№ 96
гр. Монтана, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630200218 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 23-0996-002681/12.01.2024г. на
Началник РУ - Монтана към ОДМВР - Монтана са наложени на М. В. Д., с
посочен адрес в гр.Монтана и чрез адв.И. С. от АК - Враца, административни
наказания - глоба в размер на 2000 (две, хиляди) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г.), санкционирано на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП ( в редакция
след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.). С обжалваното НП
спрямо водача Д. са отнети 15 (петнадесет) контролни точки на основание
Наредба № Із – 2539/12 на МВР (в редакция след изм., ДВ, бр.27 от
24.03.2023г.).
Недоволна от наказателното постановление жалбоподателката Д. лично
и чрез адв.И. С. от АК – Враца, моли да бъде отменено. Редовно призована, Д.
се явява лично и с адв.С., твърди, че нарушението не е извършено, имала
качеството на пешеходец, а не на водач. Адв.СТОЧЕВСКИ пледира за отмяна
на НП чрез доводи изложени и в писмена защита, приложена е и съдебна
1
практика. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган (АНО)
Началник РУ – Монтана към ОДМВР - Монтана, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок. Съдът прие
да разгледа жалбата по същество, макар и същата да не е прецизно изготвена,
респ. да е съобразена с изискванията на чл.60, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Макар и
не прецизна, жалбата съдържа ясно изразено искане за отмяна на
обжалваното НП, чрез посочване, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и неправилно отразяване на фактическата
обстановка.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 27.12.2023г. в 00:10 часа в гр.Монтана, от местността ПАРТА кьм
кръстовището с ул.Веренишка срещу бензиностанция "ПЕТРОЛ" по път без
настилка, водача М. В. Д. управлявала л.а. „ОПЕЛ КОРСА“ с рег. № ххх. С
нея в л.а. бил съпругът й св.Д.А.Д. и детето им, което е с 80 % ВСУ с чужда
помощ, със специални нужди.
Полицаите св.Д. М. Л. ст. полицай към Група „Постова дейност“ при РУ
– Монтана и св.А. Л. А., командир на отделение при РУ – Монтана, били на
работна смяна въпросната вечер срещу бензиностанция „ПЕТРОЛ“ на
ул.Веренишка, където има установъчен пункт, със задача превантивно да
спират автомобили, за които имат съмнение за употреба на алкохол и
наркотични вещества и допускат административни нарушения. Забелязали, че
два автомобила слизат един след друг от вилна зона „ПАРТА“. Когато
единият л.а. доближил и тръгнал към уширението на ул.Веренишка, св.Л.
подал сигнал със „стоп палка“ по образец, л.а. започнал да се движи назад и
паркирал на паркинг на същата ул.Веренишка. На първия автомобил водач
била жалбоподателката, която слязла от л.а. Св.Л. се представил, но нямал
възможността да й обясни каква е причината за спиране, защото излязъл
2
съпругът й св.Д.А.Д., който започнал да крещи, че на този път полицаите
нямат право да работят, можели да пият и да управляват на него. Св.Л. казал,
че това не е така, тъй като се намират на път за обществено ползване. При
проверката били и водачът на втория автомобил – съпругата на св.Б.Г. И.ОВ.
В хода на извършената полицейска проверка, свидетелите доловили
признаци на употребен алкохол у водача жалбоподателката М. В. Д. и
съпругът й св.Д.А.Д.. Водачът Д. била поканена да бъде проверена за
употреба на алкохол чрез техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с
фабричен № ARRB 0073, като Д. категорично отказала да бъде тествана.
Св.А. Л. А. съставил талон за изследване № 143581, който водача Д. отказала
да подпише и получи. Отказът бил удостоверен с подпис на св.Д. М. Л.. По
отношение на Д. бил съставен АУАН Серия GA № 2681, бл. №
662344/27.12.2023г. за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Д. отказала да подпише процесния АУАН, като този отказ бил удостоверен с
подпис на св.А. Л. А..
В АУАН Серия GA № 2681, бл. № 662344/27.12.2023г. били изложените
обстоятелствата на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
посочени по - горе. Въз основа на АУАН, съставен по повод на установеното
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, от водача Д. било
иззето СУМПС, СРМПС и регистрационните табели на л.а. Датата
27.12.2023г., като дата на отнемане на СУМПС от водача Д. е удостоверена и
в приложената по делото справка за нарушител/водач относно Д. (л.20 от
делото).
Въз основа на изготвения АУАН Серия GA № 2681, бл. №
662344/27.12.2023г., Началник РУ - Монтана към ОДМВР - Монтана като
административно-наказващ орган, оправомощен със Заповед № 8121з-
1632/21г. на МВР намерил, че М. В. Д. е извършила административно
нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП и издал обжалваното НП,
санкционирайки го на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. –
ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.).
Видно от приложена и приета по делото справка за нарушител/водач
относно Д., последната към 27.12.2023г. е притежавала СУМПС №
*********, валидно до 12.10.2026г., което със ЗППАМ № 23 – 1808 –
000051/02.01.2024г. е отнето на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Със
3
ЗППАМ № 23 – 1808 – 000053/02.01.2024г. са отнети СРМПС № ********* и
2 регистрационни табели с рег. № ххх. Съгласно справката за
нарушител/водач, спрямо Д., водач от м.09.2016г., има издадени 1 бр. НП
(процесното), 8 бр. влезли в сила фишове и 2 бр. Заповеди за ППАМ.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд (имайки предвид
вида дело) св.Д. М. Л. и св.А. Л. А. потвърждават изложеното в АУАН и в
талона за изследване № 143581. Жалбоподателката Д. заявява, че е отказала
да бъде проверена за употреба на алкохол защото била спряла и упралявания
от нея л.а. не се движил, респ. имала качеството на пешеходец. Св.Д.А.Д.
(съпруг на жалбоподателката) и св.Б.Г. И.ОВ (приятел, бил заедно със
семейството й и съпругата му на 27.12.2023г. на вилата на семейство Д.),
попдържат версията на жалбоподателката, а именно когато започнала
полицейската проверка л.а. бил спрял, заключен, били до л.а.
По искане на защитата, съдът изиска видеозапис на извършената
проверка на 27.12.2023г., в отговор на който съгласно писмо № 180800-
6141/24.04.2024г. по описа на РУ – Монтана към ОДМВР – Монатна, всички
файлове с видеоинформация се съхраняват за срок от 30 дни в
автоматизираната информационна система (АИС) на МВР, съгласно чл.11,
ал.1 от организационно-техническите правила за работа с АИС “ВОДПК“,
утвърдени със заповед № 8121з-140/08.02.2022г. на Министъра на вътрешните
работи, след мотивирано искане до директора на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ – МВР или от ръководителите на съответните структури (по
силата на чл.15, ал.1 от горецитираните правила). По конкретния случай е
трябвало да бъде отправено такова искане до 26.01.2024г. по посочения ред,
за да бъде преиндексиран файла с видео и аудио информация и да бъде
съхранен за по-дълъг период и съответно предоставен.
След обективен и всестранен анализ на доказателствата по делото,
които са в контекста на гореизложената фактическа обстановка, съдът
намира, че административно-наказващия орган е приложил правилно закона,
като е приел, че е налице административно нарушение по смисъла на чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Проверката за употребата на алкохол у жалбоподателката М. В.
Д. като водач на МПС е извършена съгласно законните изисквания на чл.174,
ал.4 от ЗДвП, респ. НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
4
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.81 от 2018г., изм. и доп. бр.99
от 20.11.2020г., в сила от 1.01.2021г., бр.81 от 26.09.2023г.), действаща към
времето на съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът установява, че
административно-наказващия орган правилно е квалифицирал извършеното
нарушение и го е санкционирал позовавайки се на санкционната разпоредба
на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Д. е отказала проверка за употреба на алкохол с
техническо средство и доказателствен анализатор, а след издаване и
попълване на талон за изследване, е отказала да го получи, съответно Д. не се
явила в определеното лечебно заведение, на практика е отказала медицинско
лабораторно изследване.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП за доказано по несъмнен
начин. Нарушението се оспорва от жалбоподателката и затова съдът следва да
изложи доводи по разбора на доказателствата и приложеното на закона в
детайли. Не се обори доказателствената сила на съставения АУАН, напротив
потвърждава се от доказателствата по делото, като настоящия съд кредитира
изцяло показанията на св.Д. М. Л. и св.А. Л. А..
Д. твърди, че неправилно е отразена фактическата обстановка, но от
доказателствата по делото, настоящият съд намира, че нарушението е
доказано за извършено по несъмнен начин и правилно са отразени
обстоятелствата. Според настоящият съд НП № 23 – 0996 –
002681/12.01.2024г. е обосновано, издадено заради доказано административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП в съответствие със закона и целите му. От
правно значение е и че водачът Д. е имала качеството на такъв съгласно § 6,
т.25 от ДР на ЗДвП, обстоятелство безспорно доказано от писмените и гласни
доказателства по делото. Видът пътна настилка (това, че Д. е управлявала
МПС по път без настилка), не е елемент от състава на административното
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, респ. ирелеватно е за вината й по какъв
път е управлява МПС. Безспорно е установено, че към 27.12.2023г., 00:10
часа Д. е имала качеството на водач на МПС, който е субект на
админитративното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, осъществено от
обективна и субективна страна от Д.. Очевидно е от данните по делото, че не
само е имала качеството на водач, но Д. е управлявала л.а. по път отворен за
обществено ползване, който има белезите на „път“ по смисъла на чл.2, ал.1 от
ЗДвП и § 6, т.1 от ДР на ЗДвП. Представеният снимков материал, не променя
5
направените правни изводи. Настоящият съд не споделя доводите изложени в
писмената защита от адв.С. от АК – Враца. Приложената съдебна практика не
съответства на установените по настоящето дело конкретни факти и
обстоятелства. Налице е управление на МПС преди извършване на
полицейската проверка, Д. е управлявала л.а. и е имала качеството на водач.
Правно ирелеватно и несъответно на изискванията на чл.174, ал.3 от ЗДвП е
това, че след управление на л.а., същият бил спрян и Д. и съпругът й били
извън л.а. Всичко това очевидно е сторено преднамерено, за да се избегнат
последиците на административно-наказателната отговорност.
Относно изискания видеозапис на полицейската проверка и това, че не е
приложен такъв, тъй като е следвало да се направи такова искане най – късно
до 26.01.2024г., съдът намира, че липсата му не променя изложените правни
изводи за доказаност на нарушението, защото същото е доказано по несъмнен
начин чрез другите писмени и гласни доказателства по делото.
От приложеното по делото заверено копие на талон за изследване №
143581 е видно, че отказа на Д. е удостоверен по надлежен ред съгласно чл.6,
ал.9 от Наредба № 1/19.07.2017г. ( Предишна ал.8 – ДВ, бр.81 от 2023г.), като
нарушителя Д. е отказал да подпише и получи талона, което е удостоверено с
подпис на св.Д. М. Л.. По несъмнен начин е доказано, че нарушителя Д., е
отказала проверка за употреба на алкохол чрез техническо средство и
доказателствен анализатор, респ. и медицинско лабораторно изследване на
кръвна проба.
Според настоящия съд са спазени изискванията на НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като на
практика Д. е осъществила с поведението си и двете хипотези на чл.174, ал.3
от ЗДвП относно отказа да бъде извършена проверка за употреба на алкохол –
отказала е проверка с техническо средство и доказателствен анализатор,
отказала е и медицинско лабораторно изследване за установяване на
употребата на алкохол.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция слез изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г.), не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са
били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Изрично са посочени в докладна
6
записка причините поради което часът 00:10 е посочен ръчно с химикал в
АУАН, с което не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
е ограничило правото на защита на Д.. Съгласно чл.189з. (Нов – ДВ, бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.) – „За нарушенията по този закон не се прилагат
чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. АУАН
и НП са съставени при спазване изискванията на чл.40, ал.1, чл.42, чл.52, ал.4
и чл.57 от ЗДвП без настоящия съд да сезира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на
защита на нарушителя Д..
По безспорен начин е доказано извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя в лицето на жалбоподателката М. В. Д. и
нейната вина – управлявала е МПС – л.а., а след покана в хода на полицейска
проверка, при доловени признаци за употребата на алкохол, водача Д. е
отказала да й бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо
средство и доказателствен анализатор и да й бъде извършено медицинско
изследване на дадена кръвна проба. Писмените и гласни доказателства, които
съдът кредитира, са безспорни в тази насока. Показанията на св.Д.А.Д. и
св.Б.Г. И.ОВ, са пристрастни, съответно необективни, и затова съдът не ги
кредитира. Обсъдените обстойно доказателства по делото, не навеждат извод,
че Д. на 27.12.2023г., 00:10 часа е имала качеството на „пътник“ или на
„пешеходец“.
Настоящият съдът намира, че административно-наказващия орган е
съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне
размера на административните наказания по чл.174, ал.3 от ЗДвП, без да са
налице условия за изменение на НП, защото са наложени точно фиксираните
по размер административни наказания.
Изхождайки от значимостта на защитените обществени отношения,
тежестта на извършеното нарушение от Д. и данните за проявленията на
водача Д. изрично упоменати в справката за нарушител/водач от които е
видно, че като водач е извършвала и други нарушения по ЗДвП, цитирани
като брой по – горе, макар и водач с неголям праткически опит, считано от
м.09.2016г., по мнение на настоящия съд приложението на чл.28 от ЗАНН би
било правно необосновано, и то не само заради ново въведената разпоредба
на чл.189з от ЗДвП. Представените писмени данни за здравословното
7
състояние на детето на Д. и за това на друг член на семейството им, не могат
да бъдат основание за отпадане на доказаната вина на жалбоподателката. За
подобен род административни нарушения, санкционирани съгласно чл.174 от
ЗДвП, съдебната практика изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Неприложим е чл.28 от ЗАНН, незевисимо и от представените заверени копия
на ЕР № 91083/167/13.09.2021г., 2 бр. епикризи и предоперативна
консултация. Чрез представените писмени данни в тази насока вероятно се
цели навеждане на доводи за несправедливост на административните
наказания, но същите са строго фиксирани по вид и размер, без правна
възможност за изменението им.
Последица от горното е потвърждаване на НП, в т.ч. и в частта му, с
което спрямо водача Д. са отнети 15 (петнадесет) контролни точки на
основание чл.6, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР (в
редакция след изм., ДВ, бр.27 от 24.03.2023г.), който е действащия закон
съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН.
При този изход на делото искането на жалбоподателката чрез адв.И. С.
от АК – Враца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 700 (седемстотин) лева следва да бъде оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН (изм., бр.109
от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0996-
002681/12.01.2024г. на Началник РУ - Монтана към ОДМВР - Монтана, с
което на М. В. Д., с посочен адрес в гр.Монтана и чрез адв.И. С. от АК -
Враца, са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 2000
(две, хиляди) лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА
СРОК ОТ 24 (ДВАДЕСЕТ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА) на основание чл.174, ал.3 от
ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.) и са
ОТНЕТИ 15 (петнадесет) контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на 700 (седемстотин)
лева разноски за адвокатско възнаграждение, в полза на жалбоподателката М.
В. Д., направено чрез пълномощника й адв.И. С. от АК – Враца.
8
Решението може да се обжалва пред АС–Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9