Решение по дело №161/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 75
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20225500500161
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Стара Загора, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500161 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Г.ф., гр.С. против действието на ЧСИ К.А.,
рег.№ 766, с район на действие - ОС - Стара Загора - постановление за
разноски от 16.02.2022г., по изп. д. № 80/2022г. по описа на ЧСИ, с което се
отказва намаляване размер на приетия по делото адв. хонорар в размер на
4905 лв.; отказва се намаляване на дължимата пропорционална такса по т.26
от Тарифата за ТРЗЧСИ; отказва се намаляване на начислените по делото
обикновени такси и разноски за реално извършени действия.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е
незаконосъобразно, като излага съображения, че приетите за събиране
разноски за адв. възнаграждение не са съобразени с липсата на каквато и да е
правна и фактическа сложност на изпълнителното дело и извършените до
момента изпълнителни действия за събирането на претендираната сума.
Твърди, че от страна на взискателя действията се изразяват единствено в
изготвяне на молба за образуване на изп.дело, а от ЧСИ в налагане на 4 бр.
запори в 4 търговски банки. Няма процесуални действия, насочени към
събиране на вземането, тъй като длъжникът е юридическо лице с
обезщетителна, обезпечителна и защитна функция, с публична дейност и
доколкото сумата по делото е заплатена в срока за доброволно плащане.
Моли съдът да отмени обжалваното действие– постановление за разноски
като незаконосъобразно и да намали адв. възнаграждение на 200 лв., съгласно
чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения. Евентуално моли да се намали до предвидения минимум по
т.2 на Наредбата.
1
Оспорва, че начислените авансови такси в размер на 275.50 лв. от ЧСИ
по две фактури не отговарят на реално извършените действия от страна на
СИ. Счита, че следва да се начислят такси единствено в размер на 48 лв. по
т.1 и т.5 от Тарифата за сметка на взискателя. Счита, че ГФ не следва да
заплаща неправилно начислени и недължими суми. Твърди, че в останалата
част авансово начислените такси са напълно ненужни и не допринасят за
постигане на удовлетворяването на дълга, а напротив само индикират
формално извършване на определено допълнително процесуално действие по
делото.
Евентуално ако съдът прецени, че размерът на адв. възнаграждение
следва да бъде намален, моли съдът да измени и размера на дължимата такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга.
Претендира разноски за производството.
Ответникът по жалбата Т. Г. Д., чрез пълномощника си адв. З.К. взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави без уважение.
Претендира разноски.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ
К.А., в които се взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.
Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на
другата страна и като прецени приложените по служебно изготвената
преписка по изпълнително дело № 80/2022г. по описа на ЧСИ К.А., рег.№ 766,
с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за
установено следното:
Производството по изпълнително дело № 80/2022г. по описа на ЧСИ А.,
с рег.№ 766 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е
образувано по молба, подадена на 03.02.2022г. от Т.Д., чрез адв. З.К., въз
основа на изпълнителен лист от 31.01.2021г., издаден по т. д.№ 590/2021г. по
описа на ПАС. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено
адвокатско пълномощно на адвокат З.К. и договор за правна защита и
съдействие от 03.02.2022г. Вземането е за присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв., за настъпилата
на 09.08.2017г. смърт на С.Т. и Г.Т., заедно със законната лихва, считано от
02.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. С постановление от
03.02.2022 г. ЧСИ е приел разноски на взискателя за възнаграждение на
адвокат 4905 лв. и такси – 132 лв. и допълнителни разноски по т. 31 от
ТТРЗЧСИ – 6.70 лв. Изготвил е сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № 31325 от
03.02.2022г.
С втора молба от 03.02.2022г. взискателят, чрез пълномощника си е
поискал налагане на запори върху банковите сметки на длъжника в четири
банки. Изготвена е сметка № 31326 от 03.032. 2022г. за сумата 120 лв. такси и
допълнителни разходи 16.80 лв.
На 08.02.2022 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника по изпълнителното дело, заедно със съобщение за наложените
запори по банкови сметки.
2
На 09.02.2022г. от сметка на длъжника ГФ в У.Б. АД е постъпило
плащане на сума в размер на 413 201.54 лв., с основание доброволно
изпълнение по изп. д. № 80/2022г. и наредител ГФ.
На 15.02.2022г. длъжникът ГФ е подал възражение до ЧСИ К.А., с което
е поискал намаляване на размера на адв. възнаграждение на взискателя до 200
лв., намаляване съответно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
намаляване на дължимите обикновени такси до реално извършените действия
, а именно т.1, т.5 и т.9 – 66 лв., а разликата да бъде за сметка на взискателя.
По пози повод ЧСИ е издал обжалваното постановление от 16.02.2022г., с
което отказва намаляване размера на приетия по делото адв. хонорар 4905 лв.;
отказва намаляване на дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата
за ТРЗЧСИ; отказва намаляване на начислените по делото обикновени такси
и разноски за реално извършени действия.
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна,
намира следното:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част,
но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело
предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а
за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да
бъде намалено до размера на 200 лв. Това е така, защото освен молбата за
образуване на изп. дело и молбата за налагане на запор на банкови сметки на
длъжника от 03.02.2022г., последната от които би могла да се съдържа в
молбата за образуване на производството, съгласно чл. 426 ГПК, не е налице
друго действие по реално изпълнение, извършено по делото от
пълномощника на взискателя преди плащане на задължението на длъжника,
което видно от приложеното изп. д. е станало в срока за доброволно
изпълнение на 09.02.2022г. - деня, следващ получаването на ПДИ от
длъжника ГФ.
Ето защо съдът намира, че подадената жалба в тази част е основателна.
Обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е
отказано намаляване на приетото адв. възнаграждение на взискателя в размер
на 4905 лв., като вместо това се намали адв. възнаграждение на взискателя на
200 лв.
Основателна е жалбата и в частта относно дължимата пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена съразмерно на
3
събраната сума, след намаляване на адв. възнаграждение на взискателя от
4905 лв. на 200 лв.
В третата си част, относно дължимите такси за извършени от ЧСИ
действия в размер на 275.50 лв. жалбата е неоснователна. Това е така, защото
след запознаване със сметките на ЧСИ от 03.02.2022г. /л. 100 и л. 103 от
делото на ЧСИ/, съдът намира, че същите удостоверят реално извършени
действия, за които са налице данни по делото, както следва: по т.1 от
Тарифата за образуване на изп. д. – 20 лв.; т.5 – за изготвяне и връчване на
ПДИ на длъжника – 20 лв.; т. 2 за цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника, набавяне на данни документи, книжа и други – 50
лв.; т. 4 за изпращане по пощата на призовка, препис, уведомление и книжа –
10 лв., в случая 2 по 10 лв. за уведомление за образуване и приключване на
изп. дело до длъжника; Общо обикновените такси са 110 лв., а заедно с ДДС
стават 132 лв. Допълнителни такси по т. 31а за получаване на информация и
документи, свързани с длъжника или имуществото му – 2.50 лв. за справки и
по т. 31к. –за пощенски разходи – 4.20 лв. или общо 6.70 лв. По втората
сметка: т.4 – за изпращане по пощата призовка, препис, книжа уведомление –
10 лв. – за съобщения до 4 банки за вдигане на наложените запори - 4 по 10
лв. - 40 лв. и по т. 9 – за налагане на запори – 4 по 15 лв. - 60 лв. С начислен
ДДС- 20 лв. общо 120 лв. Допълнителни такси по т.31 к – за пощенски
разходи – 16.80 лв.
Доколкото посочените по – горе начислени обикновени такси и
допълнителни разноски от ЧСИ удостоверяват реално извършени действия от
ЧСИ по изп. дело, същите следва да се понесат от длъжника в съответствие с
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Не може да се обсъжда възражението в жалбата
на длъжника дали тези действия на ЧСИ са били необходими за
удовлетворяване на вземането или не. Доколкото същите са реално
извършени действия, насочени към събиране на информация за длъжника,
налагане на запори и др. подобни, тези действия обезпечават изпълнението от
страна на длъжника в изпълнителното производство. В този смисъл, съдът
намира, че в тази част жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на
разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата.
Настоящият съдебен състав отстъпва от поддържаното в предходни актове
становище, че в производството направените от страните разноски подлежат
на възстановяване.
В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на
определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл. 81 ГПК
не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно
производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на
направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно
разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от
05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г. ,
по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№
2845/2018г. на ІV ГО и др.
4

Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.ф. гр.С., *** постановление от 16.02.2022г.,
постановено по изп. д. № 80/2022г. по описа на ЧСИ К.А., с рег.№ 766, с район
на действие ОС- Стара Загора, в частта, с която е отказано намаляване на
адвокатско възнаграждение по делото в размер на 4905 лв., и в частта с която
е отказано намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
съразмерно на намаленото адв. възнаграждение, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от Т.Г. Д. -
взискател по изп. дело, адвокатско възнаграждение на адвокат З.К. от 4905 лв.
на 200 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съразмерно
на събраната сума и намаленото адв. възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.ф. гр.С., *** – длъжник,
против действието на ЧСИ К.А., с рег.№ 766, с район на действие ОС- Стара
Загора, отразено в постановление от 16.02.2022г., в частта, с която е отказано
намаляване на начислените по делото обикновени такси и разноски за реално
извършени действия като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5