РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Айтос, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100275 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 2 ЗН.
Производството по делото е образувано по ИМ на Е. С. Р., ЕГН **********, със
съд.адрес: гр. Б., ***, чрез адв.Г.М., срещу Л. Л. БЛ., EГH **********, представляван от
законния му представител Х.Х., чрез адв. Д.З., със съд. адрес: гр.Б., ***. Сочи, че нa
27.08.2020 г. ищецът, заедно с Л. Б.Б. /двамата като кредитополучатели и солидарни
длъжници/, сключили договор зa потребителски кредит с "Юробанк България" АД /като
кредитор/. Твърди, че паричните средства пo договора в размер на 22 000 лева били
предназначени и послужили за погасяване на вземания на Л. Б.Б., като ищецът не получил
или използвал каква да е част от кредита, искайки да помогне на Б.. След усвояване на
кредита последният починал. Застрахователят по застраховка „Живот“ на починалия отказал
плащане пo застраховката, позовавайки се на укрити от застрахования данни относно
неговото здравословно състояние. Твърди, че банката потърсила вземанията сu от ищеца,
който започнал да погасява вноските, ведно с натрупаните суми- вече просрочени. Сочи, че
Б. приживе натрупал множество задължения към кредитори. Счита, че предвид уговорената
с договора солидарна отговорност му се дължала половината от заплатената от него сума за
погасяване на дълга към банката, което задължение претендира от ответника като наследник
на Л.Б.Б., приел наследството на последния по опис на осн. чл. 60, ал.2 ЗН. Сочи, че с вл. в
сила решение на АРС по гр.д.724/21г. ответникът бил осъден да му заплати сумата от
1049,05лв.-половината от вече заплатени от ищеца суми по договора за потр.кредит,
намирайки че наведените по това дело възражения от ответника били преклудирани от СПН
на решението. Въпреки образуваното дело срещу ответника, ищецът продължил да плаща
на банката периодично други дължими суми по договора, като сочи да е платил сумата от
общо 2727,36лв. на девет вноски от по 303,04лв., намирайки, че половината от нея му се
дължала от ответника като наследник на починалия кредитополучател. Поради изложеното
иска ответникът да му заплати сумата от 1363,68 лв., ведно със ЗЛ от подаване на ИМ до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока за ОИМ е постъпил такъв от ответника. Намира иска за неоснователен. Сочи, че
1
е приел по надлежния ред наследството на своя баща по опис и отговоря съгласно чл. 60,
ал.2 ЗН. Твърди, че ищецът се снабдил срещу него с ИЛ по посоченото гр.д. на АРС за
сумите 1049,05лв.-вноски за периода 2.4.21г.-16.6.21г. и за 500 лв.-разноски по делото.
Освен това ответникът бил осъден по гр.д.№513/21г. да заплати на друг кредитор сумата от
2050г.-главница по договор, както и сумата от 184,85лв.-разноски по делото.Счита, че
поради това приетото по опис имущество в размер на 2050лв. от него вече било изчерпано,
т.к. кредитори установили по съдебен ред свои вземания, респ. приетият актив бил по-малък
по размер от задълженията на ответника, за които вече била формирана СПН по посочените
решения на АРС, обуславящо неоснователност на иска. Оспорва ищцовите твърдения- за
опити за разговори с майката на ответника, че банката потърсила вземанията си от ищеца,
както и за здр.състояние на бащата на ответника. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните доказателства приема от факт.страна следното:
Не се спори, а и се установява наличието на договор от 27.08.20г. зa потребителски
кредит, сключен между "Юробанк България" АД (кредитодател) и от друга страна Е. С. Р. и
Л. Б. Б. -двамата кредитополучатели като солидарни длъжници, като банката предоставила
кредит в размер на 22 000лв. на Л.Б.Б..
Установява се, че Л.Б.Б. е починал на 23.10.20г., като ответникът е наследник на
починалия. На съда е служебно известно, че отв. Б. е приел наследството на своя баща под
опис, вписано по реда на чл. 49 ЗН в особената книга на съда под № 2/12.01.21 г. по ч.гр.д.
№ 898/20г. на АРС (съгласно представения опис в наследствената маса се включват
подробно описани МПС – л.а., чиято справедлива пазарна стойност е в общ размер на 2050
лв.), установяващо се и от ангажираните по делото доказателства.
Установява се, че ищецът е платил по горепосочения договор към банката-кредитодател
сумата от общо 1515,20лв. за периода 16.7.21г.-16.3.22г. (5 вноски от по 303,04лв. всяка,
докато в ИМ се твърди плащане на девет вноски от по 303,04лв., но липсват доказателства в
тази връзка).
Видно е, че с две съдебни решения (вл. в сила) ответникът е бил осъден да заплати
парични суми във вр. със задължения на своя наследодател: с решение на АРС по
гр.д.724/21г. е осъден да заплати на ищеца сумите от 1049,05лв.-вноски за периода 2.4.21г.-
16.6.21г. и 500 лв.-разноски по делото; с решение по гр.д. 513/21г. е осъден да заплати на
кредитора „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД сумата от 2050г.-главница по договор, както и
сумата от 184,85лв.-разноски по делото.
Във връзка със здравословното състояние на наследодателя Л.Б.Б. са ангажирани
доказателства, които са неотносими към предмета на спора.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
Безспорно се установява наличието на възникнало между "Юробанк България" АД (от
една страна), ищеца и наследодателя на ответника (от друга страна) облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит. Банката е била изправна страна по
договора, отпускайки заемната сума на кредитополучателя Б.. По делото не се твърди и
установява получената парична сума да е била върната от кредитополучателя, респ. Б. да е
извършил какви да е погашения по кредита. Установи, че ищецът, в качеството си на
съдлъжник е извършвал частични погасявания по кредита към банката, плащайки 5 бр.
вноски по 303,04лв. всяка, т.е. за сумата от общо 1515,20лв. за периода 16.7.21г.-16.3.22г.
/липсват доказателства за плащане на твърдените в ИМ 9бр. вноски от по 303,04лв. въпреки
указаната на страната док.тежест, обуславящо извод за неосъществяване на твърдения факт
за заплащане на 4 вноски от по 303,04лв. всяка, или общо 1212,16лв./. Съгласно чл.127, ал.1
ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Следователно на осн. чл. 127, ал.
2
2 ЗЗД кредитополучателя Б. би дължал на ищеца половината от заплатената от последния
сума по кредита, т.е. 757,60 лв. Ответникът е приел наследството на кредитополучателя Б.
по опис преди образуване на делото и на осн. чл. 60, ал.2 ЗН отговаря само до размера на
полученото наследство (същото е в размер на общо 2050 лв.). Защитното действие на чл. 60,
ал. 2 ЗН се изразява в невъзможността кредиторите на наследодателя да получат от
наследника изпълнение за задължения, надхвърлящи активите на наследството.
Предназначението на описа е да се отграничи имуществото, което наследодателят е
притежавал към момента на своята смърт от имуществото на призованите към наследяване
лица и има доказателствено значение за обема на оставеното в наследство имущество /т.4 и
т.5 от ТР № 3/2013г., ОСГК на ВКС/. Съгласно Р.№ 226/04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г.
на ВКС, II т.о. преценката относно обема на отговорността на наследниците, приели
наследството по опис, задължително се извършва в производството по предявен срещу тях
иск за задължения на наследодателя им и има отношение към пасивната им
материалноправна легитимация. Ако в исковия процес се установи, че приелият по опис е
изпълнявал доброволно наследственото задължение и е погасил такава част от него, която се
покрива от стойността на полученото в наследство имущество, т.е. от стойността на
активите на наследството, предявеният от кредитора на наследодателя иск за непогасения
остатък от това задължение следва да бъде отхвърлен-съгласно чл.60, ал.2 ЗН наследникът,
който е приел наследството по опис не отговаря над размера на полученото наследство. В
случая ответникът възразява, че активът на полученото по опис наследство бил изчерпан,
т.к. ответникът бил вече осъден да заплати други задължения на своя наследодател, като
аритметичния сбор на вече присъдените суми надхвърлял стойността на получения по опис
актив. Съдът намира за неоснователно това възражение. Действително отговорността на
наследника за задължения на наследодателя в хипотезата на чл.60, ал.2 ЗН е ограничена до
стойността на приетото по опис наследство и се счита реализирана, респ. като последица се
погасява, когато се изчерпи неговият актив, независимо от това дали са останали
неудовлетворени кредитори. Законът изрично урежда възможността за удовлетворяване на
няколко кредитора на наследодателя от полученото от наследника по опис, като поначало
преимущество имат тези от тях, които са по-активни, предявявайки най-напред своите права
към получилия наследството по опис, изчерпването на което препятства възможността на
другите кредитори да удовлетворят вземанията си. Поначало наследникът, който е приел
наследството по опис, плаща на кредиторите по реда, по който те предявяват пред него
правата си, до изчерпване на активите, освен ако не е изрично определен реда и начина, по
който наследникът ще плаща на кредиторите. Съдът намира, че в случая със СПН са
установени вземания на кредитори, чийто сбор действително надхвърля приетото по опис
наследство в размер на 2050 лв., но това не води автоматично до изчерпване на полученото
наследство от ответника, т.к. присъждането на горепосочените вземания не води механично
до погасяване на задълженията, което е възможно да се извърши доброволно /чрез плащане/
или по принудителен ред, респ. предявяване на претенциите на кредиторите по никакъв
начин не води като последица до изчерпване на стойността на наследеното имущество, т.к.
притезанията не са удовлетворени. Нито се твърди, нито установява вземането на ищеца,
установено с решението по гр.д.724/21г. на АРС, да е удовлетворено доброволно. Страните
не спорят, че удовлетворяването му е инициирано изп.дело пред ДСИ при АРС, но нито се
твърди, нито установява, вещите (полученото по опис), срещу които е насочено
изпълнението да са осребрени, респ. вземането да е удовлетворено принудително, поради
което и не може да се приеме, че активът, получен от ответника, е изцяло изчерпан (още
повече, че това вземане на ищеца- в размер на около 1550лв., не надхвърля сумата от
2050лв/. От друга страна, на състава е служебно известен предмета на гр.д.513/21г. на АРС,
по което е установено със СПН вземане на друг кредитор към ответника за задължения на
наследодателя му, но липсват какви да е твърдения и доказателства задължението към този
кредитор да е доброволно изпълнено или за удовлетворяване на притезанието да е
3
инициирано изп.производство, обуславящо извод, че активът на полученото по опис
наследство не е изчерпан изцяло. Настоящият иск би бил изцяло неоснователен, ако активът
на наследството е вече изчерпан (доброволно чрез плащане; по принудителен ред чрез
осребряване на имуществото), за което липсват какви да е твърдения и доказателства.
Чистото сборуване на вземанията на всички кредитори на наследството, надхвърлящо
стойността на полученото по опис, не изчерпва получения актив. В случая след
съобразяване на пределите на отговорността на ответника и доказателствата за извършени
погашения от ищеца по кредита към банката, съдът намира, че искът е основателен до
размер на 757.60 лв., т.к. сумата не надвишава полученото по опис и същото не е изчерпано
/респ. отговорността на ответника за паричните задължения на наследодателя все още не е
реализирана/, а за горницата над посочената сума до 1363,68 лв. подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан.
При този изход на спора ищецът има право на разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК за
сумата от 30,31лв. съобразно уважената част от иска. На ответника е била предоставена на
осн. чл. 38 ЗАдв. безплатна пр.помощ, като съобразно изхода от спора и на осн. чл. 38, ал.2
ЗАдв. на адв. Д.З. ищеца следва да й заплати сумата от 144,65 лв. (при МРАВ от 325,46 лв.
за иск срещу ответника в размер от 1363,68 лв.), представляваща адв. възнаграждение,
определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за МРАВ, съответстваща на
отхвърлената част от иска срещу ответника.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.127, ал.2 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 2 ЗН Л. Л. БЛ., EГH **********,
представляван от законния му представител Х.Х., чрез адв. Д.З., със съд. адрес: гр.Б., ***, да
заплати на Е. С. Р., ЕГН **********, със съд.адрес: гр. Б., ***, чрез адв.Г.М., сумата от
757.60 лв. – главница, представляваща половината от заплатената от ищеца сума за периода
16.7.21г.-16.3.22г. за погасяване на задължения към „Юробанк България“ АД пo договор за
потребителски кредит от 27.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата oт
предявяване на иска до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над присъдената сума до 1363,68 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 1 ГПК Л. Л. БЛ., EГH **********, представляван от
законния му представител Х.Х., чрез адв. Д.З., със съд. адрес: гр.Б., ***, да заплати на Е. С.
Р., ЕГН **********, със съд.адрес: гр. Б., ***, чрез адв.Г.М., сумата от 30,31лв. – разноски
по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Е. С. Р., ЕГН **********, със съд.адрес: гр. Б.,
***, чрез адв.Г.М., да заплати в полза на адв. Д.Л. З. от АК-Стара Загора, със съд.адрес: гр.
Б., ***, сумата от 144,65 лв. – адв. възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ОС Б. в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4