РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 10.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Невена Калинова

                                      

при участието на секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 944 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът С.Ю.М. твърди, че с ответника Ф.Н.М. са сключили граждански брак през 1978г. в кметство ***, и от брака понастоящем имат две родени деца С. и А., и двете пълнолетни. Първоначално страните като съпрузи заживели в ***, съвместният им живот протичал нормално, през 1989г. същите заминали да живеят в Турция за постоянно и преди 6-7 г. отношенията им се влошили поради ежедневни спречквания и оспорване от страна на съпругата на решенията на съпруга и опити да налага собствени решения. Освен това ищецът прави оплаквания, че макар да е пенсионер така, както и съпругата му, последната постоянно искала от него пари и го упреквала, че не й осигурява необходимия стандарт на живот, отношенията в резултат на всичко това се влошили, станали нетърпими и от три години съпрузите  живеели разделени-той живее постоянно в Р. България, и тъй като не дал повод за  разстройство на брака,  претендира същият да се прекрати по вина на ответника. В съдебно заседание лично и с адвокат пълномощник поддържа иска за развод.Претендира разноски по делото.

Ответникът Ф.Н.М. в срока по чл.131 от ГПК оспорва твърденията в исковата молба относно спречкванията между страните и че опитвала да налага своите решения, както и искала от ищеца пари и  го упреквала, че не й осигурява стандарт на живот. Твърди, че именно ищецът се отчуждил от нея без причина и между двамата нямало комуникация, като той самият се отчуждил и от децата им и семействата на децата им, не се интересувал от нейните проблеми, не внасял средства в семейството, безпричинно се държал грубо с нея и своите близки. Твърди, че в Р.Турция, гр.Измир, имат семейно жилище. Претендира за отхвърляне на иска за развод или развод да се постанови, но по вина на ищеца.В съдебно заседание лично и с адвокат пълномощник моли за отхвърляне на иска за развод или за прекратяване на брака по вина на ищеца.Претендира разноски по делото.  

Районният съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Искът е по чл.49, ал.1 от СК  с искане от двете страни съдът да се произнесе по вината, като ответникът претендира за отхвърляне на иска за развод и при условията на евентуалност бракът да се прекрати по вина на ищеца.

Страните сключват граждански брак на ***. в Кметство ***, и по време на брака им са родени  двете им деца - С. и А., които са  пълнолетни.След сключване на брака, през 1989г., страните заминават за Република Турция, където се установяват да живеят постоянно, първоначално при майката на съпругата, впоследствие в собствена къща в гр.Измир, но с времето, в т.ч. и с израстването на децата им, създали семейства,  взаимно се отчуждават и започват да живеят на различни етажи,  в същата, а преди няколко месеца съпругът се завръща да живее в бащината си къща в *** и започва работа в местна фирма.Причина за отчуждението са различните и несъвпадащи желания на съпрузите, свързани и с материални въпроси.Съпругът, който е пенсионер, се оплаква от упреците на съпругата си, в т.ч. и такива свързани с доходите му, предвид, че е пенсионер, а съпругата се оплаква, че съпругът й, за разлика от нея, не работи постоянно.Последният в Република Турция, преди пенсионирането си, винаги работи като шофьор на ТИР по три-пет месеца, след което известно време почива, и тази липса на постоянни доходи създава финансови проблеми в семейството, в частност караниците между съпрузите. Освен това съпругът се държи към съпругата неуважително и пренебрежително, но ангажираните от съпругата свидетели не сочат как това се отразява на брачните отношения.Преди съпругът да се върне в България, двамата съпрузи година и два месеца живеят разделно/на различни етажи/ в семейната къща.

Изложеното се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Така се установява, че близостта в отношенията на съпрузите е изчезнала и същите живеят разделно, без да правят опити да заздравят брачната връзка.При липса на желание да се запази брака и заявеното от двамата съпрузи бракът да се прекрати, искът за прекратяване на брака е основателен и доказан. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Така определени задълженията на съпрузите се явяват критерий за нивото на отношенията им по време на брака. Изградените в брака на страните отношения на взаимност и уважение са нарушени, като взаимно е преустановена полаганата обща грижа за семейството. Съпрузите в брака имат равни права и задължения, и всеки от тях може да извършва която и да е дейност, свързана с общата грижа за семейството в дома.Липсата на обща грижа за семейството, с оглед неговото благо, чрез изграждане на  отношенията между съпрузите на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, в т.ч. общи усилия съобразно възможностите на всеки съпруг да осигурява нуждите на семейството, при съвместно живеене на съпрузите, и зачитане свободата на развитие на личността на другия съпруг, продължителността на фактическата раздяла между съпрузите, и липсата на желание бракът да бъде запазен, обуславя уважаване на иска за развод.Благополучието в брака между съпрузите, разгледано в плоскостта както на личните отношения, така и на материалните отношения, е преустановено взаимно.Доказателство за последното е, че повече от година страните живеят разделно, на различни етажи, в семейната им къща, без да се установява конкретно поведението на единия или на другия съпруг е довело до този резултат.Настъпилата фактическа раздяла, без доказване на конкретни брачни провинения на някой от съпрузите, сочи на липса на желание за запазване на брака, обуславящо правомощие на съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, по взаимна вина на съпрузите.

При този изход на делото и на осн. чл.329, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от ГПК разноските по делото следва да останат в тежест на страните така както са ги направили, и на основание чл.6 т.2 от ТДТГПК същите бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда по 20 лв. окончателна държавна такса по делото.

Мотивиран от горното, Районният съд

 

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.Ю.М. с ЕГН **********,***, и Ф.Н.М. с ЕГН **********,***, сключен с Акт за граждански брак N 0001/***. на кметство ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по взаимна вина на съпрузите.

ОСЪЖДА С.Ю.М. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 20 лв., представляваща окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА Ф.Н.М. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 20 лв., представляваща окончателна държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

 

                                                                                               СЪДИЯ: