№ 299
гр. Стара Загора, 25.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530201196 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 24-002794 от
15.04.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град
Стара Загора, с което на „еРЧе“ЕООД, град Стара Загора, ЕИК ******** в
качеството му работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на
3 000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл.61, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния
представител, адвокат Х.Б-Б от АК – Стара Загора, се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли
същото да бъде отменено изцяло. Алтернативно се прави искане, ако съдът
приеме че нарушението е установено безспорно, то наложеното
административно наказание да бъде намалено към предвидения в закона
минимум. Претендират се направените по делото разноски за ползвана правна
помощ.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, взема
становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения
1
излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 24-002794 от 18.03.2022 година,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.3 от КТ – Кодекс на
труда („Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1
или 3 и чл.63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лева, за всяко отделно нарушение”) за нарушение на
чл.61, ал.1 от КТ („Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа”), във връзка с чл.1,
ал.2 от КТ („Отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения.“), изразяващо се в това, че на 15.03.2022
година в град Стара Загора на обект АРТ АТИЛИЕ „еРЧе“, град Стара Загора,
улица „Свети Княз Борис“ № 98 – Запад, стопанисван от жалбоподателя се
установило, че дружеството в качеството си на работодател е приел на работа
на горепосочения обект към момента на проверката – 15.03.2022 година в
12.30 часа, лицето С.С.Ж, ЕГН **********, като работник да извършва
цялостно обслужване на клиенти, почистване, подреждане и поддържане на
хигиената в ателието на фирма „еРЧе“ЕООД, с място на работа, работно
време и трудово възнаграждение без преди това да сключи с него писмен
трудов договор. Работодателят „еРЧе“ЕООД е уредил отношенията по
представяне на работната сила, като отношения по ЗЗД, като е сключил
граждански договор № 2 от 09.03.2022 година, между „еРЧе“ЕООД, ЕИК
******** и лицето С.С.Ж, ЕГН **********, вместо да сключи с него писмен
трудов договор.
От показанията на актосъставителя и свидетелите по акта и
попълнената по времето на проверката декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ
от името на С.С.Ж, както и от Граждански договор № 2 от 09.03.2022 година,
се установи по делото, че последната е била наета да замества управителката,
2
в ателието за един кратък период от 10 дена, като в уговореното и
възприетото от наетото лице се посочва наличието на работно време, работно
място и договорено възнаграждение за уговореното кратко време на
изпълнение от 10 дена. За съда тези данни обуславят несъмнено, по – скоро
наличието на едно гражданско правоотношение между жалбоподателя и
наетата от него Желева за кратък период от време с определени функции за
изпълнение, отколкото за трудово правоотношение по смисъла на чл.1, ал.2
от КТ. Но дори и да се приеме, че с гражданското правоотношение е
прикрито едно трудово такова, то за съда начина на описване на самото
нарушение не отговоря на посочените правни норми.
Като нарушени са посочени две отделни взаимно изключващи се
правни норми, с различни по изпълнителното си деяние същност, а именно
чл.61, ал.1 от КТ и чл.1, ал.2 от КТ, като описано че те са нарушени във
връзка една със друга. Нормата на чл.1 ал.2 от КТ изисква всяко едно
отношение касаещо предоставяне на работна сила да се урежда като трудово
такова, а не като гражданско, като административно наказателната
отговорност в тази насока се понася по силата на правната норма на чл.414,
ал.1 от КТ. Тоест изпълнителното деяние на този вид административно
нарушение може да касае сключен граждански договор, които прикрива
реализиращо се трудовото правоотношение между страните. Нормата на
чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовия договор да се сключи между работника
или служителя и работодателя преди постъпването му на работа, тоест по
силата на тази правна норма се налага извода че при изпълнителното деяние
на самото административно нарушение изобщо няма сключен какъвто и да е
договор. От друга страна и предвиденото наказание е в нормата на чл.414,
ал.3 от НК. Обобщено казано посочените като нарушени норми касаят
различни видове административни нарушение а и оттам и се налагат
административни наказания за тях по различни правни норми. Следователно
не може така описаното административно нарушение да е по чл.61, ал.1 от
КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Така направеното описание и посочените
като нарушени правни норми са в разрез с изискванията на императивната
норма на чл.57, ал.6 от ЗАНН, тъй като са посочени две законови разпоредби
които не мога да бъде препратка една към друга. С това е нарушено правото
на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен с
отправеното му административно обвинение и по кои правни норми. Само на
3
това основание обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено. Следва да се отбележи че сключения граждански договор е за срок
от 10 дена и проверката е била направена точно в срока на договора, като по
друг начин би стоял въпроса ако проверката е била след срока на договора и
лицето е продължавало да изпълнява задължения при въпросното дружество.
Трайна е съдебната практиката, че в този случай правилната
правна квалификация е тази по чл.1, ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от
КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се
уреждат само като трудови. С тази норма законодателят прави разграничение
между трудовото правоотношение и другите правоотношения, когато в
съдържанието на последните се включва използване на човешки труд и се
предоставя в една или друга степен или форма неговото използване
(граждански договори, в съдържанието на които има полагане на труд).
Когато предоставянето на работна сила правно не се изразява в трудово
правоотношение, а в гражданско такова, е налице заобикаляне и избягване на
гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други думи,
когато за предоставянето на работна сила от едно лице има сключен
граждански договор за полагане на труд между него и работодателя, е налице
нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и се предпоставя ангажиране на
административно-наказателна отговорност по чл.414, ал.1 от КТ. Несъмнено
разглеждания случай е именно такъв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за
ползвана правна помощ по делото в размер на 440 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002794 от 15.04.2022
година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с
което на „еРЧе“ЕООД, град Стара Загора, ЕИК ******** в качеството му
работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено
4
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за нарушение по чл.61, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора,
ДА ЗАПЛАТИ на „еРЧе“ЕООД, град Стара Загора, ЕИК ********,
представлявано от Р. Р. Ч., ЕГН **********, сумата от 440 /четиристотин и
четиридесет / лева, представляваща направени разноски за ползвана правна
помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5