в случая са
налице 17 отделни нарушения по чл.148, ал.1 от НРДДД за 2017г. и 12 отделни
нарушения по чл.148, ал.1 от НРДДД за 2018г., след като жалбоподателят не е поставил
на амбулаторните листи личния си печат, а в част от тези АЛ не е попълнил и медицинската
информация за алергии и минали и сегашни заболявания на пациентите, т.е.
нарушил е установените изисквания за работа с медицинска документация. Тези
факти се установяват и от показанията на разпитаните свидетели.
За горните нарушения правилно на
жалбоподателя е била наложена санкция „финансова неустойка“ в минимален размер
от 50 лева за всяко установено нарушение, или за 29 нарушения – финансова неустойка
в общ размер от 1450 лева. Касае се до 29 еднотипни, но за различни случаи (пациенти)
нарушения. В част от АЛ липсва не само печат, но и медицинска информация, но за
всеки неправилно попълнен АЛ е наложена само една санкция. Съгласно чл.145,
ал.2 от НРДДД за 2018г., за всяко констатирано нарушение се прилага съответна
по вид и размер санкция, поради което неоснователно е възражението на
оспорващата в жалбата и в хода по същество, че е следвало да се наложи само
една санкция, а не 29 отделни санкции.
Неоснователни са доводите на
оспорващия, че в индивидуалния му договор (ИД) липсва задължение да полага
печат на амбулаторните листи, поради което не са налице вменените й нарушения.
Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от ИД № 110511/28.04.2017г. за оказване на първична
извънболнична дентална помощ, аналогично чл.37, ал.1, т.1 от ИД № 110511/02.05.2018г.
за оказване на първична извънболнична дентална помощ, амбулаторният лист е сред
задължителните за изпълнителя първични медицински документи. По силата на
чл.38, ал.1 и от двата договора, документите по чл.37 се изготвят съгласно
изисквания и реквизити, посочени в Приложение № 2 към НРДДД за 2017г.,
съответно в Приложение № 2 към НРДДД за 2018г., и в съответствие с чл.123 от
НРДДД за 2017г., съответно за 2018г. Следователно задължението за попълване на
всички реквизити (в това число поставяне на личен печат на лекуващия зъболекар
и отразяване на медицинската информация за алергии и заболявания) е скрепено
както в НРДДД, така и в индивидуалните договори между НЗОК и лицето.
Попълването на медицинската
информация за алергии, минали и сегашни заболявания на пациента също е
задължителен реквизит, който следва да се попълни в АЛ. Ако пациентът не съобщи
за такива, това изрично следва да се впише в АЛ, за да се изпълни изискването
по т.5.1 от Указанията, а с подписа си в документа пациентът удостоверява
верността на отразеното в него. Непопълването на този реквизит представлява
нарушение на работата с медицинска документация, защото така остава
неустановено дали лекуващият лекар изобщо е питал пациента за тази информация.
Неоснователни са наведените в
писмената защита оплаквания за незаконосъобразност на административния акт
поради издаването му след изтичане на едномесечния срок по чл.34, ал.2 от
Инструкция № РД-16-31/23.06.2016г. за условията и реда за осъществяване на
контрол по чл.72 от ЗЗО. В заповедта като правно основание е посочена нормата
на чл.74, ал.5 от ЗЗО, която регламентира правомощието на Директора на РЗОК,
когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по чл.74, ал.4 или
изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от
длъжностното лице по ал.3 констатации, да издаде заповед, с която налага санкция.
Видно от фактическите основания в заповедта, от разпоредителната й част и от
приложената административна преписка, административният орган е издал заповедта
на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО, тъй като за нарушенията, предмет на заповедта,
проверяваното лице не е подало писмено становище по реда на чл.74, ал.4 от ЗЗО
и не е поискало отнасяне на спора пред Арбитражна комисия. В попълненото при
проверката на 11.06.2018г. становище д-р К. собственоръчно е изписала
амбулаторните листи без печат, като не е възразила против констатациите на
контролните органи. Поради горното правилно АО е издал заповедта на основание чл.74,
ал.5 от ЗЗО и не е отнесъл спора до арбитражна комисия, тъй като не са били
направени възражения от проверяваното лице. В този случай е неприложим
едномесечния срок за издаване на заповедта по чл.34, ал.2 от Инструкцията, а в
приложимия чл.32, ал.1 от Инструкцията не е регламентиран срок. От друга страна
срокът по чл.57 от АПК е инструктивен и неспазването му не е основание за
отмяна на заповедта.
Посочването в мотивите на
оспорената заповед, че не е положен печат съгласно изискванията на т.8 (вместо
т.9) от Указание за попълване на амбулаторен лист към Приложение № 2 съдът
намира, че не е съществено нарушение, което да е възпрепятствало правото на
защита на санкционираното лице, поради което не е основание за отмяна на
заповедта. Жалбоподателят още при извършване на проверката е бил наясно какви
нарушения му се вменяват – непоставяне на личен печат в амбулаторните листи
(видно от попълненото становище и описаните АЛ), а в жалбата си изрично е
посочил, че не е спазил указанията по т.9 за попълване на АЛ. В заповедта тези
нарушения ясно и непротиворечиво са описани текстово, т.е. не съществува
неяснота кой задължителен реквизит на АЛ е липсвал, съответно кои изисквания за
работа с медицинска документация е нарушила д-р К..
Възражението, че част от
проверените амбулаторни листи не са били заплатени към датата на проверката е
неотносимо към установените нарушения, тъй като задължението за попълването на
амбулаторния лист с всички негови реквизити възниква към датата на издаването
му и оказването на денталната помощ, и не е свързано със заплащането на
извършените манипулации.
Даването на предписания от
контролните органи е реквизит на протокола по чл.74, ал.3 от ЗЗО, но не води до
освобождаване от отговорност на лекаря, извършил нарушение. В случая с Протокол
№ РД-01-255/11.06.2018г. са дадени задължителни предписания „Да се спазват
разпоредбите на НРД за ДД 2017г., НРД за ДД 2018г. и ЗЗО“ със срок постоянен, с
което проверяващите са изпълнили задължението си по чл.136, ал.1, т.5 от двата
НРДДД и чл.16, ал.1, т.5 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016г. При установени
нарушения по НРДДД обаче, както е в случая, директорът на РЗОК действа в условията
на обвързана компетентност за налагане на санкция (чл.74, ал.5 от ЗЗО).
Неоснователно и недоказано е
оплакването в жалбата, че извършената от контролните органи проверка е
тенденциозна и цели налагането на санкции на медицинския специалист. Видно от
представения от АО Месечен план-график за планови проверки за периода
01.06.2018г. – 30.06.2018г. (л.167-173), д-р М.К.И. – Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина е
включена графика за пълна проверка по причина „непроверен“. В заповедта за
възлагане на проверка е посочено, че вида и обхвата й е „пълна“, със задача
проверка спазване на клаузите на ИД за 2017г., ИД за 2018г. и НРДДД за 2017г. и
2018г. Посочването да бъде съставен АУАН е само като алтернативна възможност
след изискването за съставяне на протокол, а и в случая АУАН не е съставен на
провереното лице.
Възраженията в жалбата относно
приложението на ЗАНН, включително института на маловажност, съдът намира за
неотносими към спора. Реализираното в процесния случай производство по налагане
на санкция „финансова неустойка“ по чл.74, ал.5 от ЗЗО е административно,
отделно и независимо от производството по налагане на административно наказание
по ЗАНН. В настоящото производство не намират приложение нито сроковете и
разпоредбите на ЗАНН (включително 6-месечен срок за издаване на заповед, която
не е и наказателно постановление, за да е приложим такъв срок), нито
квалифицирането на нарушенията като маловажни, тъй като последното не е
предвидено в ЗЗО и НРДДД.
По изложените мотиви съдът намира
оспорената заповед за валиден административен акт, издаден в изискуемата форма
и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалния закон и неговата цел. Като неоснователна жалбата на „Д-р М.К.И. – АИППМПДМ“
следва да се отхвърли.
Ответникът своевременно е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски, като е
представил и списък на разноските. Директорът на РЗОК Ловеч е направил по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 330 лева (ДПЗС на л.166),
които са заплатени по банков път, видно от платежното нареждане на л.176. Възнаграждението
е определено на минимума по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора
съдът намира искането за основателно, като оспорващият на основание чл.143,
ал.3 от АПК следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото, своевременно поискани и доказани разноски в размер на 330,00 лева.
Възражението на жалбоподателя по отношение на адвокатското възнаграждение
поради това, че ответникът е бил представляван и от юрисконсулт съдът намира за
неоснователно, тъй като с оглед принципа за равенство на страните по чл.8 от АПК, всяка страна има равни процесуални възможности за защита на правата си,
включително и да наеме адвокат. В случая, тъй като ответникът е ползвал такъв и
не претендира едновременно юрисконсултско и адвокатско възнаграждения, а само
адвокатско, последното следва да се възложи в тежест на жалбоподателя (арг. от
чл.143, ал.4 от АПК).
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2,
предл. последно от АПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д-р М.К.И. –
Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална
медицина“ с ЕИК *********, представлявана от д-р М.К.И. от гр. Ловеч, против
Заповед № РД-01-255/13.12.2018г. на Директора на Районна здравноосигурителна
каса Ловеч.
ОСЪЖДА „Д-р М.К.И. – Амбулатория
за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина“ с
ЕИК ********* и адрес гр. Ловеч, бул. „България” №3, ет.2, каб.№7-А,
представлявана от д-р М.К.И. от гр. Ловеч, да заплати на Районна
здравно-осигурителна каса гр. Ловеч направените по делото и доказани разноски в
размер на 330,00 (триста и тридесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез
АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.