РЕШЕНИЕ
110 Разград
22.Х.2009г.
Номер Град
Разградски окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
съд
2009 28.ІХ.
На Година
АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
В публично заседание в следния състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА АТАНАС ХРИСТОВ
Председател
Членове
М. Н.
Секретар
№ 225 2009 в. гр.
като разгледа докладваното от съдия Йончева
дело по описа за
година.
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е реда на § 2 ал. 1 ПЗР на
ГПК във вр. с чл. 195 и сл. ГПК (отм.) .
С Решение
№127/28.V.2009г., постановено по гр.д.№465 по описа му за 2006г., РРС е уважил
частично предявения от Г.Г. против А. М.
иск, като на осн.чл.55 ЗЗД е осъдил ответника да заплати на ищеца 5 445,00лв.,
представляващи стойността на реализиран добив
от люцерна до размера на които неоснователно се е обогатил за негова сметка. До
първоначално предявеният му размер от 7 000,00лв., искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановеното решение,
ответникът обжалва същото в осъдителната му част. В условията на
алтернативност, моли съда да обезсили решението като постановено по един
недопустим иск и да прекрати производството по делото, както и да отмени решението
на РРС като неправилно и да постанови
друг такова, с което по същество на спора предявеният срещу него иск бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира направените пред тази
инстанция разноски.
Лично и чрез повереника си, въззиваемият оспорва жалбата
като неоснователна. Моли съда да потвърди решението на РРС в обжалваната му
част като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
Претендира присъждане на направените пред тази инстанция разноски.
Като подадена в
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна. Решението
е неправилно. По същество на спора липсват
мотиви от правна страна. Извършен е доклад и преразказ на ангажираните от
страните доказателства, но липсва анализ и фактически изводи. Дадена е
неправилна квалификация на търсената от ищеца защита. РРС е приел, че искът е
предявен на осн. чл.55 ЗЗД като от т.нар. мотиви не става ясно с коя от
трите хипотези на неоснователното обогатяване е приел, че е сезиран – получено
при начална липса на основание; получено с оглед на неосъществено основание или
получено на отпаднало основание.
Изхождайки от съдържанието на исковата молба,
в нейното единство от обстоятелствена част и петитум, в този си състав съдът
намира, че търсената от ищеца защита намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД.
Искът по
чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен и обеднилият се може да го предяви, само ако не
разполага с друг иск срещу обогатилото се за негова сметка и без основание
лице. Законът изисква да е налице връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника от един или няколко общи факти и освен това
обедняването и обогатяването да е без основание.
В исковата си молба, въззиваемият в настоящото
производство, твърди следното: По молба
на В. К., от гр.София, позована на издаден в негова полза изп.лист за вземане в
размера на 17 000щ.д., срещу ЕТ”Стилет-Г.Г.”***, собственост на въззиваемия Г.Г. е било
образувано изп. дело № 80 описа за 2002г.
на ДСИ при РРС. В изпълнение на вменените му по см. на чл.323 и сл. ГПК(отм.),
с цел удовлетворяване вземането на взискателя, сезираният с производството съдебен
изпълнител е предприел действия на принудително изпълнение, насочени
като такива срещу движимото и недвижимо имущество на търговеца-длъжник,
собственост на въззиваемия-описи, оценки, публична продан. В хода на изпълнителното производство, по повод
насочено срещу процесната нива в землището на селото, местност “Балък сърт” е била изготвена оценка, която въззиваемият,
като собственик на търговеца – длъжник в изпълнителното производство, е
обжалвал с твърдението, че в същата е включена
само стойността на земята, но не и стойността на намиращата се върху нея
многогодишна селскостопанска култура. В производствата, развили се инстанционно
по жалбите на въззиваемия срещу действията на съдебния изпълнител( опис,
оценка), същите са оставени без уважение. Имотът е бил
обявен на публична продан, при редовно заявено от страна на жалбоподателя
участие в наддаването.
На 8.V.2005 г. е издадено
постановление за възлагане на недвижимия имот на жалбоподателя за сумата 22 222,00лв.
В постановлението за възлагане на имота не е вписано изрично, че му се предава
във владение единствено и само земята, без посева от люцерна, имаща характер на
многогодишно растение със селскостопанско предназначение. Заплатената от него
цена надвишава значително стойността на имота като сбор от цената на земята и цената на
люцерната, съгласно заключенията на вещите лица, назначени в развилите се по
повод жалбите на въззиваемия частни граждански производства. В резултат на тази
продажба, в исковата си молба въззиваемият твърди, че се бил обеднил, а жалбоподателят се бил обогатил със сумата, представляваща
според изпълнителното дело стойността на посятата в придобития при публичната
продан недвижим имот люцерна, която с
исковата си молба същият е предявил като стойност на вложените в посяването и
обработката й разходи.
С обжалваното решение, съдът е
приел иска за основателен по см. на чл.55 ЗЗД до размера на 5 445,00лв.,
представляващи равностойност на добива от люцерната за 2005г., в какъвто смисъл
няма искова претенция. Липсват каквито и да е доказателства относно това кой е
добил люцерната, респ. кой и как е реализирал доход от същата.
В качеството си на ответна по
делото страна, жалбоподателят е оспорил иска и по основание и по размер. Позовавайки
се на влезлите в сила съдебни актове, постановени по повод обжалваните от
въззиваемия действия на съдебния изпълнител,
на първо място е възразил, че
искът е недопустим и на второ, че е неоснователен. В този смисъл е поддържаното от него становище
и в хода на въззивното производство.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, изслушано е заключение на съдебна- агротехническа експертиза.
Съобразявайки становището на
ответника и действието на законите, съдът поставя на разглеждане правния спор.
Въз основа на така установените факти, съдът
намира предявения иск за неоснователен и недоказан. Предявеният иск е процесуално допустим. Твърдението на
жалбоподателя за неговата недопустимост поради наличието на влезли в сила
съдебни актове е неотносимо към настоящия спор, тъй като цитираните решения
касаят друго производство, развило се между страни, различни от страните в
настоящото производство. Преценката за допустимост на иска, в този си състав
съдът съобрази с характера на търсената по реда на чл. 59 ЗЗД. Искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен и
обеднилият се може да го предяви, само ако не разполага с друг иск срещу
обогатилото се за негова сметка и без основание лице. В случая, ищецът не
разполага с друг иск срещу ответника,
тъй като липсва каквото и да било правоотношение между тях.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен, с оглед неосъществяване на хипотезата на
чл. 59 от ЗЗД. Законът изисква да е налице връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или няколко общи
факти и освен това обедняването и обогатяването да е без основание. В конкретния случай, липсва обща факт
на обедняването и обогатяването. Ако е налице обедняване на ищеца, то е
резултат на действията на съдия-изпълнителя по оценка на имота предмет на
проведената от него публична продан. Тези действия на съдия-изпълнителя са
приети за законосъобразни от съдилищата с влезли в сила съдебни актове.
Следователно, обедняването на ищеца, доколкото същият твърди наличие на такова,
не е без основание по смисъла на чл. 59 от ЗЗД.
От друга
страна, жалбоподателят е купувач по публичната продан, на който законосъобразно
според съдебните актове е възложен имотът. Същият не придобива имота от ищеца, а на оригинално основание - постановлението за
възлагане, при което е прекъсната връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. И не на последно
място следва да се отбележи, че по см. на чл. 92ЗС същият е станал собственик
на земята ведно с насажденията върху нея, тъй като от титула му за собственост
(постановлението за възлагане) не следва за установено друго.
Ето защо,
предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане, следва да се осъди въззиваемия да му заплати направените пред тази инстанция.
разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №…127/28.V.2009г.
по гр..№465/2006г. по описа на РРС в частта, с която А.М. *** е осъден да
заплати на Г.Ц. Г. 5445,00лв. до размера
на които неоснователно се е обогатил за негова сметка, както и в частта, с
която М. е осъден да заплати на Г. разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от Г.Ц.Г. против А.М.М. иск за
заплащане на 5 445,00лв., до размера на които, реализирайки добив от 55дка
люцерна, находяща се върху придобит при публична продан имот №044041 в
землището на с.Дянково, местност “Бълък сърт” , неоснователно се е обогатил за
негова сметка.
Осъжда Г.Ц.Г. да заплати на А.М.М.
разноски пред тази инстанция в размер на 169,00лв.
В останалата си част, като необжалвано решението на РРС е влязло в сила.
Решението на РОС
да се обжалва пред ВКС в едномесечен
срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
МН