Р
Е Ш Е Н И Е
№
261147 18.10.2021г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав
На седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Зинаида
Монева
като разгледа
докладваното от съдия Иванова гражданско дело номер 1235 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод предявения от „Стройрент“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. С, против Г.Й.Ч. с ЕГН **********
*** иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. 79 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за наем на
строително оборудване № ДБ1300002021/28.06.2018г., като за наемната цена до
прекратяването на договора са издадени фактури на стойност 258,30 лв. Твърди се още, че длъжникът Г.Ч. не е изпълнил задължението си да
заплати на „Стройрент“ ЕООД наемната цена по горепосочените фактури, съгласно чл. 19, т. 4 от Договора е начислена договорна неустойка за забава на плащанията
в размер на 82,07 лв. за
периода от 05.11.2019г. до 27.05.2020г.
По силата на сключено към
Договора Допълнително споразумение № 90019213 на 28.06.2018г., „Стройрент“ ЕООД
е отдало под наем на Г.Ч. строително оборудване, като част от същото - 25 стоманени подпори от общо 100, все още не било
върнато от наемателя-ответника, въпреки изрична писмена покана, ищецът претендира
от Г.Ч. и заплащане на договорна неустойка за невърнато оборудване, на
основание чл. 19, т. 5 от Договора, в размер на 120 % от стойността на същото,
а именно сумата от 720,00 лв.
За обезпечаване на
задължението по договора от Г.Ч. е бил издаден запис на заповед от 16.08.2018г.
в полза на СТРОЙРЕНТ ЕООД, за сумата от 6 900.00 лв. Въз основа на записа е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но последната е
връчена при хипотезата на чл. 47,ал.5 ГПК.
Предвид изложеното е
направено искане да се приеме за установено, че ответникът Г.Й.Ч. дължи на
„Стройрент“ ЕООД изпълнение на парично задължение в размер на 1 060,37 лв.
/хиляда и шестдесет лева и тридесет и седем ст./, представляващо дължимо
вземане по запис на заповед от 16.08.2018г., целият на стойност 6 900 лева, с
падеж на 17.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК - 29.05.2020г. до
окончателното изплащане на задължението. Заявена е претенция за разноски.
В с.з. не се явява
представител на ищеца, но е депозирано писмено становище, с което се исковата
претенция се поддържа.
Особеният представител на ответника е представил отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска.
В с.з. не се явява
представител на ответника.
Бургаският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното.
По делото е
представен Договор за наем на
строително оборудване № ДБ ********** от 28.06.2018 г., по силата на който ищецът се
задължава да предостави на ответника за временно и възмездно ползване
строително оборудване. При наемане на
конкретно оборудване страните подписват допълнително споразумение, което
е нераздела част от договора-чл.1 от Договора. За ползване на оборудването
наемателя заплаща наемна цена, посочена съответно в допълнителното споразумение
или в издадената фактура.
В чл. 19,т. 4 от
Договора е предвидено, че при забава в плащането на наемната цена по
договора, наемателят дължи неустойка в размер на 0.2 %
(нула цяло и две десети) процента върху стойността на дължимата неплатена сума
за всеки просрочен ден до окончателното плащане на задълженията, но размерът на неустойката не
може да нахвърля 150% от стойността на неплатената сума. В т.5 на същата
разпоредба страните са предвидили възможност, ако оборудването не бъде върнато
от наемодателя в 7-дневен срок от прекратяването на договора, наемодателят може
да поиска, по свой избор, вместо връщане на оборудването неустойка с
обезщетителен характер в размер на 120% от неговата стойност, посочена в
допълнителното споразумение.
На 28.06.2018г. е
подписано Допълнително споразумение към договора, в което е посочено, че на датата
на това споразумение „Стройрент“ е предало на наемателя за временно и възмездно
ползване при условията на Договора 100бр. стоманени подпори за период от 20 дни
на единична стойност 24лв.
На същата
дата-28.06.2018г., страните са подписали и приемо-предавателен протокол, с
който са удостоверили предаването на оборудването на наемателя.
За периода
месец 10.2019г. –месец 01.2020г. ищецът
е издал 4 броя фактури на обща стойност 258.30лв., като по делото не са
представени доказателства за заплащане на сумите от страна на ответника.
На 31.01.2020г.
ищцовото дружество е изпратило до ответника уведомление за прекратяване на
процесния договор за наем на строително оборудване, като в уведомлението е
посочен размерът на незаплатеното възнаграждение, невърнатото количество
оборудване и неговата стойност. Ищецът е посочил, че с това уведомление
едностранно прекратява договора поради неизпълнението му от страна на
ответника, като е предоставил срок за връщане на оборудването, след изтичането
на който ще начисли неустойка.
Видно от
представеното Удостоверение от „Спиди“ ЕООД уведомлението е върнато на подателя, тъй като адресатът му
е отказал да го получи.
По делото не са
представени доказателства за връщане на 25бр. стоманени подпори от ответника
На 29.05.2020г.
ищецът е предявил пред Районен съд Бургас заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 2510/2020г.
по описа на съда. В рамките на производството е издадена заповед за незабавно
изпълнение №1051 от 01.06.2020г., с която е разпоредено на длъжника да заплати
на ищеца сумата от 1 060. 37 лева, представляваща дължимо вземане по запис на
заповед от 16.08.2018 г., целият на стойност от 6 900 лева, с падеж на
17.08.2018 г., ведно със законна лихва за забава от 29.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 385 лева - за направените по
делото разноски за заплатена държавна
такса в размер на 25 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. с ДДС. В заповедта е посочено, че сумата от
1 060. 37 лева, представлява сбор от главница в размер на 258. 30 лева,
82. 07 лева – договорна неустойка за забава до 27.05.2020 г . и 720 лева –
договорна неустойка за невърнато оборудване, дължими по каузално
правоотношение, свързано с договор за наем на строително оборудване № ДБ
********** от 28.06.2018 г. –стоманена подпора 2м-3.6м., като записът на
заповед е издаден във връзка с този договор.
Заповедта и
Поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което е указано на заявителя да предяви иска си.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
са допустими и основателни като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 417,
т.10 ГПК заявителят може да
поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от
неговата цена, се основава на запис на заповед, менителница или приравнена на
тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато
ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител,
към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения, включително приложимите общи условия.
В случая с
заявлението ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417,т.10 ГПК, като се е позовал на издаден в негова полза запис на
заповед. Изрично в заявлението е посочил, че сумата от 1 060.37лв представлява
частично вземане от стойността на ценната книга, като е конкретизирал как е
формирана претенцията, а именно главница в размер на 258. 30 лева, 82. 07 лева
– договорна неустойка за забава до 27.05.2020 г . и 720 лева – договорна
неустойка за невърнато оборудване, дължими по каузално правоотношение, свързано
с договор за наем на строително оборудване № ДБ ********** от 28.06.2018 г.
–стоманена подпора 2м-3.6м. Изрично е пояснил, че записът на заповед е издаден като обезпечение
на сключения договор.
Предвид изложеното
съдът намира, че иска по чл. 422 ГПК е предявен за установяване на същото
вземане, за което е издадена и Заповед за незабавно изпълнение №1051 от
01.06.2020г. по ч.гр.д.№ 2510/2020г. по описа на БРС.
От представените и
неоспорените по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, по което ищецът се
явява изправна страна. Представени са доказателства, че договореното
строително оборудване е предоставено на
ответника. Представени са фактури, които наемодателят е издавал по този договор,
но не и доказателства за тяхното заплащане. Следователно сумата от 258. 30 лева-главница,
се явява дължима от ответника.
Ищецът е
представил доказателства за упражненото си право да прекрати договора, като
уведомлението е връчено при отказ на адресата да го получи. При виновно
прекратяване на договора и липса на доказателства за връщане на 25бр. стоманени
подпори дължима се явява и сумата от 82.07 лева – договорна неустойка за забава
за периода 05.11.2019г.- 27.05.2020г. и тази от 720 лева – договорна неустойка
за невърнато оборудване. Общият размер на задължението възлиза на сумата от
1060.37лв., за която сума е предявена и настоящата претенция.
При този изход от
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него
разноски в заповедното производство в размер на 385лв., както и тези в исковото
производство в размер на 710лв., от които 360лв. адвокатско възнаграждение,
50лв. държавна такса и 300лв. възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Й.Ч. с ЕГН ********** ***, че съществува вземането на „Стройрент“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. С, за сумата от 1060,37 лв. /хиляда и шестдесет лева и
тридесет и седем ст./, представляващо дължимо вземане по запис на заповед от
16.08.2018г., целият на стойност 6 900 лева, с падеж на 17.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.Й.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Стройрент“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С, сумата
от 385лева съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство, и сумата от 710лв. - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия:/п/ Мариела Иванова
Вярно с оригинала: З.М.