РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 23.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1480 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Г.А.Ю., с ЕГН:********** и Р.А.Ю., с ЕГН:**********, и
двамата с постоянен адрес: ***, против
Б.В.Щ., с ЕГН:**********, и Г.Т.Щ., с ЕГН:**********, и двамата с постоянен
адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се иска съдът
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение
упражнявано от 1998 година до настоящият момент на следният недвижим имот -
реална част, с площ от около 103 кв.метра, разположена в северната част на
Поземлен имот, с идентификатор 1045.503.1202, целият с площ от 320 кв.метра, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи:
поземлен имот 1045.503.15, 1045.503.96, 1045.503.1760, 1045.503.16, както и на
построените върху поземления имот през 1997 година два броя метални гаража, с
размери - дължина 6 метра, с ширина - 3 метра и височина - 2.20 метра.
Твърди се, че съгласно Нотариален акт №25/1997г. за покупко-продажба на
недвижим имот първият ищец Г.А.Ю. е собственик на ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор
1045.503.15, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велинград,
одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Велинград, ул."Пионерска" №93,
целият с площ 594 кв.метра, с номер по предходният план на гр.Велинград : 4725,
4726, кв.382, парцел X, при съседи: поземлен имот 1045.503.1758, 1045.503.96,1045.503.1202, 1045.503.16,
ведно с първият етаж от двуетажна жилищна сграда - къща на 145 кв.метра,
състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и таван, заедно с ½ идеална част от приземния етаж и тавана, с
реално ползване на източната половина на приземния етаж и на тавана /обозначена
като Сграда 1045.503.15.2, с площ от 67 кв.метра на 3 етажа на приложената към
исковата молба скица на поземлен имот №15-809858-03.11.2018г. на АГКК/.
Поддържа се, че вторият ищец Р.А.Ю. е собственик, съгласно Нотариален акт
№134/1989г. за дарение на недвижим имот, на 1/8 идеална част от Поземлен имот с
идентификатор 1045.503.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Велинград, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Велинград, ул."Пионерска"
№ 93, целият с площ 594 кв.метра, с номер по предходният план на гр.Велинград:
4725, 4726, кв.382, парцел X, при съседи: поземлен имот 1045.503.1758,
1045.503.96, 1045.503.1202, 1045.503.16, ведно с ¼ идеална част от втория етаж от жилищната сграда,
построена в източната половина на парцела. Сочи се, че с Протокол от
11.08.1989г. е одобрена съдебна спогодба по гр.д.№256/11.08.1989г., по описа на
Велинградски районен съд и в дял на вторият ищец Р.А.Ю. се поставя
¼ идеална част от парцел X -
4726, кв.382 по плана на гр.Велинград, целият с площ от 570 кв.метра, ведно с
вторият етаж от жилищната сграда построена в източната половина на парцела
/обозначена като сграда 1045.503.15.3, с площ от 67 кв.метра на 3 етажа на
приложената към исковата молба скица на поземлен имот №15-809858-03.11.2018г.
на АГКК/. Поддържа се, че двамата ищци притежават по ¼ идеална част от поземления имот, а
собственици на другата 1/2 идеална част от поземления имот, заедно с отделна
самостоятелна жилищна сграда /обозначена като сграда 1045.503.15.1, с площ от
63 кв.метра на 3 етажа на приложената към исковата молба скица на поземлен имот
№15-809858-03.11.2018г. на АГКК/ са наследниците на И.г.а., съгласно Нотариален
акт №293/1976г. Излагат, че на място поземлен имот с идентификатор 1045.503.15,
с площ от 594 кв.метра е разделен с ограда между съсобствениците на парцела
повече от 30 години, като това разделяне на парцела е било отразено в
кадастралният план на гр.Велинград, действал до приемане на кадастрална карта
на гр.Велинград - 06.06.2018г., като тази ограда е определяла и достъпа до
източната и западната половина на имота. Сочи се, че достъпът до западната
половина на имота и до триетажната жилищна сграда застроена върху западната му
половина се е осъществявал винаги откъм улица „Пионерска", откъдето е и
входа към тази част на имота, а достъпът до източната половина на имота и до
застроената върху нея триетажна жилищна сграда, собственост на двамата ищци се
е осъществявал единствено откъм съществуващата и находяща се източно от парцела
улица-тупик, с осови точки 1549 - 1550. Твърди се, че този достъп откъм улицата
-тупик се е ползвал както от ищците, така и от техните праводатели от около 40
години, от 1977 - 2018 година, когато е построена триетажната жилищна сграда на
ищците по учредената на техните праводатели суперфиция с Нотариален акт
№170/1976г. за суперфиция и че това е единственият възможен вход за достъп до
източната половина на дворното място, което ползват и владеят ищците. Сочат, че
върху улицата - тупик, откъм източната граница на собствения си имот ищците са
изградили, след разрешение от тогавашния Кмет на Община Велинград, през 1997
година два броя метални гаража, с размери - дължина 6 метра, с ширина - 3 метра
и височина - 2.20 метра. На място тези два гаража са разположени пред цялата
източната половина на парцела на ищците, непосредствено до входа за имота и се
владеят и ползват необезпокоявано от тях от 1997г. до датата на подаване на
исковата молба, като от годината на построяването им до октомври 2018г.
ответниците не са имали никакви претенции за премахването им от страна на
ищците. Твърди се, че от 1997 година до датата на подаване на настоящият иск
ищците владеят явно, непрекъсвано и необезпокоявано както двата гаража, така и
частта от имота разположена по протежението на цялата източна граница на имота
собственост на ищците, с площ около 103 кв.метра. Сочи се, че през 1998 година
е извършена реституция, като върху част от въпросната улица - тупик, с осови
точки 1549 - 1550, е реституиран имот пл.№6964, с площ от 321 кв.метра на
наследници на Т.п.Щ. ЕГН:********** - настоящите двама ответници. Този имот по
действащата за гр.Велинград кадастрална карта представлява Поземлен имот с
идентификатор 1045.503.1202, с площ от 320 кв.метра и до датата на
реституирането на имота е бил част от въпросната улица – тупик, като е имал
статут на публична общинска собственост. Твърдят, че при постановяване на решението си извършената
реституция на имота на ответниците е неправилна и не е съобразена с
обстоятелството, че реституираният имот не е бил свободен, а застроен с двата
гаража собственост на ищците, както и че неправилно е извършена реституция в
имот публична общинска собственост - улица -тупик, с осови точки 1549 - 1550. Освен
това с реституирания на наследодателя на ответниците имот се затваря достъпа на
ищците до източната половина на собственото им дворно място, което е
недопустимо и не е съобразено при възстановяването на имота. Твърдят, че от
датата на реституиране на имота на наследниците на Т.п.Щ. - настоящите
ответници - от 1998г., до месец октомври 2018г., т.е. около 20 години ищците
осъществяват непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху реална част от
реституираният имот собственост на ответниците, с площ около 103 кв.метра. Тази
реална част от имота на ответниците се намира между североизточната имотна
граница с граничещият от север поземлен имот с идентификатор 1045.503.16 и
югоизточната имотна граница на граничещият от юг поземлен имот с идентификатор
1045.503.96 и попада изцяло в северната част от реституираният на ответниците
поземлен имот с идентификатор 1045.503.1202 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18- 1214/06.06.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Претендираната реална част с площ около 103
кв.метра от имота на ответниците е разположена по цялата източна граница на
поземлен имот с идентификатор 1045.503.15 собственост на ищците. Предвид
изложеното молят съдът да постанови решение по силата на което да приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание
давностно владение упражнявано от 1998 година до настоящият момент на следният
недвижим имот - реална част, с площ от около 103 кв.метра, разположена в северната
част на Поземлен имот, с идентификатор 1045.503.1202, целият с площ от 320
кв.метра, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи:
поземлен имот 1045.503.15, 1045.503.96, 1045.503.1760,
1045.503.16, както и на построените върху поземления имот през 1997 година два
броя метални гаража, с размери - дължина 6 метра, с ширина - 3 метра и височина
- 2.20 метра. Ангажират доказателства,
претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Б.В.Щ. и Г.Т.Щ., с който изразяват становище, че предявеният иск е
неоснователен. Считат, че обстоятелствата, на които се основава иска не
отговарят на истината и ги оспорват. Молят да се остави без уважение исковата молба като
неоснователна и да се постанови решение, с което да се отхвърли установителния иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, като необоснован и недоказан. Ангажират доказателства. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Б.В.Щ. и Г.Т.Щ. предявяват насрещни искове с правно основание чл. 108
ЗС и чл. 109 ЗС против Г.А.Ю. и Р.А.Ю..
По иска с правно основание чл.108 от ЗС се твърди, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот на основание Протокол № 12/18.12.1998 г., на основание
Заповед № 144/06.03.1998 г. на Кмета на Община Велинград, с който им е
възстановен имот на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ и чл. 86 ППЗТСУ на АГК.
Твърдят, че ответниците по насрещния иск владеят спорната част от техния
собствен имот без правно основание, поради което молят съдът да постанови
решение с което да се приеме за установено, че ищците са негови собственици и
да осъди ответниците да предадат владението на имота. По иска с правно
основание чл.109 от ЗС твърдят, че ответниците без тяхно съгласие са монтирали
в собствения им недвижим имот преместваеми съоръжения- метални гаражи, които им
пречат да упражняват правото си на собственост върху процесната част от
недвижимия имот, поради което се иска съда да постанови решение, с което осъди
ответниците да премахнат незаконно монтирани два броя метални гаражи, с размери
дължина 6.00 метра., с ширина 3.00 метра и височина 2.20 метра. в имот с
идентификатор 10450.503.1202 по КККР на гр. Велинград. Ангажират доказателства.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците по насрещния
иск, с който изразяват становище за неоснователност на предявените искове и
молят да бъдат отхвърлени. Правят възражение относно материалната
законосъобразност на акта за реституция, като твърдят, че не са били налице
благоустройствените изисквания за допустимост на реституцията. Молят да се
извърши косвен съдебен контрол върху решението за отмяна на отчуждаването на
имота на ищците по насрещния иск. Твърдят, че не е завършен фактическият състав
на реституцията и не е извършвана съдебна проверка на административния акт след
неговото издаване относно неговата материална законосъобразност. Поддържат, че
не са представени доказателства за това да е върнато полученото обезщетение по
решението за отмяна на отчуждаване за Т.п.Щ., поради което и по това решение не
е настъпил реституционен ефект. Считат, че реституцията на имота извършена с
Решение № 66/30.06.1975 г. на Кмета на Община Велинград за отмяна на
отчуждаването е неправилна, тъй като преди отчуждаването имотът не е бил
еднолична собственост на Т.п.Щ., а съпружеска имуществена общност между него и Б.В.Щ.,
съгласно нотариален акт № 148/1960 г. за покупко- продажба на недвижим имот,
поради което е следвало да се възстанови единствено ½ ид. ч. от имота.
Сочи се, че след като имотът е бил отчужден от двамата съсобственици през 1975
г., то отмяната е следвало да бъде поисква от всички бивши съсобственици на
основание чл. 6 вр. чл. 4 ЗВСОНИ по ЗТСУ и др.. Излага се, че в случая молба
вх. № УО-09-2033/13.05.1998 г. за отмяна на отчуждаването е била подадена само
от Т.п.Щ., поради което следвало да му се възстанови само ½ ид. ч. от
имота. Поддържа се, че общественото мероприятие, за което имотът е отчужден е
реализирано, тъй като Община Велинград е изградила площад и улица- тупик, както
и подземни комуникации- водопровод и канализация, които са съществували към
датата на реституцията. Сочи се, че поради факта, че върху имота е осъществена
улица- тупик и площад, то следва да се приеме, че е налице фактическо
строителство, което не само е започнало, но е и изпълнено с оглед
отчуждителното мероприятие. Твърди се, че искането за отмяна на отчуждаването е
подадено в срока по §2 от ПРЗ на ЗОСОИ, съгласно който преклузивният срок по
чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ се възстановява и започват да тече от деня на влизане
в сила на този закон, т.е. от 21.11.1997 г.. От друга страна се твърди, че
липсва искане за отмяна на отчуждаването в срока по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
поради което процесния имот е запазил статут на публична общинска собственост,
какъвто е придобил след отчуждаването със Заповед № 4905/16.09.1975 г. и след
21.02.1992 г.. Предвид изложеното се моли да бъдат отхвърлени предявените
насрещни искове. Ангажират се доказателства.
С определение № 545/15.10.2019 г. по в.ч.гр.дело № 691/2019 г. на
Пазарджишкия окръжен съд е конституирана Община Велинград, представлявана от
Кмета д-р Костадин Коев, с адрес, бул. „Хан Аспарух“ № 35, като трето
лице-помагач на страната на Г.А.Ю. и Р.А.Ю. по исковете с правно основание
чл.108 и чл.109 от ЗС, предявени от Б.В.Щ. и Г.Т.Щ..
В срока по чл.131 от ГПК от третото лице помагач Община Велинград е
постъпил отговор по насрещните
искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС, предявени от Б.В.Щ. и Г.Т.Щ., в който се излага, че с Решение №66/30.06.1998г. на кмета
на община Велинград е възстановено правото на собственост на Т.п.Щ.
върху недвижим имот №363, кв.63а по ЗРП
на Велинград е площ 312кв.м., като с него е отменена Заповед №4905 от 16.09.1975г. на кмета на община Велинград, с която
е отчужден част от имот пл. №363, собственост на Т.п.Щ., на стойност 1355 лв. за индивидуално
комплексно жилищно строителство в кв. 63а по регулационния план на гр. Велинград. Счита, за неоснователни направените от ответниците по насрещните искове
възражения за неправилност на реституцията на имота. Излага, че в Заповед № 4905 от 16.09.1975г. на
кмета на община Велинград, с която е
отчужден част от имот пл. №363 също фигурира името на Т.Щ., без
да фигурира името на неговата съпруга, както е и в Решение № 66/30.06.1998г. на кмета на община Велинград. При
така направеното тълкуване следва да се приеме, че и реституцията е била само
за ½ идеална
част от съпружеската имуществена общност, след като името на съпругата липсва и
в заповедта на кмета на община Велинград за отчуждаване. Счита, че са немотивирани твърденията, че реституцията е неправилна, тъй като не е
съобразена с обстоятелството, че реституираният имот не е бил свободен и
общественото мероприятие е реализирано, като е изграден площад и улица-тупик с
осови точки 1549-1550 в квартал 63а. Със Заповед №4905 от 16.09.1975г. на кмета на община Велинград
за индивидуално комплексно жилищно
строителство са отчуждени имоти, описани в т.1 до т.25, като в т.11 е описан част от имот пл.№363,
собственост на Т.Щ..***-тупик не представлява реализиране на комплексното
жилищно мероприятие. Излага, че молбата на Т.Щ. за отмяна на заповедта
за отчуждаване е подадена в срок, тъй
като, 6-месечния срок изтича на 21.05.1998г. Счита, за неоснователни и твърденията, че не е настъпил реституционен ефект,
поради невъзстановяване на
паричното обезщетение, тъй като от
представените по делото 2 броя вносни бележки е видно, че паричното обезщетение е върнато и Решение №66/1998г. е влязло в сила.
Излага съображения във връзка с възраженията си. Не ангажира доказателства.Не
претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от третото лице помагач Община Велинград е
постъпил отговор по предявения насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и
насрещен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, предявени от Б.В.Щ. и Г.Т.Щ., в
който се излага, че с Решение №66/30.06.1998г. на кмета на община Велинград е
възстановено правото на собственост на Т.п.Щ. върху недвижим имот №363, кв.63а
по ЗРП на Велинград е площ 312кв.м., като с него е отменена Заповед №4905 от
16.09.1975г. на кмета на община Велинград, с която е отчужден част от имот пл.
№363, собственост на Т.п.Щ., на стойност 1355 лв. за индивидуално комплексно
жилищно строителство в кв. 63а по регулационния план на гр. Велинград. Счита,
за неоснователни направените от ответниците по насрещните искове възражения за
неправилност на реституцията на имота. Излага, че в Заповед №4905 от
16.09.1975г. на кмета на община Велинград, с която е отчужден част от имот пл.
№363 също фигурира името на Т.Щ., без да фигурира името на неговата съпруга,
както е и в Решение №66/30.06.1998г. на кмета на община Велинград. При така
направеното тълкуване следва да се приеме, че и реституцията е била само за
½ идеална част от съпружеската имуществена общност, след като името на
съпругата липсва и в заповедта на кмета на община Велинград за отчуждаване.
Счита, че са немотивирани твърденията, че реституцията е неправилна, тъй като
не е съобразена с обстоятелството, че реституираният имот не е бил свободен и
общественото мероприятие е реализирано, като е изграден площад и улица-тупик с
осови точки 1549-1550 в квартал 63а. Със Заповед №4905 от 16.09.1975г. на кмета
на община Велинград за индивидуално комплексно жилищно строителство са
отчуждени имоти, описани в т.1 до т.25, като в т.11 е описан част от имот
пл.№363, собственост на Т.Щ..***-тупик не представлява реализиране на
комплексното жилищно мероприятие. Излага, че молбата на Т.Щ. за отмяна на
заповедта за отчуждаване е подадена в срок, тъй като, 6-месечния срок изтича на
21.05.1998г. Счита, за неоснователни и твърденията, че не е настъпил
реституционен ефект, поради невъзстановяване на паричното обезщетение, тъй като
от представените по делото 2 броя вносни бележки е видно, че паричното
обезщетение е върнато и Решение №66/1998г. е влязло в сила. Излага съображения
във връзка с възраженията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между
страните по делото е безспорно, а и от събраните писмени доказателства- Заповед
№ 4905 от 16.09.1975г. на ОНС гр. Пазарджик и Протокол от 11.08.1975 г., се
установява безспорно, че част от имот пл. № 363, кв. 63а, собственост на Т.п.Щ.,
състояща се от 330 кв.м. била отчуждена за „индивидуално комплексно жилищно
строителство“, за което собственикът е получил парично обезщетение.
От Решение № 66/30.06.1998г.
на кмета на община Велинград, издадено
въз основа на молба от 13.05.1998 г. се установява, че е
възстановено правото на собственост на Т.п.Щ. върху недвижим имот №363, кв.63а, по ЗРП на Велинград, с
площ 312кв.м., като с него е отменена
Заповед №4905 от 16.09.1975г., с която
е отчуждена част от имота.
От
удостоверение за наследници от 29.07.2014 г. се установява, че ответниците са
законни наследници на Т.Щ.Щ.- съпруга и син.
От
изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза става ясно, че поземлен имот
с идентификатор 1045.503.1202, по КККР на гр. Велинград е идентичен с част от
имот, описан в нотариален акт № 148/1960, целия от 1000 кв.м., представляващ
имот с пл. № 363, в кв. 63а, собствен на Т.п.Щ.. Посочено е, че преди неговото
отчуждаване реституираният имот е представлявал част от жилищно строителен
парцел за ниско етажно свободно стоящо застрояване с отреден П-ХI-363,364, в
кв.63 а.
От разпита
на свидетелите по делото, а и от изслушаната експертиза става ясно, че върху
площта на реституираният имот в момента има улица тупик с уширение, осигуряваща
обръщането на автомобили в обратна посока. От приетата експертиза става ясно,
че върху процесната част в момента е изпълнена настилка от асфалтобетон,
поставени са улични бордюри, обособени са тротоарни пространства, изградена е
подземна улична мрежа и съоръжения на техническа инфраструктура, като са
поставени две гаражни клетки- изпълнени от метална конструкция и обшити с
профилирана поцинкована ламарина с размери в план 6,00/3,00 м.л. и застроена
площ от 36 кв.м. общо за двата, а процесната част е с обща площ от 99,58 кв.м.
и попада изцяло в северната част на поземлен имот с идентификатор 1045.503.1202.
Вещото лице
излага, че с вносни бележки от 1998 г. Т.Щ. *** лв., както и и сумата от 192
лв. в данъчна служба.
При така
установеното от фактическа страна съдът приема следното от правна:
По иска с правно основание чл. 124 ГПК
При
предявен положителен установителен иск в тежест на ищците е да установят
правото си на собственост върху цялата описана реална част от имота, придобито
на наведеното основание – давностно владение, а именно, че считано от 1998 г.
насам са упражнявала в продължение на 10 години, непрекъснато, спокойно и явно
фактическа власт върху спорната реална част от имота с намерение да я своят.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако
са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. А съгласно ал.
2 правилото не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 , а оставащата част
отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.
Следователно реално
обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност
само в случай, че както завладяната част, така и остатъка от съответния имот
отговарят на изискванията за минимални площ и лице за обособяването им като
самостоятелни парцели. С чл. 200, ал. 2 ЗУТ е регламентирано изключение от
това правило, но то касае само случаите, при които част от поземлен имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ (т.е. при първоначално
урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти), но не и при
„фактическо присъединяване”. Присъединяване на реална част от урегулиран
поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията
на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по
реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на
собствениците на съседните имоти.
В настоящия
случай ищците твърдят да се придобили на основание давностно владение реална
част от поземлен имот с идентификатор 1045.503.1202 с площ от 103 кв.метра, а
съобразно заключението на вещото лице на място с площ от 99,58 кв.м.. Не се
твърди нито доказва за процесната реална част да има договор между ищците и
ответниците или пък първите да са я придобили по силата на урегулиране. При
това положение съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен само на това основание, доколкото по делото се установява, че нито
завладяваната част /около 100 кв.м./ от поземлен имот с идентификатор
1045.503.1202, нито остатъка от него /около 200 кв.м./ отговарят на
разпоредбата на чл. 19 ЗУТ. При това положение без правно значение е дали и
кога ищците са установили фактическа власт върху реалната част от имота на
ответниците.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС
По
насрещния иск в тежест на ищците е да установят правото си на собственост върху
цялата описана реална част от имота, придобито на наведеното основание –
реституция, както и упражнявана от ответниците по насрещния иск фактическа
власт върху нея към настоящия момент без да е налице правно основание за това.
Разпоредбата на чл. 17, ал.2 ГПК дава възможност на съда да се
произнася инцидентно по законосъобразността на административен акт, само когато
той се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в
административното производство по издаването и обжалването му; съответно
косвеният съдебен контрол е недопустим, ако върху акта е проведен пряк съдебен
контрол. В настоящия случай съдът счита, че не са налице пречки да се извърши
косвен съдебен контрол върху процесният административен акт за реституция. Обхватът на проверката, която
гражданския съд извършва при косвения съдебен контрол е определена от тази
норма и включва констатации за валидност и изводи за законосъобразност на
административния акт. Съдържанието на проверката за законосъобразност изисква
проверка за материално правните предпоставки за издаването му.
Съгласно чл. 2 ЗВСВНОИ, ЗТСУ, ЗПИНМ, и др., когато е бил отчужден
незастроен недвижим имот, предпоставка за отмяна на отчуждаването е към момента
на влизане в сила на реституционния закон върху имота да не е започнало
фактическо строителство.
Съгласно
чл. 6. ЗВСВНОИ,
когато на бившия собственик е изплатено парично обезщетение, решението за
отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото
парично обезщетение, като сумата, платена като разлика между цената на
отчуждения имот и този, отстъпен в обезщетение, подлежи на връщане в 2-месечен
срок от решението за отмяна на отчуждаването.
Съгласно §2 от ПРЗ на ЗОСОИ, преклузивните срокове по чл. 7 от
Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти,
по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои
отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за
плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на
населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността,
по чл. 8 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества и
по чл. 18 и § 6 от Закона за преобразуване и приватизация на
държавни и общински предприятия се възстановяват и започват да текат от
деня на влизането на този закон в сила, т.е. от 21.11.1997 г..
Между
страните не е спорно, че наследодателят на ищците- Т.п.Щ. е бил собственик на поземлен
имот с идентификатор 1045.503.1202 по КККР на гр. Велинград. Не е спорно, а и
от изслушаната и приета без възражения експертиза се установява, че имотът е
идентичен с част от имот, описан в нотариален акт № 148/1960, целия от 1000
кв.м., представляващ имот с пл. № 363, в кв. 63а и преди неговото отчуждаване
реституираният имот е представлявал част от жилищно строителен парцел за ниско
етажно свободно стоящо застрояване с отреден П-ХI-363,364, в кв.63
а..
Установи се
от събраните писмени доказателства и приетата експертиза, че част от имот пл. №
363, кв. 63а, състояща се от 330 кв.м. била отчуждена за „индивидуално
комплексно жилищно строителство“, съгласно Заповед № 4905 от 16.09.1975г. на
ОНС гр. Пазарджик срещу получено парично обезщетение. Доказа се по безспорен
начин от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите на
страните и приетата експертиза, че върху имота не е реализирано мероприятието,
за което той е бил отчужден.
От
постановеното Решение № 66/30.06.1998г. става ясно, че кметът на община Велинград се е произнесъл по искане за отмяна на
отчуждаването, обективирано в молба от 13.05.1998 г., депозирана от собственика
на имота Т.п.Щ., към момента на одържавяването му. Следователно искането е
направено в преклузивния срок съгласно §2 от ПРЗ на ЗОСОИ.
Вещото лице
е посочило, че с вносни бележки от 1998 г. Т.Щ. *** лв., както и и сумата от
192 лв. в данъчна служба, посочени в Решение
№ 66/30.06.1998г.. Следователно полученото парично обезщетение е било върнато, съобразно
разпоредбата на чл. 6. ЗВСВНОИ.
При
съобразяване всичко изложено дотук съдът намира, че са били налице изискванията на
чл. 2 ЗВСВНОИ за възстановяване на собствеността на бившите собственици върху
отчуждения им имот. Следователно след изплащане на полученото обезщетение решението
за отмяна на отчуждаването- Решение № 66/30.06.1998г. е влязло в сила.
Между страните е безспорно, а и
от приетото удостоверение за наследници се установява, че ищците законни
наследници на собственика на реституирания имот- Т.Щ.Щ.. Следователно същите по
силата на наследствено правоприемство са станали собственици на процесния имот
с откриване на наследството му на 28.07.2014 г..
Не е спорно
между страните, че ответниците по иска упражняват фактическа власт върху
процесния имот, като извън наведеното твърдение за наличие на право на
собственост върху него, което бе прието за неоснователно други валидни правни основания
за упражняването й не са наведени от ответниците. Следователно
налице са всички елементи от фактическия състав на спорното право, които
обосновават основателността на предявения ревандикационен иск и той следва да
бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание по чл. 109 ЗС
По
насрещния иск в тежест на ищците е да установят правото си на собственост върху
цялата описана реална част от имота, придобито на наведеното основание –
реституция, както и извършено от ответниците действие, представляващо пречка за
упражняване на правото им на собственост (изграждане на метални гаражи в
описаната реална част от имота), като при установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответниците е да докажат наличието на правно основание за това
действие.
Не е спорно
между страните, а от разпита на свидетелите и приетата експертиза безспорно се
установи, че ответниците са поставили две гаражни клетки. Съобразно
заключението на вещото лице същите са изпълнени от метална конструкция и обшити
с профилирана поцинкована ламарина с размери в план 6,00/3,00 м.л. и застроена
площ от 36 кв.м. общо за двата, а процесната част, която ответниците ползват е
с обща площ от 99,58 кв.м. и попада изцяло в северната част на поземлен имот с
идентификатор 1045.503.1202.
При
съобразяване изложеното по- горе досежно установяване принадлежността на
правото на собственост на ищците върху поземлен имот с идентификатор
1045.503.1202 и доколкото не се твърди, нито доказва ответниците да имат годно
правно основание въз основа, на което да държат постройки в чуждия имот, а от
друга страна, тъй като това действие безспорно е препятстващо упражняването на съдържанието на
правото им на собственост, съдът счита, че са налице всички
предпоставки за уважаване на предявения петиторен иск.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 ГПК в полза на ответниците по
първоначалния иск, съответно ищци по насрещните следва да бъдат присъдени
направените от тях разноски по делото, съобразно отхвърлената, съответно
уважената част от исковете или сума в общ размер на 2400 лв., представляваща
държавна такса, възнаграждение за един адвокат и депозит за вещо лице,
съобразно представените доказателства и списък.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Ю.,
с ЕГН:********** и Р.А.Ю., с ЕГН:**********, и двамата с постоянен адрес: ***, против Б.В.Щ., с ЕГН:**********, и Г.Т.Щ.,
с ЕГН:**********, и двамата с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК, с който се иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
основание давностно владение упражнявано на следният недвижим имот - реална
част, с площ от около 103 кв.метра, разположена в северната част на поземлен
имот, с идентификатор 10450.503.1202, номер по предходен план: 6064, адрес: гр.
Велинград, ул. „Пионерска“, № 91, целият с площ от 320 кв.метра, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, дворно място с
трайно ползване: Урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи: поземлен имот с идентификатор 10450.503.15, поземлен
имот с идентификатор 10450.503.96, поземлен имот с идентификатор
10450.503.1760, поземлен имот с идентификатор 10450.503.16 и поземлен имот с
идентификатор 10450.503.97, както и на построените върху
поземления имот през 1997 година два броя метални гаража, с размери - дължина 6
метра, с ширина - 3 метра и височина - 2.20 метра.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по
отношение на Г.А.Ю., с ЕГН:********** и Р.А.Ю., с ЕГН:**********, и двамата с
постоянен адрес: ***, че Б.В.Щ., с ЕГН:**********, и Г.Т.Щ., с ЕГН:**********,
и двамата с постоянен адрес: *** са собственици на основание наследствено
правоприемство от Т.п.Щ., на собствения му реституиран недвижим
имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор 10450.503.1202, номер по
предходен план: 6064, адрес: гр. Велнград, ул. „Пионерска“, № 91, целият с площ
от 320 кв.метра, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, дворно
място с трайно ползване: Урбанизирана територия, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при съседи: поземлен имот с идентификатор 10450.503.15,
поземлен имот с идентификатор 10450.503.96, поземлен имот с идентификатор 10450.503.1760,
поземлен имот с идентификатор 10450.503.16 и поземлен имот с идентификатор 10450.503.97.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Г.А.Ю.,
с ЕГН:********** и Р.А.Ю., с ЕГН:**********, и двамата с постоянен адрес: *** ДА ПРЕДАДАТ на Б.В.Щ., с ЕГН:**********,
и Г.Т.Щ., с ЕГН:**********, и двамата с постоянен адрес: *** владението върху част
с площ от 99,28 кв.м., оцветена в синьо, съгласно скица към приетата съдебно-
техническа експертиза, приподписана от съда и неразделна част от решението, находяща
се върху следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, с
идентификатор 10450.503.1202, номер по предходен план: 6064, адрес: гр.
Велнград, ул. „Пионерска“, № 91, целият с площ от 320 кв.метра, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, дворно място с
трайно ползване: Урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи: поземлен имот с идентификатор 10450.503.15, поземлен
имот с идентификатор 10450.503.96, поземлен имот с идентификатор
10450.503.1760, поземлен имот с идентификатор 10450.503.16 и поземлен имот с
идентификатор 10450.503.97.
ОСЪЖДА по предявения от Б.В.Щ., с ЕГН:**********, и Г.Т.Щ.,
с ЕГН:**********, и двамата с постоянен адрес: ***, иск с правно основание
чл.109 ЗС против Г.А.Ю., с ЕГН:********** и Р.А.Ю., с ЕГН:**********, и двамата
с постоянен адрес: ***, последните ДА ПРЕМАХНАТ две гаражни клетки, поставени върху поземлен
имот, с идентификатор 10450.503.1202, номер по предходен план: 6064, адрес: гр.
Велнград, ул. „Пионерска“, № 91, целият с площ от 320 кв.метра, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, дворно място с
трайно ползване: Урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи: поземлен имот с идентификатор 10450.503.15, поземлен
имот с идентификатор 10450.503.96, поземлен имот с идентификатор
10450.503.1760, поземлен имот с идентификатор 10450.503.16 и поземлен имот с
идентификатор 10450.503.97.
ОСЪЖДА Г.А.Ю., с ЕГН:**********
и Р.А.Ю., с ЕГН:**********, и двамата с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.В.Щ., с ЕГН:**********,
и Г.Т.Щ., с ЕГН:**********, и двамата с постоянен адрес: ***, на основание чл.
78, ал. 3 и ал.1 ГПК сумата от 2400 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението е
постановено при участие трето лице помагач- Община Велинград.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА