Р Е Ш Е
Н И Е
№ 27.08.2020
г. гр. Димитровград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Гергана
Стоянова
Съдебни
заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 841 по
описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид:
Ищецът твърди, че ответника Д.Й.В. бил клиент
на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. На основание чл, 3 от Наредба № 4/14.09.2004
год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, ответникът по настоящото производство притежавал
качеството „потребител" в отношенията с експлоатационното дружество по отнощение на водоснабден обект с административен адрес гр. Несебър, к.к Саъичев бряг. Бл.Лале, an. 14.Горните обстоятелства не били оспорвани до настоящия момент нито пред ВиК
оператора, нито по съдебен ред, поради което и
на основание валидно
съществуващото правоотношение
редовно, точно и добросъвестно осъществявали непрекъснато водоподаване, считайки абоната В. за техен контрагент.Съгласно публично известните Общи
условия иа оператора, за надлежно водене и остойностяване на потреблението е
открита и заведена партида в базата данни с абонатен № 719952 Доставените ВиК услуги са отчитани по електронен
път. като са взети предвид показанията на измервателните средства - един водомер, монтиран в санитарния възел в имота
находящ се в град Несебър,к.к
Слънчев бряг, ул. Лале, ип. 14.3а установяване на периодичните показания на измервателното средство
представят доказателства.
Като абонат на дружеството Д.В. следвало
да заплаща потребените
услуги в 30 дневен срок от датата иа издаване на съответната фактура,
съгласно чл. 13. а.1. 2 от Общите условия на ВиК оператора. Но издадени
факдури в периода от25.8.16 год. - 25.07.2018год., неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР,
възлизали на 226,48 лв.. като същите произтичали от потребени ВиК услуга -
доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период от 14.06.2016 год. - 12.07.2018год.
Върху тази сума ответникът дължал и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените
факту ри от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от
датата иа предявяването на иска
до окончателното й изплащане.
Общия размер на обезщетението за забавено плащане на
претендираните с настоящия иск
главници в размер на законната лихва е равно
на сумата от 36,36 лева от 26.9.16г. до
21.11.2018г.. както и
лихвата от датата иа подаване иа заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Дружеството пристъпило към принудително изпълнение,
като бе подадено заявление за издаване па заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК с цел
сдобиване с изпълнителен лист. В
тази връзка било образувано ч.гр.д. № 270/2019 год. по описа па РСДимитровград и сьответно издадена заповед за изпълнение.
Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да признае за
установено, че ответника
дължи на ..Водоснабдяване и
канализация” ЕАД- Бургас сумата от 226,48 лв. , което задължение е по издадени фактури в периода 25.08.2016год. - 25.07.2018 год., като същите произтичат от потребени ВиК услуги -
доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 14.06.2016 год. - 12.07.2018 год., ведно с обезщетение за забавено плащане
върху главниците в размер от 36,36 лева от 26.00.2016 г. до
21.11.2018г.. както и лихвата от датата иа подаване иа заявлението до
окончателното изплащане на задължението;
Претендира разноски както по настоящото
дело, така и по заповедното производство.
Назначения от съда особен представител е депозирал
отговор, съгласно съдържанието на който се оспорва изцяло исковата претенция по
основание и размер като неоснователна. Към момента с исковата молба не били
приложени никакви доказателства, които да я обосноват по основание и размер.
Липсата на приложени доказателства давало основание за следните
възражения:Оспорва качеството на потребител на ответника. Твърди, че същият не
е уведомяван за каквито и да са задължения към ищеца. Не бил известен и начина
по който са направени отчетите, поради което оспорва исковата претенция и по размер
като твърди, че процедурата по отчитане е изцяло опорочена и не е изразходвано
твърдяното от ищеца количество вода. Няма основание за приложение на останалите
хипотези, регламентирани в Общите условия при липса на отчет.С настоящото прави
възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания.Извън
гореизложеното оспорва и акцесорната претенция за лихва, независимо от изхода
на главния иск, тъй като ответника не е изпаднал в забава и няма покана за
изпълнение.Оспорва представените фактури изцяло по основание и размер,
включително като неогносими към предмета на спора.
Възразява
срещу събирането на гласни доказателства, вкл. експертиза. Качеството потребител на ответника се установява само
и единствено с писмени доказателства. Редовността на отчитането на количеството
вода също се установявало с писмени доказателства, тъй като съгласно общите
условия е необходимо подпис на потребителя.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетата по делото справка от Служба
по вписванията град Несебър от 11.6.2020г се установява, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот-самостоятелен обект в сграда в град
Несебър, ул.“Общежитие Лале, ет.1 ап.14, както и от приет като доказателство по
делото НА №120, том трети, рег.№4557, дело 513 от 15.7.16г.
По делото е приета като доказателство
изготвена от ищеца справка – извлечение за показания на водомер 1359/4 отчетени
с мобилно устройство – адрес на водомера к.к.Слънчев Бряг, бл.“Лале“/14 с
титуляр на партидата ответника, като в нея се сочи, че са отразени свалените от
електронното мобилно устройство данни за отчет на водомера, находящ се в
процесния имот.
Приети са като доказателства и издадени
от ищцовото дружество фактури, подробно описани в исковата молба – предмет на
иска, като в тях е посочено, че отразяват стойността на показанията на водомер
№ **********, като начислените суми, касаят периода от 14.06.2016 г. до 12.07.2018
г.
Изслушана е съдебно –
счетоводна експертиза, която, след запознаване с представените по делото
писмени доказателства и след проверка на счетоводните записвания при ищцовото
дружество, дава заключение, че общото задължение на ответника към В и К ЕООД- Бургас
е в размер на 226.48 лв. Начислени са
лихви за забавено плащане в размер от 29.70 лв. Установява се редовно
осчетоводяване по счетоводни сметки, дневници и регистри за посочения период,
включително и на процесните фактури. Не се установяват постъпили плащания по
процесните фактури. Съдът кредитира изцяло заключението като обективно,
всестранно и пълно.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Видно от приложеното частно гр. дело № 270/ 2019 г. на ДРС, вземането по настоящото
производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, възраженията
против заповедта са подадени в законоустановените срокове и исковете, предмет
на настоящото производство са предявени в месечния срок от получаване на
съобщения за това. На основание изложеното следва, че исковете са допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените
в исковата молба факти, от които произтича претендираното вземане и съответно
да ангажира доказателства за неговия размер да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество,
количество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител
по смисъла на общите условия, а в тежест на ответника е да установи
възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.
Условията и редът за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и взаимоотношенията
между експлоатационните предприятия «В и
К» и отделните абонати в процесния период са регулирани от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл. 8, ал. (1) получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или
от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи
условия", се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите, като в случая се
установява, че ответникът е собственик на процесната сграда и по смисъла на
горепосочената наредба и общи условия има качеството потребител.
При разпределената му доказателствена тежест за това
ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че през
процесния период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от
Общите условия (2014 г.), средствата за измерване подлежат на три вида
проверки: периодична, след ремонт; при нарушаване целостта на пломбите и при
обосновано искане на „ВиК“ – оператора или потребителя. Периодичните проверка
на индивидуалните водомери като средства за измерване на изразходеното
количество вода се извършват от и за сметка на потребителите, през 10 години,
считано от датата на последната метрологична проверка.
От
събраните по делото доказателства, не може да се установи, процесният водомер
отговарял ли е техническите изисквания, т.е. бил ли е годно измервателно
средство за измерване, съобразно нормативните изисквания.Както от изложеното в
исковата молба, така и от приложените доказателства може да се направи извод,
че претенцията се основава на реален отчет на показанията на средство за
измерване. Доколкото обаче не се установи, че показанията са снети въз основа
на годно измервателно устройство, липсват както писмени, така и гласни
доказателства в тази насока, то не може да се приеме, че е доказана реалната
доставка на отчетено количество услуги.
По силата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, в кръга на водоснабдителните и
канализационни услуги се включват и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи. Извършваната от ищцовото дружество услуга
водоснабдяване включва последователно извършващи се дейности, завършващи с
доставяне на вода в имотите на потребителя чрез водопроводни отклонения,
съгласно чл. 5 от посочената по-горе Наредба № 4 от 14.09.2004 г. На основание
чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Доказателства в тази връзка не са ангажирани, поради което и съдът приема, че
ищецът не доказа какво е количеството на потребената вода през процесния
период, респ. каква е стойността й. По делото беше допусната и назначена
поисканата от ищцовото дружество съдебно-икономическа експертиза, но същата е
изготвена въз основа на представените от ищеца данни, които обаче не се
установява, че са снети от годно измервателно устройство. Ищецът твърди, че показанията през исковия
период са били отчитани електронно, не чрез хартиен носител. Съгласно чл. 18 от общите условия ВиК
операторът приема за експлоатация водомери с дистанционно отчитане в случай, че
разполага с технически средства и софтуер за отчитане на показанията на
водомера. Предвидени са правилата при отчитане на водомерите, които се сочи, че
не се прилагат при дистанционно отчитане или електронен карнет. В случая не се доказа по безспорен начин, че
се касае за някоя от тези хипотези, при които не важат правилата за отчитане на
водомерите, предвидени в общите условия, а именно удостоверяване на отчета с
подпис на потребителя, както и не се установи, че отчитането е осъществявано от
годно измервателно устройство, отговарящо на изискванията на ЗИ.
Следва да се посочи още, че представеният от ищцовото
дружество опис на фактури не би могъл да послужи като годно доказателство
относно конкретните видове задължения на посочения абонат за процесния период,
доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за
издалата ги страна данни. Заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза също не е в състояние да установи наличието на претендираните
вземания, тъй като тя изхожда единствено от счетоводните записвания при ищеца,
направени на база първични счетоводни документи, които не могат да обвържат
надлежно другата страна по спора. Според трайно установената съдебна практика,
редовно водено счетоводство е налице, когато същото се основава на счетоводни
документи, които могат да се противопоставят на другата страна.
Поради изложените съображения съдът приема, че
ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, не проведе пълно и главно
доказване на факта, че през процесния период е доставил на ответника
договорените услуги в претендираното количество и на претендираната стойност,
поради което и предявените искове следва да се отхвърлят като недоказани.
Предвид така изложените
съображения съдът счита, че предявените искове следва да се отхвърлят, като
неоснователни и недоказани за целия отчетен период. Доколкото ответникът е
представляван от особен представител и не е направил разноски, които да
претендира, то и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж.Г. Т., против Д.Й.В., ЕГН ********** ***, искове за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 226,48/двеста двадесет и шест лева и
48 ст./-главница, представляваща стойност на потребени ВиК услуги за периода 25.08.2016 год. – 25.07.2018 год., ведно с обезщетение за
забавено плащане върху главниците в размер от 36,36
лева за периода от 26.09.2016 г. до 21.11.2018г., ведно със законната лихвата от датата на подаване на заявлението 8.02.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 270 по описа на ДРС
за 2019 г.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: