Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 10.01.2020
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА,
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.
дело № 550/2019 год. по описа на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 20/16.05.2019 год. по
гр. дело № 97/2018 год. Етрополският районен съд е отхвърлил предявения от С.П.Д.
*** против Г.Т.М. и М.Г.М.,***, иск за разваляне на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а. № 119, том
I,
рег. № 1660, дело № 106/2017 год. от 31.05.2017 год. на нотариус с рег. № 552 –
Яна Донкова с район на действие РС-Е., с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 2 402,39 лв. разноски.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдението, че същото е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния
закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
уважи предявения иск.
Ответниците оспорват въззивната
жалба.
Ищецът твърди в исковата молба,
че на 31.05.2017 год. прехвърлил на ответниците
следния свой собствен недвижим имот: УПИ II-1767 в кв. 46 по плана на гр. Е.,
целият с площ 294 кв.м., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда
със застроена площ 72 кв.м. срещу задължението на ответниците
да поемат цялостната издръжка и гледане на прехвърлителя
лично или чрез трето лице, като ищецът запазил правото си на ползване
безвъзмездно и безсрочно. Сочи, че е с 95% инвалидност и има нужда ежедневно от
грижи, свързани с приготвянето на храна, палене на печка, хигиена и др., като ответниците от сключване на договора до настоящия момент не
полагат дължимите грижи и не му предоставят издръжка. Моли съда да развали
договора поради пълно неизпълнение от страна на ответниците
на задълженията по него.
В отговора на исковата молба ответниците оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че
от сключването на договора през 2017 год. досега лично и чрез трети лица
полагат ежедневни, непрекъснати и непосредствени грижи за прехвърлителя,
като му осигурили и средства за цялостната издръжка, за храна, медикаменти и
всичко необходимо, въпреки че не са обитавали заедно едно жилище. Около месец
преди депозиране на исковата молба при ищеца дошли негови роднини, които не
пуснали ответника да влезе в жилището, за да се погрижи за ищеца, и той оставил
храна пред входната врата. Последвало и посещение на друга роднина –
братовчедка на ищеца, която се интересувала защо имотът е прехвърлен на ответниците и искала да се предприемат действия за
разваляне на договора. Твърдят още, че отношенията им с ищеца и понастоящем са
добри и продължават да изпълняват договорните си задължения. М.М. приготвяла топла храна на ищеца, която ответниците му носели лично или изпращали техния син и закупували
на ответника всички необходими хранителни продукти. Правели му и зимнина с
техни продукти, труд и средства. Преди сключване на договора ищецът ползвал услугата
доставка на обяд от социален патронаж, откъдето и след това известно време му
доставяли храна по негово искане, а той я давал на свой приятел. Приобретателите се уговорили също така с управителката на
близкия магазин за хранителни стоки, откъдето ищецът си избирал продукти,
алкохол и цигари, заплащани впоследствие от ответниците. Заплащали му и кабелна телевизия; извършили с
техни средства и частичен ремонт на покрива, за да преустанови теча в стаята,
където ищецът живее. Ищецът се противопоставял на извършването на други
ремонтни дейности /измазване и др./, въпреки желанието на приобретателите.
Сочат още, че ищецът бил своенравен човек и не позволявал никой да му пипа
нещата, да размества или подрежда; отказвал да му помагат за личната хигиена. Ответниците осигурявали и дърва за огрев на ищеца. С. поискал
да му сварят и ракия от джанката на двора и същите му сварили и предоставили 23
л. ракия. Ищецът поискал още да му закупят прасе през 2017 год., което ответниците също направили, а впоследствие месото и
останалите продукти били използвани за
прехраната на ищеца, а последният бил много доволен. Всяка сутрин ответникът
излизал един час по-рано преди работа, за да изчисти двора на ищеца и пътеките
от сняг, да напали печката през есента и зимата и да му носи закуска. През деня
или вечер отв. М. регулярно посещавала прехвърлителя и му осигурявала всичко необходимо – храна,
лекарства, гледане, помощ. Заплащали му разходите за ток, отопление, вода,
телефон; набавяли му дрехи, бельо, козветични,
санитарни и др. принадлежности. Единственият път, когато ищецът се нуждаел от
лекарска помощ, било малко след предявяване на иска, когато не се почувствал
добре и ответниците извикали лекар, който го
прегледал у дом, след което му закупили всички предписани лекарства.
Впоследствие ответниците го завели и на контролен
преглед. За издръжката освен това му осигурявали и парични средства в брой, за
което той подписвал разписка. Сочат също, че ищецът страда от коксартроза, но е напълно подвижен и може да се обслужва
самостоятелно, като всеки ден посещава хранителния магазин, където сяда на кафе
и почерпки и се разхожда редовно из квартала. Молят съда да отхвърли исковете
изцяло като неоснователни. При евентуалното им уважаване предявяват насрещни
искове с правно основание чл. 72 от ЗС вр. чл. 59 от ЗЗД за заплащане от ищеца на направените от ответниците
разноски за частичен ремонт на покрива, за изплатени за имота ток, вода и с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на направените разходи
за гледане и издръжка на прехвърлителя за периода от
31.05.2017 год. досега, подробно уточнени по стойност, вид и пера в предявения
насрещен иск от 22.05.2018 год. на л. 76-83 по гр.д. № 97/2018 год. на ЕтРС.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 119, том І,
дело № 106/2017 год. на нотариус с район на действие РС-Е. С.П.Д. е прехвърлил
на Г.Т.М. и М.Г.М. следния свой собствен недвижим имот: УПИ II-1767 в кв. 46 по плана на гр. Е.,
целият с площ 294 кв.м., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда
със застроена площ 72 кв.м. срещу задължението на ответниците
да поемат цялостната издръжка и гледане на прехвърлителя – набавяне на храна, осветление, отопление,
грижи при болест и немощ, лично или чрез
трето лице докато е жив, както и за грижите, които са полагали за него и досега,
като ищецът запазил правото си на ползване върху имота безсрочно.
С експертно решение на ТЕЛК от
10.11.2004 год. на ищеца е определена намалена работоспособност 95 % поради
заболяването коксартроза със срок на инвалидността до
01.11.2007 год.
По делото са приети бланкови
разписки, удостоверяващи получени от С.Д. парични суми през периода м. юни 2017
год. – м. февруари 2018 год. в изпълнение на задълженията на приобретателите по процесния
договор в общ размер от 4 270 лв.
Видно от служебна бележка от
26.06.2018 год. на Община Е. през периода 01.09.2016 год. – 03.01.2018 год.
ищецът е ползвал социалната услуга „Осигуряване на топъл обяд – 2016 на
територията на община Е.“ по оперативна програма за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ.
Според показанията на св. М. М. –
приятел на ищеца от 20 години, последният живее сам и получава само пенсия,
няма други доходи, като си пазарува и почиства, колкото може. Свидетелят не е
виждал никой да идва да му помага. Познава ответниците,
откакто ищецът им прехвърлил къщата. Понякога ги е виждал при посещенията си в
дома му. Доколкото знае, ответникът се скарал на С. заради това, че прекалява с
употребата на алкохол и се събира с „пияници“. Познава приятеля на ищеца – С.,
който идвал при него да взема храната, получавана от С. като социална помощ.
Свидетелят твърди, че няколко пъти плащал сметките на ищеца за ток и вода, но
не конкретизира кога е станало това. Знае, че ответникът сварил ракия от
джанката на двора и я дал на ищеца. Твърди още, че ищецът си пазарува всеки ден
от близкия магазин и се черпи с приятели, но не знае кой плаща сметките. Всеки
ден С. пазарувал на вересия и оставял цялата си пенсия в магазина. През зимата
на 2017/18 год. ответникът Г.М. докарал дърва за огрев на ищеца /около 5 кубика/.
Лично виждал ответницата М. повече от 5-6 пъти да носи храна на ищеца.
Съгласно показанията на св. Л. С.,
който познава семейството на ищеца още откакто били живи родителите му, последните
искали имотът да се прехвърли на роднините на свидетеля, тъй като го посещавали
редовно и винаги му носели нещо за храна. Преди да бъде сключена процесната сделка, ищецът също предлагал на свидетеля да им
прехвърли имота. С. едва впоследствие
разбрал за сделката. Твърди, че не е виждал приобретателите
в дома на ищеца след подписването на договора. Пред свидетеля ищецът споделил,
че съжалява за сделката и че не бил на себе си при сключването й /бил
пиян/. Ищецът бил алкохолик и според
свидетеля се бил „поддал“.
Свидетелката М П – роднина на
ищеца по съребрена линия /племенница/ твърди, че когато ходи при ищеца, често
засича там приятеля му М. /св. М. /,
който му помагал. Ищецът ходел сам до магазина и си пазарувал. Знае от ищеца за
процесната сделка, но не е срещала ответниците в дома му, освен един път, когато свидетелката
била там, за да му занесе храна. Знае за случай, когато ответникът ударил по
масата и се скарал на ищеца, но не знае по какъв повод. В момента ищецът не получава
безплатен обяд от социалния патронаж, а свидетелката му носи храна 1-2 пъти в
седмицата. Ищецът получава пенсия, има кабелна телевизия, телефон, ток и вода.
Случвало се свидетелката да му плати сметките за телефон и за вода за стар
период. При повторния разпит в о.с.з. на
12.02.2019 год. свидетелката твърди, че през последните месеци има видима
промяна във външния вид на ищеца, къпе се редовно, бръсне се и се преоблича.
През седмицата получава храна по силата на договор за платена социална услуга,
а през останалото време за него се грижи свидетелката. Ищецът категорично
изразил желанието да си върне къщата и да не допуска там ответниците,
като даже подал жалба в полицията срещу тях за това, че дошли да почистват
двора на къщата. Свидетелката сключила договор през м. ноември 2018 год. за
предоставяне на социална услуга - храна на ищеца. Тя го придружавала и когато отивал да си вземе пенията и се
случвало да му купува дребни неща с парите от пенсията. Свидетелката оставя и
по 10-20 лв. в магазина за покупки от ищеца.
Съгласно показанията на св. Х.,
която работи в магазина, откъдето пазарува ищецът и която познава и двете
страни по делото, ищецът прекарвал много време в магазина в почерпки с
приятели. Когато разбрала, че възнамерява да прехвърли имота си, свидетелката
го предупредила да внимава на какви хора го прехвърля, за да не се окаже „на
улицата“. Ищецът отговорил, че добре е премислил и е спокоен. Свидетелката се
запознала с ответниците Г. и М. след прехвърлянето на
имота, когато започнали да идват да пазаруват за ищеца. Почти всеки ден
ответникът му купувал от магазина закуска, кафе, цигари и му ги носел вкъщи или
му ги оставял на масата в заведението. С. често се черпел с негови приятели в
заведението, като за това плащали ответниците.
Последните му купували и пълни чанти с
храна. На въпроса на свидетелката не харчат ли прекалено много, ответникът
отговарял, че иска да гледа ищеца, така както би гледал своите родители. Преди
сделката ищецът живеел самотно и не разчитал на ничия помощ. Магазинът бил в
непосредствена близост до дома на ищеца и свидетелката има лични впечатления,
че ответниците действително полагали грижи за ищеца.
Последният бил с непостоянен и особен характер, поддавал се на чуждото мнение
на хора от квартала, които го упреквали, че прехвърлил къщата си „евтино“. Знае, че ищецът взима пенсия около 200 лв.,
която не му стигала за нищо, освен за храна, а след сделката започнал да кани
приятели и да разполага с повече пари, предоставяни му от ответниците. На опитите да го накарат да се изкъпе и приведе
в приличен вид ищецът категорично се противопоставял, което понякога
предизвиквало недоволството на клиентите в магазина. Г. също споделял, че не
могат да го убедят да се изкъпе. Знае, че след предявяването на иска
ответницата извикала лекар в дома на ищеца, тъй като се оплакал, че се чувства
зле. Ответниците многократно плащали на ищеца вересии
в магазина на стойност не по-малко от 200 лв. През 2017 год. М. и Г. направили
зимнина на ищеца, компоти и осигурили и др. провизии, като му пазарували всеки
ден и посещавали дома му по няколко пъти дневно. Когато ответниците
започнали да дават на ищеца пари в брой след сключването на договора, той
започнал да си купува по-голямо количество алкохол отпреди. Ответниците
и до настоящия момент продължават да му купуват храна, но не му дават пари в
брой. С. споделял пред свидетелката намерението си да не допуска повече ответниците в дома си. Последните продължават да са
добронамерени към него, но той е настроен срещу тях. От три месеца ответниците не плащат сметките на ищеца в магазина.
Свидетелят С. Г. твърди, че от
2016 год. посещава ищеца почти всеки ден. От него свидетелят разбрал за процесната сделка. След подписването на договора ответниците започнали да носят храна на С., да му готвят и
пазаруват постоянно, като свидетелят има лични впечатления за това. Ответниците му купували също така дърва за огрев – 5 кубика
през есенно-зимния сезон и ги нарязвали, а свидетелят ги цепел. Ответникът
заклал прасето, което гледал и дал месото на ищеца. Г. му плащал всички сметки.
С. не давал на ответниците да го къпят и да чистят.
Много пъти свидетелят лично виждал как ответниците
купуват храна на ищеца от магазина до дома му, ринат сняг в двора и почистват
пътеките. М. правела туршии за ищеца, Г. му варил ракия от джанката на двора.
Ищецът предявил иск за разваляне на договора, тъй като искал пари в брой за
прехвърлянето на имота. Бил човек, който непрекъснато променя мнението си.
Ищецът дори изпращал свидетеля да иска пари и ракия от Г. и последният му
давал. Синът им Е.също му носел пари.
Съгласно показанията на св. Б. Н.
– съсед на С. и познат на ответниците, през 2017 год.
последните започнали постоянно да посещават ищеца, да му пазаруват и носят
храна, дърва за огрев, почиствали двора, а често го водели да си пазарува в
магазина.
Св. П. – съсед, твърди, че бил
свидетел как ответниците всеки ден пазаруват на С. и
непрекъснато го питат от какво има нужда, отнасят се с уважение към него, а М.
продължила да му носи храна и след завеждане на делото. Оставили му месото от
прасето, което гледали; варили му ракия; викали косач да окоси двора; садили
градината и направили за С. зимнина; големият син на ответниците
също помагал в грижите за С.; купували му нови дрехи. Ищецът често викал
приятели в дома си да пият заедно. В този смисъл са и показанията на св. В..
По делото е разпитана и св. Х.,
която работи в магазина до дома на ищеца. Твърди, че последният пазарувал на
вересия, като няколко пъти ответниците заплащали сметки на С. в размер не по-малко от
150 лв. всяка. Напоследък негови роднини оставят в магазина аванс от по 20-30
лв. седмично. В присъствието на свидетелката ответниците
са купували хранителни продукти на ищеца от магазина, като на 31.12.2018 год.
му закупили зеленчуци и пържоли. Знае, че напоследък С. и роднините му не
допускат ответниците в къщата.
Свидетелката И. твърди, че след
сключването на сделката на ищеца спрели да му доставят безплатна храна от
социалния патронаж. Дотогава услугата била безплатна. От 29.11.2018 год. същият
има сключен договор чрез негов роднина за ползване на социална услуга – обяд
срещу такса в размер на 70 лв. месечно.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Предпоставка за уважаването им
е ищецът да докаже правното им основание, т.е. факта на сключване на договора.
Приобретателят, който оспорва иска, следва да докаже
изпълнението, в случай че твърди такова.
От събраните по делото
доказателства се установи, че от сключването на договора ответниците
изпълняват договорните си задължения, като са осигурили всичко необходимо за
нормалния и спокоен живот на прехвърлителя, който
получава дължимата издръжка и гледане. Това се доказва по категоричен начин от
показанията на св. Х., Г., Н., П., В., Х., според които веднага след
сключването на сделката ответниците започнали да се
грижат за ищеца, като всеки ден му пазарували: носели му закуска и кафе, а
по-късно през деня – топла храна за обяд и вечеря; оставяли му и хранителни
продукти, като редовно го питали от какво има нужда и го водели в близкия магазин,
за да си избере какво да му купят; плащали му и сметките, когато пазарувал на
вересия, като освен това му давали и пари на ръка /това се потвърждава и от
представените по делото разписки/, при нужда го водели на лекар, като
последният път това станало след завеждането на делото; правели му зимнина,
осигурявали му прясно месо, варили му дори ракия от джанката на двора /по
негово настояване/. Ответниците и до настоящия момент
продължават да му носят храна, но не му дават пари в брой, тъй като започнал да
си купува повече алкохол. През есенно-зимния сезон ответниците
му осигурявали дърва за огрев и му плащали всички сметки; почиствали и косели
двора /ищецът бил с особен характер и не давал да му пипат нещата и да
почистват основно вътре в къщата; искал да се къпе сам/, садели зеленчуци и му
правели зимнина, купували му при нужда нови дрехи и бельо. Независимо, че в
последно време С.Д. не допуска ответниците в къщата
/дори подал жалба в полицията за това, че почистват двора/, те продължават да
му носят хранителни продукти, водят го на лекар при нужда и се държат добре с
него. Показанията на посочените по-горе свидетели относно тези обстоятелства не
се опровергават от твърденията на останалите, доведени от ищеца свидетели – М. ,
С., П.. Обстоятелството, че св. М. М. невинаги виждал ответниците
при посещенията си в дома на ищеца, не обуславя извод, че същите не са полагали
грижи за него /точното изпълнение на договора не изисква съвместно съжителство
на приобретателите и прехвърлителя/;
самият свидетел е виждал ответницата повече от 5-6 пъти да носи храна на С. и
знае, че през зимата на 2017/18 год. ответникът му докарал дърва за огрев. Свидетелите
С. и П., които помагали на ищеца през периода преди сключването сделката и
очаквали имотът да бъде прехвърлен на някого от тях, също не свидетелстват за
факти, които да водят до извод за ненадлежно изпълнение на договора от ответниците – такъв извод не може да се направи единствено
въз основа на показанията на тези свидетели за това, че рядко са виждали лично ответниците в дома на прехвърлителя.
Същите преразказват единствено споделеното от ищеца и казват, че съжалявал за
сделката, тъй като смятал, че прехвърлил имота си „евтино“ и роднините му
искали да развали договора. Това, че св. П. по своя инициатива започнала да
носи храна на ищеца след завеждането на делото и да оставя в магазина по 10-20
лв. седмично за покупки от ищеца, също не обуславя извод за договорно
неизпълнение от страна на ответниците. Установи се по
делото, че последните спрели да дават на ищеца пари в брой именно поради
злоупотребата с алкохол от негова страна и големите сметки от приятелски
почерпки в магазина, но и след завеждането на делото продължили да му носят
хранителни продукти, да го водят на лекар
и да се грижат за къщата.
С оглед това настоящият състав
намира за доказано по делото, че ответниците са
изпълнявали точно договорните за задължения за гледане и издръжка на прехвърлителя, което обуславя извод за неоснователност на
предявените искове. Съдът напълно споделя и препраща и към мотивите на районния
съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. С оглед неоснователността на главния иск съдът не следва да се
произнася по предявените насрещни искове.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата 1000 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
20/16.05.2019 год. по гр. дело № 97/2018 год. на Етрополския районен съд.
ОСЪЖДА
С.П.Д. *** да
заплати на Г.Т.М. и М.Г.М.,***, сумата
1000 лв., представляваща направени във въззивното
производство разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.