Мотиви към присъда по НЧХД №
2155 по описа за 2014г. на ШРС
На 28.10.2014г. е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба
от Б.М.А. *** срещу Х.А.Н. и Н.Х.А. *** във връзка с извършено от двамата
престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, по която е образувано производство
пред първа инстанция срещу тях. В частната тъжба е посочено, че: на 15.03.2014 г. в с. Градище обл. Шумен, двамата в съучастие, причинили лека телесна
повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасна за живота
на Б.М.А. ***. Частният тъжител излага, че на въпросния ден е била нападнат
от подсъдимите край овощна градина, която той притежава и обработва около
селото. Нападението било извършено с колове и след като бил съборен на земята
бил ритан, след което не помни повече какво е станало. Прилага съдебномедицинско
удостоверение № 44/2013г.
Преди началото на съдебното следствие процесуалният
представител на частния тъжител поддържа предявения с частната тъжба граждански
иск в размер на 4 000лв. солидарно срещу двамата подсъдими и моли доверителя му
да бъде конституиран като граждански ищец както и да бъде приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство предявения от него граждански иск за причинените
му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 15.03.2014г., като му бъдат заплатени и направените от него разноски
по делото. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на частния
тъжител поддържа така възведеното обвинение както и гражданския иск и предлага
на съда да наложи справедливо наказание на подсъдимите съобразно закона, както
и да бъде уважен така предявения иск в размер справедлив според съда и да се
присъдят направените по делото разноски.
Подсъдимите по същество не се признават за виновни. В
дадените обяснения излагат своя защитна версия за случилото се, като подсъдимия
Н.А. се опитва да се изкара на пострадал от случилото се помежду им.
Процесуалният представител на подсъдимия Н.А. също така развива тезата, че подзащитния
му не е извършил вмененото му престъпление, че всичко се е случило в условията
на неизбежна отбрана. Моли за прилагане института на реторсията,
както и за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Тъжителят
Б.М.А., синът му Т.Б.М. и двамата подсъдими по делото живеят в с. Градище като
между семействата им съществува непоносимост и нетърпимост. Преди случилото се
за което е и настоящото производство, между тези семейства са се случвали
различни спречквания за които са уведомявани и органите на МВР. На 15.03.2014г.
тъжителя заедно със сина си Т. отиват извън селото, където имат овощна градина
с автомобила на тъжителя с цел да работят в градината. При пристигането си двамата
забелязват, че подсъдимия Х.Н. пасе овцете си между овощните дръвчета на градината.
Тъжителя му прави забележка и го моли да изкара животните от градината.
Подсъдимия от своя страна започва да отправя псувни и обиди към тъжителя, като
се отдалечава. Тъжителят и синът му започват да обработват овощните дръвчета.
След около 5-6 минути подсъдимият Н. заедно със сина си подс.
Н.А. се появяват при тъжителя и сина му като носят по един кол в ръцете си и
започват да псуват и заплашват тъжителя и сина му. Постепенно тези заплахи преминават в нападение
от страна на двамата подсъдими. За да защити сина си, пострадалия А. не може
пълноценно да се отбранява и допуска да бъде ударен с кол по главата от страна
на подс. Н.А.. Получения удар в главата го зашеметява
и той пада по гръб на земята. Двамата подсъдими го приближават и започват да му
нанасят удари с крака и коловете по тялото и главата. Свидетел очевидец на
случващото се е К.М.Х., който по това време е бил в гориста местност и пряко е
виждал случващото се, но самото придвижване до местото на боя му отнема
известно време и когато пристига на место заварва пострадалия Б.А. да лежи на
земята и пъшка. Около него се суетял и синът му Т.М.. Свидетеля К.Х. веднага се
обажда на кмета на селото – свид. И.Х., който от своя
страна се обажда в полицията в гр. Шумен. От там му казват, че изпращат полицаи
с автомобил и някой да ги чака в центъра на селото. В центъра на селото пристигат
полицаите Г.Г. и И.И..
Двамата са заведени на местото където е станал побоят и след това се опитват да
намерят подсъдимите, но не могат да ги намерят и се прибират за да продължат
наряда си, като за посещението си в с. Градище изготвят докладна записка.
Пострадалия Б.А. *** „Спешно отделение“ за медицински преглед. На 17.03.2015г.
пострадалия посещава отделение „Съдебна медицина“ гр. Шумен за освидетелстване.
След проведеното освидетелстване на пострадалия А. било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 44/2013г. Видно от заключението на съдебно
медицинското удостоверение, неоспорено от страните и прието от съда, на
жалбоподателя са причинени следните увреждания: Контузии по главата: една разкъсноконтузна рана на главата; дълбоко, петнисто
охлузване на кожата в дясната челна област на главата;леко изразен травматичен
оток в областта на левия долно челюстен ъгъл; травматично разкъсване на лявото
тъпанче. Сътресение на мозъка. Три плитки кожни охлузвания по лявата странична
част на шията в горната й трета: Контузии на гръдния кош: Петнисто охлузване на
предната гръдна стена – във вътрешния край на дясна ключица; по едно кръвонасядане в дясната гръбно поясна област и дясната поясна
област; по едно кръвонасядане по горната и по задната
страна на лявото рамо; едно кръвонасядане по задната
страна на дясната предмишница – под лакътя; кръвонасядане и оток по гърба и дясната ръка около горната междупръстова става на палеца. Травматичните увреждания може
да се получат по време и начин съобщени от пострадалия. Поради това съдебният
лекар заключава, че на пострадалия е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели
: Т.М.
- син на частния тъжител и непосредствен свидетел на случилото се, Г.Г. и И.И. – полицаите които са
посетили мястото след инцидента и търсили подсъдимите за да ги установят, но не
са ги намерили, Е.В. – МРИ на с. Градище, Р.Р. –
полицейския служител извършил проверката по случая, прочетените от съда
показания на свид. К.Х. – свидетел, който вижда, как
подсъдимите нанасят побой над тъжителя, заключението на назначената и приета от
съда съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 54/2015г. относно
получените телесни увреждания от пострадалия Б.А., както и от приложените по
делото и приети от съда писмени доказателства по делото. Освен първата група от
свидетели, по делото са разпитани и втора група от свидетели А.Н. – съпруга и
майка на подсъдимите и Р. Х. – зет на семейството. Показанията на тези
свидетели съдът не цени в цялост, поради
роднинските връзки с подсъдимите и несъотносимост на
твърдените от тях обстоятелства към предмета на делото. Показанията на двамата
подсъдими също така съда не цени в цялост, защото те изцяло са насочени в
градеж на тяхна защитна теза, противоречаща на установеното от съда.
Обстоятелства които изтъкват не са подкрепени по никакъв начин със
доказателства. Относно изисканата и назначена от тяхна страна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 185/2015г. на освидетелстваното лице Н.А.. От
заключението на експертизата може да се направи заключение за получени
травматични увреждания по главата на подсъдимия Н.А., но не може да се направи
категоричен извод, че са получени на 15.03.2015г. Ако тези увреждания са
получени както твърдят подсъдимите и роднините им на 15.03.2015г., то е
следвало, ако се чувствал като пострадал, подсъдимия да се освидетелства както
е направил пострадалия. Несериозни са твърденията, че са нямали пари да си
платят прегледа и са били здравно неосигурени. И двамата подсъдими в
обясненията си преплитат различни случки на вражда с пострадалия и сина му във
период от време от около 2 години преди случилото се. От събраните
доказателства по делото не се потвърдиха твърденията, че са се обаждали на
полицията за нанесен над Н. побой, точно обратното получените на тел. 112
обаждания са от мобилния телефон на пострадалия Б.А.. Полицейските служители Г.
и И. заявяват пред съда, че са търсили извършителите, но не са ги намерили. Не
споменават и да са видели овце около мястото където е станал побоя, каквото е
твърдението на подс. А.. Поведението на подсъдимите
след случилото се, съдът цени като укриване от тяхна страна с цел избягване и
осуетяване на първоначалните следствени действия, които изпратения полицейски
екип би могъл да извърши с оглед установяване на обективната истина по
случилото се. Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото освен
събраните гласни от втората група свидетели и подсъдимите са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимите са извършили възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от
частен характер, наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна
страна подсъдимите чрез своите действия са въздействали на организма на
частния тъжител, което е довело до изменение в отделни тъкани и системи на
частния тъжител.
* субект на
престъплението са пълнолетни вменяеми лица;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимите с евентуален умисъл -
подсъдимите са предвиждали конкретното увреждане и са съзнавали общественоопасния
му характер, като са допускали настъпването на съставомерния резултат, към
който са се отнасяли безразлично, преследвайки някаква друга цел, а именно да могат
безпрепятствено да пасат овцете си в овощната градина на пострадалия;
Квалификацията по чл. 20 ал.2 от НК следва да се
приложи, тъй като деянието е извършено в съучастие, защото двамата са участвали
в изпълнителното деяние – нанасяне на телесно увреждане на Б.А.;
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността.
При определянето
на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на
конкретното деяние - касае се за престъпление против правата на човека, което
обаче в конкретния случай е било предизвикано от частния тъжител и това обуславя
ниска степен на обществена опасност; Степента на обществена опасност на дейците
- данните за личността им – подсъдимият Н. за своята зряла възраст е с чисто
съдебно минало /реабилитиран/, но видно от справката за съдимост в младежките
си години е бил обект на правораздаването, подсъдимия Н.А. към момента на
деянието не е бил осъждан, но видно от справката за съдимост впоследствие е бил
осъден за „едро хулиганство“ от което е видно, че въпреки младежката си възраст
за втори път е обект на правораздаването; Както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимите:
Н.
* смекчаващите вината обстоятелства – неосъждан
/реабилитиран/, което за неговата възраст показва, че процесния случай не е
инцидентна проява в неговия съзнателен живот;
* липсата на отегчаващи вината обстоятелства;
А.
* смекчаващите вината обстоятелства – неосъждан към
момента на деянието, но в последствие осъден, което за неговата младежка
възраст показва, че процесния случай не е инцидентна
проява в неговия съзнателен живот;
* липсата на отегчаващи вината обстоятелства;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и
като наказанието бъде определено по следния начин: Съобразно чл.2 ал.1 от НК за
всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на
извършването му. За престъплението по чл.130 ал.1 от НК към датата на
извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил наказание
"лишаване от свобода" до две години или пробация. Съобразно сега
действащото законодателство - последното изменение на чл.78а от НК пълнолетно
лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага
административно наказание “глоба” в размер от 1 000 лв. до 5 000 лв.,
когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване
от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени. В настоящия случай за престъплението извършено от подсъдимите Н.
и А. се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или “пробация”.
Освен това видно от справката за съдимост на подс. Н.,
той е реабилитиран, а подс. А. е неосъждан към
момента на деянието, от деянието няма преки и съставомерни имуществени вреди.
Предвид тези обстоятелства разпоредбата на чл.78а от НК задължава съда да я
приложи когато са налице предпоставките за това и да освободи подсъдимите от наказателна
отговорност, като им наложи административно наказание “глоба”. Съдът счита за
безспорен факта, че при алтернативата НАКАЗАНИЕ по смисъла на НК с всички
законови последици и АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ “глоба” и неговите последици,
по-благоприятно е административното наказване на подсъдимите по смисъла на
чл.78а от НК, пред възможността да бъде вписано осъждане в Бюлетина им за
съдимост. С оглед на вмененото си от закона задължение, съдът счита че подсъдимите
Н. и А. следва да бъдат освободени от наказателна отговорност и намира за
справедливо предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и дейците
да им бъде наложено административно наказание "глоба" в размер на
минимума предвиден от закона по време на извършване на деянието, а именно 1
000лв. Така определеното наказание и така определения размер на наказанието,
съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдените. Освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им се отнеме
възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за
претърпените от частния тъжител неимуществени вреди, съдът счита, че същият е
допустим и основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди,
т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51
от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимите Н. и А., в
резултат на което са възникнали вредите от деянието им и тези вреди са в
причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът
на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на
деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се
съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се
даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото
на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението
е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата
при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените
морални страдания и пр./Пост. № 4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки
всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
така претендираният граждански иск да бъде уважен в предявения размер от 4 000
лв. /четири хиляди лева/, като взема предвид претърпените болки и страдания в
резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на
подсъдимия, причинната връзка между тях, както и че пострадалият не е
предизвикал подсъдимите с държанието си и това не е първопричината за
възникналото стълкновение, в резултат на което частния тъжител е получил
уврежданията. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на
деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в
забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи
законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на
забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският
иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на увреждането, а именно - 15.03.2014г.
Съдът осъди подсъдимите да заплати направените от частния
тъжител деловодни разноски, съгласно чл.189 ал.3 от НПК, а така също и
държавната такса върху уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: