Решение по дело №326/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260024
Дата: 31 май 2021 г.
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20201700100326
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 260024

гр. Перник, 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОМАН НИКОЛОВ

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20201700500326 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адвокат Г.С. от САК, против П.Н.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като молят съда да постанови Решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищцовото дружество, следните суми: 46789.79 лв. – дължима главница за периода от 12.09.2017 г. до 15.05.2019 г.; 2475.17 лв. – дължима възнаградителна лихва за периода от 12.1.2017 г. до 10.08.2018 г.; 5831.71 лв. – дължима мораторна лихва за периода от 12.01.2017 г. до 15.05.2019 г.; 116.58 лв. – дължими такси по договора за периода от 29.11.2017 г. до 15.05.2019 г.; 43.95 лв. – дължими суми за застраховки за периода от 08.06.2018 г. до 15.05.2019 г. и сумата от 36.00 лв. – разноски по кредита за периода от 10.05.2019 г. до 15.05.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – *** г. до окончателно изплащане на сумите, както и направените по делото разноски. Претендираните суми са на основание сключен по между им договор за встъпване в дълг по договор № *** г. с първоначален длъжник Н. П. Т., който е обявен за предсрочно изискуем.

Ответникът П.Н.П., чрез процесуалния си представител – адв. А.Ц. от АК П., в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор, като е оспорила предявения иск. В отговора е посочено, че липсва предходно и надлежно възникнало договорно правоотношение по цитирания договор *** г., което води до недействителност на последващите сключени от страните допълнителни споразумения. Заявява, че не е редовно уведомявана за обявената предсрочна изискуемост на целия кредит, поради което и не е спряла, да плаща по процесното задължение и към момента на получаване на исковата молба.

Прави се искане съдът да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявените обективно съединени искове като неоснователни. Претендира разноски в производството. Не представя доказателства.

Предявените в условията на обективно съединяване искове са с правно основание чл. 124, вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими и следва да бъдат разгледани.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа страна следното:

  В исковата молба се твърди, че на *** г. в *** е сключен Договор за встъпване в дълг по Договор за кредит № *** г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, Н. П. Т. като „първоначален длъжник“ и П.Н.П. като „поемател/встъпващ съдлъжник“ по силата, на който „поемателят“ встъпва като солидарен длъжник по смисъла на чл. 101 от ЗЗД в задълженията на Н. П. Т., а кредиторът дава съгласието си за това. В чл. 2, ал. 1 от Договора е уговорено, че страните приемат за установено, че по силата на Договор за кредит № *** г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД, е отпуснала на Н. П. Т. банков кредит в размер на 36000 лв. при посочените условия. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, страните договорили, че поемателят встъпва като съдлъжник в рамките и при условията, произтичащи от Договор за кредит № *** г. и всички анекси към него, така както са уговорени с първоначалния длъжник и при условията, при които дългът съществува.

Ищецът твърди, че отпуснатият кредит е обезпечен с договорна ипотека в полза на кредитора върху недвижим имот Апартамент, находящ се в ***, съгласно нотариален акт за учредяване на законна ипотека, която е вписана под № ***, том **, рег. № *** г.

Поемателят е встъпил в дълга при следните условия, относими към датата на сключване на Договора за кредит, а именно: годишен лихвен процент в размер на 6,50 % през първата година и 9,79 % през останалия период; при просрочие на дължимите погасителни вноски по главницата и/или лихвата, както и при предсрочна изискуемост на кредита – годишна лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определен по-горе плюс наказателна надбавка (неустойка) за просрочие в размер на 10 пункта.

Към Договор за кредит № *** г. са сключени Договор за встъпване в дълг от *** г., Допълнително споразумение от *** г. 2 броя, Допълнително споразумение от *** г., в което са цитирани още допълнителни споразумения, но същите не са приложени по делото.

По силата на чл. 1 от Допълнително споразумение от *** г., страните са се съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателя дал своето съгласие, упълномощил и оправомощил кредитора. В следствие на така извършените капитализации размерът на задължението е установен в размер на 47833.58 лв. (четиридесет и седем хиляди осемстотин тридесет и три лева и петдесет и осем стотинки).

Ищецът твърди, че поради неизпълнение на договорните си задължения по Договора за встъпване в дълг по кредит № *** г. за заплащане на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят е изпаднал в забава относно погасяването му, считано от *** г. От посочената дата ответникът е допуснал просрочие на 20 вноски за главница и лихви, дължими за периода от 12.12.2016 г. до 12.07.2018 г., поради което задълженията по кредита са обявени за изцяло предсрочно изискуеми, считано от *** г. Ищецът основава предсрочната изискуемост на чл. 18, ал. 1 от Договор за кредит № *** г.  На ответникът е изпратена покана за изпълнение чрез ЧСИ С. Б. с рег. № ***, р.н Окръжен съд гр. Перник, връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 15.01.2019 г., като с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ГПК срокът за получаване на поканата е изтекъл на 29.01.2019 г. С оглед неуспешното уведомяване на П.П., й е изпратена покана за изпълнение по месторабота по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ Р. М., с рег. № ***, р.н Софийски градски съд. Със съобщение с изх. № 10985/18.03.2019 г. ЧСИ Р. М. е върнала документите с отговор, че работодателят не е открит, поради което връчването е направено по реда на чл. 47 ГПК, като по този начин са извършени всички посочени в закона действия във връзка с възложеното й връчване.

Предвид всичко изложено на основание чл. 124, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ ищцовата банка предявила настоящият частичен осъдителен иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК П.П., чрез адв. А.Ц. от АК – П., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.

В отговора се правят възражения, че липсва предходно и надлежно възникнало договорно правоотношение по цитирания Договор за кредит № *** г., което е довело до недействителност на последващите сключени споразумения, поради липсата на валидно възникнала облигационна връзка. Ответницата твърди, че не е изпадала в забава, тъй като на първо място липсват доказателства към исковата молба при какви обстоятелства кредиторът има право да обяви предсрочна изискуемост на кредита, и на второ място – последната не е спряла да плаща по процесното задължение. 

С отговора е направено възражение, че ответницата не е редовно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението нито лично, нито чрез работодателя си, доколкото връчването е направено по реда на чл. 47 ГПК.

От представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Съгласно представения Заверен препис от Договор за встъпване в дълг от *** г. по Договор за кредит № *** г. Страни по същия са „Юробанк и Еф Джи България“ АД, като кредитор, Н. П. Т. като „първоначален длъжник“ и П.Н.П. като „поемател/встъпващ съдлъжник“. Страните са постигнали съгласие „поемателят“ да встъпи като солидарен длъжник по смисъла на чл. 101 от ЗЗД в задълженията на Н. П. Т., а кредиторът е дал съгласието си за това. В чл. 2, ал. 1 от Договора е уговорено, че страните приемат за установено, че по силата на Договор за кредит № *** г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД, е отпуснала на Н. П. Т. банков кредит в размер на 36000 лв. при посочените условия. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, страните договорили, че поемателят встъпва като съдлъжник в рамките и при условията, произтичащи от Договор за кредит № *** г. и всички анекси към него, така както са уговорени с първоначалния длъжник и при условията, при които дългът съществува.

  Не е представен Договор за кредит № *** г., във връзка с който е сключен горепосоченият Договор за встъпване в дълг от *** г. Не е  представено банково бордеро, от което да е видно, че банката е превела по банковата сметка на кредитополучателя Н. Т. сумата от 36000 лв., с което да е изпълнила задължението си по сключения договор.

От представеното Допълнително споразумение от *** г. към Договор за банков кредит № *** г. страните по договора са предоговорили съществуващия към датата на подписването условия, като са уговорили условията за погасяването му.

От представеното Допълнително споразумение от *** г. към Договор за банков кредит № *** г. страните по договора са уговорили, че П.П. поема изцяло всички задължения, произтичащи от договора за кредит, тъй като другият кредитополучател Н. Т. е починал на *** г. Уговорено е, че с поемането на дълга от П.П. става при условията, при които задължението съществува към момента на подписване на споразумението. Към споразумението е приложен заверен препис на Погасителен план към *** г., подписан от страните.

На *** г. в Търговски регистър към Агенция по вписванията по партида на дружеството е вписана промяна на наименованието на ищцовото дружество от „Юробанк и Еф Джи България“АД на „Юробанк България“ АД.

Видно от представеното заверено копие на Допълнително споразумение към договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № *** г. от *** г. страните по договора са предоговорили съществуващия към датата на подписването дълг, като са уговорили условията за погасяването му, обезпечаването на вземането по кредита, предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението и други.

В приложеното към исковата молба Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД, са отразени размерът на отпуснатия и усвоен кредит от 36000 лв., също така размерът на погасената част от кредита, крайния срок за погасяване на дълга, датата на изпадане в забава на кредитополучателя както и броят и размерът на просрочените суми за главница и лихви. За дата на обявяване на предсрочната изискуемост е посочена *** г. Посочен е и размер на дълга към датата на настъпилата предсрочна изискуемост, като същият е в общ размер на 55293.20 лв., като са посочени суми по отделните пера в таблица.

Към исковата молба са приложени заверени копия от Съпроводително писмо за връчване по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ с изх. № *** г. по описа на ЧСИ Р. М., с рег. № ***, р-н СГС, с което е изпратена покана на П.П. чрез работодателя й (л. 22 от делото). Видно от Уведомление от *** г., ЧСИ Р. М., с рег. № ***, р-н СГС е уведомила П.П. по адрес на работодател, че следва да се яви в кантората й за получаване на покана от „Юробанк България“ АД. Уведомлението не е получено лично от П., а същото е пуснато в кутия № *, на която не е имало отбелязано име.

Видно от отбелязването на разписката, съобщението не е било надлежно връчено, тъй като на посоченият адрес не се намира дружеството или негов представител. Това обстоятелство е отразено от ЧСИ М. в съобщение с изх. № *** г. до „Юробанк България“ АД.

  Към исковата молба е приложено и заверено копие от Покана за изпълнение от „Юробанк България“ АД, адресирана до П.П., чрез ЧСИ Р. М., с рег. № ***, р-н СГС. Видно от съдържанието й, ответницата се уведомява, че банката обявява вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, като канят в седемдневен срок от получаване на поканата ответницата да заплати сумата от 52749.42 лв., представляваща: 47511.61 лв. главница, 4872.33 лв. договорни лихви и 365.48 лв. такси и застраховки. Посочени са и банкови сметки, по които може да се извърши плащането.

Уведомление с идентично съдържание е изпратено и на адреса на П.П. чрез ЧСИ С. Б. с рег. № ***, р-н- ОС Перник, като същото не е получено от ответницата. Видно от отбелязването на гърба на Уведомлението, след няколко посещения на адреса не е открито лице, което да получи уведомлението и същото е връчено по реда на чл. 47 ГПК, като лицето е уведомено чрез залепване на уведомление и на регистрираният от него към този момент адрес.

Видно от приложените към молба с вх. № 260418/09.02.2021 г. 4 броя вносни бележки, приети като доказателства по делото, П.П. е направила четири вноски по кредит на дати *** г., *** г., *** г. и *** г., всяка от които в размер на 600 лв.

По искане на страните по делото е изслушана Съдебно счетоводна експертиза. Вещото лице е дало отговор на поставените въпроси както от ищеца, така и от ответника.

В заключението вещото лице е посочило, че П.Н.П. е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България“ АД Договор за встъпване в дълг по договор № *** г. с първоначален длъжник Н. П. Т. по договор за кредит. С него от страна на банката е отпуснат кредит в размер на 36000 лева със срок на издължаване до *** г.

Уточнено е че, за периода от 29.1.2011 г. до 13.07.2016 г. чрез подписване на допълнителни споразумения е преструктуриран кредата по взаимно съгласие между страните, като към датата на изготвяне на Извлечението от счетоводните книги *** г. размерът на редовната главница е 34141.56 лв., просрочената главница е 2847.83 лв., просрочената лихва е в размер на 13660.09 лв., просрочените такси и имуществени застраховки по договора са в размер на 483.19 лв. Общо усвоената сума по Договора за кредит е в размер на 29271.75 лв.

Вещото лице е установило, че внесените (погасени) суми за погасяване на главницата от ответника по договор за кредит за периода от 29.02.2012 г. до 15.05.2019 г. са в размер на 4342.88 лв. Според заключението дължимата главница по договора за периода към 15.05.2019 г. е в размер на 46789.79 лв.

Вещото лице е посочило, че размерът на непогасените вноски по дължима възнаградителна лихва към датата на обявяване на предсрочна изискуемост -*** година и съгласно предоставените документи и счетоводни данни от ищцовото дружество е 2475.17 лева.

Експертът е установил, че размерът на непогасените просрочия по договорът за банков кредит към датата на изготвяне на извлечение от счетоводните книги *** година на „Юробанк България“ АД за мораторна лихва за периода от 12.01.2017 г. до 13.05.2019 г. съгласно предоставените документи и счетоводни данни от ищцовото дружество е 5831.71 лева.

На следващо място вещото лице е посочило, че начислените просрочени такси за управление на жилищен кредит за периода от 29.11.2017 г. до 15.05.2019 година са в размер на  116.58 лева.

Според вещото лице размерът на дължимата от ответника имуществена застраховка по договора за периода от 08.06.2018 г. до 15.05.2019 година е в размер 43.95 лева. А дължимите разноски по кредита за връчване на нотариална покана за периода от 08.06.2018 г. до 15.05.2019 година е 36.00 лева.

В заключението е отразено, че размерът на направените вноски за погасяване на процесното задължение за периода от 12.12.2016 г. до датата на предоставяне на информацията от „Юробанк България“ АД        и изготвяне на заключението (19.01.2021 г.) е 18385 лева.

В отговор на допълнително поставената задача вещото лице да изчисли задълженията на ответницата като вземе за основа първоначалният договор за кредит, без допълнителните анекси, като изчисли всички дължими главница, лихви и други задължения, вещото лице е посочило не може да изчисли всички дължими главница, лихви и други задължения въз основа на клаузите на Договор за кредит № *** г., поради непредоставянето му в процеса на изготвяне на изисканата допълнителна експертиза. Експертът е посочил, че отговорът на представител на правен отдел на банката във водената кореспонденция е бил, че банката е предоставила документите, с които разполага.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

Предявените обективно и субективно съединени искови претенции са процесуално допустими. Съдът е сезиран с осъдителни искове основани на чл. 124, ал. 2 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 430 и сл. от ТЗ.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от активно легитимирана страна против надлежна страна.

Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Установи се от представените доказателства, че на *** г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД, (каквото е било наименованието на ищеца към момента на сключване на договора), като кредитор и П.Н.П., е сключен договор за встъпване в дълг по договор за кредит № *** г., с първоначален кредитор Н. П. Т., за сума в размер на 36000 лв. (тридесет и шест хиляди лева). За обезпечение вземанията на банката по договора, първоначалният кредитополучател е учредил договорна ипотека в полза на Банката върху подробно описан недвижимия имот.

За да настъпят правните последици на едно договорно правоотношение, то същото следва да отговаря на условията за валидност. Съществените и задължително изискуеми елементи на договора за банков кредит са: страните, паричната сума предмет на договора, целта, за която е отпусната, условията при които е отпусната заемната сума с оглед възмездния характер на договора – възнаградителна и санкционна лихва, срок на ползване, съответно-връщане на отпуснатия и усвоен кредит.

Ищецът основава своя иск срещу ответника като легитимна страна по Договор за встъпване в дълг. По иска за присъждане на определено вземане, предявен срещу третото лице, което е поело дълга на длъжника, ищецът следва да докаже: 1) основанието, от което произтича вземането между ищеца и длъжника, в чийто дълг ответникът е встъпил; 2) наличието на изискуемо вземане, непогасено задължение; 3) договор за поемане на дълг, сключен между кредитора и третото лице, присъединило се към дълга, или договор за поемане на дълг, сключен между длъжника и третото лице. При направено възражение за нищожност на договора за встъпване в дълг поради невъзможен предмет, тъй като не е съществувало вземане на ищеца към третото лице, което да бъде поето, доказателствената тежест за наличието на изискуемо вземане е върху ищцовата страна. (Определение № 516 от 12.07.2011 г. по търг. д. № 885 / 2010 г. на ВКС.)

В настоящият правен спор с отговора на исковата молба, депозиран от процесуалния представител на ответника, са въведени възражения, с които се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и първоначалния кредитор, поради което счита и договорът за встъпване в дълг за недействителен, както и всички последващи споразумения между страните. За действителността на сделката „встъпването в дълг“ законът предпоставя наличие на валидно съществуващо облигационно отношение, в изпълнение на задълженията по което се прави встъпването при безспорно установен размер на дълга. След като встъпването в дълг се прави с цел изпълнение на задълженията по едно съществуващо облигационно правоотношение, то това предпоставя действителност на последното. Ако липсва действително старо задължение, договорът за встъпване в дълг би се явил с невъзможен предмет. (Решение № 50 от 26.06.2020 г. по т. д. № 489/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО. Решение № 378 от 30.12.2014 г. по гр. д. № 3020/2014 г. на Върховен касационен съд).

По делото не бе представен Договор за кредит № *** г. нито в оригинал, нито в заверено копие. Не бе представено банково бордеро, извлечение от сметка или друго доказателствено средство, от което да е видно, че сумата, която ищцовото дружество твърди, че е отпусната на Н. Т. по този договор е именно в посочения размер от 36000 лв., както и дали и на коя дата същата е усвоена от последния. Липсват и твърдения от ищеца в тази насока. При изготвяне на заключението по ССЕ по поставения допълнителен въпрос, вещото лице е изискало именно първоначалния договор за кредит, като същият не й е бил представен под претекст, че банката е представила всички налични документи за процесното вземане. За действителността на сделката „встъпването в дълг“ законът предпоставя наличие на валидно съществуващо облигационно правоотношение, в изпълнение на задълженията по което се прави встъпването при безспорно установен размер на дълга. (Решение № 378 от 30.12.2014 г. по гр. д. № 3020/2014 г. на ВКС).

Воден от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не доказа основанието, от което произтича вземането между него и длъжника Н. Т., в чийто дълг ответникът е встъпил. Тъй като липсват безспорни доказателства за действително старо задължение, договорът за встъпване се явява с невъзможен предмет, а всички допълнителни споразумения, сключени след Договора за встъпване в дълг са нищожни и не са породили действие между страните.

Поради това предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника следва да се присъдят сторените деловодни разноски. От представения списък на разноските се установява, че общия размер на направените разноските възлиза на сумата от 850 лв., включваща 700 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. депозит за експертиза, поради което и „Юробанк България“ АД следва да заплати дължимите на ответника разноски в посочения размер.

С оглед горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, искове с правно основание чл. 124, ал. 2 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД вр. с чл.430 и сл. от ТЗ за осъждане на П.Н.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ищцовото дружество, следните суми: 46789.79 лв. – дължима главница за периода от 12.09.2017 г.  до 15.05.2019 г.; 2475.17 лв. – дължима възнаградителна лихва за периода от 12.1.2017 г. до 10.08.2018 г.; 5831.71 лв. – дължима мораторна лихва за периода от 12.01.2017 г. до 15.05.2019 г.; 116.58 лв. – дължими такси по договора за периода от 29.11.2017 г. до 15.05.2019 г.; 43.95 лв. – дължими суми за застраховки за периода от 08.06.2018 г. до 15.05.2019 г. и сумата от 36.00 лв. – разноски по кредита за периода от 10.05.2019 г. до 15.05.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – *** г. до окончателно изплащане на сумите, както КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.  

ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на  П.Н.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 850 лв. (осемстотин и петдесет лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                        СЪДИЯ:___________________