Решение по дело №1951/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Аквапарк Мениджмънт ЕООД, ЕИК:*********, гр.Поморие, със съдебен адрес ***. В производството касаторът участва чрез пълномощник – адвокат И.М. ***.

Ответник по касация е началник отдел Оперативни дейности Бургас към дирекция ОД към ГДФК на НАП София. Ответникът по касация не взема участие в касационното производство, редовно призован.

Жалбата е насочена срещу решение № 29/10.07.2023г. по АНД № 93/2023г. на Районен съд Поморие. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 658623-F671697/07.02.2022г., издадено от началник отдел Оперативни дейности Бургас към дирекция ОД към ГДФК на НАП София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция 3000лв. за извършено административно нарушение по чл.185 ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ.

Първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по постановлението. Приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление. С подробни мотиви съдът обосновал, че приемането от клиенти на плащане в брой във връзка с предлаганите за продажба в търговския обект напитки и храни следва да се разглежда като основание за издаване на фискални бонове от монтирано и работещо на място фискално устройство. Липсата на такова устройство в мястото, обособено за приемане на плащанията, е нарушение на изискванията, посочени от АНО в НП като нарушени разпоредби. При тези съображения съдът възприел краен извод за законосъобразност на оспореното наказателно постановление и го потвърдил.

В касационната жалба не се оспорва фактическата обстановка. Оспорват се правните изводи на АНО и съда, като се излагат доводи, че не се касае за плащане на стока, а за внасяне на депозит, от който в последствие се приспада цената на стоки, ако клиента реши да си закупи такива. Сочи се, че ако клиента не си закупи стоки или закупи такива на по-ниска цена, наличната сума по депозита му се връща при напускане на аквапарка. Визираната от касатора липса на продажба на стоки или услуги при заплащане на депозита обосновава липсата на необходимост от ФУ, чрез което да се регистрират и отчитат внесените депозити. Затова касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова по същество, с което да се отмени оспореното наказателно постановление. Иска и присъждане на разноски. не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е допустима.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да прецени правилността на обжалваното съдебно решение и основателността на направените от касатора оплаквания, съдът взе предвид следното.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства. От приложения протокол № 0093645 се установява, че на 22.07.2022г. инспектори по приходите извършили проверка на търговски обект – каса за зареждане на депозит на Сънсет Аквапарк Поморие, стопанисван от Аквапарк Мениджмънт ЕООД, ЕИК:*********, гр.Поморие. Инспекторите извършили контролна покупка – плащане на депозит в размер 30лв., заплатени в брой от Тодор Бакалов, при което не им била издадена касова бележка. След това инспекторите установили, че в касата за зареждане на депозит липсва въведено в експлоатация фискално устройство за регистриране и отчитане на продажбите. Съдът по-нататък е установил, че при внасянето на депозита на лицето е издадена електронна гривна с отразена наличност 30лв. След това на територията на аквапарка Бакалов закупил храна за 25лв., при което му била издадена касова бележка от обособеното в обекта място за продажба на храна, на стойност 25лв. След това при напускането на аквапарка, на касата за депозити му бил върнат остатъка от 5лв.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, а освен това като цяло са безспорни между страните. Спорни са произтичащите от тях правни изводи.

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и са изградени в съответствие със закона, поради което на настоящата инстанция намира за безпредметно преповтарянето им и препраща към тях на основание чл.221 ал.1 от АПК. Във връзка с направените от касатора конкретни оплаквания съдът намира да отбележи и следното.

Неоснователни са оплакванията на касатора за изтекла давност при издаването на наказателното постановление по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Съгласно сочената разпоредба образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В процесния случай административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акта за установяване на административно нарушение на 16.08.2022г., като срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН е следвало да изтече на 16.02.2023г. наказателното постановление е издадено на 07.02.2023г., т.е. в срок. Касаторът сочи обстоятелството, че наказателното постановление му е било връчено три месеца по-късно, след изтичането на давностния срок и това било индиция, че самото НП е издадено след срока, но е антидатирано. Настоящата инстанция намира доводите на касатора за несъстоятелни. Забавянето на служебната дейност по връчване на препис от издадено наказателно постановление не може да се разглежда сама по себе си като индиция за антидатиране на постановлението. Техническата дейност по издаването на наказателните постановления е официална държавна дейност и се осъществява чрез използването на въведена в експлоатация електронна система, която генерира уникален номер, свързан със съответната дата на издаване. Видно от текста на оспореното наказателно постановление, същото е издадено именно по този технически начин, което обосновава извод за висока степен на достоверност на датата. Оспорване на това обстоятелство може да се проведе пред съда, но не и с несериозни аргументи като съмнения на страната, произтичащи от забавило се връчване. Затова липсата на предприети от съда действия по събиране на допълнителни доказателства в тази насока не могат да се разглеждат в конкретния случай като допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на съдебния акт от касационната инстанция. Изводът за издаване на наказателното постановление в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН е правилен.

Неоснователни са доводите на касатора за липса на услуга, срещу която се заплащат депозитите в касата за зареждане на депозит. Както е установено и безспорно по делото, приеманите от търговеца пари като „депозит“ са плащани от клиентите срещу услуга – освобождаване от необходимостта клиентите да носят със себе си пари в района на атракционите на аквапарка, където се предполага да са по бански костюми, както и осигуряване на удобната за тях възможност да си набавят храни и напитки без разплащане с пари, а чрез регистрация по предоставената им електронна гривна. От тази гледна точка приемането от търговеца на пари при касата за зареждане на депозит няма никакво друго основание, освен създаване удобства на клиентите, т.е. предоставянето им на услуга. Затова заплащането на парите от клиентите следва да се отчита чрез ФУ, независимо как търговеца е приел да нарича това плащане. Обстоятелството, че остатъка по „депозита“ при напускане на аквапарка се връщат на клиента не е основание за отпадане на задължението за отчитане на разглежданите продажби, а следва също да се отчита по съответния за това ред на ФУ.

По изложените съображения наказателното постановление се явява законосъобразно. Първоинстанционното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл.221 ал.2 от АПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29/10.07.2023г. по АНД № 93/2023г. на Районен съд Поморие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: