РЕШЕНИЕ
№
260184 / 22.2.2021г.
гр.
П., 22.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО К.
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 652
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Е.И.М. срещу „Джиелка 2014“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 10270,00 лева, представляващи незаплатено трудово
възнаграждение в периода м. януари 2017 г. до 09.09.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че на 10.10.2014
г. е сключил с ответника трудов договор на длъжност „***“, който бил прекратен
на 10.09.2019 г. Представя помесечно исковата си претенция, пояснявайки, че в
периода м. януари 2017 г. до м. декември 2017 г. уговореното възнаграждение е
250,00 лева месечно, в периода . януари 2018 г. до м. декември 2018 г. уговореното
възнаграждение е 300,00 лева месечно, а в периода м. януари 2019 г. до м. август
2019 г. уговореното възнаграждение е в размер на 450,00 лева месечно, като за
периода от 01.09.2019 г. до 09.09.2019 г. му се дължат 70,00 лева. Твърди се
също, че така посочените трудови възнаграждения са били платими между 20-о и
30-то число на месеца, следващ прослуженото време, поради което му се дължи и
законна лихва в общ размер на 1000,00 лева, начислен върху всяко едно
незаплатено трудово възнаграждение, считано от забавата на ищеца до датата на
депозиране на исковата молба.
С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника сумите в размер на 10270,00 лева,
представляващи незаплатено трудово възнаграждение в периода м. януари 2017 г.
до 09.09.2019 г. и 1000,00 лева лихва за забава.
Ответникът не е депозирал отговор в срок.
В съдебно заседание страните се
представляват като ищецът поддържа така предявените искове. С молба от 25.01.2021
г. е изменил предявените искове, като е иска за незаплатено трудово
възнаграждение в периода м. януари 2017 г. до 09.09.2019 г. е увеличен на 12249,03
лева, а този за лихва за забава на 1613,17 лева.
Ответникът оспорва предявените искове с
твърдението, че процесното трудово възнаграждение е платено.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не с е спори, а същите
обстоятелства се установяват и от приложените писмени доказателства, че между
страните е било налице валидно трудово правоотношение по договор от 10.10.2014
г. е сключен между ответника в качеството му на работодател и ищеца – работник,
който е прекратен и трудов договор на длъжност „***, ***“, който бил прекратен
на 10.09.2019 г. със Заповед № 9/10.09.2019 г. Съгласно представения по делото
трудов договор ищецът е назначен на осемчасов работен ден с трудово
възнаграждение в размер на 385,00 лева месечно и добавка за прослужено време в
размер на 17,4%.
По делото е изслушана и приета първоначална
ССЕ. В нея вещото лице, след като се е запознало с материалите по делото,
счетоводството на ответника и трудовото досие на ищеца, съхранявано при
ответника е изчислило, че дължимото се на ищеца възнаграждение в исковия период
е в размер на 660,89 лева за периода от 01.08.2019 г. до 09.09.2019 г., а
лихвата за забава е в размер на 21,50 лева в периода от изпадане на ответника в
забава до датата на депозиране на исковата молба – 02.02.2020 г. В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че достига до този извод, тъй като върху изследваните
ведомости е положен подпис от ищеца, без да и е представена такава за периода 01.08.2019
г. до 09.09.2019 г.
В тази връзка и по повод оспорване от
страна на ищеца автентичността на подписите положени във ведомостите е
допусната и приета СГрЕ. В нея вещото лице след запознаване с материалите по
делото, изследвайки подписа на ищеца положен под договора за правна защита,
снети свободни образци пред него, тези в оригиналите на ведомостите в периода
от м. януари 2017 до м. юли 2019 г. и този, снет от АИС „БДС“ категорично
достига до извод, че подписите в периода от м. януари 2017 до м. юни 2017 г. са
положени (изпълнени) от ищеца, а останалите в периода от м. юли 2017 до м. юли
2019 г. не са положени (изпълнени) от ищеца – Е.М..
В съдебно заседание, проведено на
01.10.2020 г. законният представител на ответника – Ц.Б.В.е заявила лично, че
подписите на ищеца във ведомостите в периода от м. юли 2017 до м. юли 2019 г. са
положени лично от Е.М. в нейно присъствие, с което твърдение оспорва
заключението на вещото лице по СГрЕ, твърдейки също, че разликата в подписите
се дължи на обстоятелство, че има разлики в подписа на ищеца при полагането им
със и без очила, за което е лично уведомена от ищеца.
По повод на конкретното оспорване е
допусната допълнителна, тройна СГрЕ с добавена нова задача на изследване. Тази
експертиза е защитена и приета в проведеното на 03.12.2020 г. открито съдебно
заседание. В нея вещите лица след анализ на вече посочените документи и образци
от подписа на ищеца, включително снети такива със и без очила пред тях достигат
до извод, че между подпис положен с очила и такъв без очила наблюдават незначителни
различия при поставянето им спрямо редовата линия, размера им (без очила са
малко по разтегнати), като не са установени различия в останалите общи и частни
признаци. Вещите лица достигат до извода, че подписите в периода от м. януари
2017 до м. юни 2017 г. са положени (изпълнени) от ищеца, а останалите в периода
от м. юли 2017 до м. юли 2019 г. не са положени (изпълнени) от ищеца – Е. него,
аргументирайки се подробно, вкл. в проведеното съдебно заседание, посочвайки,
че в периода от м. юли 2017 до м. юли 2019 г. е констатирано различие в общия
признак – обработеност и в по характерните частни признаци – форма на движение
при изписване на буква Е, направление, разместване по вертикал, разтегнатост и
други.
Съдът кредитира изцяло тази експертиза,
като дадена от вещи лица, притежаващи необходимите знания и опит,
безпристрастно и технически аргументирано, което не буди ни най-малко съмнение
у съда относно обстоятелството, че заключението кореспондира пряко с
обективната действителност.
По повод изводите на вещите лица по
тройната СГрЕ и доказателственото искане на ищеца е допусната и приета
допълнителна ССЕ, която съдът също кредитира изцяло, като дадена безпристрастно
и от лице, притежаващо специални знания. В нея вещото лице като е съобразило тройната
СГрЕ и отново запознавайки се с материалите по делото и представените ведомости
е изчислило, че дължимото се на ищеца трудово възнаграждение в исковия период –
м. януари 2017 г. до 09.09.2019 г. е в общ размер на 14738,26 лева
нетно и 18782,72 лева брутно, от които 2489,23 лева нетно
и 3132,83 лева брутно в периода от м. януари 2017 г. до м.
юни 2017 г. и 12249,03 лева нетно (неплатено) и 15649,89 лева
брутно в периода от – м. юли 2017 г. до 09.09.2019 г. Вещото лице е изчислило
също, че размерът на законната лихва в периода от 30.08.2017 г. до 02.02.2020
г. е 1613,17 лева, изчислен върху всяко незаплатено нетно трудово
в периода от – м. юли 2017 г. до 09.09.2019 г.
С молба от 25.01.2021 г. ищецът е
изменил предявените искове като за незаплатено трудово възнаграждение е
претендирал 12249,03 лева, а за законна лихва 1613,17 лева, без да изменя
исковия период.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове - главен с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и
акцесорен с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По своето правно естество трудовият
договор е синалагматичен, трудовото възнаграждение се дължи при наличие на
трудово правоотношение, изпълнение от страна на работника на своето задължение
да предостави на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила.
Основно задължение на работодателя като страна по трудовото правоотношение е да
заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
престирането на трудова сила. Следователно, служителят/работника трябва да
установи в процеса на доказване, че е предоставил реално трудовата си сила през
процесния период при работодателя, а фактът, че уговореното брутно трудово
възнаграждение е заплатено – от работодателя.
Както бе посочено, по делото не е
спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение в периода от
10.10.2014 г. до 10.09.2019 г., в който период ищецът е полагал труд като „***,
***“, следователно в полза на ищеца е възникнало правото да получи парични суми
– трудови възнаграждения за полагания от него труд.
Основният и единствен спор
между страните е заплатено ли е трудовото възнаграждение в исковия период – м.
януари 2017 г. до 09.09.2019 г. и какъв е неговия размер доколкото законният
представител на ответника е поддържал, че сумите са изплатени и положеният под
ведомостите подпис е на ответника, което представлява доказателство за
плащането – арг. чл. 270, ал. 3 КТ и чл. 77 , ал. 1 ЗЗД.
В тази връзка, от изслушаните
и приети единична и тройна СГр.Е се установи, че за по – голяма част от исковия
период, подписът под ведомостите не е полаган от ищеца, поради което не
представляват разписка по см. на чл. 77, ал. 1 ЗЗД и не доказват извършване на
плащане и предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е доказан в
своето основание.
По отношение на размера,
увеличен на 12249,03 лева в преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 ГПК съдът
приема същият за доказан в цялост. Това е така, защото макар и да се установи,
че в периода от м. януари 2017 г. до м. юни 2017 г. да е изплащано трудово
възнаграждение, тъй като подписа във ведомостите е положен от ищеца (СГрЕ), то
до края на исковия такъв неизплатено е останало нетно трудово възнаграждение
именно в размер на 12249,03 лева съгласно допълнителната ССЕ, което следва да
бъде присъдено за периода от м. юли 2017 г. до 09.09.2019 г.. Само за пълнота
следва да се посочи, че предмет на правното задължение на работодателя да
предостави насрещна престация за предоставената му на разположение работна сила
от работника или служителя представлява уговореното брутно трудово възнаграждение,
което съгласно ССЕ е в размер на 15649,89 лева, като заплащането на дължимия
данък, осигурителните вноски и дължимите здравноосигурителни вноски са в
изпълнение на задължения, които стоят извън от трудовото правоотношение.
Законно дължимите данъци и осигурителни вноски се удържат от трудовото
възнаграждение при изплащането на сумата, а не при присъждането й от съда, като
задължено лице по тях е работникът или служителят, а самото касово изпълнение
се извършва чрез работодателя. Единствено при присъждане на сумата съдът следва
да посочи дали присъжда брутно или нетно възнаграждение - Решение № 247 от
25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3200/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 166 от
25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При основателност на главната претенция,
такава е и акцесорната. По силата на диспозитивната норма на чл. 270, ал. 2 КТ
трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец на два пъти, работодателят
изпада в забава в първия ден след изтичане на месеца, за който се дължи
заплащането на трудовото възнаграждение. В конкретния случай, страните изрично
са уговорили, че трудовото възнаграждение е дължимо между 20-о и 30-о число на
следващия месеца, поради което по отношение на възнаграждението за м. юли 2017
г. ищецът е изпаднал в забава на 30.08.2017 г. Този иск също следва да бъде
уважен в пълен размер от 1613,17 лева съгласно приетата по делото ССЕ.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски в размер
на 300,00 лева за процесуално представителство.
Ответната страна е претендирала
разноски, но при този изход от спора такива не ѝ се дължат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноските за държавна такса – 554,49 лева, 180,00 лева по
двете ССЕ и 150,00 лева за първоначалната СГрЕ, които страната следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Районен съд П..
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 128, т. 2 КТ „Джиелка 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. П., ул. „Стомана“,
бл. 3, вх. Б, ап. 1 да
заплати на Е.И.М., ЕГН **********,*** сума в размер на 12249,03 лева нетно трудово възнаграждение, дължимо се в периода от м.
юли 2017 г. до 09.09.2019 г. по трудов договор от 10.10.2014 г. и прекратен на
10.09.2019 за длъжност „***, ***“, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.02.2020 г. до окончателното плащане, както и
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1613,17
лева - законната лихва в периода от 30.08.2017 г. до
02.02.2020 г. начислена за всяко незаплатено нетно трудово в периода от – м.
юли 2017 г. до 09.09.2019 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Джиелка
2014“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Е.И.М. сума в размер на 300,00
лева разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК „Джиелка 2014“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Районен съд П. сума в размер на
884,49 лева разноски за дължимата се в производството държавна такса и
депозит за вещи лица, изплатени от бюджета на съда.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________