Р Е Ш
Е Н И Е
№
……..........................., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ВАРНА, VІІ
състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 267 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с вх. № 1958/08.02.2022 г. от В.Б.Н., ЕГН **********, чрез адв. И.З. ***, с която се
иска да бъде осъден ответника да заплати 300 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 2418/2017
г. по описа на Районен съд – Варна, приключило с отмяна на НП № 1887/31.10.2017
г. на Зам. кмета на Община Варна, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на иска до заплащането ѝ.
Направено е искане за присъждане на сторени разноски в настоящото производство и адвокатски хонорар. В съдебно заседание, чрез процесуален представител исковата молба и претенцията за разноски се поддържа.
Ответникът – Община Варна не е подала отговор, представител не се явява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита исковата молба за основателна.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:
С Решение № 1375/05.07.2017 г. постановено по НАХД № 2418/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Варна по жалба на ищцата В.Б.Н. е отменено Наказателно постановление № 1887/31.10.2014 г. от зам. кмета на Община Варна, с което на В.Б.Н. /към онзи момент – П./ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева на основание чл. 183 ал. 3 т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 94 ал. 3 от ЗДвП.
По делото пред ВРС Н. е била представлявана от адвокат, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от 14.07.2017г. Съгласно договора за процесуалното представителство е заплатено възнаграждение в размер на 300 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./ в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е в сила от 03.12.2019 г. Към момента на приключване на устните състезания на 29.06.2017 г. и постановяване на решението по НАХД № 2418/2017г., нормата не е била действаща, поради което редът за присъждане на сторени разноски в производството по посоченото дело е по ЗОДОВ.
Налице е отменено наказателно постановление, относно наложена глоба в размер на 30 лева. На основание т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища. На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът е физическо лице, поради което е правосубектен в настоящото производство.
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с постоянен адрес *** и увреждането е настъпило от издадено наказателно постановление от зам. кмета на Община Варна, т. е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – гр. Варна.
Отмяната на НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
От изложеното следва, че в настоящото производство трябва да се установи наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Ищцата твърди, че е заплатила адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 2418/2017 г. на Районен
съд – Варна, поради това, че е обжалвала НП. В приложеното дело на л. 13 от
него е представен и приет Договор за правна защита и съдействие от 14.07.2017г.,
който е сключен между В.Н. и адв. И.И. от ВАК за процесуално представителство
по КНАХД № 2418/2017 г. на ВРС. Записано е в договора, че е договорено и
платено възнаграждение в размер на 300 лева в брой. Видно от протокола на
проведеното съдебно заседание е извършено процесуалното представителство.
На основание чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на договаряне и плащане на процесното възнаграждение - За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Предвид наложената глоба в размер на 30 лева, определено съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 (Изм. с Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г. – отменена в тази редакция) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., минималното възнаграждение за адвокат е в размер на 300 лева.
С оглед установеното следва, че сумата от 300 лева за адвокатското възнаграждението, което ищцата е заплатила в производствата по НАХД № 2418/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, за процесуално представителство от адвокат се явява причинена вреда за нея, поради незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 1887/31.10.2014 г. издадено от зам. кмета на Община Варна. Искът против ответника следва да бъде уважен в размер от 300 лева.
Ищцата е направила искане и за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожимите административни актове и следователно се дължи върху главницата от 28.07.2017 г. – датата на влизане в сила на решение по НАХД № 2418/2017 г. на Районен съд – Варна до заплащането й.
Като краен извод, съдът приема, че е налице отменено НП, ползвана е адвокатска защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искът в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от 28.07.2017 г. до окончателното заплащане на задължението е основателен, по арг. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът е претендирал присъждане на 10.97 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение за един адвокат - разноски в настоящото производство. Видно от Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2022 г. сключен между ищцата и адв. З. е договорено и платено възнаграждение 300 лева в брой. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 310.97 лева за заплатена такса – 10.97 лева и възнаграждение за един адвокат – 300 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В.Б.Н. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокат по НАХД № 2418/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, законната лихва от датата на влизане в сила на решението – 28.07.2017г. до датата на завеждане на исковата молба - 138.09 лева, както и законната лихва от завеждане на исковата молба - 08.02.2022 г. до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В.Б.Н. сумата от 310.97 /триста и десет лева деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: