МОТИВИ по НЧХД № 721 по описа на Карловски районен съд за 2018 година
Наказателното производство е образувано по тъжба на С.Л.А., с която е повдигнал обвинение срещу подсъдимия С.Я.Я. за
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, за това, че на 07.10.2018 г. в с. К.му е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител
С.А. лично и чрез повереника си - адвокат Ш., поддържа повдигнатото обвинение. Иска
се осъждането на подсъдимия, както и уважаване в пълен размер на предявения
граждански иск. Претендират разноски.
Подсъдимият С.Я. участва лично в процеса и с упълномощения си защитник адв. И.Д..
Лично и чрез защитника си пледира да му бъде наложено наказание пробация, а не алтернативно предвиденото лишаване от
свобода.
В наказателното производство беше
предявен от частния тъжител А. и приет за съвместно разглеждане граждански иск против
подсъдимия в размер на 4000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от същия болка и страдание, в резултат на причинената му лека телесна
повреда – съставомерен резултат от престъплението по чл.130 ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 07.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като частният тъжител
бе конституиран и като граждански
ищец.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички доказателства,
събрани по делото: обясненията на подсъдимия Я., показанията на свидетелите В.Г.,
М.Я., Й.Г., А.А., И. Я., Б.Д., П.А., В.Г., дадени
устно и непосредствено пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното
следствие, прочетената и приета на основание чл. 282 от НПК съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ц., прочетените и приети на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства – фиш за спешна
медицинска помощ от 07.10.2018г., лист за преглед на пациент от 07.10.2018г., допълнителен лист към лист за
преглед на пациент в спешно отделение от 07.10.2018г., съдебно-медицинско удостоверение № 1177/2018г.,
резултат от образно- диагностично изследване
от 07.10.2018г., удостоверение за съпруга и родствени връзки, справка от
РС Изпълнение на наказанията Пловдив, Пробационна
служба звено Карлово, характеристични справки на частния тъжител и на
подсъдимия, материали по приложената преписка № 281р-12097/08.10.2018г. на РУ
на МВР К., справка за съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетини, намира за
установено следното:
Подсъдимият С.Я.Я., ЕГН **********
е роден на *** ***. *** Бил е осъждан по НОХД № 144/2008г. на КРС с
влязла в законна сила присъда на 01.11.2008г. за престъпление по чл. 195 ал. 1
т. 3 , т. 5 вр. чл. 18 ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК и по НОХД № 108/2008г. на КРС с влязла в законна сила присъда на
05.11.2008г. за престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. чл.
20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
63 ал. 1 т. 3 от НК. На основание чл. 25 ал. 1 вр.
чл. 23 ал. 1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание за
престъпленията по двете горепосочени дела, пробация,
като съвкупност от следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година и шест месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 320 часа годишно за една година. Това наказание е изтърпяно на
20.05.2010г. и подсъдимият е реабилитиран за осъжданията по право на основание
чл. 86 ал. 1 т. 4 от НК, считано от 21.05.2012г. Осъждан е по НОХД № 135/2018г.
по описа на КРС с влязла в законна сила присъда на 22.03.2018г. за извършено от
10.02.2018г. до 11.02.2018г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 5 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл.
66 ал. 1 от НК е отложено с тригодишен изпитателен срок. През същия е наложена пробационна мярка задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца.
Подсъдимият С.Я. и частният тъжител С.А. са братовчеди. Отношенията им
първоначално били добри, на през 2018г. се влошили, тъй като подсъдимият
заживял на съпружески начала със свидетелката А.А.,
която била преди това жена на брат на частния тъжител, на име Я.. Преди процесната дата С.А. и брат му Я. правили неуспешен опит да приберат в дома й А., при което между тях и
подсъдимия възникнал кратък словесен конфликт.
В дома на подсъдимия в с. К.С.Я. и А.А.
отглеждали четири от неговите деца и две от нейните, А. и А..
На 07.10.2018г. детето А. се оплакало на леля си, свидетелката М.Я., сестра
на баща му Я., която живеела в с. К., че братът на подсъдимия, свидетелят И. Я.,
го е ударил. Тъй като бащата на детето нямал в себе си телефон, Я. позвънила и
съобщила за инцидента на другия си брат, частния тъжител С.А.. Тъжителят и брат
му Я. с други три лица, пристигнали с автомобил още същата вечер в с. К.. Спрели в близост до дома на свидетеля И. Я.,
който в този момент бил на улицата пред дома си. Между свидетеля Я. и братът на
частния тъжител възникнал конфликт, при който братът на тъжителя Я. нанесъл
удар с юмрук на Я., който паднал на земята. Тъй като Я. все още бил над
падналия, частният тъжител с цел предотвратяване развитието на инцидента, се
спуснал към тях и започнал да дърпа брат си, за да го отдалечи от Я.. В този
момент откъм дома си, който бил на същата улица, се появил подсъдимият С.Я.,
който носел метална вила с дървен сап. Със сапа на вилата нанесъл удар по
главата на частния тъжител, челно-теменната област отдясно, при което А. паднал
по гръб на земята. След което замахнал с острата част
на вилата към гърдите и корема му. Близки на А., които в този момент били на
улицата, виждайки стореното от подсъдимия, се спуснали към него. Виждайки ги, С.Я.
побегнал. Минавайки покрай
дома си, хванал за ръка жена си А.А. и двамата
избягали.
Частният тъжител веднага бил транспортиран до Филиал за спешна медицинска
помощ К., където бил прегледан и му бил
съставен фиш за спешна медицинска помощ, както и бил насочен към неврохирургия,
П., където бил прегледан и били
извършени изследвания.
На 09.10.2018г. се снабдил с медицинско удостоверение с № 1177/2018г., след
извършен му от съдебен лекар преглед.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно- медицинска
експертиза се установява, че на 07.10.2018 г. на С.Л.А. са били причинени разкъсно-контузна
рана и травматичен оток в окосмената част на главата, травматичен оток по
дясната скула, охлузване на гръдния кош в дясната му половина и две охлузвания
на корема /по предната коремна стена в двете половини/. Разкъсно-контузната
рана на главата му е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК. Травматичният оток в окосмената част на главата,
травматичният оток по дясната скула, охлузването на гръдния кош в дясната му
половина и двете охлузвания на корема /по предната коремна стена в двете
половини/, са му причинили болка или страдание, без разстройство на здравето. Травматичните
увреждания възникват от действието на твърди, тъпи предмети. Възможно е
охлузванията в областта на гръдния кош и корема да са получени и от
повърхностно действие на остри предмети, каквито предмети по своята
характеристика могат да бъдат всеки един от острите зъби на вила. Травмите
отговарят по давността си от въпросния инцидент, станал на 07.10.2018г. Съдейки
по тяхното разположение, вид и брой, тези травми е възможно да бъдат получени по начина,
визиран в тъжбата на пострадалия. В резултат на причинените травматични
увреждания, пострадалият е изпитал обичайни за този вид увреждания болки, които
са били леки по характер. Техният интензитет е бил най-силен непосредствено
след причиняването на уврежданията и същите болки следва да са изчезнали
напълно с приключването на оздравителните процеси, което обичайно трае около
15-20 дни.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че всички констатирани увреждания
по единично и като цяло не могат да се получат с един удар, и то с дърво за
огрев по главата. Някои от тях била могли да се получат с дърво за огрев- в
областта на скулата, раната на главата, включително и охлузванията, всяко едно
поотделно, в зависимост от това как действа предмета спрямо повърхността на
тялото, като за тези увреди трябват минимум пет въздействия на предмет в
конкретната засегната област. В случай, че се касае за метална вила,
разположението на увредите по корема и гръдния кош е такова, че допуска да са
от едно въздействие, но може и повече, тъй като пострадалият и подсъдимият не
стоят статично. По отношение на увреждането в окосмената част на главата, би
могло да се получи, както от дърво за огрев, така и от сапа на вила, но не и с
острата част на вилата.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно и категорично от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от изготвената и
приета съдебно- медицинска експертиза. По несъмнен начин се доказва авторството
на деянието, механизмът на извършването му, времето, мястото и обстановката на
осъществяването му, предхождащото и последващото поведение на подсъдимия, както
и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказателната
отговорност.
Авторството на деянието и обстоятелствата, свързани с неговото извършване
безспорно се доказва от показанията на свидетелите В.Г., М.Я. и Й.Г., които
съдът кредитира. Съдът кредитира и приема за достоверни и вярно описващи фактическата обстановка показанията
на горните свидетелите, защото същите са
съответни помежду си по отношение на съществените им елементи и главния факт на
доказване и си кореспондират. Съдът счита същите за достоверни и защото
съответстват и на приложените по делото писмени доказателства. Потвърждават се
от обективните находки, предвид обстоятелството, че на тъжителя са били
причинени телесни увреждания, наложили още същия ден незабавно посещение на
Филиал за спешна медицинска помощ в гр. Карлово, както и на Спешно отделение в болнично
заведение в гр. Пловдив. Уврежданията са констатирани и отразени в издадените
фиш за спешна медицинска помощ от ФСМП К., както и в медицинската документация от УМБАЛ „С. Г.“, гр. П.. Отразени са и в медицинското удостоверение
с № 1177/2018г., издадено от съдебен лекар и след извършен му от него преглед.
Възоснова тях е изготвено и приетото по делото заключение на вещото лице д-р Ц.,
съгласно което установените увреждания отговарят да са получени по начина,
описан в тъжбата. Макар и тримата свидетели да са в близки отношения с частния
тъжител, свидетелката Я.ва му е сестра, свидетелят Й.Г.
му е племенник, а свидетелят В.Г., съпруг на сестра му и поради тази причина да
не са лишени от заинтересованост от изхода на делото, съдът счита че това
обстоятелство не се е отразило на обективността им при излагане на показанията.
По отношение главния факт на доказване между показанията им не са налице
противоречия или непълноти. Съответстват и на механизма на причиняване на
уврежданията, възприет в съдебно-медицинското заключение на вещото лице Ц. и
съдът ги кредитира.
Показанията на свидетеля Д., който не е очевидец на инцидента, отразяват непосредствените
му впечатления от състоянието на тъжителя няколко дни след побоя, следи от
наранявания по главата и гърдите, както и заявеното от него и от други очевидци
за причината за възникването на инцидента и протичането му. Твърди, че в хода
на проверката подсъдимият и брат му И. са посочили, че лицето, причинило
уврежданията на тъжителя, не е С.Я., а брат му И..
От показанията на свидетелите П.А. и В.Г.,***, посетили ФСМП Карлово на процесната дата по сигнал за постъпило лице, тъжителя,
пострадало от побой, става ясно, че нямат ясен спомен относно констатираното на
място и съдържанието на проведените разговори.
Подсъдимия С.Я. се признава за виновен. Дава обяснения, в които заема
защитна позиция, като първоначално твърди, че причината за посещението на
частния тъжител и придружаващите го лица, бил той и желанието да му нанесат
побой поради съжителството с А.А., отказа на брат му
да посочи къде е и поради това нанасяне на побой от лицето Я. на брат му, както
и че частният тъжител с бухалка в ръка се насочил към него, при което той със
случайно открито на улицата дърво за огрев, го изпреварил, като му нанесъл само
един удар с него по главата и избягал. В последствие в допълнителен разпит
заявява, че нанесеният удар бил със сапа на метална вила, която взел от дома си,
като причината да не заяви това по-рано бил страха му от факта, че деянието е
извършено в срока на условна присъда.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която отрича да
е нанасял повече от един удар на частния тъжител. В тази им част обясненията му
са проявление на неговата защитна позиция и се опровергават от кредитираните показания
на горепосочените свидетели и съответстващия им обективно установен факт на
причинените увреждания на частния тъжител, както и механизма на причиняването
им, с повече от един удар, тъй като са в различни анатомични области. Не ги
кредитира и в частта им относно причината за пристигането на тъжителя в с. К.,
отречена от една страна от показанията на кредитираните свидетели, а от друга
нелогична, предвид, че частният тъжител и брат му, поради родствената им връзка
с Я. са наясно къде е дома му и са могли да го потърсят там, а не да разговарят
първо с брат му, за да ги упъти. Не са установява и С.А. да се е насочвал съм
подсъдимия с дървена бухалка. Подобно обстоятелство посочват само подсъдимият и
А.. Следва да се отбележи обаче, че за такъв факт не са съобщили в по-ранен
етап, на свидетеля Д., а са посочили че извършител на деянието е свидетелят И. Я.,
потвърдено от последния, който посочва пред съда, че А.А.
дори не е била в близост, а до дома си. В
посока обясненията на подсъдимия са показанията на свидетелите А.А., с която е във фактическо съжителство и свидетеля И. Я.
– негов брат. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели в частта им, в
която се домогват да установят, че на процесната
дата частният тъжител се е насочил да
удря подсъдимия с дървена бухалка, а последният го изпреварил с дърво за огрев,
последното дори и невъзприето пряко от свидетеля Я.. Същите се опровергават от
кредитираните от съда гласни доказателства, а и както се каза, свидетелите не
са еднопосочни в излагането на версиите си от момента на полицейската проверка
до съдебно заседание, при което е явен опита им да омаловажат поведението на
подсъдимия.
Настъпилият съставомерен резултат се установява
от изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза, която съдът кредитира
като обоснована, изготвена с необходимите професионални знания и опит.
Съдът ползва и писмените доказателства по делото.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимият С.Я.Я. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК, като
на 07.10.2018 г. в с. К., обл. Пловдив е
причинил на С.Л.А. с ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана и травматичен оток в окосмената част
на главата, травматичен оток по дясната скула, охлузване на гръдния кош в
дясната му половина и две охлузвания на корема /по предната коремна стена в
двете половини/, причинили му разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез нанасянето на удар с
дървената част на метална вила в областта на главата и с острието й в областта
на гърдите и корема на тъжителя А., както съдът е приел в изложената от него
фактическа обстановка. Пряка и непосредствена последица от ударите са
причинените телесни увреждания- разкъсно-контузна
рана и травматичен оток в окосмената част на главата, травматичен оток по
дясната скула, охлузване на гръдния кош в дясната му половина и две охлузвания
на корема /по предната коремна стена в двете половини/. Разкъсно-контузната
рана на главата му е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, което се квалифицира като лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130 ал. 1 от НК. По отношение
на другите наранявания – травматичен оток в окосмената част на главата,
травматичен оток по дясната скула, охлузване на гръдния кош в дясната му
половина и две охлузвания на корема /по предната коремна стена в двете половини,
са му причинени от подсъдимия болка или страдание, без разстройство на здравето,
които представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Налице е причинно- следствена връзка между поведението на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат, а именно установените травматични увреждания.
Прието в съдебната практика и доктрината е, че когато действията на дееца
покриват едновременно признаците на фактическите състави на престъплението лека
телесна повреда, а именно с разстройство и съответно без разстройство на
здравето, тоест по смисъла на ал. 1, респ. на ал. 2 на чл. 130 от НК, какъвто е
настоящият казус, то деецът отговаря за причиняването на по-тежкия престъпен
резултат – в случая по чл.130 ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вина пряк умисъл.
Същият е съзнавал, че нанася удари върху главата и тялото на тъжителя и е
предвиждал, че от тях ще настъпи увреждане, като е целял този резултат.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.183 ал. 1 от НК е лишаване
от свобода до две години или пробация. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
признанието на вината, добросъвестното процесуално поведение, проявената
критичност, семейната ангажираност, подсъдимият, макар и без брак, полага грижи
за семейство и четири малолетни деца. Съобрази вида и характера на конкретно
причинената телесна повреда, които са и определящи за обществената опасност на
деянието. Последната не засяга в значителна степен здравето на пострадалия. От
друга страна подсъдимият е осъждан. Има и предходни осъждания, по които е
реабилитиран, които съдът отчита като лоша характеристична данна,
но съобрази и че от извършване на деянията по същите е изминал значителен
период от време, а и Я. ги е извършил като непълнолетен. Превесът на
смекчаващите отговорността обстоятелства, мотивира съда да наложи наказание пробация, а не алтернативното лишаване от свобода. Определи
я в следния срок, а именно: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за
срок от две години, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и 3.
Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност от по 150 часа годишно
за срок от две поредни години, имайки предвид и че се касае за повече от едно
причинено увреждане.
Според съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и най –добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Предявения от пострадалия С.А. граждански иск за причинените му от престъплението неимуществени вреди в
размер на 4000 лв. намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия
престъпление, пострадалият А. е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдание, които са непосредствена последица от деянието. С оглед на изложеното
съдът счете, че предявения граждански иск е основателен, но завишен по размер. Досежно неговия размер, според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, същият следва да се определи по справедливост. В резултат на извършеното
от подсъдимия посегателство на пострадалия са причинени няколко травматични
увреждания. В тази връзка подлежат на обезщетяване всички причинени
неимуществени вреди, поради което и като съобрази обема на травматичните
увреждания и претърпени болки и страдания и периода на оздравяването, който не
е дълъг – около 15-20 дни от травмата, според вещото лице, съдът прие, че справедливият размер на
обезщетението следва да бъде определен на 1500
лева, като над този размер се явява завишен, поради което за разликата
над 1500 лева до пълния предявен размер от 4000 лева искът се отхвърли като
неоснователен и недоказан. По тези съображения, съдът осъди подсъдимия да
заплати на гражданския ищец А. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението. Сумата присъди ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на деянието 07.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Причините за извършване на престъплението са ниската правна култура на
подсъдимия, незачитане на личността и в частност телесната й неприкосновеност,
неспазването на установения в държавата правов ред.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия Съдът възложи направените по делото от частния тъжител и граждански
ищец разноски в размер на 272 лева и сумата от 450 лева за платено адвокатско
възнаграждение, предвид приложеното по делото адвокатско пълномощно. На същото
основание съдът осъди подсъдимия да заплати по бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на КРС, сумата от 60 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, която е 4 % върху
уважения размер на иска, но не по-малко от 50 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ