Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 04.04.2018г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №876 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.128 т.2 вр.чл.242 от КТ, иск по чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за забава в изплащането на претендираното трудово възнаграждение, иск по чл.220 ал.1 от КТ, иск по чл. 222 ал.1 от КТ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главниците за трудово възнаграждение и обезщетения, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното заплащане.
Ищцата П.М.Х. от гр.*, чрез пълномощника си адв.Н.И. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че по силата на трудов договор №4070/29.11.2007 г., сключен между нея и "*" ЕАД е изпълнявала добросъвестно възложената й работа в продължение на 7г., 8м. и 24 дни, като е изпълнявала различни длъжности. Твърди, че въз основа на сключено допълнително споразумение към трудовия договор №4070/31.01.2014г., считано от 01.02.2014г. е заемала длъжност „Ръководител търговски екип – продажби” с БТВ в размер на 1048,51 лв. Твърди, че ТПО е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ със Заповед № 15906/15.11.2016 г., считано от 16.11.2016г. от ответника "С. Т." ЕООД със седалище гр.* след възлагане по чл.123а от КТ. Твърди, че въпреки, че добросъвестно е изпълнявала при ответника "С. Т." ЕООД гр. гр.* възложената й работа, същият, в качеството си на работодател, не й е заплатил дължимото й трудово възнаграждение за периода 01.11.2016 г. - 15.11.2016г. в размер на половината от договореното трудово възнаграждение, а именно в исковия размер от 524,26 лв., ведно със законната лихва за забава върху него в размер на 13,54 лв. за периода от датата на падежа до датата на предявяване на ИМ, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в исковия размер от 1048,51 лв. и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа след уволнението за период от 1 месец в исковия размер от 1048,51 лв., ведно със законната лихва върху главниците по всички искове, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане, които искови суми претендира ответникът да бъде осъден да й заплати. В СЗ, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове и сезира съда с искане по чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, уважено от съда с протоколно определение от 06.03.2018г.
Ответникът "С. Т." ЕООД със седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован, не се представлява и не взема становище по предявените срещу него искове. На основание чл.228 ал.3 изр.2 от ГПК исковете срещу новия ответник "С. Т." ЕООД се смятат предявени от деня, в който ИМ срещу него е постъпила в съда, а именно от 25.10.2017г. Не сезира съда с претенция за разноски.
Налице са предпоставките по чл.239 ал.1 т.1 и т.2 пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съобразно чл.239 ал.1 от ГПК на страните, в частност на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в СЗ. Предявените от ищцата в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.128 т.2 вр.чл.242 от КТ, иск по чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за забава в изплащането на претендираното трудово възнаграждение, иск по чл.220 ал.1 от КТ, иск по чл. 222 ал.1 от КТ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главниците за трудово възнаграждение и обезщетения , считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното заплащане, са вероятно основателни, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства за възникнало ТПО между страните по делото в хипотезата по чл.123а ал.1 от КТ на промяна на работодателя, считано от 01.05.2016г., като ответникът "С. Т." ЕООД гр.* се явява нов работодател, което ТПО е прекратено от последния, считано от 16.11.2016г. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ и твърдение за неизпълнено от ответника - работодател негово парично задължение за заплащане на ищцата на дължимото й за положения от нея труд по ТПО с ответника трудово възнаграждение в размер на 524,26лв. за периода от 01.11.2016г. до 15.11.2016г., ведно със законна лихва за забава в размер на 13,54лв. върху неизплатеното трудово възнаграждение от датата на падежа до датата на ИМ, дължимите й обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 1048,51лв. и обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за обезщетение в размер на БТВ от 1048,51лв. за времето, през което е останала без работа след уволнението й по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците по всички предявени искове, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, и представените по делото писмени доказателства, вкл. стр.11,25,27 от трудова книжка на ищцата серия *, №*, поради което е налице и предпоставката по чл.239 ал.1 т.2 пр.1 от ГПК. Твърдението за неизпълнение на парично задължение е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства по делото не са събрани. На основание чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК. Съобразно чл.239 ал.2 от ГПК настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид горното, предявените от ищцата в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.128 т.2 вр.чл.242 от КТ, иск по чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за забава в изплащането на претендираното трудово възнаграждение, иск по чл.220 ал.1 от КТ, иск по чл. 222 ал.1 от КТ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главниците за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното заплащане, следва да бъдат уважени изцяло в предявеният им размер.
Съдът по реда на чл.242 ал.1 от ГПК не допуска предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение, доколкото постановява неприсъствено решение, което на основание чл.239 ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в доказан размер от 750лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъдена страна, следва да бъде възложена дължимата ДТ, съгласно чл.1 от ТДТКССГПК и чл.72 ал.2 от ГПК общо в размер на 200лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА "С. Т." ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, п.к.*, р-н "*", бул."*" №*-*, ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на П.М.Х. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 524,26 лв. /петстотин двадесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен труд за периода от 01.11.2016г. до 15.11.2016г., сумата от 13,54 лв. /тринадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 524,26лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от датата на падежа до датата на предявяване на ИМ 25.10.2017г., сумата от 1048,51 лв. /хиляда четиридесет и осем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на БТВ за неспазения срок на предизвестие от един месец и сумата от 1048,51 лв. /хиляда четиридесет и осем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на БТВ за времето от един месец, през което е останала без работа след уволнението й по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения по чл.220 ал.1 от КТ и по чл.222 ал.1 от КТ, считано от датата на предявяване на ИМ 25.10.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "С. Т." ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.*, п.к.*, р-н "*", бул."*"
№*-*, ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на П.М.Х. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
сума в размер на 750 лв.
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА "С. Т." ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, п.к.*, р-н "*", бул."*" №*-*, ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща общ размер дължима ДТ върху предявените искове, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................