№ 537
гр. Варна, 03.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110109672 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ищцата М. АНК. ПР. ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Варна, ул."*****" № 44, ет.4, офис6. чрез адв. П.Й. Н.
срещу ответника „К." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****,
бул. „*****" № 100, бизнес сграда „*****", ет.5, офис 8, представлявано от *****, иск с
правно основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД, ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ОТВЕТНИКЪТ ДА
ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА, сумата от 1700,20лв., представляваща сбор от направени
вноски за неустойка, за периода 16.02.2020г. до 16.11.2020г. за непредставено обезпечение
по кредита, предвидено в чл.25 от Договор за потребителски кредит номер ***** от
16.01.2020г., платени без основание, предвид че клаузата за неустойка, противоречи на
добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до
заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява
нищожна - пр.осн. чл.26,ал.1, т.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 30.06.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право, се свеждат до
следното, според изнесеното в исковата молба: На 16.01.2020г., между М. АНК. ПР. ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Варна, ул."*****" № 44, ет.4, офис6 и ответното
дружество „К." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, бул.
„*****" № 100, бизнес сграда „*****", ет.5, офис 8, представлявано от *****, се сключва
Индивидуален договор за потребителски кредит номер *****. Съгласно Договор за
потребителски кредит номер ***** от 16.01.2020г., К.рът „К." ООД предоставя в заем
сумата в размер на 3000.00лв./три хиляди лева/, която М. АНК. ПР. следва да върне на 23
1
месечни вноски до 16.12.2021г., при лихвен процент /ГЛП/ 40,10 % и годишен процент на
разходите /ГПР/ 48,36 %. В Договор за потребителски кредит номер ***** от 16.01.2020г. е
посочено, че общата сума, която следва да заплати М.П. е 8 257.00 лв./осем хиляди двеста
петдесет и седем лева/. В чл.25 от Договора е предвидено, че страните се споразумяват, че в
деня на сключване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му,
К.получателят /в настоящия случай М.П./ следва да предостави на К.ра следното
обезпечение: две физически лица - солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 2
000.00лв./две хиляди лева/; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем в „К." ООД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има такива да е със статут редовен. Посочено е, че солидарните длъжници
подписват Договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от настоящия Договор,
като той следва да бъде подписан на хартиен носител в офис на К.ра или в офис на партньор
на К.ра. В чл.25, ал.2 от Договора е посочено, че в деня на сключване на договора,
К.получателя не представи предвиденото обезпечение, той дължи неустойка в размер,
посочен в т.4 от Условията и Параметрите на договора, която в настоящия случай е в размер
на 3 910,36лв./три хиляди деветстотин и десет лева и 36 ст./ и която се дължи на равни
вноски, ведно с останалите компоненти на задължението и е включена в погасителния план.
В приложение № 1 към Договор за потребителски кредит номер ***** от 16.01.2020г., е
посочен погасителния план, като размерът на всяка вноска е 359.00лв. /триста петдесет и
девет лева/, падежа на първата вноска под номер № 1 е 16.02.2020г., а на последната под
номер № 23 е 16.12.2021г., като към всяка вноска освен главница и лихва е включена и
неустойка за непредставяне на обезпечение, предвидено в чл.25 от Договора.
Съгласно погасителния план, размера и падежа на всяка вноска е както следва:
1.16.02.2020 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 88,73 лв. главница, 100,25 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
2.16.03.2020 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 91,70 лв. главница, 97,28 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
3.16.04.2020 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 94,76 лв., главница, 94,22 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
4.16.05.2020 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 97,93 лв. главница, 91,05 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
5.16.06.2020 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 101,20 лв. главница, 87,78 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
6.16.07.2020 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 104,58 лв. главница, 84,40 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
7.16.08.2020 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 108,07 лв. главница, 80,91 лв. лихва и
2
170,02 лв. неустойка;
8.16.09.2020 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 111,69 лв. главница, 77,29 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
9.16.10.2020 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 115,42 лв. главница, 73,56 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
10.16.11.2020 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 119,28 лв. главница, 69,70 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
11. 16.12.2020 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 123,26 лв. главница, 65,72 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
12.16.01.2021 г. - вноска в размер на 359лв., от които 127,38 лв. главница, 61,60 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
13.16.02.2021 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 131,64 лв. главница, 57,34 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
14.16.03.2021 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 136,04 лв. главница, 52,94 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
15.16.04.2021 г. - вноска в размер на 359лв., от които 140,58 лв. главница, 48,40 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
16.16.05.2021 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 145,28 лв. главница, 43,70 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
17.16.06.2021 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 150,13 лв. главница, 38,85 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
18.16.07.2021 г. - вноска в размер на 359лв., от които 155,15 лв. главница, 33,83 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
19.16.08.2021 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 160,34 лв. главница, 28,64 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
20.16.09.2021 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 165,69 лв. главница, 23,29 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
21.16.10.2021 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 171,23 лв. главница, 17,75 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
22.16.11.2021 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 176,95 лв. главница, 12,03 лв. лихва и
170,02 лв. неустойка;
23.16.12.2021 г. - вноска в размер на 359 лв., от които 182,97 лв. главница, 6,11 лв. лихва и
169,92 лв. неустойка;
Сочи се, че така, съгласно посочения погасителен план, общата сума, която М.П. следва да
върне е в размер на 8 257.00лв./осем хиляди двеста петдесет и седем лева/, от които 3
000.00лв. /три хиляди лева/ главница, лихва 1 346,64лв./хиляда триста четиридесет и шест
3
лева и 64 ст./ и 3 910,36лв./три хиляди деветстотин и десет лева и 36 ст./ , неустойка за
непредставяне на обезпечение по чл. 25 от Договора.
Счита се от ищцата, че доколкото Договор за потребителски кредит номер ***** от
16.01.2020г., е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото
съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е
посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които
накърняват добрите нрави. Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка,
нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на
ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Настоява се, че уговорената неустойка, от
страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, доколкото
води до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, и неравноправно
третиране на икономически слабите участници в оборота, като се използва незнанието на
едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. Твърди се налицието на
такова несъответствие, доколкото на М. АНК. ПР. е вменено задължение да обезпечи заема
си чрез предоставяне на двама солидарни длъжника, като в случай на неизпълнение на
задължението си дължи неустойка в размер на 3 910,36лв./три хиляди деветстотин и десет
лева и 36 ст./, която й е начислена на равни части към месечните вноски.
Счита се, че по отношение на сключения между М. АНК. ПР. и „К." ООД, Договор за
потребителски кредит номер ***** от 16.01.2020г., следва да се прилагат правилата на
Закон за потребителския кредит .
В Глава четвърта на ЗПК, е уредено задължение на К.ра преди сключването на договора за
кредит, да извърши оценка на К.способността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Счита се, че
клаузата, съдържаща се в чл.25 от Договора, се намира в пряко противоречие с
преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.
Съгласно чл.16 от ЗПК, оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване
отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва
договора за кредит. Чрез цитираната клауза, съдържаща се в чл.25 от Договора, на длъжника
се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е
отпуснат. Т.е. в настоящият случай, е налице формално уговорена неустойка за
неизпълнение за задължение, като се счита, че фактически се дължи не неустойка, а
договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на К.ра. Според изнесеното,
неустойката по своята правна същност е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези
вреди, без да е необходимо К.рът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката
обезщетителна функция.Поради това, ищцовата страна, счита, че предвидената с настоящия
договор неустойка, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че няма ясен
критерии, по който е определена посочената неустойка, като в договора няма посочен метод
за нейното изчисляване. На следващо място същата е обвързана с уговорката за
4
предоставяне на две физически лица - солидарни длъжници, които да отговарят на редица
условия. Счита се, че избягването заплащане на неустойка, предвидена в чл.25 от договора,
не дава възможност на К.получателя да избегне плащането й, тъй като той реално не може
да изпълни условията, поради което вземането за неустойка ще възникне в сферата на К.ра
във всички случаи. Дори в погасителния план, К.рът е заложил и месечните суми , които
следва да се дължат както по кредита, така и за неустойката при непредставяне на
обезпечението - към всяка от месечните вноски е включена освен главница и лихва и
неустойка в размер на 170,02лв. Счита се, че неустойката е уговорена и при неравноправни
условия. В случая, тя не е уговорена като обезщетение за неизпълнение на договорните
задължения, а е послужила за неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и
увеличаване на заемната тежест на длъжника. Счита се, че клаузата за предоставяне на
обезпечение след сключване на договора, цели да заобиколи нормата на чл.16 от ЗПК,
поради което по силата на чл. 21, ал.1 от ЗПК, същата се явява нищожна. На това основание
нищожна се явява и дължимата неустойка за неизпълнение на договорното задължение за
представяне на обезпечение. Ищецът при изнесеното настоява, че неустойката е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. По настоящия договор естеството на уговореното
задължение по чл.25 е непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова,
целящо да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да
се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на
главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по
чл.25, не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Или
предвидената неустойка в размер на 3 910,36лв./при главница 3 000.00лв./ излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в
средство обогатяването на К.ра, още повече че тя трудно би се избегнала. Според ищецът,
целта на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, като чрез нея
К.рът цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се
следва. В случая предвидената „неустойка", всъщност представлява вземане на К.рът, което
се плаща заедно с вноските за главница и лихва, и което представлява допълнителна печалба
за него, освен лихвата, поради което тя противоречи на добрите нрави, тъй като цели
неоснователно да обогати К.ра.
С горното се обосновава недължимото заплащане на неустойка за непредставяне на
обезпечение в размер на 3 910,36лв./три хиляди деветстотин и десет лева и 36 ст./, тъй като
клаузата противоречи на добрите нрави, в разрез е с принципа на добросъвестността при
договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради
което същата се явява нищожна - пр.осн. чл.26,ал.1, т.1 от ЗЗД.
Според изнесеното в исковата молба, към датата на подаване на настоящата искова молба,
М. АНК. ПР. е изплатила част от задължението си по Договор за потребителски кредит
номер ***** от 16.01.2020г., като е заплатила сума в общ размер на 3 590.00лв., от които 1
033,36лв. главница, 856,44лв. лихва и 1 700,20лв. неустойка.
Предвид горното, се настоява ответното дружество да възстанови сума в размер на 1
5
700,20лв./хиляда и седемстотин лева и 20 ст./, представляваща неустойка за непредоставяне
на обезпечение, заплатена съразмерно и добавено в погасителни вноски и заплатено към
погасителни вноски от №1 до №10, като заплатена без основание.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, бул. „*****" № 100, Бизнес сграда „*****", ет. 5, Офис 8,
представлявано от управителя *****, чрез: адвокат П.Р. - САК, със съдебен адрес: гр. *****,
ул.„*****" No 9, Партер, Офис 1, тел: *****, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявеният иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Настоява се с отговора, че
след като клаузата, предвиждаща заплащането на неустойката по чл. 25 от договора, също
е индивидуално договорена и след като ищцата, в предоставения й срок не е възразила срещу
тази клауза, то не може да се счита за неравноправна. Настоява се, че дори да се приеме
клаузата на чл.25 от процесния договор за нищожна, то процесната сума следва да бъде
приспадната от дължимата главница и лихва, а не да бъде връщана като недължимо платена.
Счита се, че ищецът няма правен интерес от подаване на настоящия иск: Сочи се, че „К."
ООД и М. АНК. ПР. ЕГН **********, са сключили Индивидуален договор за кредит No
***** на 16.01.2020г. Навежда се довод, че същият е индивидуален, а не е сключен при
общи условия и потребителят е могъл да прави промени по някоя или по всички клаузи.
Сочи се, че с подписването на договора на основание т. 3.1.1. от същия се счита, че страните
лично са договорили всяка една клауза по договора и че същият не съдържа неравноправни
клаузи. Твърди се, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойката по чл. 25 от
договора, също е индивидуално договорена. След като договорът е изготвен, се сочи, че е
изпратен на електронен адрес на ищцата за изразяване на становище и несъгласие с
предложеното от ответника, като му е предоставен тридневен срок за това. Оспорва се
твърдението, че ищцата е икономически по-слаба страна в правоотношението и поради тази
причина е задължена да предостави обезпечение, респ. й е начислена сума за неустойка.
Предвид възможността за правене на промени в договора от страна на К.получателя
ответникът счита, че страните са в еднаква позиция, като ищцата не се е възползвала с това
й право, като по този начин е приела обезпечението, респ. неустойката, за разумни и
дължими от нея. С оглед изложеното ответната страна настоява за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд - Варна е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1-во от
ЗЗД. По възражението на ответната страна за недопустимост на предявения иск съдът се е
произнесъл, като е прието, че с депозираната искова молба ищцата е предявила осъдителния
иск за връщане на платената неустойка по договора за кредит, при изложени съображения за
нищожност и неравноправност на клаузата, въз основа на която е начислена същата.
Процесната сума е заплатена от К.получателя, и се претендира връщането й като платена без
основание. В този смисъл настоящият съдебен състав възражението на ответника за
6
недопустимост на исковата претенция за неоснователно.
В тежест на ИЩЕЦА е да установи наведените от него положителни правопораждащи
твърдения, на които основава исканията си, а именно: че е бил във валидна облигационна
връзка с ответника за исковия период , че е заплатил процесната сума на ответника, т.е.
наличието на имущественото разместване между него и ответника, тоест фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; - размера на
претенцията.
В тежест на ОТВЕТНИКА по делото е да установи всички положителни възражения
срещу предявените искове, в т.ч., че е налице годно правно основание, оправдаващо
настъпилото разместване на имуществени блага. Ответникът следва да установи, че е
получил процесната сума на валидно правно основание. При наведени твърдения за
заплатена сума без основание, това твърдение по своята същност съставлява довод за
наличието на отрицателен факт, а доколкото отрицателните факти не се доказват, то
тежестта да докаже наличието на валидно правно основание е на ответника в процесния
случай. Т.е., в тежест на ответника е да установи наличието на валидно уговорена клауза
на договора, предвиждаща задължение за К.получателя да предостави обезпечение на К.ра,
отговарящо на конкретни изисквания и уговорка, че при неизпълнение на това задължение
К.получателят дължи еднократна неустойка. Ответникът следва да докаже и че е изпълнил
задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите
относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията
по кредитите и индивидуалното договаряне на условията по договора.
Не е спорно между страните, а и се установява се от представения по делото Индивидуален
договор за потребителски кредит № ***** от 16.01.2020г., представляващ потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което К.получателят е получил от К.ра сумата от 3 910,36лв.,
със задължение да я върне при условията на договора. Според посочените дати на плащане в
Приложение № 1 - Погасителен план към договора, крайният срок за връщане на кредита е
16.12.2021г., а неустойката, договорена в чл.25 от Договора, се дължи на 23 вноски, 22 от
които в размер на 170,02лв. и 1 вноска от 169,92лв.
Съгласно посоченото Преддоговорната информация/Стандартен европейски формуляр/ вида
на кредита е потребителски, а общия му размер възлиза на 3000,00лв., което автоматично
сочи, че договорената неустойка в чл.25 от Договора за кредит надхвърля размера на самия
кредит. Уговореният размер на месечната погасителна вноска е 359.00лв., лихвеният
процент е 40,10%, а годишният процент на разходите по заема е 40,36%, като заемът следва
да бъде издължен на 23 броя равни месечни вноски, включващи главница, лихва и
неустойка.
В чл. 25 от договора е уговорена компенсаторна неустойка, като фиксирано по размер
обезщетение от 3910,36лв., съгласно чл. 25, ал.2, вр. т.4 от договора, за неизпълнение на
специално поето задължение за предоставяне на обезпечение: „две физически лица -
солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
7
служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетния
размер на осигурителния му доход да е в размер на 2000.00лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „К."
ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има да е със статус редовен дълг", като
солидарните длъжници следва да подпишат договор за встъпване в дълг. Според
разпоредбата на ал.2 К.получателят дължи посочената в т.4 неустойка в размер на
3910,36лв., в случай че в деня на сключване на договора за кредит не предостави
въпросното обезпечение. В ал.3 на същата разпоредба е посочено, че няма да дължи
неустойката, в случай че в тридневен срок след сключване на договора предостави
обезпечението. Договорена е и възможност за К.получателя да предостави обезпечението
във всеки един момент от изпълнението на договора, като в момента на подписване на
договора за встъпване в дълг остатъчната дължима сума по кредита се преизчислява и от нея
отпада сумата по неустойката до изтичане на срока на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че уговарянето на това допълнително основание на
задължение противоречи на императивни норми, ограничаващи свободата на договаряне на
кредитна услуга.
Заявеното вземане за неустойка за недадено обезпечение, по твърдяните от ответника
хипотеза на възникване и начин на формиране, противоречи на добрите нрави и е
неравноправно по смисъла на чл.143 ЗЗП, защото: На първо място вменява на длъжника
дълг за осигуряване обезпечение на кредита, след като той вече е отпуснат, което не е
допустимо, защото К.рът е длъжен да отчете стопанския риск от кредита преди сключване
на договора и с оглед на него да встъпи или не в правоотношението. Уговорената неустойка
е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 16
ЗПК. Посочената разпоредба на чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на К.р
да оцени К.способността на потребителя преди да предостави кредит на последния. На
второ място последица от неизпълнението на това задължение е нарастване на общия
паричен дълг в драстичен обем, несъответен на начално договорените условия за ползване
на отпуснатата сума и на практика осигуряващ на К.ра чиста допълнителна печалба,
прикрита формално като „неустойка“. Тази клауза де факто прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16
от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по
договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на
неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която
цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Разглежданата неустойка е
нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като води до свръхобезпеченост
на К.ра и създава предпоставки за неговото неоснователно обогатяване. На трето място
неустойка за неизпълнение на задължение по договор, която не е свързана с непосредствено
претърпяни вреди, излиза извън присъщите си по закон функции и цели само и единствено
8
да постигане неоснователно обогатяване. Неустойката е договорена за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на
главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и
цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното
от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД. На следващо място
чрез такава неустойка се заобикаля императива на чл.33, ал.1 ЗПК, че при забава се дължи
само обезщетение за нея, като тя на практика добавя още едно акцесорно задължение, т.е.
кумулира санкции, недопустимо. Очевидно крайната цел на К.ра от включване на тази
клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на задълженията по него, а да си осигури
завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната (предвид размера на
неустойката и краткия срок, в който следва да бъде предоставено обезпечението). Този
извод се потвърждава и от обстоятелството, че изплащането на начислената неустойка е
разсрочено и включено във вноските по погасителния план, изготвянето на който логически,
а и законоустановено (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), предшества сключването на договора. И на
последно място – условие за неустойката е несключването на договор от трети лица (които
би следвало да сключват такъв само по своя воля), които сами по себе си отговарят на
редица дискриминиращи критерии. Наред с изложеното, съдът намира, че краткият срок за
осигуряване на обезпечението и най-вече изключително утежнените условия, на които
същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и
допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита, като във всяка от месечните
вноски е включена част от нея - т.е. води до оскъпяване на кредита. Уговорката по
естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер
близо трикратно надвишаващ възнаградителната лихва, без това оскъпяване да е надлежно
обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи
свободата на договаряне при потребителско кредитиране, регламентирани в чл. 19 ЗПК.
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на
необезпечен кредит явно цели отклоняване на К.ра от задължението да посочи това плащане
в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от
сключената сделка. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 468
от 8.03.2021 г. на Окръжен съд - Варна, постановено по в. гр. д. № 3671/2020 г.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че макар наименуван процесният договор
като „индивидуален", клаузите на същия са неиндивидуално уговорени по смисъла на чл.
146, ал. 2 ЗЗП, видно от изцяло идентичното съдържание на клаузите на договора с
представения Индивидуален договор за потребителски кредит № ***** от 13.09.2019г.,
сключен с друг К.получател - *****/гр.д.№7*****г. на ВРС, 8-ми състав/. Разписана в
т.3.1.1. от договора възможност на К.получателя да прави промени по съдържанието на
договора, не е доказано да е реално предоставена на ищеца.
При така изложените правни съображения, съдът намира, че разглежданата клауза от
договора за кредит за заплащането от К.получателя на сумата от 3910,36лв., представляваща
9
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,
противоречи, както на закона (ЗПК), така и на принципа за справедливост и целта на
уговорената неустойка излиза извън присъщите й по закон функции, което я прави нищожна
и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Следователно,
предявеният установителен иск за недължимост на това вземане от К.получателя се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в настоящото производство, за които е представен
списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно: общо
668,01лв., от които 68,01лв. за заплатена държавна такса, 450,00лв., представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на адвокат, 150,00лв. депозит за ССЕ.
Така мотивиран, Районен съд - Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, „ К." ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.*****, бул. „*****" № 100, бизнес сграда „*****", ет.5,
офис 8, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. АНК. ПР. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Варна, ул."*****" № 44, ет.4, офис6/адв. П.Й. Н./, сумата от 1700,20лв., представляваща
сбор от направени вноски за неустойка, за периода 16.02.2020г. до 16.11.2020г. за
непредставено обезпечение по кредита, предвидено в чл.25 от Договор за потребителски
кредит номер ***** от 16.01.2020г., платени без основание, предвид че клаузата за
неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради
което същата се явява нищожна - пр.осн. чл.26,ал.1, т.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „К." ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр.*****, бул. „*****" № 100, бизнес сграда „*****", ет.5, офис 8, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. АНК. ПР. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна,
ул."*****" № 44, ет.4, офис6/адв. П.Й. Н./, сумата от 668,01лв., представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство, сбор от следните суми: 68,01лв. за заплатена
държавна такса, 450,00лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на адвокат, 150,00лв. депозит за ССЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
10
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11