Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 01.06.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав, в открито заседание на десети
май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
При участието на секретаря Гергана Цветкова и прокурора Лилия Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Кехайова ВНОХД
№ 1046 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 18.02.2021 г. по НЧД дело № 10278/2020 г. Софийският
районен съд, Наказателно отделение, 20-ти състав е оставил без уважение молбата
на Й.Ц.С., ЕГН ********** за постановяване на съдебна реабилитация по реда на
чл. 87 от НК.
Срещу определението е постъпила жалба от молителя С. чрез защитника му –
адв. Г., с която се твърди, че определението на съда е неправилно. Изтъква се,
че вредите от престъплението, за което С. е бил осъден не са били възстановени
поради това, че пострадалият от престъплението се е дезинтересирал от
получаването им и не е упражнил правата си по реда на ГПК, не е предявил и
граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство. Ето защо
приема, че бездействието на пострадалия не може да води до неблагоприятни
последици за осъденото лице. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
определение и постановяване на решение, с което да бъде постановена съдебна
реабилитация спрямо осъдения Й.Ц.С..
В закрито заседание, проведено на 20.07.2012 г. въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на осъдения, свидетели или изслушване на експертизи.
В хода на съдебните прения молителя Й.Ц.С. поддържа жалбата, като счита, че
са налице посочените в закона условия за съдебна реабилитация изтъква, че
деянието е извършено 2004 г. и оттогава не е извършвал, каквито и да било противообществени
прояви.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът от Софийската градска
прокуратура моли атакуваното определение да бъде потвърдено.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба‚ както
и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.
314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намери следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана
по същество е основателна.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по отношение
на молителя е настъпила реабилитация по право за осъждането му по НОХД № 210/2001г.
по описа на РС гр. Лом, поради което и не се налага същото да бъде предмет на
обсъждане в настоящето производство.
Ето защо резонно първата инстанция е обсъдила предпоставките за
постановяване на съдебна реабилитация единствено досежно осъждането на С. по
НОХД № 8666/2009 г. по описа на СРС, тъй като предвид нормата на чл. 86, ал. 2
от НК, не може да настъпи реабилитация по право, тъй като такава вече е
настъпила за осъждането му по НОХД №210/2001 г.
Контролираният съд правилно е приел, че към датата на произнасянето на атакуваното
определение не е изтекла и предвидената давност, посочена в разпоредбата на чл.
88а, ал. 1 от НК, поради което същият не може да бъде реабилитиран по този ред.
На следващо място първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че към
датата 23.07.2017 г. е изминал тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК, считано
от изтичане на четиригодишния изпитателен срок на условното наказание, наложено
на осъденото лице по НОХД № 8666/2009 г. и следователно е налице първата предпоставка, визирана в разпоредбата
на чл. 87, ал. 1 от НК.
Пред първата съдебна инстанция са били
събрани достатъчно доказателства (справка за неприключили наказателни
производства, справка за съдимост, характеристични справки от работодател и от
полицейски служител по местоживеене) относно обстоятелствата, че в срока на реабилитация
молителят не е извършил други престъпления, наказуеми с лишаване от свобода или
по-тежко наказание, както и относно доброто му поведение след последното му осъждане.
СГС не споделя единствено отразената в мотивите на първия съд позиция за
отсъствие на уважителна причина по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК.
Възстановяването на вредите, резултат от престъпната дейност, действително е
условие за допускане на съдебна реабилитация, като това важи както за
съставомерните имуществени вреди, така и за неимуществените. То обаче не е
абсолютно, като в текста на чл. 87, ал. 2 от НК изрично е предвидена възможност
за реабилитиране на осъдения „и без да е възстановил причинените вреди, ако има
за това уважителна причина“. В конкретния случай защитата е твърдяла, а и първата
инстанция явно не е имала основание да не се съгласи, че вземането, произхождащо
от осъдителната присъда, е било погасено по давност с изтичането на 5 годишен срок,
считано от влизането й в сила, т.е. на 23.07.2018г., тъй като пострадалият от
престъплението не е предприел действия за принудителното събиране на сумата. Вярно
е, че осъденият би могъл да плати задължението си и след изтичане на погасителната
давност и това би било свидетелство за добросъвестно поведение, което той не е сторил
и през следващите две години. Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от НК обаче не изисква
такова поведение, а уважителна причина. Бездействието на носителя на вземането,
признато със съдебен акт (вж. чл. 117 от ЗЗД), което е довело до изтичане на 5
годишния давностен срок и невъзможност същото да бъде събрано по принудителен ред
при направено от осъдения възражение за това, е причина, която следва да се отчита
за уважителна. Обратното би означавало при наличие на останалите предпоставки за
съдебна реабилитация такава да не може да бъде допусната никога, ако не е
налице възстановяване на вредите, макар и събирането на признатото вземане да е
станало невъзможно поради изтичане на предвидената погасителна давност (в т. см. вж. Решение № 367 от 13.02.2015 г.
по н.д. № 1397/2014 г.,Н.К.,ІІ Н.О. на ВКС). С оглед това разрешение СГС намира,
че са налични всички материалноправни предпоставки за реабилитиране на молителя
по реда на чл. 87, ал. 1 от НК за посоченото по-горе осъждане. Предвид
гореизложеното съдът счита, че атакуваното определение следва да бъде отменено,
като настоящият съдебен състав се произнесе по същество и реабилитира по реда
на чл. 87, ал. 1 от НК Й.Ц.С. за осъждането му по НОХД № 8666/2009 г. по описа
на СРС.
Ето защо и на основание чл. 436, ал. 3, във вр. чл. 334, т. 3 от НПК, Софийският
градски съд, Наказателно отделение, ХІІ въззивен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение от 18.02.2021 г. по
НЧД дело № 10278/2020 г. Софийският районен съд, Наказателна отделение, 20-ти
състав.
РЕАБИЛИТИРА Й.Ц.С., ЕГН ********** по присъда,
постановена по НОХД № 8666/2009 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.