№ 65
гр. Варна , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600205 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на
наказателно дело НОХД №4/2021 година по описа на Районен съд –
гр.Дулово, отмяна на постановените определения №4/11.02.2021 година за
одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство
и определение № 16/16.03.2021 година по чл.414 от НПК, и връщането му за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Производството по възобновяване е във връзка със съществени
нарушения по чл.348, ал.1, т.1- ал.3 от НПК.
В съдебното заседание представителят на публичното обвинение
поддържа искането от Главния прокурор за възобновяване на наказателното
дело.
Упълномощен защитник оспорва искането, намирайки го за
неоснователно, т.к. постигнатото споразумение не противоречи на закона и
1
морала. По отношение на индивидуализацията, адв.А. припомня наличието
на достатъчно основания за приложение на чл.55 от НК, като счита че
наложеното наказание е справедливо и съответно на целите по чл.36 от НК.
Варненският апелативен съд, след като обсъди съображенията в
искането за възобновяване, изразените становища по съществото на делото и
като прецени доказателствата, прие за установено следното:
На 05.01.2021 година в РС-гр.Дулово е внесен обвинителен акт срещу
ИЛХ. Т. Х. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - предмет на разследване
по ДПр №259 ЗМ-141/2020 година по описа на РУ на МВР-гр.Дулово. След
провеждане на разпоредително заседание, съдебното производство преминало
в такова по реда на Глава двадесет и девета от НПК, като видно от съдебния
протокол, страните постигнали споразумение за решаване на делото по чл.384
от НПК, съобразно което подсъдимият се признал за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, защото на 24.07.2020 година по път ІІ-
23, на 97-ми км, общ.Дулово, управлявал МПС – л.а. „Мазда“ с рег.№Р 0525
ВХ с концентрация на алкохол 1.38 на хиляда, установена по надлежния ред.
При условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК споразумяващите се определили
наказание от четири месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, глоба в размер на 150 лева и
лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца, от което да се приспадне
административното лишаване, считано от 24.07.2020 година, възложили
съдебните разноски на подсъдимия, а веществените доказателства приели да
се върнат на собствениците.
Първостепенният съд счел, че споразумението не противоречи на закона
и морала, поради което одобрил същото, като в определението си с
№4/11.02.2021 г., вписал само обстоятелствата по чл.381, ал.5, т.т.2 и 6 от
НПК. Съдебният акт влязъл в сила на 11.02.2021 година.
В процеса на изпълнение се констатирали неправоспособност на
осъденото лице, както и техническа грешка в посоченото ЕГН. По тези
причини прокурор от РП-гр.Силистра изготвил предложение до
първостепенния съд по чл.414, ал.1 от НПК, който от своя страна с
определение №16/16.03.2021 година извършил тълкуване на горепосочения
съдебен акт, приемайки че действителната воля на страните по
2
споразумението за решаване на делото в съдебното производство е за
идентификация на осъдения с ЕГН **********, а не с ЕГН ........., като
едновременно с това постановил отпадане на наказанието по чл.343г от НК и
на зачитането по чл.59, ал.4 от НК, т.к. осъденият Х. е неправоспособен. Това
определение влязло в сила на 16.03.2021 година.
Искането на Главния прокурор има за предмет двата горепосочени
съдебни акта по НОХД №4/2021 година на РС-Дулово, като с оглед пределите
по чл.419, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав внимателно обсъди
възможността да извърши проверка по реда на възобновяването на
постановеното определение по чл.414, ал.1 от НПК. Становището на състава
е, че по своето съдържание атакуваното определение не е тълкувателно, т.к. с
него са пререшени въпроси относно наложеното наказание на И.Х., поради
което същото следва да се обхване от процедурата по Глава тридесет и трета
от НПК (Р 449-2009-2н.о.).
По съществото на делото, съставът на апелативния съд счита, че
искането на Главния прокурор е основателно, т.к. определенията с №№4 и 16
по НОХД №4/2021 година на РС-Дулово са постановени при съществени
нарушения на закона и на процесуалните правила, а наложеното наказание е
явно несправедливо.
С одобряване на споразумението за решаване на делото в съдебното
производство, с което на И.Х. се налага наказание лишаване от право да
управлява МПС, първостепенният съд допуснал съществено нарушение по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, лишавайки лицето от право, каквото не притежава
(виж справка л.98 от ДПр). Съобразно т.6, б.“а“ от ППлВС 1-1983, лишаване
от право за управление на МПС може да се наложи само на правоспособен
водач, на водач, който притежава свидетелство за управление, макар и не от
същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява
моторно превозно средство.
Допуснатото съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не е
техническа грешка и затова не би могло да се отстрани чрез процедурата по
чл.414 от НПК, а единствено по пътя на възобновяването на наказателното
дело, което обосновава недопустимост на определение №16/16.03.2021
година, даващо основание за отмяната му в настоящата процедура.
3
В искането на Главния прокурор се въвежда оплакване за съществено
нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като становището на настоящия
състав е, че такова е допуснато, т.к. наложеното наказание на И.Х. не
съответства на личната му обществена опасност и на обществената опасност
на деянието, съответно не може да изпълни целите по чл.36 от НК
Известно е, че индивидуализацията на наказанието е законоустановена
дейност на съда, подчинена на редица правила от Общата част на НК – чл. 35,
ал. 3, чл. 36, чл. 54 и чл. 55 от НК, като тяхното съществено нарушаване
винаги води до касационното основание по чл. 348, ал. 5 от НПК. От тези
основни положения не се отстъпва в диференцираната процедура по Глава
двадесет и девета от НПК, като самият процесуален институт на решаване на
делото със споразумение има за цел съкращаване на наказателното
производство, но при спазване на установените от закона гаранции за
постигане на един общоприемлив обществен резултат (Р 288-2011-2 н. о., Р
578-2011-2 н. о., Р 278-2012-3 н. о., Р 140-2012-3н. о., Р 19-2013-1 н. о.). Пряк
законов израз на обсъжданите принципни положения се намира в
разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК, съобразно която съдът може да одобри
постигнато по чл. 381, ал. 1 от НПК споразумение, само ако не противоречи
на закона и морала. В предметния случай тази законова норма не е била
спазена.
Няма спор, че в чл. 381, ал. 4 от НПК е предвидена възможност
страните сами да преценят приложението на чл. 55 от НК при постигане на
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, но тази
разпоредба следва да бъде прилагана единствено при отсъствие на очевидна
колизия със заявеното от законодателя в чл.35, ал.3 и чл.36 от НК. В случай
на явно несъответствие съдът е длъжен да констатира, че постигнатото
споразумение от страните по чл. 384, ал.1 вр. чл.381, ал. 5, т. 2 от НПК
противоречи на закона и препятства удовлетворяване целите на наказанието,
което изисква и упражняване на правомощието по чл. 382, ал. 5 от НПК, за да
може споразумението за решаване на делото да е законосъобразно и в
съответствие с морала.
В конкретния казус, районният съд не е взел предвид съществени
обстоятелства, които сочат на завишена степен на обществена опасност на
4
деянието и дееца и на практика е одобрил наказание при условията на чл. 55
от НК, което не може да изпълни целите по чл. 36 от НК. И.Х. е предаден на
съд за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, установено при намеса на
пътните контролни органи в хода на транспортно произшествие,
предизвикано от дееца в резултат на загуба на управление. Установеното
състояние на дееца към момента на произшествието (показания на св.Бакал,
л.45 ДПр), времето, мястото и механизмът на деянието, настъпилите
материални щети по двата автомобила и несъставомерните телесни
увреждания на пътуващите в л.а.„Пежо Партнер“, завишават съществено
обществената опасност на деянието и на дееца. В случай, че първостепенният
съд бе обсъдил всички тези обстоятелства, би стигнал до различни изводи в
преценката си по чл. 382, ал. 7 от НПК. Ето защо, становището на настоящия
съдебен състав е, че индивидуализацията на наказанието в одобреното
споразумение е извършена в нарушение на закона, а самата наказателна
санкция е явно несправедлива.
Безспорно е налице и недостатък в съдържанието на определението по
чл.384, ал.1 от НПК, от чийто диспозитив отсъства индивидуализация на
наказаната деятелност. Както е посочено в Р-34-202-2 н.о., на изпълнение
подлежи не самото споразумение, а съдебното определение, което има силата
на присъда, т.е. констатираният пропуск е съществен.
Обсъдените дотук особено съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон съставляват основание за възобновяване на
наказателното дело, отмяна на постановените по него определения за
решаване на делото със споразумение в съдебното производство и тълкуване,
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от разпоредителното заседание.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от
НПК, Варненски апелативен съд
РЕШИ:
Възобновява НОХД №4/2021 година по описа на Районен съд – гр.Дулово, отменя
5
постановените по него определения №4/11.02.2021 година и №16/16.03.2021 година и
връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6