Решение по дело №38/2020 на Административен съд - Разград

 

Номер:  42                                       18 юни 2020 година                              Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесетата година, в  състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА

 МАРИН МАРИНОВ

          

при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова КАН дело № 38 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

 С Решение № 8/28.01.2020г., постановено по АНД № 886/2019г. Разградският районен съд е потвърдил наказателно постановление № В-0050501/11.10.2019г. на директора на Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите, с което на Банка „ДСК“ ЕАД град София е наложена имуществена санкция от 3000 лева за  нарушение на чл.10а, ал.2 от  Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Против постановеното решение е постъпила касационна жалба от  Банка „ДСК“ ЕАД- град София. В същата се твърди, че решението на РРС е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Поради това жалбоподателят моли касационната инстанция за отмяната на атакуваното решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответната страна- Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра  към Комисията за защита на потребителите, счита касационната жалба за неоснователна.

 Прокурорът  дава заключение за неоснователност на жалбата поради липсата на касационни основания за отмяна на решението.

Разградският административен съд, след проверка на атакувания съдебен акт във връзка с твърдяното касационно основание, констатира следното:

Установената от районния съд фактическа обстановка е следната:

На 08.08.2019г.  св. Т. отишла в  клона на Банка „ДСК“ в град Разград. Свидетелката заявила желание да получи кредит от 5000 лева за срок от десет години. Служител на банката й обяснил какви са условията и таксите и й разпечатал  стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, към който бил приложен и погасителен план. В част ІІ, т.5 на формуляра изрично е записано „Вие  дължите еднократно такса за разглеждане на искане и  одобряване на кредит в абсолютна  стойност съобразно размера на одобрения кредит. Таксата не  подлежи на връщане, вкл. и при упражняване правото на отказ“.

Изрично е предвидено, че разходи, различни от лихвите, изразени като еднократна сума, се плащат на датата, на която е сключен договорът. В погасителния план тази такса  от 20 лева е посочена като нулева месечна вноска.

 Св.Т. приела, че  процесната такса от 20 лева  представлява такса по  усвояване или управление на кредита и се изисква от банката в нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Поради това на 10.09.2019г. срещу банката бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на търговеца е наложена имуществена санкция от 3000 лева на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК във връзка с чл.10 а, ал.2 от същия закон. В наказателното постановление  е описана подробно  изложената по-горе фактическа обстановка.

Административнонаказващият орган е приел, че на 08.08.2019г., банката е нарушила забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като е поискала от потребителя заплащането на такса, която е свързана с усвояването на кредита.

Районният съд приел, че така издаденото наказателно постановление е материално законосъобразно, липсват допуснати нарушения на процесуалните правила, а определената санкция съответства на предвиденото в закона, поради което го е потвърдил.

Правните изводи на районния съд се споделят изцяло от касационната инстанция.

Между страните по делото няма спор по фактите. Установено е по категоричен начин, че банката изисква от клиентите си такса за разглеждане на искане и  одобряване на кредит в абсолютна стойност съобразно размера на одобрения кредит.  Тази такса се погасява с отпускането на кредит и не подлежи на връщане дори и  клиентът да се възползва от правото си на отказ. Спорен е единствено въпросът дали тази  процесната такса е свързана с усвояването на кредита.

Банката счита, че тази такса не представлява такса по усвояване и управление на кредита, поради което  за нея не се прилага установената в чл.10а, ал.2 от ЗПК забрана. Освен това сочи, че ЗПК не забранява от потребителя да се събират такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Сочи,  че тази такса се събира за действията, които банката следва да предприеме, за да извърши оценка на  кредитоспособността на клиента.

Касационната инстанция не споделя становището на банката.

Действително чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съдът приема, че допълнителни по смисъла на закона са такива  услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните по договора за потребителски кредит-  предоставяне на паричната сума и връщането й.

Според чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Процесната такса е еднократна и  е определена от банката в абсолютна стойност съобразно размера на одобрения кредит. Тя се събира  в случай на одобряване  на кандидата и при подписване на договора за кредит. Действията, свързани с преценката за отпускане на кредита са свързани с  основната престация на кредитора по договора за кредит, а именно  предоставяне на паричната сума. Тази такса се събира само в случай, че  кандидатът бъде одобрен и  след подписването на договора.  Ето защо  съдът приема, че тя представлява такса по усвояване на кредита.

Освен това таксата е определена като  такава за разглеждане на искане и  одобряване на кредит, но съобразно становището на банката, изложено в касационната жалба, всъщност е такса за действията на банката, свързани с оценката на кредитоспособността на клиента. Оценката на кредитоспособността не е „допълнителна услуга“ по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, а  едно от законоустановените задължения на кредитора съгласно чл.16 от ЗПК. 

 Анотирана съдебна практикаОпределеното наказание е в минималния предвиден от закона размер и отговаря на тежестта на осъщественото нарушение.

 Поради това и  издаденото в тази връзка наказателно постановление се явява материално законосъобразно и решението на РРС следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/28.01.2020г., постановено по  АНД № 886/2020г.  по описа на Разградския районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

ЧЛЕНОВЕ:1./п/

 

2./п/