РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................           Година  2020                        Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                 ХХІХсъстав

На двадесет и втори октомври      Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                   Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №2929 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  Община гр.Попово против Наказателно постановление № НЯСС-42/ 29.04.2020г. на Зам председателя на  ДАМТН, с което на Община гр.Попово е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 4000 лева на основание чл. 201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите за неизпълнение на предписание по чл.190а  ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите.

          Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано.

         В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

          Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител не се явява.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

                 На 02.10.2019г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „Каваците", находящ се в поземлени имоти с № 000263 в землището на с.Попово, №000048 в землището на кв. Невски, гр.Попово, №000022 в землището на кв. Сеячи, гр.Попово, община Попово, Акт за публична общинска собственост № 2647/10.02.2000г, собственост на община Попово, за което е съставен констативен протокол № 05-04-60/04.11.2019г. В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че липсва изготвен проект за Контролно-измервателна система, както и такъв не е представен в деловодната система на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, т.е. че не е изпълнено от собственика на язовир „Каваците" задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 05-04-11/27.03.2019г., а именно: Да се представи проект за Контролно-измервателна система, със срок на изпълнение 01.10.2019г.

Бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Акта бил връчен на жалбоподателя. Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, с което въззивника бил санкциониран за неизпълнение на предписание по чл. чл.190а  ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите.

         В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Р., чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. До разпит бяха допуснати свид. Маринов и свид. Николова. Съдът  кредитира показанията на свидетелите Маринов и Николова. Видно от същите свидетелят Маринов  твърди, че Община Попово са изпълнили предписанието но със закъснение. Свид. Николова твърди, че е присъствала на проверките.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпита на свидетелят в хода на съдебното производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

          Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е неоснователна.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията за неточно описание на нарушението и мястото на извършване на същото. Предвид гореизложеното съдът намира, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. 

       Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.190а  ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От установената фактическа обстановка следва несъмнен извод, че Община Попово е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.190а  ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите.  Няма спор, че проверявания язовир е собственост на Община Попово. В качеството и на собственик на Община Попово са дадени предписания на 27.03.2019 година с констативен протокол №05-04-11 -да се  представи проект за контролно измервателна система със срок на изпълнение 01.10.2019г. На 01.11.2019 година е констатирано, че предписанията не са изпълнени от Община Попово. Не се спори, че предписанията са доведени до знанието на представителя на Община Попово, респ. до отговорните длъжностни лица. Въпреки задължителния си характер, тези предписания не са били изпълнени в определения срок, което от своя страна се установява по безспорен начин от показанията на свид.Р.. Чрез бездействието си в определения срок жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на констатираното нарушение.  На това основание е съставен АУАН за нарушение на чл.190а  ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите от ЗВ. Съдът  намира, че актосъставителя и АНО правилно са посочили нарушената норма. Последната визира задълженията на комисията да даде предписания и срок за тяхното изпълнение, на което кореспондира задължението на собствениците да ги изпълнят в този срок. Самият чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ сочи, че се наказва физическо или ЮЛ, което не е изпълнило предписание по чл.190а  ал.2 вр. чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите. С оглед на това е налице пълно съответствие между описаното административно нарушение и посочената правна квалификация. 

    Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на Закона за водите. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

   В настоящия случай е наложено административно наказание в минимален размер. Съобразно нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите се предвижда административно наказание по вид „Глоба“ или съответно „Имуществена санкция“ в размер от 1 000 до 20 000 лева, което допринася за законосъобразността на атакуваното НП. Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание не е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и в тази връзка трябва да се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая наложеното наказание е над  минималния предвиден от закона размер, като съдът го намира за несправедливо. Не са приложени доказателства, че жалбоподателя е наказван за други нарушения от същия тип. Конкретното нарушение е първо за жалбоподателя и в тази връзка съдът намира, че наказание към минимума предвиден в закона  би било по -справедливо и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

                Произнасяйки се с изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на страните, доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП.

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

              

Р Е Ш И:

          

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-42/ 29.04.2020г. на Зам председателя на  ДАМТН, с което на Община гр.Попово е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 4000 лева на основание чл. 201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите за неизпълнение на предписание по чл.190а  ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „Имуществената санкция“ от 4000 лева на 1000  лева.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

     

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: