Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 09.01.2020
г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито
заседание на девети януари две хиляди и двадесета година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Йовка
Казанджиева
Пламен Пенов
като разгледа докладваното от съдия Казанджиева
в.
гр. д.№ 686 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е жалба вх. № 8580/12.12.2019
г. от „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСГРИЙС" АД, с ЕИК ........представлявано от
Изп.директор Р.М.Б., длъжник по изп.д.№2487/2019г., адрес за призовки
съобщения: гр........., чрез адв.А.Т. тел.........срещу Разноски по
изпълнително дело № 20198790402487 по описа на ЧСИ В.Петров, обективирани в ПДИ
изх.№27607/31.10.2019г. и Уведомление изх.№28312/07.11.2019 г. Сочи, че на 05.11.2019
г. й е била връчена Покана за доброволно изпълнение изх.№27607/31.10.2019г. по и.д.№
20198790402487 по описа на ЧСИ В.Петров, според която по изпълнителен лист от
дата 23.10.2019г. по гр.д.№427/2019г. по описа на PC Ловеч, ,,КРИС ФЕШЪН
ИНДЪСТРИЙС"АД е осъден да заплати главница в размер на 927.20лева, ведно
със законна лихва върху нея от 20.11.2018г. до окончателното й изплащане,
неолихвяема сума в размер на 75131.43лева, както и всички бъдещи такси и
разноски, вкл. и следваща се такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, с включен ДДС,
която към момента е посочена да е в размер на 5112.18 лева в полза на
взискателя Р.И.Н., а също така и присъединени публични държавни вземания по
чл.458 от ГПК в полза на държавата. Излага, че на 06.11.2019г. е установила, че са запорирани
банковите сметки на дружеството в „Райфайзенбанк България,,АД и „УниКредит
Булбанк"АД за вземанията по запорни съобщения до банките по изп.д.№
20198790402487 по описа на ЧСИ В.Петров. Изтъква, че на същия ден 06.11.2019 г.
е уведомила ЧСИ В.П., като е представила и доказателства, че задължението към
взискателката Румяна Ненечева е било погасено на 05.11.2019 г. по банков път, с
платежно нареждане по нейната б. сметка, както и задълженията на дружеството
към НАП, в общ размер на 41 066.23лева /вкл. главница и лихви/ на същата дата.
Сочи, че е уведомила ЧСИ В.П., че отразените в изпратеното му Удостоверение на
НАП изх.№11037190271188б/30.10.2019г. размер на задълженията на „КРИС ФЕШЪН
ИНДЪСГРИЙСАД към НАП от 74 299.9блева, не отговарят на обективната
действителност, че справката е невярна , като подадените номера на декларациите № 6 и № l не съответстват на подадените от тях.
В тази връзка са били представени и Протоколи за подадени декларации образец 6
и 1 за месеците август и септември 2019г., с които са удостоверили пред ЧСИ, че
удостоверението от НАП не съдържа верни данни и не е тяхната данъчна сметка.
Сочи, че освен това са представили пред ЧСИ и Справки от НАП за задълженията на
дружеството, които посочват вярно декларираните от тях суми и от които се
удостоверява, че към: 30.10.2019г. - размерът им е 51296.19лева, към
31.10.2019Г.- размерът им е 40719.54лева и към 05.11.2019г. размерът им е
40819.54лева, като по същество те не представляват просрочени данъчни
задължения и не подлежат на принудително изпълнение. Изтъква, че съобразно
представените писмени доказателства са направили искане пред ЧСИ В.П.,
незабавно да вдигне наложените запори на банковите сметки на дружеството, тъй
като блокира дейността му и задълженията са погасени в действителния им размер,
преди налагане на запорите, като са направили възражение и за прекомерност
срещу претендираното от взискателката адвокатско възнаграждение, както и че му
се дължат описаните от него в Показаната за доброволно изпълнение „бъдещи такси
и разноски”, включително и такса по чл. 26
от ТТР към ЗЧСИ, начислена в размер на 5112,18 лева с ДДС. Сочат, че по
последните две възражения ЧСИ не се е произнесъл, същите са получили
Уведомление изх.№28312/07.11.2019г., от
което е видно, че дружеството следва да заплати сумата от 680.00 лева
адвокатски хонорар, 72 лева авансови такси съгласно ТТРЗЧСИ, включително и
следващата се такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, с включен ДДС, която е в размер на
5112.18лева, формирана от вземанията на взискателя Р.И.Н. и присъединения
взискател НАП, което задължение към НАП е заплатено след образуване на
изпълнителното дело, като актуалният размер на задължението по изп.дело е в
размер на 5 661.31лева, след приспадане на постъпила сума в размер на
200.87лева на 07.11.2019г. Считат, изпълнителните действия на ЧСИ В.П., рег. №
879, с район на действие Окръжен съд- гр. Ловеч, в частта за разноските: в
размер на сумата от 680.00лева адвокатски хонорар и в размер на сумата от
5112.18лева- с посочено основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като изцяло незаконосъобрази и молят същите
да бъдат отменени. В тази връзка излагат подробни съображения. Сочат, че ЧСИ
Петров не се произнася по заявеното възражение за прекомерност на
претендираното вземане за адвокатско възнаграждение в размер на 680 лева и
намаляването му до размера на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Считат, че липсва основание за начисляване на такса в размер на
5112,18 лева с включено ДДС на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ, формирана на
материален интерес на взискателката Н. и НАП, тъй като задължението към двамата
/като към НАП не в размер на 74
299.96лева към дата 31.10.2019г., а в размер на 40719.54лева. респ. в размер на
40819.54лева към 05.11.2019 г./ не са събрани от ЧСИ в резултат на принудително
изпълнение. Излага, че от формална страна липсва Постановление за
присъединяване на НАП. Сочи, че обстоятелството, че изпълнителното дело е
образувано преди заплащането от тях на задълженията към горните лица в
действителния им размер, е ирелевантен, като към момента на налагане на запорите
на банковите сметки на дружеството тези задължения в действителния им размер са
изцяло погасени. В тази връзка цитира т. 1 и
т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по Тълкувателно дело №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, както и разпоредбите на чл. 450 ал. 3 от ГПК, чл. 191 от ДОПК,
чл. 455 ал. 1 от ГПК и чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Счита, че анализът на посочените
по-горе съображения води до правния извод, че към датата на пълното заплащане
на задълженията на дружеството към взискателите няма осъществени изпълнителни
действия срещу тях, няма събрана от ЧСИ Петров сума, поради което не е налице
законово основание същият да претендира посочената по-горе такса в размер на
5112,18 лева. Счита, че същата е неправилно определена и е изцяло в нарушение
на закона.
По изложените съображения моли настоящата
инстанция да отмени изцяло като незаконосъобразни изпълнителните действия на
ЧСИ В.П., рег. № 879 на КЧСИ по изп. дело № 20198790402487, в частта за
разноските в размер на сумата от 680 лева, адвокатски хонорар, като се намали
същия до 200 лева и в размер на сумата от 5112,18 лева като недължима.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ПЧСИ Х.Х.при ЧСИ В.П.,
per. № 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч. Излага, че в кантората
на ЧСИ В.П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч по молба на Р.И.Н., със съдебен адрес:***,
ст. 2, чрез адв. М.Б. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.10.2019
г., по гр.д. № 427/2019 г. по описа на Районен съд Ловеч, въз основа на заповед
за изпълнение от 26.09.2019 г. е образувано изпълнително дело № 20198790402487
срещу "Крис Фешън Индъстрнйс" АД ЕИК ........със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, Северна промишлена зона, ул. "Освобождение" №
7, за заплащане на главница в размер на 927.20 лв., ведно със законната лихва
върху нея от 20.11.2018 г., която до момента е 89.03 лв. до окончателното й
изплащане, както и адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното дело в размер на 680.00лв и следващите се такси и разноски
съгласно Тарифата към ЗЧСИ. Изтъква, че съгласно разпоредбите на ГПК съдебният
изпълнител е длъжен да присъедини вземанията на държавата от длъжника по
изпълнителното дело, поради което на основание чл. 458 от ГПК е поискана справка от НАП със
заявление с вх. № 1500И0172098 / 29.10.2019г. на НАП-ТД Велико Търново, офис
Ловеч за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки. Съгласно полученото Удостоверение от НАП- ТД Велико
Търново, офис Ловеч с изх. № 110371902711886/30.10.2019г. са присъединени
задълженията към държавата в размер на 74 299.96лв /седемдесет и четири хиляди
двеста деветдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/. Сочи, че Поканата
за доброволно изпълнение с изх. № 27607/31.10.2019г., в която са посочени
описаните по-горе задължения, е връчена
лично на изпълнителния директор на дружеството на 05.11.2019г., като
едновременно с нея на основание чл. 507. ал. 1 от ГПК са изпратени и запори до
банковите сметки на дружеството. Излага,че плащанията, които длъжникът е извършил към
взискателката Р.Н. и към ТД на НАП - офис Велико Търново са инициирани от
изпълнителното дело и същият е предприел заплащане, след образуването му. Сочи,
че извън правомощията на съдебния изпълнител е да проверя истинността на
представените му документи, които се представят по изпълнителното дело, в
конкретния случай справка на НАП, като
негово задължение да извърши проверка дали същите съдържат реквизитите посочени
в чл. 127 от ГПК.Освен това излага, че молбата за вдигане незабавно на
запорите, без да се изчака актуална справка удостоверение от НАП не обвързва
съдебния изпълнител, тъй като такава разпоредба липсва в ГПК. Противно би
нарушило правата на присъденения взискател НАП да направи възражения. В тази
връзка сочи, че следва да бъдат заплатени и таксите на ЧСИ, предвидени в
Тарифата към ЗЧСИ. Освен това изтъква, че сметките са запорирани до размера на
посочената в запорното съобщение сума в размер на 81 259.84лв. като след
изпълнение на запора дружеството може да оперира със сметките си за сумата над
запорното съобщение. Изтъква, че дружеството има открити още пет банкови сметки
в търговски банки в страната, което опровергава твърдението, че чрез налагане на запора се блокира дейността на
дружеството.
Приема за неоснователни възраженията
за прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 680лв /шестстотин и
осемдесет лева/, тъй като същия не се определя от ЧСИ. Излага съображения, че
не е налице прекомерност, с оглед на действията, извършени от процесуалния
представител на длъжника Н., а именно – молба за образуване на изпълнителното
дело, посочване на способи за изпълнение, начин на изпълнението, постъпилата
жалба. Намира, че съдът следва да се произнесе по това възражение.
Излага, че събраната пропорционална
сума в размер на 5112,18 лева е в съответствие с разпоредбата на т. 26, Раздел втори от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, приета с Постановление на МС от 19.04.2006г. Счита, че
ако сумите по изпълнителното дело са били
събрани по принудителен ред, то тогава би било налице правно основание
жалбоподателката да оспорва същите. В конкретния казус е налице доброволно
изпълнение, поради което не е налице такова.
Сочи, че на 06.11.2019г. в кантората
на ЧСИ В.П. е постъпила молба с вх. № 39634 06.11.2019г. от длъжника, към която
са приложени платежни документи за изплащане на задължението си към Р.Н.,
платежни за изплащане на авансовите такси към съдебния изпълнител в размер на
144 лв., платежни за вноски към НАП в размер на 41 066.23лв и удостоверение за
задължения към НАП към дата 31.10.2019г. в размер на 40 719.54 лв и към дата
05.11.2019г. в размер на 40 819.54лв. Изтъква, че с оглед на това и приложените
към изпълнителното дело писмени доказателства е отказал да вдигне запора, като
е изпратил уточняващи запорни съобщения до банките, по отношение на
запорираните банкови сметки, с оглед на съразмерност на запора, както и
уведомление до процесуалния представител на длъжника, относно направеното
възражение от взискателя за адвокатския
хонорар и уведомление изх. №
28312/07.11.2019 г. получено от длъжника
на 08.11.2019 г. за актуалния
размер на задължението по изпълнителното дело в размер на 5663,31 лева.
Освен това не споделя
възражението, че таксата по смисъла на чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ не се дължи,
тъй като е налице доброволно изпълнение на задължението Излага, че това
противоречи на практиката на съдебните изпълнители, потвърдена от съдилищата на
Република България, че таксата се дължи и при доброволно изпълнение на
задължението. Това е трайната практика на съдебните изпълнители, която е
потвърждавана и от съдилищата на Република България.
Изтъква, че не отговаря на
обективната действителност твърдяното в жалбата, че към момента на образуване
на изпълнителното дело задълженията са били погасени, с оглед на приложените
към него писмени документи. Счита, че позоваването на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по Тълкувателно дело № 2/201 Зг. на ОСГТП на ВКС е
несъотносимо към правния спор, тъй като таксата по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ се събира и при
доброволно внасяне на задължението, а не както твърди длъжникът единствено при
издължаване посредством изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител.
Същата се определя въз основа на цитираната по-горе Тарифа. Излага, че на
основание чл. 79 ал. 2 от ГПК и чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК са начислени авансови
такси в размер на 144 лева с ДДС за сметка на длъжника.
По изложените съображения счита,
че подадената жалба е незаконосъобразна и недоказана, като няма законова
предпоставка и нормативен акт, който да освобождава длъжника от дължимите
такси.
Съдът като съобрази изложеното с
жалбите приема, че е родово компетентен да разгледа делото, като жалбата е
подадена с правно основание чл. 435 ал. 2 , т. 7 от ГПК.
Изпълнително дело № 2487/2019 г. по
описа на ЧСИ В.П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч е образувано
по молба на Р.И.Н.,чрез пълномощник адвокат М.Б. – ЛАК с приложен към нея
изпълнителен лист от 23.10.2019 г.
издаден на основание чл. 404 т. 1 и чл. 405 ал. 1 от ГПК, решение №
200/26.09.2019 г. по гр. дело № 427/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч
от който е видно, че „Крис Фешън Индъстрийс” АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Ловеч, Северна промишлена зона, ул. „Освобождение” №
7, представлявано от изпълнителния директор Р.Б. е осъдено да заплати на
молителката сумата от 927,20 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което е останала без работа, поради признатото незаконно уволнение, а именно от
23.10.208 г. до 20.11.2018 г. на основание чл. 344 ал. 1 т. 3, във връзка с чл.
255 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума с начало от
20.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 7,47 лева законна
лихва за периода от 23.10.2018 г. до 22.11.2018 г. С молбата се претендират и 680 лева разноски
по изпълнителното дело, като на ЧСИ са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ,
както и че сумата може да бъде събрана, чрез запор по сметките на длъжника. Към
делото е приложено удостоверение вх. № 39006/31.10.2019 г. от НАП, ТД Велико
Търново за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, от които е
видно, че дружеството има задължения в размер на 74299,96 лева. На длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 27607/31.10.2019 г., връчена
на 05.11.2019 г. /л. 70/, както и запорни съобщения /л. 13 и л. 14/. С поканата
за доброволно изпълнение длъжникът е поканен в двуседмичен срок от връчването й
да изпълни доброволно задължението си.
От приложените към делото платежни нареждания от 05.11.2019 г., на лист 21, 22,23, 24 и 25 е
видно, че длъжникът е привел на присъединения взискател НАП общо сумата от 51 763,62
лева, а с платежно нареждане от същата дата е привела на взискателя Р.Н. сумата
от 1025,08 лева. От приложеното към
делото удостоверение за наличие или липса на задължения, издадено от НАП, ТД
Велико Търново, офис Ловеч изх. № 110201900287914/07.11.2019 г. е видно, че длъжникът няма задължения.
При горните факти настоящата инстанция
приема, че жалбата е частично основателна.
В производството по изпълнителното дело
взискателя физическо лице Н. е била представлявана от адвокат, ангажиран с
договор за правна защита и съдействие от 28.10.2019 г. за завеждане и
съдействие по изпълнителното дело, за което му е била заплатена сумата от 680
лева. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, съдът може по искане в конкретния случай на
жалбоподателя да присъди по нисък размер на разноските, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 10 т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева. Съгласно т. 2
но същия член от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на
изпълнителни действия, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 1.
В конкретния случай съдът намира, че са налице и двете основания. Следователно
размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно
посочени по-горе текстове – по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева
и по т. 2, с оглед на факт, че ЧСИ е предприел изпълнителни действия, налагане
на запор в размер на 60 лева. Съобразявайки факта, че изпълнителното дело не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, като към момента длъжникът е погасил задължението си,
адвокатското възнаграждение от 680 лева надхвърля минимума от 260 лева, явява
се прекомерно и следва да се намали до минималния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1
т. 1 от ГПК разноските по изпълнителното дело са за сметка на длъжника, в
случаите, когато плащането е извършено след започване на изпълнителното
производство. В конкретния казус изпълнителното производство е започнало на
28.10.2019 г. по молба на взискателя Р.Н.,
а плащането по отношение на нея и присъединения взискател НАП, който съгласно
разпоредбата на чл. 458 от ГПК, се смята винаги за присъединен взискател, е извършено съответно на 05.11.2019 г., когато
е била получена призовката за доброволно изпълнение от страна на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, за
изпълнение на парично вземане се събира такса, върху събраната сума. Факта, че
последната е внесена доброволно от длъжника не го освобождава от плащането й,
тъй като по своята същност тя е включена в разноските по изпълнителното дело.
Единственото изключение от това правило е чл. 53 ал. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, поради което
държавния съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е
погасил в срока за доброволно изпълнение. В конкретния казус, видно от изложеното
по-горе длъжникът е погасил сумата по задълженията си към физическото лице и
НАП, след образуване на делото, поради което пропорционалната такса е дължима
от него, като в понятието „парично вземане” се включва само дълъг, предмет на
изпълнението, поради което в конкретния случай размерът на пропорционалната
такса по чл. 26 от Тарифата, изчислена като сбор от сумата внесена от длъжника по сметката на НАП в размер на
51 763,62 лева и на физическото лице Н. в размер на 1025,08 лева, или общо
52788,70 лева, е в размер на 3331,55
лева, поради което като над тази сума до
сумата от 5112,18 лева се явява незаконосъобразен. В тази връзка следва да се
посочи, че от правомощията на ЧСИ, посочени в чл. 431 от ГПК е изключена
преценката за размера на задължението .
При горните съображения съдът намира,
че жалбата се явява частично основателна и следва да бъде уважена, като размера
на адвокатското възнаграждение се намали до сумата в размер на 260 лева, а
пропорционалната такса до сумата в размер на 3331,55 лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
акта на ЧСИ В.П., по изпълнително дело № 2487/2019 г., обективиран в
Уведомление изх. № 28312/07.11.2019 г. ,
с който са определени разноските по изпълнителното дело в частта както следва: адвокатско възнаграждение в
частта над сумата от 260 лева до размера от 680 лева и пропорционална такса,
дължима по т. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата над сумата от 3331,55 лева до размера
от 5112,18 лева
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.