№ 14928
гр. С, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110140012 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „ТС“ ЕАД срещу П. И. П., ЕГН **********, в качеството му на
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С, общ. С, ул. „Г М“ № ***
ВХ *** ЕТ *** АП ***, с присъединен абонатен № 31174, с която се иска да
бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи следните суми:
сумата 1 809,93 лева (хиляда осемстотин и девет лева и 93 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 299,65 лева (двеста
деветдесет и девет лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., сумата 47,74лева (четиридесет и седем
лева и 74 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
10,62 лева (десет лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г., за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№4899/2023г. по
описа на СРС, 126ти с-в.
В исковата молба ищецът, поддържа, че ответникът, в качеството си на в
качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С, общ.
С, ул. „Г М“ № *** ВХ *** ЕТ *** АП ***, с присъединен абонатен № 31174,
по смисъла на чл. 150, ал. 1 ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за
битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
1
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „ТС” ЕАД на потребители
за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с Общи условия от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от
датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет
страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за
което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от „Д” ЕООД, съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете, тъй като са платени, за което представя вносни
бележки.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По отношение на горепосочения фактически състав не се спори между
страните, а и се установява от доказателствата по делото, че процесният имот
е собственост на ответника въз основа на наследствено правоприемство от
неговата майка Елена Петрова И.а. Поради това съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 1 ЗЕ ответникът се явяват клиент на ответното дружество и като такъв
между тях е възникнало договорно правоотношение за доставка на топлинна
енергия.
Спори се по делото дали ответникът е погасил целия претендиран
размер на исковата претенция.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер
2
на 1169, 62 лева, с които са погасени мораторни лихви и частично
претендираните главници.
Ответникът е представил и вносна бележка в размер на 1040,39 лева,
като основание за направеното плащане е посочено фактура №**********.
Последната обаче отразява задължение на ответника към ищцовото дружество
за период, различен от исковия, а именно - 01.05.2021 – 30.04.2022г.
С извършеното плащане ответникът на основание чл. 76 ЗЗД е погасил
следните суми: главница за дялово разпределение от 47,74 лева търсените
мораторни лихви в общ размер на 310,27 лева, главница за топлинна енергия в
размер на 780,38 лева и законната лихва върху нея от датата на депозиране на
исковата молба до плащането, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез
лихвен калкулатор. Доколкото платената сума не е достатъчна да погаси
цялото вземане, то остава дължима главница за топлинна енергия в размер на
1029,55 лева.
В последното открито съдебно заседание, ищецът е заявил, че остава за
погасяване различна от посочената сума, а именно главница в размер на
1321,41 лева, както и държавни такси за исковото и заповедно производство.
Въпреки това, при съобразяване на текста на чл. 76 ЗЗД и изчислението,
направено от съда по реда на чл. 162 ГПК, съдебният състав не споделя
разпределението, което ищецът е направил. Правната нормата за разпределяне
на постъпилото плащане, ако не е указано друго между страните, е
задължителна за кредитора, поради което и е следвало да я приложи.
Предвид горното съдът намира, че следва да бъде уважен частично иска
само по отношение на главницата от 1029,55 лева, ведно със законната лихва
от датата на образуване на заповедното производството, а в останалата част
следва да бъдат отхвърлени като погасени в хода на производството.
По отношение разноските.
При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени
ищецът има право на разноски, тъй като ответникът е станал повод за
завеждане на производството.
Разноските на „ТС“ ЕАД са в общ размер на 143,35 лева, от които 100.00
лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК
и 43,35 лева държавна такса. Ищецът има право на разноски и в заповедното
производство, от които 43,36 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление в гр. С, ул. Я № ***, положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
3
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. И. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ул. „Г М“ №31, вх. Б, ет.2, ап. 8, дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 1029,55 лева, представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С, общ. С, ул. „Г М“ № *** ВХ *** ЕТ *** АП ***, с
присъединен абонатен № 31174, за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 16.02.2023г. по ч.гр.д.№4899/2023г. по описа на СРС, 126ти с-в.
ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените по
реда на чл. 422 от ГПК искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. Я № *** срещу П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ул. „Г М“ №31, вх. Б, ет.2, ап. 8, с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД както следва: иска за разликата над присъдения размер от
1029,55 лева до пълния претендиран размер от 1809,93 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г., иска за сумата 299,65 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., иска за сумата 47,74лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, иска за сумата
10,62 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до
14.12.2022 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№4899/2023г. по описа на СРС, 126ти с-в.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Г М“ №31, вх.
Б, ет.2, ап. 8, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. Я № *** сумата от 143,35
лева, представляващи разноски в исковото производството и сумата от 93,36
лева, разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Д“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4