Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,……….2020г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в публично съдебно заседание на двадесети втори октомври 2019г
в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при
участието на секретаря Дим. Георгиева
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№
1705
по описа за 2019 на ВОС,
за
да се произнесе, взе предвид :
Въззивният съд е сезиран с две жалби
от насрещните страни по спора, с което поставят във висящност изцяло
постановеното от ВРС–ХХІс-в решение № 2692/17.06.2019г по гр.д.№ 13803/2018г.
Със същото РС Е ОСЪДЕНО дружеството „Шарона Холидейз“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.******, да заплати на Л.К.К. ЕГН ********** ***, сумата от 8543,75лв,съставляваща
обезщетение за нанесени вреди на отдаден под наем търговски обект-ресторант,
находящ се в гр.*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба в съда–13.09.2018г до окончателно изплащане на
задължението, като отхвърлЕН предявеният иск за
разликата над уважения размер от 8543,75лв до пълно претендиран размер от
15009,54лв, на осн.чл.233 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД; както и е осъдено
дружеството да заплати на ищеца сумата
от 1209,24лв - съдебно–деловодни
разноски съразмерно уважената част на предявения иск, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; осъден е ищецът да заплати в полза на
ответното дружество сумата от 646,16лв - съдебно–деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част на предявения иск, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Присъдената в полза на ищеца сума от 8543,75лв е след извършено от съда
прихващане с насрещно вземане на ответника в размер на 3450,80лв, произтичащо
от сторени от него разходи за ремонт на ВиК инсталация в размер общо на
8562,88лв, от които 1000лв - труд и 7562,88лв - материали.
Въззивната жалба вх.№ 49629/5.07.2019г, подадена от ищеца Л. К.К. е срещу решението на ВРС в неговата отхвърлителна
част за разликата над уважения
размер от 11 994,55лв до пълния
размер на претенцията от 15 009,54лв,
като е уважено възражението на ответната страна за прихващане до размера от 3 450,80лв, а също и за дължимите
от ищеца в полрза на ответното дружество разноски в размер на 646,16лв
съразмерно на отхвърлената част на предявения иск, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Във въззивната
жалба е обективирано и възражение, че направеното от длъжника възражение за прихващане
се е погасило по давност.
Срещу
жалбата е подаден писмен отговор от
„Шарона Холидейз“ ЕООД с вх.№ 60848/20.08.2019г със становище за
неоснователност на оплакванията, като счита решението на съда да за правилно и
законосъобразно в тази част.
Счита направеното
с въззивната жалба възражение за погасяване по давност възражението на
ответното дружество за прихващане за несвоевременно - същото е преклудирано. Възражението на ответника срещу предявения иск
поначало се преклудира с изтичането на срока на отговор на ИМ по чл.131 ал.1 ГПК и затова не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се
отнася и за възражението за погасителната давност. Същите могат да се въведат
за първи път пред въззивния съд само ако страната поради нарушаване на
съдопроизводствените правила не е могла да ги заяви пред първата инстанция.
Подобни твърдения за допуснати процесуални нарушения не са наведени. Възражението
на ответното дружество за прихващане също е било направено своевременно - още с
отговора на ИМ, като ищецът е могъл само при условията на чл.143 ал.3 ГПК да
направи възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за
присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски.
Въззивна жалба вх.№ 53340/22.07.2019г
е подадена от „Шарона
Холидейз“ ЕООД, представлявано от А.Г.И., срещу решението в частта му, с която са умажени исковете на ищеца и дружеството
е осъдено да заплати горепосочените суми, както за
главницата, така и за мораторна лихва, а също и сторените по делото разноски
съразмерно на уважената част от иска.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение в
атакуваните му части и вместо него да бъде постановено друго за отхвърлянето на
претенциите. Претендира направените по делото разноски.
В срока по
чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от Л.К. вх.№ 62854/28.08.2019г със становище за неоснователност на жалбата
срещу осъдителната част на решението.
В исковата
си молба, предявена срещу „Шарона Холидейз“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр****, ищецът Л. К.К. излага, че страните са били във валидно
облигационно правоотношение по договор за наем от 1.02.2015г, по силата на който ищецът в качеството му на
наемодател отдал под наем на ответника като наемател търговски обект-ресторант,
находящ се в гр.**** за срок до 1.02.2016г, като договорът бил продължен до
1.02.2017г.
Към
момента на сключване на договора обектът функционирал като ресторант, а след
изтичане срока на договора наемателят продължил да ползва имота.
Договорът бил
прекратен по искане на ответното дружество, считано от 3.04.2017г.
След
прекратяване на договора ищецът извършил оглед, като констатирал вреди,
нанесени върху имота, изразяващи се в: демонтирани дървени облицовки по стени и
колони, невъзстановена термо- и звуко-изолация, както и облицовка от
гипсокартон; свалени осветителни тела, таванът-на дупки, без монтирани други
осветителни тела на място на демонтираните; изкъртени решетки на отоплителна и
вентилационна (ОВ) инсталации по тавана. Констатирана била и липса на
разположен в дясно на входа бар – бюфет, прекъснато водозахранване, демонтирани
мивки и смесителни кранове в дамската тоалетна за клиенти. Демонтирани мивки в
кухненския блок и санитарния възел за персонала. Било прекъснато и ел.захранването,
демонтирано било основното ел.табло и това, намиращо се в избения етаж. Свалени
били всички осветителни тела, ключове и контакти, на тяхно място имало дупки и
стърчали кабели по стените и тавана. Захранващите кабели били отрязани и
оголени.По отношение на отоплението и вентилацията – били налице повреди,
изразяващи се в разкъсана специална изолация на въздуховодите, липса на части
от кожусите на моторите, липса на ел. вентилатори на всмукателната и
нагревателната аспирация.Освен това, климатиците в обекта също не билир в
изправност.
Поради изложеното моли за осъждане на ответника да заплати
сумата от 15009,54лв, съставляваща
обезщетение за нанесени вреди на отдаден под наем търговски обект-ресторант,
находящ се в гр.****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на ИМ в съда–13.09.2018г до окончателно изплащане на задължението, на
осн.чл.233 ал.1 вр.чл.86 ал.1 ЗЗД.
Така предявените искове намират правното си основание в
разпоредбите на чл.233 и чл.86 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който предявения иск се
оспорва, като сочи, че ищецът не е надлежно активно процесуално легитимиран, а
такъв следва да бъде собственикът на имота - ЕТ „Марина
4 - Л.К.“. В условията на евентуалност претенцията се оспорва
по основание и размер.
Не се оспорва, че между страните е имало договор за наем за периода от
1.02.2015г до 3.04.2017г за търговски обект-ресторант, находящ се в гр.*****.
Излага възражения, като посочва, че изградената в имота ОВ инсталация не е
функционирала пълноценно предвид амортизацията вследствие експлоатация, при
което по същата са били непрекъснато осъществявани ремонтни дейности от
ответника. Същата още към момента на сключване на договора била изцяло
амортизирана и затова била необходима нейната подмяна с нова. Вредите върху
същата се в резултат от непрекъсната й употреба, която към момента на сключване
на договора е била в експлоатация повече от 15 години.
Твърди се
от ответника, че процесният търговски обект първоначално е бил отдаден под наем
от ЕТ„Марина 4-Л.К.“ в края на 2012г, който договор бил в сила до 2013г. Към
този момент в наетия обект не е била изправна ВиК инсталацията, за
отстраняването на която неизправност ответникът като наемател, сторил разходи
общо в размер на 8562,88лв, от които 7562,88лв за материали и 1000лв за труд.
Сторените разходи не били възстановени от наемодателя.
Твърди, че
към момента на прекратяване на договора и предаване на ключовете за обекта–3.04.2017г
ищецът отказал да бъде съставен протокол за приемане на обекта, предмет на
договора за наем.
По
отношение на вредите, които ищеца твърди, че били нанесени, излага възражения
за следното: по стените не е имало дървена облицовка или такава от гипскартон,
а по стените имало поставени рекламни пана, а на местата, където е имало
гипскартон, той бил наличен към датата на предаване на обекта – 3.04.2017г.
Възразява,
че не била демонтирана или компрометирана звукоизолацията и термоизолацията. Що
се отнася до оплакването за премахнат стар бар-бюфет, поставен през 2002г,
възразява, че ищецът отказал да му бъде върнат, а поставеният от ответника нов
такъв представлявал търговско оборудване-собственост на наемателя.
Възразява
ВиК захранването на обекта да е било прекъснато, тъй като към 3.04.2017г обектът
бил водоснабден. Твърди, че мивките в кухненския блок също представляват търговско
оборудване на наемателя, а що се отнася до мивки, тоалетни и смесители кранове
в дамската тоалетна, то същите били налични към датата на прекратяването на
наемното правоотношение 3.04.2017г.
Основното
ел.захранващо табло било собственост на трето за спора лице и същото било
налично към 3.04.2017г, а по отношение на ел.таблото в кухнята (избения етаж) -
същото съставлявало търговско оборудване, което било монтирано от наемателя. Към
датата 3.04.2017г били налични и ел. ключове и контактни на обекта. Осветителни
тела към 2012г, когато бил сключен договор ЕТ„Марина 4-Л.К.“, нямало в обекта,
а впоследствие били монтирани от ответника.
Съществуващите
климатици към датата на прекратяване на договора били в изправност и работещи.
Възразява
и за това, че след прекратяването на договора за наем обектът бил отдаден под наем на трето на спора лице.
В
условията на евентуалност, в случай, че предявеният иск е основателен, прави възражение за прихващане със сумата от 8 562,88лв, съставляваща сторени от
наемателя разноски по отстраняване на
повреда във ВиК инсталация на обекта, която повреда е била констатирана на 18.08.2013г.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани с въззивните жалби, възраженията на страните, всички
събрани по делото доказателства, на осн.чл.235 ГПК приема за установено от фактическа страна:
Представен по делото е договор
за наем от 1.02.2015г /л.8-10-І/, по силата на който ищецът като физическо
лице, в качеството му на наемодател, е отдал под наем на ответното дружество
„Шарона Холидейз“ООД, представлявано от ****, недвижим имот в гр.****,
представляващ ресторант със срок на договора до 31.01.2016г.
С анекс от 1.02.2016г срокът на
договора е бил продължен до 1.02.2017г /л.13-І/.
Не е спорно между страните, че
същият е бил прекратен на 3.04.2017г от страна на
ответника-наемател.
По съдържание договорът от
1.02.2015 е сходен с представения договор за наем от 26.11.2012г
/л.51-І/, по силата на който ищецът Л.К.К. като физическо лице, в качеството си
наемодател, е отдал на ответното дружество „Шарона Холидейз“ЕООД, представлявано
от А. Гинчев И., процесния обект-ресторант, намиращ се на бул.“Сливница“ № 9, за
срок до 31.12.2013г. В р-л І от същия „Предмет“ е посочено, че ресторантът
, включва помещения на ниво избен етаж и на първи /приземен/ , с абсолютно
изградени и функциониращи: отоплителна и вентилационна инсталация,
ел-.инсталация и ВиК инсталация, обзаведени санитарни възли, складови,
производствени помещения и търговска зала с качествени подови, стенни, тавански
облицовки и дограма. При сключването на договора обектът функционира като
ресторант. В р-л ІІ „Общи условия“, т.4, е уговорено, че „разходите за
обикновени, текущи ремонти и поправки на повреди, които са вследствие
обикновено употребление на имота, са изцяло за сметка на наемателя“. В т.12 е
посочено, че „ако при прекратяване на договора се установят липси или повреди,
които не се дължат на нормалното изхабяване на МТБ, се съставя протокол от
наемодателя и представител на наемателя, а ако не се яви някоя от страните – в
присъствието на нотариус. В протокола се отразява видът и размерът на щетите. В
едномесечен срок от предявяването им, наемателят се задължава да заплати по
документи или по пазарни цени
констатираните щети“.
Прието е по делото копие на НА №
19 т.VII рег.№ 12677, н.д.№ 967/ 25.11.2002г/л.44-І/
е видно, че ищецът в качеството му на ЕТ“Марина 4-Л.К.“ и съпругата му Марина
Караколева са учредили на ползвателя „Ларго“ООД право на ползване върху
търговски обект–ресторант *****за срок от 10 години.
С договор за поръчка от 1.07.2013г
/л.46-І/ ответникът е възложил на трето на спора лице да осъществи дейност
по ремонт на неработеща канализация на ресторант „Бодега” в гр.****,
като е уговорено възнаграждение в размер на 1000лв.
По делото е приета като
доказателства фактура № 379603/18.04.2013г /л.50-І/ на стойност
от 7562,88лв, издадена за закупени ВиК материали и помпа.
От представения по делото Протокол
№ 11206179/4.04.2017г /л.42-І/ е видно, че ел.захранването на обект на
потребление в гр.**** било прекъснато и като основание за това било посочено –
прекратяване на договорни отношения.
От проведено производство по
обезпечение на доказателствата към делото е приобщено гр.д.№ 5286/2017г на ВРС,
по което е прието заключението на в.л. ****, изготвено на 12.05.2017, в
което е посочено, че огледът на място е бил извършен на 28.04.2017.
Посочено е, че при огледа,
извършен на 28.04.2017, била констатирана липса на ел.мотори на всмукателната и
нагнетателна инсталация, разкъсана изолация на въздуховодите, както и липса на
част от кожусите на моторите. Изкъртени решетки на партерния етаж на ОВ-инсталацията
по тавана.
Не е установено дали външните
тела на климатиците работят доколкото към момента на огледа в помещението нямало
ток.
Констатирано е прекъсване на
ел.захранване, като захранващите кабели били отрязани и оголени. Демонтирано било
главното ел.табло и ел.таблото в избения етаж. Свалени били осветителните тела,
ключове и контакти. Свалени също така били и осветителните тела на партерния
етаж от тавана и аплиците по стените.
Констатирано било прекъсване на
водозахранването. Демонтирани били мивки в кухненски блок, съответно мивка и
смесителна батерия в дамска тоалетна, както и мивка в санитарен възел за
персонала.
Установено е демонтиране на
дървени облицовки по стени и колони в залата на ресторанта.
В.лице е констатирано,че липсва
бар-бюфет.
Дава заключение, че общата
пазарна стойност на разходите, необходими, за възстановяване възлизали на
15009,54лв.
По делото е прието като
доказателство заключението на в.л.А. М. по СТЕ /л.78-І/, на коeто е
поставена задача относно отоплително – вентилационната инсталация /ОВ/ в
търговския обект на бул.“Сливница“ № 9, за нейната експлоатационна годност и
амортизация.
Същото е изготвило заключението
си въз основа на това, дадено от П.Маринова, както и извършен оглед на място, а
също и при запознаване с писмените документи ,съдържащи се по гр.д.№ 5286/2017
на базата това. Посочва,
че като търговски обект – ресторант, помещенията са били експлоатирани още от
2002г. През 2002г били извършени СМР, като в част „Вентилация” е посочено, че
са подменени въздуховоди и вентилатори. На обекта били монтирани 2бр климатични
системи „Осака”, а през 2002г били осъществени 72-часови проби на климатичната
инсталация.
След преустройството на търговския обект през
2002г бил изготвен окончателен доклад, в който било отразено извършването на преустройство
и ремонт на вентилационната система в партера и сутерена, като били подменени
вентилаторите. Част от вентилацията била скрита под окачен таван, съответно
изпълнена шумоизолация с дебелина от 5см. Вентилацията на помещението на
партера се извършвала от съществуваща вентилационна система, като били
подменени част от въздуховодите и вентилаторът. Санитарните помещения и
помещенията в сутерена се вентилират със самостоятелни вентилационни системи.
При извършения от в.л. оглед на
обекта е констатирано, че били сменени вентилаторите и вентилационните боксове
на смукателната при приточна вентилационна системи на залата на ресторанта,
били монтирани и въздухоразпределителните решетки. Сменени били вентилаторът и
вентилаторният бокс на смукателната инсталация на кухнята. В кухнята били
сменени засмукващите и маслоуловителни решетки над уредите за готвене. Климатичните
системи били подменени с нови марка „Фуджицу”, ремонтиран бил въздуховодът към
покрива.
В заключението се посочва, че
амортизационният срок на климатичната инсталация е малко повече от 3 години,
като след справка с вносителя на климатици „Осака”, в.лице е достигнало до заключението,
че експлоатацион ният ресурс на климатиците марка „Осака” е бил изчерпан още към
2010г. Амортизационният срок на вентилационната инсталация е малко над 3
години. Експлоатационният ресурс на част от компонентите на вентилацонната
инсталация /въздуховоди, вентилаторни боксове, вентилатори, ел. двигатели и
чадъри/ може да бъде оценена на над 20 години, доколкото инсталациите са за
неагресивна среда и нетежки атмосферни условия.
Към момента на огледа в.л. е
установило, че не са били сменени скритите въздуховоди, изработени от ламарина,
както и чадърите, намиращи се над уредите за готвене. Всички останали
компоненти били подменени и това е било наложително.
В с.з. вещото лице посочва, че обезмаслителните решетки
на чадърите над скарите и котлите следва да бъдат сменяни периодично с оглед
получаване на замърсяване. Категорично посочва, че ресурса на климатичната
система към седмата година в експлоатация се изчерпва. По отношение на
въздуховодите посочва, че същите са с по-голям експлоатационен ресурс доколкото
се направени от ламарина и са скрити при монтаж. Вентилаторите в тази система
могат да бъдат използвани по-дълго време предвид липсата на агресивна среда, в
която да работят. Изключение от тези правят вентилаторите в санитарните
помещения, коти са изработени от пластмаса и имат по-малък експлоатационен
ресурс. Посочва, че под амортизационен срок се има в предвид периода от време,
за който дружеството следва да възстанови вложението в съответното съоръжение,
като посочва, че взима за база 30 % амортизационен срок на година, при което
възвръщането на инвестицията следва да бъде за малко над 3 години.
Експлоатационния срок е остатъчната стойност на оборудването след
амортизационния срок, като единствено за вентилаторите посочва, че след този 3
годишен срок на работа, същите биха могли да бъдат монтирани на нов обект, като
елементи от системата втора употреба. По отношение на решетките на
въздуховодите не може да посочи дали са сменяни доколкото имало декоративни
елементи, които е следвало да бъдат разглобявани за да бъде даден отговор на
въпроса дали е подменяна или не.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите: Йонко Йорданов Минчев и Пейчо
Куртев Вълчев, сочени от ищеца, както и Ася В. Обретенова и Минчо Георгиев
Йорданов, сочени от ответната страна.
Свид.Й.М., без дела и родство със страните, излага, че познава имота, който се
използвал за ресторант. Присъствал на предаването на имота през м.април 2017г.
и тогава се установило, че входната врата на имота нямала брава.Освен това, липсвал
барплотът, който през 2016г, когато свидетелят посетил ресторанта бил наличен.
На колоната пред вратата бил свален гипскартонът и се виждал бетонът. По тавана
били демонтирани осветителните тела, а по стените били свалени контактите и
ключовете. Липсвало ел.табло, а на негово място имало дупка в гипскартона, от
която стърчали захранващите кабели. На долния етаж липсвали мивки, които
свидетелят бил виждал преди. Решетките по тавана на въздуховодите ги нямало.
Електричеството в обекта било прекъснато.
Свид.П.В. излага, че през м.април 2017г придружил ищеца при приемане ключовете от
обекта. Установили, че бравата на външната входна врата на обекта липсвала. Вътре
в ресторанта колоните били без дървената обшивка и се виждал бетонът. При
предходно посещение през 2016г цялото заведение било обшито с дървена ламперия,
която към момента на издаването на обекта липсвала. Липсвали мивките;
контактите били извадени, като по стените се виждали оголени кабели. Главното
ел.табло също било свалено. Липсвал единият от моторите на климатиците, а
другият, който бил по-навътре, бил наличен. Липсвали кожусите на инсталацията
на въздуховодите. Осветителните тела по тавана били свалени.
Свид.А.О. посочва, че за периода 2012–2018г е била управител на ресторант „Бодега“,
стопанисван от ответното дружество и намиращ се на бул.“Сливница“ № 9 в
гр.Варна. Самата тя е работила в обекта от 2009г. По всички стени на
ресторанта, вкл. и по колоните имало пана, които имитирали дърво. Същите са се
намирали там още при започването й на работа в обекта. Към 2012г в обекта имало
мивки в кухнята, аспирация за кухнята и за залата на ресторанта, на която били поставени
решетки. Паната по стените и колоните били поставяни от наемателя, той монтирал
и по–мощна аспирация, която била нужна за обекта. Ангажирани били ВиК-специалисти,
които правили изводи в областта на бар-плота. През 2009г били монтирани мивки,
като не й е известно кой е заплатил монтажа им. Паната и аспираторът също били
монтирани през 2009г. Към момента на постъпване на работа долната част на
обекта, в която се намирала кухнята била празна, без свидетелката да си спомня за
наличието на мивки. Посочва, че ОВ инсталацията често давала аварии, което наложило
смяна на лагерите на моторите на чести интервали от около две години. Първоначално
в неизправност бил единият климатик поради изтичането на фреон, след което и
другият започнал да дава дефекти.
През 2013г имало чести проблеми с ВиК-инсталацията /запущвания/ поради по-малкия
диаметър на тръбите, което предпоставяло честото им запушване. Пак през 2013г се запушил главният канал на заведението и това наложило закупуване
на помпа и полагане на тръби с по-голям диаметър, за което бил предприет ремонт
от ответника. Свидетелката излага, че предала ключовете на ищеца без към него момент
да бил правен оглед на състоянието на заведението. Нито ищецът, нито тя са предлагали
да бъде съставен приемо– предавателен документ. При напускане на обекта
ответникът демонтирал положената помпа на ВиК-инсталацията. Излага още, че
монтираните от отв.дружество пана по стените и колоните, които съвпадали с
декорацията по бара, били демонтирани при напускането на обекта. Свидетелката не
е виждала да е бил осъществяван демонтаж на елементи от аспирацията.
Демонтирани били мивките и прилежащите им смесители, поставени в кухнята понеже
същите били закупени и монтирани от ответника. В кухнята на ресторанта имало конвектомат,
като за захранването му с ел.ток било монтирано от ответника ел.табло през
2009г. При напускането на обекта същото било демонтирано. Барът и прилежащото
към него осветление също били демонтирани. Намиращите се по стените осветителни
тела, които били в стила на ресторанта също били демонтирани, тъй като били
поставени от ответника. Върху част от паната по стените имало надпис с
наименованието на ресторанта.
Свидетелката излага още, че при оборудване на заведението
била видяла паната по стените да се боядисват долу на пода, а след това били
монтирани; не видяла същите да са били демонтирани при напускане на
заведението, тъй като тя не носела отговорност за тази дейност. Не й е известно
дали към момента на предаване на обекта на външната врата е имало брава.
Свид.М.Й. посочва, че през 2013г в ресторанта имало ВиК авария, тъй като инсталацията
не можела да поема количеството мръсна вода и се затлачвала. Бил направен ремонт,
като се наложило изкъртване на част от пода, подмяна на старите тръби с нови,
била поставена и помпа.
През 2014г свидетелят бил потърсен за проблем с ОВ-инсталацията,
свързан със задимяване в кухнята. Всмукателната и нагнетателната инсталации не
работели нормално и се получавало запушване на тръбите от мазните пари.
Климатичните системи били в неизправност и изпускали фреон. Свидетелят участвал
при изнасянето на оборудването на ответника от обекта, като бил демонтиран
барът и мивката към него и ел.табло. От стените били взети картини и рекламни
пана с наименованието на ресторанта. Била взета помпата от канализацията,
съответно 5-6 мивки от кухнята. Не било сваляно нищо от ОВ-инсталацията и
самият той не бил участвал при демонтаж на осветителни тела. По отношение на
паната посочва, че същите са били имитация на дърво, облепени с лепенки.
Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати
определена цена. При липса на друга уговорка между страните наемодателят е
длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е
наета /чл.230 ал.1 ЗЗД/, а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да
заплати обезщетение за вредите, причинени през време на ползването, освен ако
докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря /чл.233 ал.1 изр.1
и 2 ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.233 ал.1 изр.посл. ЗЗД до доказване на
противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената
правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване състоянието на
вещта към момента на предаването й от наемодателя на наемателя.
От
НА № 19/2002г е видно, че настоящият ищец в качеството му на ЕТ и неговата
съпруга са учредили вещно право на ползване в полза на „Ларго“ООД върху същия
търговски обект на бул.“Сливница“ № 9 за срок от 10 години. Въз основа на това
съдът приема, че в процесния обект, още преди да бъде нает от ответника, е била
извършвана дейност по обществено хранене, т.е. използван е бил за ресторант за
срока на учреденото право на ползване, т.е. до 2012, откогато датира първият
договор за наем между настоящите страни.
Не
е спорно, че същите са били във валидно облигационно правоотношение по договор
за наем на търговски обект – ресторант, намиращ се в гр.****, считано от
1.02.2015 със срок до 31.01.2016, като срокът на договора е бил продължен до
1.02.2017г по силата на сключен анекс
Не
е спорно и това, че същите страни са били в облигационно правоотношение и по
силата на предходен договор за наем от 26.11.2012г със срок 31.12.2013, по
отношение на който срокът не е бил продължен.
Предвид
последващото прекъсване на договорните отношения между страните /за периода от
31.12.2013 до 1.02.2015/, за който липсват данни дали помещенията са били
използвани за същата цел и от същия наемател, не може да се направи извод, че
се касае за едно единствено правоотношение с продължителен срок на действие.
Затова договорът от 2012г следва да бъде коментиран доколкото има отношение само
към заявеното от ответника възражение за прихващане с посочената сума за сторени
от него разходи през 2013г за ремонт на ВиК-инсталация, което ще бъде обсъдено
по-долу.
Предмет
на отдаване под наем и по двата договора са помещения на избен и на първи /приемен/
етажи, използвани за търговски обект – ресторант, с изрично посочени в
договорите изградени и функциониращи отоплителна и вентилационна системи,
ел.инсталация, ВиК инсталация, обзаведени санитарни възли, складови помещения,
производствени помещения и търговска зала с подови, стенни и тавански облицовки
и дограма.
Според
заключението на в.л. Мирчев по СТЕ през 2002г в търговския обект са били осъществени
строително монтажни работи, които засегнали подмяна на въздуховоди и
вентилатори, отново в този период от време са извършени и съответните
изпитвания на съоръженията по вентилационната инсталация. Отново през 2002г. били
поставени и 2бр климатици мрака „Осака“. Според експерта, на базата на
изготвени окончателен доклад за установяване годността за ползване на обекта от
20.05.2002г, извършеното към този момент преустройство е засегнало
вентилационната система на търговското помещение, като са били подменени
вентилаторите. Следователно, още през 2002г обектът е бил въведен в
експлоатация като ресторант с работещи отоплителна и вентилационни системи.
Изрично
е посочено в двата наемни договора между настоящите страни /този от 2012г и от
2015г/, че към момента на възникване на наемното правоотношение отдаденият под
наем обект функционира като ресторант, специализиран в предлагането на испанска
кухня. Пак в двата договора е уговорено, че обектът се предава с напълно
работещи ОВ инсталации, ел. инсталация, ВиК инсталация, обзаведени санитарни
помещения, складови и производствени помещения, вкл. и търговска зала с подови
и стенни тавански облицовки. В тази си част договорът съставлява двустранен приемо-предавателен
протокол, обективиращ признанието на двете страни, че инсталациите и
помещенията към момента на възникване на наемното правоотношение са били
предадени в изправно състояние, т.е. с оборудване, което прави обекта годен за
използване по предназначението му-търговски обект за обществено хранене - ресторант
с наименование „Бодега“ / факт, който е и ноторно известен/.
Не
в такова състояние обектът е бил издаден от наемателя към дата 3.04.2017, от
който момент наемното правоотношение е било прекратено, за което няма спор
между страните.
По
делото няма представен констативен протокол съгласно уговореното в т.12 от
договора, че такъв се съставя при прекратяването на договора, в случай, че се установели липси или повреди, които не се
дължали на нормалното изхабяване на МТБ. В подкрепа на това са показанията на
свид.А.Обретенова
- управител на ресторанта към него момент.
За
състоянието на обекта към посочената дата съдът възприема констатациите на в.л.****,
дадени в заключението й в производството гр.д.№ 5286/2017, образувано на
20.04.2017г, на осн.чл.207 ГПК, което заключение е приобщено към
доказателствения материал по настоящото дело.
При
извършения от в.л.П.Маринова на 28.04.2017г оглед /т.е. дни след прекратяване
на наемното правоотношение/, същото е констатирало липсата на ел.мотори на
всмукателната и нагнетателнаи инсталации; разкъсана изолация на въздуховодите,
съответно липсвала част от кожусите на моторите. Освен това, се установило
изкъртване на решетките на ОВ-инсталацията по тавана в партерния етаж. Не било
възможно да се установи дали работели външните климатични тела поради
прекъснато ел.захранване в помещенията към момента на огледа. Посочено е, че главното
ел.табло и ел.табло в избения етаж били демонтирани; свалени били и осветителните
тела, ключове и контакти. Демонтирани били двете професионални мивки в
кухненския блок, съответно мивка и смесителна батерия в дамската тоалетна,
включително и мивката в санитарния възел за персонала. Установен бил и демонтаж
на облицовъчни дървени елементи от колони в залата и по стените на ресторанта
както и бар – бюфет, разположен вляво от входа, като съществуващият преди това
бар не бил монтиран. В заключение е посочено, че е необходимо извършването на СМР
за отстраняването на нанесените щети, общо по 33 пункта, както са описани в
заключението, на обща стойност от 15 009,54лв.
Що
се отнася до заявеното от ответната страна възражение, че за периода от
прекратяването на договора на 3.04. до
огледа на 28.04.2017 обектът бил отдаден под наем на трето за пора лице, съдът
намира същото за неоснователно, тъй като още с проекта за доклад са били дадени
указания, че тежестта за доказване на това обстоятелство лежи върху ответната
страна, която не го е сторила. Освен това е и несъстоятелно предвид очевидно
краткия срок, през който последващият наемател /ноторно известно е, а и в
заключението на в.лице Мирчев е посочено, че и към настоящия момент обектът се
ползва за търговски обект - ресторант с наименование „Ла каза ал маре“/ не би
могъл да осъществи търговската си дейност в такава степен, която би довела до
нанасянето на посочените щети.
Затова
тежестта върху наемателя е тежестта да докаже, че не отговаря за причинените
вреди върху наетото имущество
Ето
защо крайният извод е, че ответникът с поведението си е нанесъл имуществени
вреди в наетия търговски обект през време ползването на обекта от ответника
като ресторант и тези вреди не са резултат от обичайна амортизация и
експлоатационна годност на различните съоръжения и инсталации. Исковете
/кумулативно обективно съединени/ са доказани по основание.
По
размера на претенциите
Както
се изложи по-горе, и двата договора за наем обективират приемо-предавателни
протоколи, установяващи предаването на обекта в състояние, годно за експлоатацията
му като ресторант.
1/ От показанията на
свид.Минчев и свид.Вълчев се установи, че обшивката по стените и колоните към
момента на предаване на обекта не била налична, като включително бил премахнат
и гипс-картонът, при което се виждал бетонът. Свид.Обретенова посочва, че
паната били монтирани през 2009г, като тя била очевидец как след тяхното
боядисване, същите били поставени по стените. Свид.Йорданов излага, че стените
били обшити с пана, изработени от материал, наподобяващ дърво, респ.били облепени
с лепенки, вкл. и с логото на ресторанта, към момента, когато той бил
стопанисван от ответното дружество.
Въз
основа анализа гласните и писмени доказателства се приема, че към момента на
възникване на наемното правоотношение стените са били надлежно изпълнени със
стенни облицовки. Макар и впоследствие същите да са претърпели видоизменение чрез
боядисването им и брандирането им с логото на ресторанта, това не обуславя
извод, че са съставлявали търговско оборудване, което да е било собственост на
наемателя и това да дава основание за изнасянето им от обекта.
Ето
защо вредите, изразяващи се в демонтаж
на облицовка по стени и колони, боядисване на стени и полагане на предстенна
облицовка от гипс-картон, описани в п.п.1, 2, 3, 10, 11, 12, 13, 14, 23 от
заключеното на в.л.П.Маринова, следва да бъдат възмездени на ищеца чрез тяхната
парична равностойност общо в размер на 3
913,38лв без ДДС.
2/ Както бе прието
по-горе, обектът е бил предаден с работеща ел.
инсталация, като следва да се посочи, че, тълкувайки волята на страните,
съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД, следва да се има предвид цялостната електрическа
система на обекта, включваща окабеляване на помещенията, поставяне на ел.
табла, осветление, контакти и ключове. Липсата на който и да е от компонентите не
би могла да обоснове изправност и състояние, годно за нормалното функциониране
на обекта за неговото предназначение за ресторант.
От
данните по делото не се установи ответникът да е предал на наемодателя при прекратяването
на договора изправна ел.инсталация в състоянието, в което я е получил към
момента на сключване на договора, респ. подписването на приемо-предавателния
протокол.
Не
се споделя доводът на ответната страна, че ел.табла съставлявали търговско
оборудване, което принадлежало на наемателя. Без ел.табло, като компонент от ел.система,
търговският обект не би могъл да изпълнява функциите, за които е нает.
При
липсата на друго уговорки между страните за състоянието на ел.система, следва
да се приеме, че е била предадена на наемателя в добро състояние. По делото не
се събраха доказателства за обратното. От изложеното от свид.Обретенова, че
осветителните тела, ключове, контакти били свалени“, следва че такива е имало в
наличност преди това, което сочи, че в заведението е имало осигурено ел.захранване
с всичките му компонентни. Макар и част от тях да подлежат на демонтаж /като
напр. ключове, контакти и пр./, това не освобождава наемателя от задължението
да възстанови на тяхно място било съществуващите, били аналогични компоненти от
компрометираната ел.инсталация.
Аналогични
са съображенията на съда и по отношение на установената липса на ел.табла. В
показанията и на свид.Обретенова е посочено, че ел.таблото е било монтирано
през 2009г,т.е. още преди възникване на наемното правоотношение между настоящите
страни.
Не
се установяват твърденията на ищеца само досежно прекъсване ел.захранването на
обекта. По делото се изясни, че същото е било преустановено по повод
отправеното от наемателя до доставчика на посочената услуга искане за
прекъсване поради прекратяването на наемното правоотношение. Това е в
съответствие с разпоредбите на ЗЕ, съобразно който договорът за доставка на
ел.енергия се сключва с потребителя на услугата.
Предвид
изложеното вредите, изразяващи се в демонтаж
на осветителни тела, електрически табла, ключове и контакти, описани в п.п. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 20, 21, 22, 29
от заключеното на в.л.П.Маринова, следва да бъдат възмездени на ищеца чрез
тяхната парична равностойност, общо в размер на 3504,85лв без ДДС.
3/ Не се оспорва от
наемателя наличието на бар-плот към
момента на възникване на наемното правоотношение. Съществуването му се
установява и от показанията на свидетелите, както и че към датата на
прекратяване на договора не бил в наличност поради демонтирането му /свид.Минчев,
Обретенова и Йорданов/.
В
писмения отговор на ответника е посочено, че старият бар бил демонтиран, като
бил поставен друг от ответника, който представлявал търговско оборудване и
затова бил негова собственост. Не се доказва от ответника, че демонтираният от
него бар-плот, намиращ в ресторанта още през 2002г, впоследствие е бил върнат
на наемодателя. Не се установява и възражението му, че бил предложил на
наемодателя връщането, а последният бил отказал да го приеме.
Ето
защо следва да се приеме, че на наемодателя са били нанесени вреди в размер на 682,26лв без ДДС, посочен в п.18 от заключението на в.л.П.Маринова.
4/ По отношение на санитарните възли, в договора за наем е
посочено, че отдаваният обект се предава с напълно обзаведени такива.
От
показанията на свид.Обретенова се установи, че мивките били монтирани през 2009г,
т.е. още преди първия наемен договор и затова е без значение кой е заплатил тяхната
стойност. По съображения, аналогични на изложените по-горе, следва да се приеме,
че при възникване на наемното правоотношение са съществували мивки заедно с
прилежащите им смесителни батерии както в кухненския блок, така и в санитарните
помещения на ресторанта. Ето защо се налага изводът, че с демонтажа им
наемателят е нанесъл вреди по п.п.19, 27,
28, 30, 31 от заключението на в.л. П.Маринова, чиято обща стойност възлиза
на 891,55лв
без ДДС.
5/ По отношение на отоплително–вентилационната система
съдът приема следното:
Както
се изложи и по-горе, страните са приели, че към момента на сключване на
договора търговският обект е бил предаден на наемателя с напълно изградена и
функционираща отоплителна и вентилационна система.
По
тази част от спора е прието заключението на в.л.Мирчев. От същото се установи,
че през 2002г са били извършени строително–ремонтни дейности в част
„вентилация“ на търговския обект, като са били подменени въздуховодите и
вентилаторите. Отново през 2002г били монтирани 2бр климатични системи
марка„Осака“. Според в.лице експлоатационният
ресурс на част от компонентите на вентилационната система /въздуховоди, вентилаторни
боксове, вентилатори, ел.двигатели и чадъри над скарите и котлоните/ може да
бъде оценена на над 20 години доколкото са действали в неагресивна среда и нетежки
атмосфери условия. Обезмаслителните решетки на чадърите над скарите и
котлите следва да бъдат подменяни периодично поради замърсяването им. Становището
на в.лице е, че експлоатационният ресурс на климатичната система е бил изчерпан
още на седмата година след монтажа й.
В
тази насока са и показанията на свид.Обретенова, която излага, че първоначално
дефект дал единият климатик, а впоследствие – другият и затова се е налагало периодично
зареждане с фреон поради изпускането на
работния агент от инсталацията.
При
това положение съдът приема, че след като експлоатационният ресурс на
климатичната система е бил изчерпан към момента на прекратяване на наемното
правоотношение, то не би могло да бъде търсена отговорност от наемателя за
вреди, след като дефектите са били резултат от естественото изхабяване на
системата поради ежедневната й експлоатация. Ето защо посочената в п.32 по заключението на в.л.Маринова сума
от 300лв за ремонт на климатична
техника не следва да бъде включена към общия размер на обезщетението за вреди,
дължими от наемателя.
По
отношение на вентилационната система
в обекта съдът приема, че такава съобразно данните по делото е била налична още
към 2002г, като са били подменени въздуховодите и вентилаторите като елементи
от нея. По думите на в.лице средата, в която тази система работи, може да бъде
окачествена като неагресивна и затова експлоатационният ресурс на част от
елементите от инсталацията може да бъде и за период от около 20 години. От
казаното от свид.Обретенова се изясни, че периодично вследствие работата на
системата се е налагало подмяна лагерите на мотора. На свид.Й. не било известно
всмукателната и нагнетателната инсталации да са работили нормално, като се
получавало запушване на тръбите от мазните пари. Свидетелските показания,
тълкувани във връзка със заключението на в.л. Мирчев налагат извода, че наличната
вентилационна система е давала дефекти при работа поради срока на нейната
експлоатация - считано от 2002г до прекратяване на наемния договор през 2017г,
т.е. в продължение на 15 години.
От
показанията на свид.В..се установи, че при прекратяване на наемния договор
между странните липсвал единият от моторите на системата. В.л.П.Маринова в п.16
посочва, че стойността за доставка и монтаж на външна вентилаторна кутия, с
монтиран вентилатор и комплект връзки за аспирацията възлиза на 1220лв.
Съдът
възприема заключението на в.л.М., че частта от системата, монтирана през 2002г,
към момента на прекратяване на договора, е била в експлоатация приблизително 15
години и затова 2/3 от нейния експлоатационен ресурс е бил изчерпан при експлоатационната
годност на моторите от около 20 години. Затова, макар да се установят вреди по
вентилационната система от демонтажа на посочения мотор, то възстановителната
стойност не би могла да бъде изчислявана като за нова част, без да бъде отчетена
амортизацията на този елемент.
При
това положение вредите по п.16 от
заключението на в.л.П.Маринова, следва да бъдат редуцирани до размер от 1/3 от
посочения размер от 1220лв, т.е. за оставащия експлоатационен ресурс от 5 год.,
което се равнява на 406,66лв без
ДДС.
По
отношение на вентилаторната решетка, филтърната касета, въздухо водите съдът
приема, че като част от вентилационната система също са имали ресурс на
експлоатация към 2017г още 5 год. и затова размерът на вредите, определен от
в.лице П.Маринова по п.15, 17, 23, 24
следва да бъде редуциран до 1/3, което се равнява общо на 596,76лв без ДДС.
6/ Не се установиха от
ищеца вреди по пожаро–известителната
система и затова посочената в п.33
сума от 145лв не следва да бъде
включвана към размера на дължимото обезщетение.
7/ Не се установяват и вреди
по замърсен мокет и нуждата от пране
и сушене, поради което не се кредитира заключението на в.л.П.Маринова в тази част
- по п.26 на стойност от 60,64лв.
Предвид
всичко изложено дотук общият размер на причинените от наемателя вреди възлиза
на 9 995,46лв без вкл. ДДС, а с вкл.ДДС
в размер на 11 994,55лв.
Съобразно
разпоредбата на чл.86 ЗЗД неплатеното в срок парично задължение следва да се
изплати ведно с обезщетение за забава, изчислено в размер на законната лихва.
По възражението на ответника за
прихващане със сумата от 8562,88лв, съставляваща сторени от наемателя разноски
по отстраняване на повреда във ВиК инсталация на обекта, констатирана на
18.08.2013г.
Макар
с въззивната жалба възражението за изтекла погасителна давност по отношение
заявеното от ответника възражение за прихващане да е заявено в условията на
евентуалност, въззивният съд счита, че на първо място следва да се обсъди правопогасяващото
възражение, след което да изложи мотиви по основателността.
Видно
от данните по първоинстанционното дело, съдът с определение от з.з. №
42/3.01.2019 е направил подробен проекто-доклад по делото, вкл. и по отношение
на предявен от ответника възражение за прихващане със сумата в размер на
8562,88лв, представляваща сторени от наемателя разходи за отстраняване на
повреда във ВиК–инсталацията.
В
първото с.з., проведено на 1.03.2019г с участието на процесуалния представител
на ищеца адв.В., докладът е бил приет от страните без възражения.
Със
задължителните указания, дадени в т.4 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2013 е
посочено, че е възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 ГПК, поради което
не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията
за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път
пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на
съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното
производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В тази им част
постановките на т.6 и т.12 от ТР № 1/2000г от 4.01.2001г по тълк.д.№ 1/2000г на
ОСГК на ВКС не са актуални при действието на новия ГПК, в сила от 1.03.2008г.
Предвид
изложеното по-горе следва, че по отношение наведеното от ответното дружество
възражение за прихващане с вземането му към ищеца, последният, явявайки се
ответник спрямо същото, е имал възможност да заяви своето правопогасяващо
възражение най-късно до приключването на първото по делото с.з.. От данните по първоинстанционното
дело е видно, че това не е било сторено и за първи път възражението е заявено едва
с въззивната жалба. Следователно, същото се явява недопустимо, тъй като не са
налице предпоставките, обуславящи изключението от това правило – в жалбата няма
наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, а не се и констатират
такива. Ето защо възражението на ищеца за изтекла погасителна давност по
отношение наведеното от ответника по иска възражение за прихващане се явява
недопустимо поради настъпилата преклузия и съдът не дължи произнасяне по
съществото му.
По
основателността на възражението за прихващане.
Тъй
като вземането на ответника е спорно /не е ликвидно/, в рамките на съдебното
производство следва да бъде установено по основание и размер.
Събраните
гласни доказателства от показанията на свидетелите ***** сочат, че през 2013г в
търговския обект е настъпила авария на ВиК инсталацията поради запушването й.
За отстраняването на повредата били осъществени СМР, свързани с разбиване на
част от подовата настилка, полагане на нови
ВиК-тръби с по–голям диаметър, включително била поставена помпа. В
подкрепа на това са и приетите писмени доказателства - договор за поръчка от 1.07.2013г,
по силата на който ответника е възложил на трето на спора лице да отстрани ВиК-аварията
в наетия обект срещу възнаграждение от 1000лв. Представена е и фактура №
**********/18.04.2013г за закупени ВиК-материали и помпа на обща стойност от
7562,88лв с включено ДДС.
По
думите на свидетелите Обретенова и Йорданов става ясно, че при освобождаването
на обекта ответникът демонтирал положената помпа на ВиК инсталацията.
На
първо място, буди съмнение несъответствието между твърдението на ответника, че
ВиК-аварията е била констатирана на 18.08.2013г, както се твърди в писмения
отговор по ИМ, а представената фактура датира от 18.04.2013, докато договорът
за поръчка е от 1.07.2013.
На
второ място. Дори да се приеме, че е налице връзка между твърдението на
ответника и представените доказателства и че касаят едно и също събитие – настъпила
повреда във ВиК инсталацията, наложила частична подмяна чрез описаните части и
дейности, то се поставя въпросът за доказателствената сила на представената фактура.
В ТР на ОСС на ВАС № 5/14.07.2004г по тълк.д.№
ТР-7/2004г, в т.3 е посочено, че счетоводните документи според ЗСч/отм./ са
първични, вторични и регистри. В разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1–т.9 ЗСч/отм./ са
изброени реквизитите, които трябва да съдържа всеки първичен счетоводен документ,
какъвто е данъчната фактура. Като
първичен счетоводен документ, предназначението на фактурата, съгласно
действалия към него момент отменен Закон за счетоводството - чл.7 ал.1 ЗСч, е
да се документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и
точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. По смисъла на чл.180 ГПК същата като частен свидетелстващ документ удостоверява предоставянето на определена стока или
услуга и се издава от доставчика й при предаването им или при направено
авансово плащане преди това. Затова може да се приеме като доказателство за наличие на договор за
покупко-продажба на движими вещи, за които законът не изисква писмена форма
като условие за валидност на сделката.
В случая представената фактура
не носи подписа на купувача. Действащата след 1.01.2011г редакция на чл.7 ал.1 от отменения ЗСч /в сила от 2001 до
отмяната му с новия ЗСч от 2016г/ не съдържа изрично изискване фактурата да бъде подписана
от получателя на стоката. В такива случаи, обаче, купувачът би следвало да я е осчетоводил и да е ползвал данъчен
кредит по ЗДДС. Фактът
на отразяване на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл се е произнесъл
ВКС,ТК ІІ ТО, с решение № 109/7.09.2011г по т.д.№
465/
2010г.
Въз
основа на изложеното може да се приеме, че коментираната фактура удостоверява
възникнало между ответника и трето за спора лице „Филбо“ЕООД правоотношение по
договор за продажба на ВиК-части, доколкото в нея са описани стоки по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните, времето и мястото на издаване. ЗСч, обаче, не придава на фактурата качеството
на разписка за извършено плащане по смисъла на чл.77 ЗЗД, което налага извода,
че надлежни доказателства за погасяване на парични задължения са единствено
банковите платежни документи – вносни бележки и платежни нареждания, освен ако
сумите са под максимално разрешения от Закона за ограничаване на плащанията в
брой, приет през 2011г, лимит за разплащания в брой до размера от 15 000лв
/в редакцията на чл.3 към него момент/, в който случай плащането се доказва с разходен касов ордер.
В
обобщение на изложеното по-горе следва, че в процесния случай представената
фактура не удостоверява реалното плащане на продажната цена, за което е
следвало да бъде представен касов бон или платежно нареждане. Но, след като в
самата фактура е посочен номер на банковата сметка на продавача, то следва да
се мисли, че избраният от страните начин на
плащане е банков превод.
В тежест на ответника е да
установи това обстоятелство, след като черпи права от него. По делото липсват
доказателства за извършения паричен превод, нито такива, които да представляват
извлечение от счетоводните книги на ответника за осчетоводяването на посочената
сума.
Аналогични
са разсъжденията и по отношение на претенцията за 1000лв за заплатен по договор
за поръчка труд за отстраняването на ВиК-аварията.В договора не е обективирана
разписка за заплащането на посочената цена, още повече фигурира № на банкова
сметка ***-изпълнител, което налага извода отново за договорен между страните
начин на разплащане по банков път. Ответникът не е представил доказателства за
реалното заплащане на посочената сума – платежно нареждане, извлечение от
счетоводните си книги за осчетоводяването на сумата, нито дори РКО /разходен
касов ордер/ при евентуално заплащане в брой.
На
следващо място. Дори да не се възприеме изложеното, съдът съобразява и това, че
повредата е настъпила през лятото на 2013, т.е. при действието на договора от
2012, когато обектът е функционирал като ресторант. При това, очевидно повредата
е станала в натоварен режим на работа предвид местонахождението му в пешеходната
зона в центъра на гр.**** и през летния сезон, който за града се явява активен
туристически.
Както
бе посочено по-горе, договорът от 2012г обективира изричното съгласие на
страните, че обектът е бил предаден в състояние, годно за експлоатацията му по
предназначение за ресторант. В р-л
ІІ„Общи условия“ от същия, в т.4 изрично е уговорено, че разходите за
обикновени, текущи ремонти и поправки на повреди, които са вследствие
обикновено употребление на имота, са изцяло за сметка на наемателя“. Ето защо
се приема,
че отстраняването на повредата е било в рамките на поетото по договора
задължение от наемателя да отстранява всички повреди, възникнали от обикновеното
употребление на имота. В случая обичайното употреба на наетия имот е свързана с
експлоатацията му като заведение за обществено хранене – ресторант. А това от
своя страна предполага и по-голяма грижа от страна на търговеца като добър
стопанин, след като поддържането на обекта в добро състояние и изправност
предпоставя осъществяването на търговската му дейност и реализирането на печалба.
Крайният
извод е за недоказаност по основание размер на заявеното от ответника
възражение за прихващане с посочената сума от 8562,88лв, представляваща сторени
от наемателя разноски по отстраняване на повреда във ВиК инсталация на обекта,
констатирана на 18.08.2013г,и включваща 1000лв за положен труд и 7 562,88лв /с
включено ДДС/ - за закупени ВиК-материали и помпа.
Приемайки
за основателно възражението на ответника, ВРС е извършил прихващане със сума в
по-малък размер - 3450,80лв. Разликата до пълния размер, т.е. сумата от 4260лв,
за която се установи по делото /показанията на свид.Обретенова и Йорданов/, че
е била монтирана по време на ремонта, а при напускането си ответникът я е
демонтирал и взел, ВРС я е приспаднал от дължимото в полза на ответника-наемател
обезщетение.
Достигането
до правни изводи, различни в тази част от тези на РС, налагат частичната отмяна
на решението, като в полза на ищеца следва да бъде присъдена само сумата от
3450,80лв, доколкото до този размер е извършеното от ВРС прихващане.
В
обобщение, ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата от 11 994,55лв,
представляваща обезщетение за вреди, нанесени на отдаден под наем търговски
обект - ресторант, находящ се в гр.Варна, бул.“Сливница“ № 9, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в
съда–13.09.2018г до окончателно изплащане на задължението, като за разликата
над уважения размер от 11 994,55лв до пълно претендиран размер от 15 009,54лв
иск като недоказан следва да бъде отхвърлен, на осн.чл.233 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Заявеното
от ответното дружество възражение за прихващане като изцяло недоказано по
основание и размер следва да бъде оставено без уважение.
По разноските
І. по отношение на ищеца
В производството по
обезпечаването на доказателства по гр..№ 5286/2017 ищецът е направил разноски в
размер на 798лв, които включват : 40лв- заплатена д.такса; 300лв-заплатен
адв.хонорар; 430лв- заплатен депозит за вещо лице по СТЕ
В производството по делото
пред ВРС – общо в размер на 1886,38лв, от които 606,38лв – заплатена д.такса;
300лв- заплатен депозит за СТЕ; 980лв-заплатен адв.хонорар
Във въззивното производство –
общо в размер на 1238,62лв, от които
129,21лв-заплатена д.такса;
980лв-заплатен адв.хонорар.
Или, общият сбор на сторените
разноски възлиза на 3923лв
ІІ. по отношение на ответника
В производството по
обезпечаване на доказателства няма данни за сторени от ответника разноски /в
приложеното на л.74 от делото пълномощно не е обективирано уговорено
възнаграждение и не се съдържа разписка за реалното му заплащане/
В производството пред ВРС – 1200лв-заплатен
адв.хонорар
В производството пред ВОС –
170,87лв – заплатена д.такса.
Или, общият сбор на разноски
възлиза на 1370,87лв
Предвид изхода на спора във
въззивната инстанция, т.е. частичната основателност на в.жалба на ищеца и
изцяло неоснователността жалбата на ответника, и като краен резултат частичната
основателност на предявения иск до
размера от 11 994,55лв
и неоснователност до пълния размер от 15 009,54лв, както и изцяло неоснователността на възражението на ответника за
прихващане за сумата от 8562,88лв, задълженията за разноски се разпределят, както
следва:
В полза на ищеца – съразмерно
на уважената част от претенцията му от 11994,55лв, следва да се присъдят
разноски от 3135лв, дължими от
ответника.
В полза на ответника
съразмерно на отхвърлената част от иска на ищеца от 3015лв, следва да се
присъдят разноски в размер на 275,34лв,
дължими от ищеца.
Що се отнася до заявеното от
ответника възражение за прихващане и неговата неоснователност изцяло, върху
този размер не могат да бъдат изчислени разноски в полза на ищеца поради
липсата на доказателства и/или изрично волеизявление за отделна защита по тях.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС–ХХІс-в № 2692/17.06.2019г по гр.д.№ 13803/2018г
в частта му, с която Е ОСЪДЕНО дружеството „Шарона Холидейз“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*****, да заплати на Л.К.К. ЕГН **********
***, сумата от 8543,75лв,съставляваща обезщетение за нанесени вреди на отдаден под
наем търговски обект-ресторант, находящ се в гр.****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда–13.09.2018г до
окончателно изплащане на задължението, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата над 11994,55лв до общо претендираната
сума от 15009лв
ОТМЕНЯ решението на
ВРС в частта му, с която е отхвърлен искът на Л.К.К.
срещу „Щарона Холидейз“ ЕООД за разликата над 8543,75лв до 11994,55лв, т.е. за
сумата от 3450,80лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА
„Шарона
Холидейз“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *****,
да заплати на Л.К.К. ЕГН ********** ***, сумата от
още 3450,80лв /три хиляди четиристотин и
петдесет лева и 80ст/ или общият размер на присъденото обезщетение възлиза
на 11994,55лв, съставляваща обезщетение за нанесени вреди на отдаден под наем
търговски обект-ресторант, находящ се в гр.****, ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2018г, до
окончателно изплащане на задължението, на осн.чл.233 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражението на „ШАРОНА ХОЛИДЕЙЗ“ЕООД,
представлявано от А. Тинков И. за прихващане със сумата от 8562,88лв, съставляваща сторени от наемателя разноски по
отстраняване на повреда във ВиК инсталация на обекта, констатирана на
18.08.2013г и включваща 1000лв за положен труд и 7562,88лв /с включено ДДС/ - за
закупени ВиК-материали и помпа.
ИЗМЕНЯ решението в
частта за разноските, както следва
УВЕЛИЧАВА размера на дължимите от ответното дружество
„Шарона Холидейз“ЕООД в полза на
ищеца Л. К.К. разноски от 1209,24лв на 3135лв, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК;
НАМАЛЯВА размера на
дължимите от ищеца Л.К. в полза на
ответното дружество „Шарона Холидейз“ЕООД
разноски от 646,16лв на
275,34лв,
на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
в едномесечен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: