Р Е
Ш Е Н ИЕ
№ 9
гр.Плевен, 06.01 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, първи състав в открито съдебно
заседание на шести декември през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова
административно дело № 742 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156-161 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от Р.А.К., ЕГН ********** ЕТ „ДАР-Р.К.“
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с.Черквица общ.Никопол, ул.
„Христо Ботев“ № 11, чрез адв. О.Н. срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС №
15992100842132/26.02.2021г. издаден от М.Р.С. на длъжност старши инспектор по
приходите в ТД на НАП В. Търново, ИРМ
Плевен, потвърден с Решение №
71/25.06.2021г. на НАП В.Търново на Директора на Дирекция ОДОП –В.Търново като
неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че обжалвания Акт за дерегистрация по
ЗДДС е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК съгласно протокол от 02.04.2021г.
Твърди се, че при изготвянето му са
нарушени основни принципи заложени в ДОПК, визирани в чл.2,3,5,6,29-32 и 37 от ДОПК. Твърди се, че на първо място органа по приходите не е спазил изискването
на чл. 37 от ДОПК, като не са установени всички обстоятелства и не са
изследвани всички факт относими към административното производство.Твърди се,
че в резултат на оперативната самостоятелност на органа по приходите и на
проведена на 15.02.2021г. среща между Р.К.
в качеството му на ЕТ и М.С.- СИП, С.Д.- ПИ, Г.К.-Началник сектор ОСПВ и Ц.П.-Директор
на офис Плевен, за което е съставен протокол са предприети действия за
дерегистрация на ЕТ „Дар Р.К.“ въпреки
че е било известно, че ЕТ разполага с активи на значителна стойност и върху
същите са наложени обезпечителни мерки още през 2014г. и до момента на издаване
на Акта за дерегистрация не са
предприети действия на разпореждане със същите от страна на публичния изпълнител –
изпълнително дело № 22140002924/2014г.Твърди се, че вместо да се предприемат
действия за продажба на имуществото на ЕТ и погасяване на задълженият му към
НАП, органите по приходи в продължение на 6 години бездействат, в резултат на
което върху главницата от задълженията се начисляват лихви и впоследствие на
седмата година упражняват правото си да извършат дерегистрация на ЕТ без да
изложат конкретни мотиви за това свое решение.
Твърди се, че към датата на издаване на Акта за дерегистрация по ЗДДС-
26.02.2021г. е било взето решение за извършване на публична продан на недвижими
имоти собственост на ЕТ „Дар-Р.К.“ съгласно съобщение за извършване на публична
продан на четири броя недвижими имоти, като по обявените първоначални цени
общата стойност на имотите е в размер на
67 700 лв т.е. органите по приходите е бил длъжен на осн. чл. 5 от ДОПК да
узнае за обявената публична продан тъй като същата се извършва от органи на
същата администрация. Твърди се, че към датата на издаване на Акта за
дерегистрация задълженията за ДДС са
били в размер на 58309,12 лв и лихви в размер на 12497,84лв или общо 70806,96
лв, почти толкова, колкото е първоначалната оценка на обезпечените имоти. Твърди
се, че в резултат на извършената публична продан по сметка на НАП са постъпили
средства в общ размер 67 900лв, с които са погасени задължения за ДДС
в размер на 57498,89 лв, задължени яза
ДДФЛ в размер на 3943,92 лв и задължения за осигурителни вноски в размер на
6423,32 лв, което според жалбоподателя не отговаря на отразеното в протокол
№П-04001521020319-073-001/02.04.2021г., че няма постъпили средства на
26.03.2021г.е внесен депозит, а на 02.04.2021г. е внесена останалата част от
средствата по продажбата.Твърди се, че към датата на издаване на оспорения акт-
26.02.2021г. задължения на обща стойност 40307,24 лв са погасени по давност
съгласно изискванията на чл. 171 ал.1 от ДОПК, които впоследствие на
02.04.2021г.- датата на влизане в сила на акта за дерегистрация са отписани на
основание чл. 171 ал.2 от ДОПК. Твърди
се, че анализа на активите на ЕТ „ДАР-Р.К.“ е извършен на база на представената
оборотна ведомост към 31.01.2021г.Твърди се, че в общата стойност на активите
не са включени отчетените разходи по сметка 613 „Разходи за придобиване на
ДМА“,са в размер на 76 797,11 лв, които са актив по смисъла на чл. 24 ал.1
от Закона за счетоводството.Твърди, че общата стойност на активите към
31.01.2021г. на ЕТ „Дар-Р.К.“ следва да е в размер на 3248091,41лв или със
76797,11 лв в повече от установените от
органа по приходите. Излага доводи, че процедурата по чл. 29-32 от ДОПК по
връчването на Акта за дерегистрация по ЗДДС, което на осн. чл. 155 ал.4 т.2 от ДОПК е самостоятелно основание за отмяна на процесния административен акт .
Излага доводи, че изпратеното съобщение по ч 32 от ДОПК, което е поставено на
определеното за целта място и е
публикувано в интернет на същата дата е незаконосъобразно, тъй като не е
спазена процедурата по чл. 32 ал.1 от ДОПК за извършване най-малко на две
посещения на адреса за кореспонденция през 7 дни, след което да се приложи
процедурата за поставяне на определеното за целта място.Твърди се, че в
постановеното Решение № 81/25.06.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП В.
Търново въпросът с връчването на акта не е обсъден въобще. Твърди се, че
оспорения Акт за дерегистрация е неправилен и незаконосъобразен, издаден в
нарушение на материалния и процесуален закон.
Моли съда да отмени Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 15992100842132 от 26.02.2021г. издаден от М.С. СИП при
ТД на НАП В Търново, офис Плевен, издаден на осн. чл. 106 ал.2 т.2 б. „б“, чл.
110 ал.1 т.3 и чл. 176 т.3 и т.4 от ЗДДС и потвърден с Решение № 71/
25.06.2021г. на Директора на Дирекция
ОДОП В. Търново, като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът
Директорът на Дирекция ОДОП В.Търново, чрез процесуалния си представител юрк. В.,
оспорва жалбата като неоснователна по мотивите, изложени в потвърдителното
решение. Счита, че събраните в хода на проверката доказателства потвърждават
фактическите констатации и правните изводи на приходния орган. По тези мотиви
иска от съда да отхвърли жалбата и да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500, 00 лева.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
С
Акт за дерегистрация по ЗДДС № 150992100842132/26.02.2021 г., на осн. чл. 176
т.3 и т.4 от ЗДДС вр. чл. 106 ал.2 т.2 б, чл.110 ал.1 т.3 е прекратена регистрацията по ЗДДС на ЕТ „Дар-Р. А. К. “ считано от датата на
връчване на настоящия акт. Видно от приложения по делото Протокол №
П-04001521020319-073-001/02.04.2021г.е , че издадения акт за дерегистрация е
връчен по реда на чл. 32 от ДОПК чрез поставяне на съобщение на определеното за
целта място в ТД на НАП В. Търново, офис Плевен на 18.03.2021г. и публикувано в
интернет на 18.03.2021г. В протокола е отразено, че на адреса на ЕТ“Дар-Р.К.“ е
направено посещение на адреса в с. Черковица ул. „Хр.Ботев“ № 11 на
09.03.2021г. и на 17.03.2021г.На 18.03.2021г. е изпратена покана изх.№ 730/18.03.2021г.с обратна разписка, която към
датата на протокола не се е върнала. Отразено е, че съобщението по чл. 32 от ДОПК е свалено на 02.04.2021г., от който момент Акта за дерегистрация се счита
връчен.
Актът за дерегистрация е потвърден с Решение №
71/25.06.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се
разгледа по изложените в същата доводи.
Административното
производство по издаване на оспорения акт е започнало резолюция за извършване
на проверка № П-04001521020319-001/03.02.2021г. на Р.А.К. като ЕТ „Дар-Р.К.“. Видно от
представеното по делото искане за предоставяне на документи издадено от М. С. на длъжност Старши инспектор по
приходите на 03.02.2021г. е, че във връзка с извършена проверка от Р. Ал. К.
като „ЕТ-ДАР Р.К.“ на осн. чл. 37 ал.2
от ДОПК и ал. 3 от ДОПК са изискани документи относно осъществяваната дейност,
стопанисваните търговски обекти-собствени и наети, лицензи и разрешителни за
извършване на дейността, декларация за действащите банкови сметки, опис на
активите по балансова стойност, опис на вземания от трети лица. Видно от представените
по делото доказателства е, че
жалбоподателят е представил поисканите от административния орган документи.
В
хода на проверката е констатирано, че дружеството жалбоподател има непогасени
задължения по ЗДДС за данъчни периоди
01.09.2018-30.09.2018, 01.10.2018г. -31.10.2018г., 01.11.2018-30.11.2018г.,
01.12.2018-30.11.2018, 01.12.2018г.-31.12.2018г., 01.02.2019-28.02.2019г.1
01.03.2019г.- 31.03.2019г., 01.05.2019г.- 31.05.2019г.,
01.06.2019г.-30.06.2019г., 01.07.2019г.-31.07.2019г., 01.08.2019г.-
31.08.2019г., 01.11.2019г.- 30.11.2019г. , 01.12.2019г.-31.12.2019г и
01.12.2020г.- 31.12.2-2020г. в общ размер 70806,96 лв, от които 58609,12 лв
главница и 12497,84 лв лихва.
Със Служебна бележка изх. № С210015-000-0230624
от 21.05.2021 година, издадена от Ал.М. публичен изпълнител при ТД на НП В.
Търново, офис Плевен се установява, че дружеството жалбоподател има изискуеми
публични задължения, за които е образувано изпълнителното дело №**********/2014.
Видно от представеното по делото съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване/стр. 34/ е, че публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново е
насрочил на 31.03.2021г. от 11.00 ч.
търг с тайно наддаване на имущество на ЕТ „Дар-Р. Х.“. По делото е представено постановление за
възлагане на недвижим имот № С 210015-091-0000318/07.04.2021г., от което се
установява, че е проведена публичната продан и посочените недвижими имоти са
възложени на „Грийн Поинт 2017“ ЕООД за
сумата 67 900лв/ общ размер/ Видно от постановлението за насрочване на публична
продан и постановлението за възлагане на недвижим имот е, че публичната продан
е проведена след издаване на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС.
В
процесния Акт за дерегистрация по ЗДДС № 150992100842132 от 26.02.2021 година е
прието, че е налице основание за дерегистрация по смисъла на чл. 106, ал. 2, т.
2, б. "б" от ЗДДС, във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС и т.4 от ЗДДС - за системно неизпълнение на
задължения по ЗДДС от жалбоподателя и затова, че има публични задължения, събирани
от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля
стойността на активите му, намалена с неговите задължения
В
срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК Акт за дерегистрация по ЗДДС година е обжалван от „ЕТ Дар- Р. К.“ /стр. 54/ пред директора на
Дирекция "ОДОП" В.Търново.
С
Решение № 71 от 25.06.2021 година, постановено от Директора на Дирекция "ОДОП"
В Търново е потвърдил Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 150992100842132 от 26.02.2021 година, издаден от М.Р.С.
на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП В.Търново,
като законосъобразен. С постановеното решение е прието, че от представената оборотна ведомост към
31.01.2-21г. са установени задълженията и активите на проверяваното лице.След
проверка на данъчно осигурителната сметка на Р.К. са установени задължения към
16.02.2021г. общо в размер на 227 856,42 лв , от които главница в размер
на 147 709,86 лв и лихви в размер на 80 146,57 лв, , в това число задължения
за ДДС в размер на 70 806,96 лв, както и че изискуемите задължения са
предмет на образувано изпълнително дело № 22140002924/2014г. Административният орган е приел, че е доказано наличието на обстоятелството по чл.
176 т.3 от ЗДДС, а именно системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС. Приел
е, че видно от приложената Справка за общите задължения към дата 26.02.2021г.-
датата на издаване на оспорения акт задълженията на ЕТ“Дар-Р.К.“ са 58 309,12 лв невнесен ДДС, и 12 705,40 лв лихва . Административния
орган е приел, че в АДЗДДС правилно е посочена главницата за ДДС за довнасяне
общо в размер 58309,12 лв, но неправилно е посочен размерът на дължимата лихва,
която е в размер на 12 705,40 лв. Приел е, че освен констатираните в
АДЗДДС задължения за ДДС, жалбоподателят има и други изискуеми публични
задължения за данъци и осигурителни вноски, за които е образувано изпълнително
дело. Приел е, че дори да се приеме, че с погасяване на част от задълженията за
ДДС чрез принудително изпълнение, това не променя установената системност на
неизпълнение на задълженията по ЗДДС за посочените в акта за дерегистрация
данъчни периоди. Излага доводи, че освен това в подадена справка-декларация по
реда на чл. 125 ал.1 от ЗДДС за данъчен период м. 04.2021г.- жалбоподателят е
декларирал данък за внасяне в размер на 9 774,02 лв, който също не е
внесен в срока по чл. 89 ал.1 от ЗДДС, т.е и след издаването на акта за
дерегистрация лицето не изпълнява задълженията си по ЗДДС. Приел е, че е налице
и основанието за дерегистрация по чл. 176 т.4 от ЗДДС- наличие на публични
задължения събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на
активите му, намалена с неговите задължения. За да достигне до този извод
административния орган е приел, че след корекции и изготвяне на счетоводен
баланс общата стойност на активите на жалбоподателя е в размер на 1 894 080,08 лв, а общата стойност на
задълженията е в размер на 1 982 164,98 лв. или стойността на активите намалена с неговите
задължения е отрицателна велиичина-88 084,90 лв. Общата стойност на публичните
задължения към 24.02.2021г. според посочения АДЗДДС е в размер на
228 225,18 лв, при което е налице
основанието за дерегистрация по чл. 176 т.4 от ЗДДС.
Така
издаденото решение е постановено от компетентен орган, в изискуемата се форма и
при спазване на административно – процесуалните правила.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Оспореният
Акт за дерегистрация по ЗДДС № 150992100842132 от 26.05.2021 година, издаден М.Р.С.
на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП София е валиден, издаден
от компетентен орган след проведено производство по издаването му, в което не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореният
акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му и не страда от
порок, изразяващ се в липса на мотиви, възпрепятстващ проверката за неговата
законосъобразност, противно на твърденията в жалбата. Подробни мотиви са
изложени и от решаващия орган в решението му, с което е потвърден актът, както
се посочи по – горе. В него е отговорено на всички доводи и възражения на
жалбоподателя. По – горестоящият административен орган е потвърдил акта като е
изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при
обжалването му по съдебен ред, целите, във връзка с които законово е въведено
изискването за мотивираност, са постигнати, и първоначалният акт не е
незаконосъобразен на това основание, съгласно ТР № 16/31.03.1975 година на ОСГК
на Върховния съд.
С
нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС е разпоредено, че
регистрацията по този закон се прекратява по инициатива на органа по приходите,
когато е налице обстоятелство по чл. 176 от ЗДДС. Според чл. 176, т. 3 от ЗДДС
компетентния орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което
системно не изпълнява задълженията си по този закон. В случая органът по
приходите е установил неизпълнение от страна на " ЕТ ДАР Р.К." на
задължението му по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС да внесе декларирания от него данък за
внасяне в държавния бюджет в срока за подаване на справката – декларация за
съответните данъчни периоди. Така установените факти от приходната
администрация не са оборени от жалбоподателя към датата на издаване на акта за
посочените данъчни периода, както и не са представени доказателства, че към
датата на издаване на акта декларирания от жалбоподателя ДДС в общ размер на 70 806,96
лева. Това обстоятелство се установява от приложената към акта справка за
задълженията, като наред с това има и други непогасени публични задължения.
От
събраните по делото и неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства е
налице системно неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС,
доколкото според наложеното в съдебната практика разбиране, а и възприето в
редица закони, системност е налице при три или повече нарушения, извършени от
едно и също лице. Правилен е изводът на органа по
приходите, че невнасянето на дължимия ДДС от страна на жалбоподателя – данъчно
задължено лице по подадени от него Справки – декларации по ЗДДС за период от 13
последователни месеца, е системно и това поведение на проверяваното лице
осъществява състава на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, при което приходният орган
законосъобразно е прекратил регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС. В ЗДДС няма
легално определение на понятието системно неизпълнение на дадено задължение, но
в теорията и практиката се приема, че такова е налице, когато същото не е
изпълнено три или повече пъти/ каквито са резултатите не само от извършената
проверка, но и от събраните доказателства. Нито в хода на административното,
нито в хода на съдебното производство, жалбоподателят обори извода на органа по
приходите, че за посочените 13 месечни периода е внесъл дължимия ДДС по
подадените от него Справки – декларации- за периода от месец 09.2018 г.-до м.
декември 2020г Напротив- от доказателствата по делото е видно, че
жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по ЗДДС да внесе дължимия от него
ДДС по подадени Справки –декларации, при което съвсем законосъобразно органът
по приходите е прекратил регистрацията на жалбоподателя на основание нормата на
чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Основните доводи на жалбоподателя, че към датата на издаване на
акта за дерегистрация на публичния изпълнител е било известно решението за
извършване на публична продан на недвижими имоти собственост на
жалбоподателя, както и на обявените
първоначални цени, а задълженията за ДДС са в общ размер на 70806,96 лв е
неотносимо , поради това че дори след извършване на публичната продан да се
погасят задълженията на жалбоподателя за
ДДС, то това не отменя факта, че жалбоподателят системно не е изпълнявал
задълженията си по ЗДДС. С разпоредбата на чл. 176, т.3 от ЗДДС е дадена
възможност на органа по приходите служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на
определен данъчен субект, който системно не изпълнява задълженията си по закон.
Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които
нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС.
В конкретния случай, органът по приходите е приел, че е налице горецитираното
основание предвид обстоятелството, че дружеството не е внасяло декларирания от
него ДДС по СД, съгласно изискванията на чл. 89, ал.1 от ЗДДС. Цитираната норма
регламентира, че когато има резултат за периода - данък за внасяне,
регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка
на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този
данъчен период. Разпоредбата е императивна .В случая, по делото не е спорно и
се констатира, че не е внесен дължим косвен данък за 13 данъчни периода, което
свидетелства за системност на неправомерно поведение на лицето, свързано с
неизпълнение на законови задължения, регламентирани в ЗДДС и е основание за
налагане на мярката дерегистрация по чл. 176, т.3 от ЗДДС. Настоящият съдебен
състав намира, че органът по приходите се е позовал само и единствено на
Справка за дължимите публични задължения на жалбоподателя, без да има
доказателства за това същите публични задължения да са установени по съответния
ред. Следва да бъде посочено, че за да прекрати регистрацията по ЗДДС в
хипотезата на чл. 176, т.4 от ЗДДС, то органът по приходите следва да установи,
че събираните от страна на НАП публични задължения надхвърлят размера на
активите на задълженото лице, но публичните задължения, каквито са данъчните
задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с
ревизионен акт –аргумент от чл. 108, ал. 1 от ЗДДС. За целите на
дерегистрацията по ЗДДС, на основание чл. 176, т. 4 от ЗДДС, необходима
предпоставка е наличието на установени с влязъл в сила данъчен акт данъчни
задължения на лицето или задължения за задължителни осигурителни вноски, общата
стойност на които да надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите
задължения. В конкертиня случай на първо място, липсват каквито и да е
доказателства за наличието на публични задължения за дължими задължителни
осигурителни вноски /вноски за ДОО, ЗЗО, УПФ и ФГВРС/, установени с влязъл в
сила данъчен акт по чл. 108, ал. 1 и чл. 118, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, какъвто е
ревизионният акт или ревизионен акт за установени други задължения за данъци,
защото само наличието на влязъл в сила РА по отношение на регистриран субект,
установяващ единно и безпротиворечиво наличието на публични задължения към НАП,
която обща стойност надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите
задължения, би обосновало издаването на акт за дерегистрация, а такива
доказателства по делото липсват. Използваната за целите на дерегистрацията справка
за публичните задължения към НАП от, издадена от ТД на НАП- В.Търново, въз
основа на която е направен извод за наличие на задължения, които надхвърлят
активите на дружеството-жалбоподател, не е такъв данъчен акт и не установява
със сила на пресъдено нещо публичните задължения на жалбоподателя, защото
Справката не би могла да служи като документ, установяващ тези задължения, тъй
като не е от вида данъчни документи, установяващи публичните задължения по
ДОПК. С оглед на това, съдът намира, че липсват предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 176, т.4 от ЗДДС.
В жалбата се съдържат твърдения, че оспорения акт е незаконосъобрразен, поради неспазване процедурата по чл. 32 ал.1 от ДОПК- извършване на най-малко две посещения на адреса за кореспонденция през 7 дни. Видно от представения по делото протокол № 1336721/09.03.2021г е, че служители на ТД на НАП- М. С. и Ц.К. на 09.03.2021г за времето от 9,30ч. до 14.00 ч. във връзка с връчване на Акт за дерегистрация са посетили адреса за кореспонденция в с.Черквица ул. „Хр. Ботев“ № 11 и при посещението не е намерено лице, което да получи съобщението. Видно от представения по делото протокол от 17.03.2021г. е, че при посещение на адреса е установено, че Р.К. е под карантина. С оглед изложеното съдът намира, че административния орган е допуснал нарушение на правилата предвидени в разпоредбите на чл. 28-32 от ДОПК за връчване на съобщения, доколкото не са представени доказателства че при посещение на адреса за кореспонденция не е намерено лице, което да получи съобщението. Видно от протокола от 17.03.2021г е, че жалбоподателят е бил на адреса и е бил под карантина, поради което съдът приема че оспорения акт му е връчен на 02.04.2021г, което се установява от представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен пътна 02.04.2021г, което се установява от представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път/ стр. 95/ от делото. Адресът за кореспонденция на субектите на данъчното право има официална дефиниция в разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК, според която това е адресът на управление за местните юридически лица, какъвто е жалбоподателят, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. От направената справка в Търговския регистър се установява, че като такъв е посочен адреса в с. Черковица ул.“Хр. Ботев“ № 11. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 обаче предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Видно от направената справка е, че в търговския регистър освен административен има посочен и електронен адрес. Съдът намира, че адресът по чл. 28 ал.1 и по ал. 2 представляват „адреси за кореспонденция“, без който и да било от тях да има преимущество в случай, че орган по приходите желае да установи контакт с данъчно задълженото лице. Следва да се вземе предвид и това, че посочването на електронен адрес съставлява „право“ за субекта, т. е. употребата му е с цел облекчаване кореспонденцията и отношенията с данъчните органи, поради което съдът приема, че данъчните органи могат и следва да изпращат съобщения и кореспонденция на така заявения адрес по чл. 28, ал. 2 от ДОПК, щом като той е изрично посочен от търговеца. Видно от представеното по делото удостоверение за връчване е , че посочения в търговския регистър електронен адрес и електронния адрес, от който е получено съобщението е един и същ, поради което съдът приема, че Акта за дерегистрация по ЗДДС е връчен на жалбоподателя на посочената дата 02.04.2021г, от който момент съгласно чл. 110 от ЗДДС регистрацията по ЗДДС се счита прекратена.
Съдът
намира, че наличието на основанието по чл. 176 т.3 от ЗДДС е достатъчно, за да
обоснове законосъобразност на издадения акт за дерегистрация. В заключение
съдът намира, че оспореният съдебен акт е издаден при точно установена
фактическа обстановка. В случая е налице системно неизпълнение на задължението
по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, съответно е налице основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за дерегистрацията му по този закон.
С
оглед изложените съображения настоящия съдебен състав намира оспорения
административен акт за законосъобразен, като постановен в съответствие с
приложимите материалноправни норми, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
С
оглед изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на
ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 500 лева,
представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК , съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
подадената от ЕТ „ДАР-Р.К.“,
представлявана от Р.К. ЕИК ******* със седалище и адрес с. Черковица общ.
Никопол, ул. „Хр.Ботев“ № 11 жалба срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС №
15992100842132/26.02.2021г., потвърден с Решение № 71/25.06.2021г.
ОСЪЖДА
ЕТ „ДАР-Р.К.“, представлявана от Р.К. ЕИК ******* със седалище и адрес с. Черковица
общ. Никопол, ул. „Хр.Ботев“ № 11 да
заплати Дирекция "Обжалване и данъчно –осигурителна практика" Велико
Търново при ЦУ на НАП сумата от 500 лева (петстотин лева) представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: